Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската астрология, човек се ражда в мига, в който е заченат и тези 9 месеца са първите от живота му. Днес, и без да вярваме на астрология, все по- популярни стават теориите за значението на пренаталното (преди раждането) развитие и дори говорим за пренатално възпитание. Теорията, че през 9-те месеца то не е нито сляпо, нито безчувствено, нито глухо за заобикалящия го свят, а е в постоянно взаимодействие, не само с майката, но и с нейния свят.

Освен чисто сетивните и физиологични "заемки", които то получава от нея, нейният свят влияе върху емоциите на бебето, начинът й на живот. Особено важно е как е родено бебето - секцио или естествено, дали двамата са осъществили бързо връзката си, дали бебето е закърмено. Но аз си мисля, че ако тръгнем по тази линия назад в хронологията на създаването и раждането на човешкият живот, можем да стигнем дори по-далеч от пренаталното развитие и раждането.

Можем да стигнем до причините да имаме дете и как те влияят върху развитието му като възрастен.


Кога и как решаваме да имаме деца, какви са причините? Искаме да продължим рода, да докажем любовта си, защото се очаква от нас след сватбата и общия дом. Защото сме сигурни в себе си като родители или пък напълно случайно? Каква е вътрешната ни необходимост да се впуснем в това? Може би си мислим, че са уникални, но те не са:

Егоизъм. Най-сериозната причина от всички. Детето е нашата лична проекция, нашето продължение (на рода, на гените, таланта), нашите несбъднати мечти, нашата никому недадена любов, която ни изяжда отвътре, защото иска да прелее. Егоизмът не е непременно лош, доколкото той е отражение на нашето его. Но и за миг не трябва да изпускаме от поглед тази причина, защото тя може да провали не само нас като родители, но и цял друг живот напред.

Защото така се очаква от нас. Среща, общ покрив, сватба, дете. Това е обичайната последователност на събитията за повечето родители. Инерцията, в която доброволно се впускаме също не е лошо нещо - милиони хора живеят така и много от тях са добри родители. Но прибързването нещата да се случат точно така създава у родители понякога неудовлетвореност, че нещо са изпуснали, че не са се напътували или наживяли. Детето веднага се появява удобен обект на това недоволство.

Страх от самотата. Често това е и основната причина хората да се обвързваме един с друг, родителството не прави изключение. Когато се страхуваме да останем сами, ние търсим някого с когото да споделим времето, живота си, себе си. Това прехвърля отговорността върху този някой за това ние да сме щастливи. Натоварва го с нашите очаквания, с които най-трудно се разделяме. Свободата се прилага в жертва на вкопчването. Така се случва и с децата - майки обсебват децата си, очаквайки от тях да бъдат с тях завинаги, до края.

От упоритост и инат. Минава време, а бебето не идва. Минава година и вече става болезнено важно да дойде. Защо? Всички предишни причини излизат наяве. Инвитро процедури, осеменяване, хормонални лечения...осиновяване. Тези изпитания се отразяват и на нашата връзка. Понякога тя се скрепява, но понякога - родителите, които искаме да сме в началото, може да не се окажем заедно към края. Но дори и да сме заедно - очакването се отразява и на самото дете. То е обгрижвано повече, над него се трепери или се разглезва.

От любов. Любов обаче към кого? Към нещо, което още го няма? Към някой непознат? Като подарък към мъжа, когото обичаме? Или от любов изобщо, към живота. Любовта може да приеме много лица и добре да маскира егото. Тя излъже сърцето ни. Но ако имаме твърде много от онази, голямата любов, просветлената, осъзнатата, тя поне ни води на една правилна пътека - загърбването на егото и "виждането", проглеждането.

Всичко това има за цел само една - не да ни откаже да бъдем родители или да ни покаже колко изопачено може да е желанието ни, а да бъдем по-осъзнати, осмисляйки причините да станем такива. А осъзнаването ни води и към нашето собствено възпитание и причини за поява на хубавия бял свят.


Когато си представяме нашето неродено дете, изхождаме от нас самите и ценностите, които са заложени в нас – искам да е добро, да е практично, да отстоява мнението си, да е силно, да е емоционално, артистично. Все представи, които се опират на нашето собствено детство и от които трудно се избягва, най-много да се стигне до компенсирането: „Мен така и не ме записаха на цигулка, но детето ми ще свири един ден” и ето как волно или неволно в ума си ние вече възпитаваме и залагаме на свой ред ценности.

Когато детето се роди – много малко можем да избягаме от тези калъпи, в които го вкарваме още неродено. Много малко родители се съобразяват с индивидуалността на детето и са гъвкави във възпитанието, много малко успяват да избягат от егото си и да погледнат детето си такова, каквото е – с неговите особености и стремежи, неговата уникалност. Дори напротив, ставаме и съучастници на системата на образованието, на обществения морал и предразсъдъци, която в същността си е такава, че се се стреми към уеднаквяване и стандартизация. В повечето случаи просто се оставяме на потока на деня и дори не осъзнаваме ролята си на родители.

Много е важно какво мислим за детето си, когато започнем да го планираме, дори в представите си. Неслучайно в древните народи бременната жена е гледана с почит и на нея са се осигурявали много блага и привилегии. Това, което тя мисли, чувства и прави се отразява на нероденото дете. Много важно е какво мислим за него и по време на бременността. Но не по-малко важно е, дали осъзнаваме собствените си недостатъци и грешки във възпитанието, така че да се стремим, колкото е възможно да не ги прехвърляме върху детето. А този омагьосан кръг може да се разбие единствено с отразяване и съобразяване с неговата личност, отделяйки я от своята, предоставяйки й свободата да не отговаря на нашите представи, а да гради свои. И с любов, от онази, голямата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Бременна и коронавирус? Няколко препоръки
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Еко съвети в очакване на бебето
· Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
· Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Какви грешки допускаме, когато постоянно угаждаме на децата си?
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Четвъртък
9
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Здраве без химия: капки от лайка срещу хрема и сополи
Детето има сополи. Звучи прозаично. Но, когато малкото бебе се дави в собствените си секрети, а кашлицата...
Меню за красива кожа
Какво ли не използваме, за да съхраним красотата и младостта на своята кожа – кремове, маски, серуми,...
Междинната закуска - закуска за шампиони
Често чувам от приятелки, че ако започнат деня си с обилна закуска, то апетитът им се покачва неконтролируемо....
За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
Рициново масло идва от отровно растение, но лекува
Рицинът произхожда от Източна Африка и се култивира от дълбока древност. Тази култура, позната още като...
Пристрастени ли сме към смартфоните?
Всеки има телефон, те са навсякъде. Факт, който не ни докарва никакво чувство. Смартфоните обаче стигат...
Как да не натрупаме килограми през есента
Октомври, ноември.... Най-често именно в този период натрупваме по някой друг излишен килограм. Причините...
Зумба за забавление и тонус
Ако трябва да бъда честна, когато е ставало дума за фитнес, винаги съм се насилвала да проявя самодисциплина...
Колбасите нарушават бъбречната функция при децата и ги правят по-нервни
Д-р Татяна Брежнева, главен детски диетолог в Московския департамент по здравеопазване, посочва, че прекомерната...
Необикновената обикновена леска
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Освен че плодовете и са...
Да се научим от Коледа на чудеса!
Обожавам Коледа! Харесва ми как грейва целия град с блещукащи украси и усмихнати лица. Студеният въздух...
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
Как да се справим с пасивно-агресивен човек?
Пасивната агресия се отнася до хора, които са враждебни към нас, но не показват открито или пряко...
Как да се справим с фрустрацията?
"Разочарованието, макар и доста болезнено от време на време, е много положителна и съществена част от...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
Кой от четирите типа интроверти сте?
Архетипът на интроверта е ясен: това е мълчалив, сдържан човек, който има дълбока и оригинална мисъл,...
Професия „дула”
Моментът на раждането е особен за всяка жена. Всяка бременност протича различно, всяка жена е различна,...
Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
Днес много се говори за емпатията като за всеобща ценност в общуването, като основа за емоционалната...
Отблизо за каланетиката
Животът, който водим, е изтощителен и изпълнен със стрес. Последните години се наблюдава покачване на...
Крадци на щастие - I
Има неща, от които усмивките се скриват, настроението помътнява, а мислите стават мрачни. Колкото и да...
Злоядото дете - II част
Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни...
Ха-хо, хи-хи терапия
Наричат я още смехотерапия, клоун терапия или терапия на широката усмивка. Всъщност името няма значение....
Здравословно ли е веганското хранене?
Да си го кажем честно – да си веган последно време е модерно. Веганството е част от цялата мания по еко...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook