Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Малката кибритопродавачка


Вечната приказка на Андерсен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.

Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.

Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено.

Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка.

Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена.

То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.

– Някой умира сега! – каза си малката.

Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше:

– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.

Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.

– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!

То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог!

А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.
Коментари
2018-12-16 #5
Теди
Това е колкото приказна, толкова и истинска история. И няма как да не те трогне и разтопи. Нека бъдем по-добри и милосърдни! Щастлива Коледа! Успешна Нова година!
2018-12-15 #4
simply_Maia
Колкото тъжна, толкова и светла и топлеща сърцето приказка - една от любимите ми. Дали първо са ме грабнали красивите рисунки на книжката, която дядо ми четеше като малка или самата история - не съм сигурна, но винаги е пред очите ми малкото самотно босо момиченце, протегнало ръчичка със запалената кибритена клечица. Нека даваме повече топлина и обич от себе си на всяка малка кибритопродавачка, с която ни срещне съдбата за да я сгреем и върнем усмивката й. Светли празници на всички!
2016-12-14 #3
Евгений Онегин
Винаги плача като малко дете когато попадна на тази приказка.Караме да се чувствам слаб,и не разбиращ.
Отново ме разплака.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Щастлива Коледа, приятели!
· Любимите сладки на Hera.bg
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Свят, пълен с цветове - картините на Педро Ролдан Молина (снимки)
· Банкси с нова творба, посветена на новите супергерои - здравните работници
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Георги Марков: "Словото е животът"
· Нощи
· Глухарче
Петък
29
Май 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Без любов
Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко....
Орли
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
"Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои."
Който познава хората, е просветен. Който познава себе си, е мъдър. Който побеждава другите, е силен. Който...
"Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението"
Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението*. Отношението е по-важно от миналото,...
Коледата на една жена
Казват, че Март е най-женският месец от всички в годината. Аз по-скоро вярвам, че това е декември. Също...
Жан-Пол Сартр: "Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
„"Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла...
2013 - Година на змията
Всяка нова година е свързана с нови очаквания и надежди за по-добро. От древни времена хората гадаят...
Джоузеф Хелър: "Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени."
"Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай...
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.” Кой е Рей...
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Глухарче
Не разпростирай мисълта си във време и пространство. Там няма смисъл, няма щастие, там няма нищо ясно. Във...
Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали. "Това са майка...
Ако не можеш да имаш най-доброто, направи най-доброто от това, което имаш.
Ако не можеш да имаш най-доброто, направи най-доброто от това, което имаш....
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Ходене на Богородица по мъките
1. Пресвета Богородица се помоли на нашия Господ на Елеонската планина: „В името на Отца и Сина и Светия...
Петко льо, капитанине!
Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, (Петко льо, командирине) яла сай Петко остави от това...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook