Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската астрология, човек се ражда в мига, в който е заченат и тези 9 месеца са първите от живота му. Днес, и без да вярваме на астрология, все по- популярни стават теориите за значението на пренаталното (преди раждането) развитие и дори говорим за пренатално възпитание. Теорията, че през 9-те месеца то не е нито сляпо, нито безчувствено, нито глухо за заобикалящия го свят, а е в постоянно взаимодействие, не само с майката, но и с нейния свят.

Освен чисто сетивните и физиологични "заемки", които то получава от нея, нейният свят влияе върху емоциите на бебето, начинът й на живот. Особено важно е как е родено бебето - секцио или естествено, дали двамата са осъществили бързо връзката си, дали бебето е закърмено. Но аз си мисля, че ако тръгнем по тази линия назад в хронологията на създаването и раждането на човешкият живот, можем да стигнем дори по-далеч от пренаталното развитие и раждането.

Можем да стигнем до причините да имаме дете и как те влияят върху развитието му като възрастен.


Кога и как решаваме да имаме деца, какви са причините? Искаме да продължим рода, да докажем любовта си, защото се очаква от нас след сватбата и общия дом. Защото сме сигурни в себе си като родители или пък напълно случайно? Каква е вътрешната ни необходимост да се впуснем в това? Може би си мислим, че са уникални, но те не са:

Егоизъм. Най-сериозната причина от всички. Детето е нашата лична проекция, нашето продължение (на рода, на гените, таланта), нашите несбъднати мечти, нашата никому недадена любов, която ни изяжда отвътре, защото иска да прелее. Егоизмът не е непременно лош, доколкото той е отражение на нашето его. Но и за миг не трябва да изпускаме от поглед тази причина, защото тя може да провали не само нас като родители, но и цял друг живот напред.

Защото така се очаква от нас. Среща, общ покрив, сватба, дете. Това е обичайната последователност на събитията за повечето родители. Инерцията, в която доброволно се впускаме също не е лошо нещо - милиони хора живеят така и много от тях са добри родители. Но прибързването нещата да се случат точно така създава у родители понякога неудовлетвореност, че нещо са изпуснали, че не са се напътували или наживяли. Детето веднага се появява удобен обект на това недоволство.

Страх от самотата. Често това е и основната причина хората да се обвързваме един с друг, родителството не прави изключение. Когато се страхуваме да останем сами, ние търсим някого с когото да споделим времето, живота си, себе си. Това прехвърля отговорността върху този някой за това ние да сме щастливи. Натоварва го с нашите очаквания, с които най-трудно се разделяме. Свободата се прилага в жертва на вкопчването. Така се случва и с децата - майки обсебват децата си, очаквайки от тях да бъдат с тях завинаги, до края.

От упоритост и инат. Минава време, а бебето не идва. Минава година и вече става болезнено важно да дойде. Защо? Всички предишни причини излизат наяве. Инвитро процедури, осеменяване, хормонални лечения...осиновяване. Тези изпитания се отразяват и на нашата връзка. Понякога тя се скрепява, но понякога - родителите, които искаме да сме в началото, може да не се окажем заедно към края. Но дори и да сме заедно - очакването се отразява и на самото дете. То е обгрижвано повече, над него се трепери или се разглезва.

От любов. Любов обаче към кого? Към нещо, което още го няма? Към някой непознат? Като подарък към мъжа, когото обичаме? Или от любов изобщо, към живота. Любовта може да приеме много лица и добре да маскира егото. Тя излъже сърцето ни. Но ако имаме твърде много от онази, голямата любов, просветлената, осъзнатата, тя поне ни води на една правилна пътека - загърбването на егото и "виждането", проглеждането.

Всичко това има за цел само една - не да ни откаже да бъдем родители или да ни покаже колко изопачено може да е желанието ни, а да бъдем по-осъзнати, осмисляйки причините да станем такива. А осъзнаването ни води и към нашето собствено възпитание и причини за поява на хубавия бял свят.


Когато си представяме нашето неродено дете, изхождаме от нас самите и ценностите, които са заложени в нас – искам да е добро, да е практично, да отстоява мнението си, да е силно, да е емоционално, артистично. Все представи, които се опират на нашето собствено детство и от които трудно се избягва, най-много да се стигне до компенсирането: „Мен така и не ме записаха на цигулка, но детето ми ще свири един ден” и ето как волно или неволно в ума си ние вече възпитаваме и залагаме на свой ред ценности.

Когато детето се роди – много малко можем да избягаме от тези калъпи, в които го вкарваме още неродено. Много малко родители се съобразяват с индивидуалността на детето и са гъвкави във възпитанието, много малко успяват да избягат от егото си и да погледнат детето си такова, каквото е – с неговите особености и стремежи, неговата уникалност. Дори напротив, ставаме и съучастници на системата на образованието, на обществения морал и предразсъдъци, която в същността си е такава, че се се стреми към уеднаквяване и стандартизация. В повечето случаи просто се оставяме на потока на деня и дори не осъзнаваме ролята си на родители.

Много е важно какво мислим за детето си, когато започнем да го планираме, дори в представите си. Неслучайно в древните народи бременната жена е гледана с почит и на нея са се осигурявали много блага и привилегии. Това, което тя мисли, чувства и прави се отразява на нероденото дете. Много важно е какво мислим за него и по време на бременността. Но не по-малко важно е, дали осъзнаваме собствените си недостатъци и грешки във възпитанието, така че да се стремим, колкото е възможно да не ги прехвърляме върху детето. А този омагьосан кръг може да се разбие единствено с отразяване и съобразяване с неговата личност, отделяйки я от своята, предоставяйки й свободата да не отговаря на нашите представи, а да гради свои. И с любов, от онази, голямата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Бременна и коронавирус? Няколко препоръки
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Еко съвети в очакване на бебето
· Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
· Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Вторник
7
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сису – финландското изкуство за вътрешна сила и щастие
На финландски език има една малка звънлива дума, събрала в себе си мъдрост от пет века. След като през...
Майорана - непозната билка и подправка с ароматерапевтичен ефект
Въпреки че малко прилича на ригана, това растение не е така широко употребявано като него. За някои от...
Вечният цистит
Дойдат ли студените зимни дни, започват настинките, а с тях и досадните превантивни мерки, които взимаме,...
Тайните на малца
Поради специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, малцът е основна суровина...
Ползите от ледено студените душове
Почти всеки се наслаждава на дълготрайния горещ душ след натоварен работен ден, оставяйки се на благоприятния...
Когато душата е уморена
Имате ли чувството, че дните, в които не се чувствате добре в кожата си напоследък не спират? Всеки има...
За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да...
Броколи романеско - зеленчук, сякаш от друга планета
Наскоро се загледах в този зеленчук, който ми беше напълно непознат. Не случайно казват, че е пренесен...
Народната медицина - и все пак с едно наум
Напоследък все по-често слушам за толкова “модерната” хомеопатия. Аз лично познавам майки, пред които...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Аюрведичната билка Тулси ("свещен босилек") – как и за какво помага?
Билката Тулси (Tulsi), позната още като „свещен босилек“, идва от тропическа Азия, но днес се отглежда...
Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим...
Спорт за децата
Децата не могат да стоят на едно място. Те кипят от енергия, която имат нужда да изразходват, тичайки,...
Светлината е източник на живот и здраве
Като „социално животно“, всеки от нас е принуден да прекарва повечето време на закрито, без пряк контакт...
Прошката и нейната измъчена, но освобождаваща сила
На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на...
Хемороиди: Да намалим болката и дискомфорта!
Около половината население по света страда от хемороиди. Ако сте в „щастливата половина“, значи бегло...
Велоергометър. Защо пък не!
Дали, ако си купя велоергометър, няма бързо да ми омръзне и после само да ми пречи из къщи? Дали ще отслабна...
Содата - всичко, което (не) знаем за нея
Кое е това вещество, което присъства във всеки дом? Мястото му е в кухнята, при почистващите препарати,...
Киберхондрия
Наскоро прочетох тревожно изследване (на Mediascope Europe за 2012 г.), което твърди, че една трета от...
Изкуствените подсладители – коварната отрова
Около вредата от захарта съществува истинска параноя, наричана е бяла смърт или сладка отрова. Затова...
Да спрем да надскачаме себе си
Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените...
Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
Умеете ли да реагирате правилно на нещата, които ви се случват? Водят ли ви неприятностите за носа или...
Как да разберем, че бъбреците ни може да са в опасност?
Понякога не обръщаме достатъчно внимание на здравето си и то не поради нехайство, а поради факта, че...
Сурови мисли
По често отколкото си мислим сме обстрелвани от манипулативни съждения случайно или нарочно пълни с многопластови...
10- те първи приятели на сърцето
Сърцето няма почивка. И безспорно то е органът, за който трябва да се грижим най много и то от все по-ранна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook