Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За да имаш приятели



Йордан Радичков
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."



Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с.Калиманица, Монтанско.
През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж”, редактор във вестник „Вечерни новини”(1954-1960), в Българска кинематография (1960 - 1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт”(1962-1969).
От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Големият български писател умира в София на 21 януари 2004 г.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
· На тази дата е роден: Йордан Радичков
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Житейски уроци от децата
· Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
· Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си!
· Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме
· 10 безпощадни цитата от "1984" на Джордж Оруел
Четвъртък
20
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Управлявай деня си!
Или ти управляваш деня, или денят управлява теб....
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Вечните и вдъхновяващи цитати от Умберто Еко
Умберто Еко се ражда на 5 януари 1932 година в град Алесандрия, италианската провинция Пиемонтвание....
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот
Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена пилот от афроамерикански и индианската...
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
Възрастта ни отива
Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата,...
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook