Легенда за Краля на рибарите и Светия Граал

Когато бил малко момче, кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и стане крал. Докато бил сам тая нощ, го посетило божествено видение. От пламъците му се появил Свещеният Граал - символ на божието съвършенство. И един глас рекъл на момчето:

- Ти ще си пазителят на Граала и ще лекуваш сърцата на хората с него.“

Но момчето се заслепило за миг, поради младостта си, даваща му толкова сила, знаменитост и красота. И така, за един кратък миг се почувствал не вече крехко момче, а единствен и непобедим, който държи силата на Светият Граал - тайната на безсмъртието, мъдростта и властта. Почти като Бог.

Тогава той протегнал ръка към огъня за да вземе Граала, но Граалът изчезнал, а ръката му потънала изгаряща в пламъците, покривайки се с ужасни рани.
И колкото повече остарявало момчето, толкова по-дълбоки ставали раните му, докато един ден той окончателно не загубил вяра в живота. Изгубил вярата си в хората, изгубил вярата и в себе си. Не можел да обича или да се чувства обичан. Сърцето му се вкаменило и той забравил за всички добродетели и добри мисли. Бил просто един болен и напатил се човек. Умирал.

Един ден, бродейки из замъка един от шутовете му се сблъскал със самотния крал. Шутът бил доста слабоумен. Той не разбирал кой стои пред него. Виждал само пред себе си един болен и самотен човек.

- Какво те мъчи, приятелю?“, запитал шутът краля.

А кралят му отвърнал:

-Жаден съм. Искам малко вода за да утоля жаждата си.

Шутът напълнил една чаша с вода и му я подал. Когато кралят започнал да пие, усетил как раната му заздравява. Погледнал ръката си видял, че в нея държи Светият Граал, търсен от него през целият му живот. С почуда се обърнал към шута:

- Как успя да намериш това, което най-смелите ми и умни войни не откриха?

- Не зная, отвърнал му шутът - Знаех само, че беше жаден