Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Малката кибритопродавачка


Вечната приказка на Андерсен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.

Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.

Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено.

Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка.

Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена.

То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.

– Някой умира сега! – каза си малката.

Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше:

– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.

Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.

– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!

То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог!

А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.
Коментари
2018-12-16 #5
Теди
Това е колкото приказна, толкова и истинска история. И няма как да не те трогне и разтопи. Нека бъдем по-добри и милосърдни! Щастлива Коледа! Успешна Нова година!
2018-12-15 #4
simply_Maia
Колкото тъжна, толкова и светла и топлеща сърцето приказка - една от любимите ми. Дали първо са ме грабнали красивите рисунки на книжката, която дядо ми четеше като малка или самата история - не съм сигурна, но винаги е пред очите ми малкото самотно босо момиченце, протегнало ръчичка със запалената кибритена клечица. Нека даваме повече топлина и обич от себе си на всяка малка кибритопродавачка, с която ни срещне съдбата за да я сгреем и върнем усмивката й. Светли празници на всички!
2016-12-14 #3
Евгений Онегин
Винаги плача като малко дете когато попадна на тази приказка.Караме да се чувствам слаб,и не разбиращ.
Отново ме разплака.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
· Катастрофална коледна фотосесия
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Великият Стенли Кубрик като фотограф
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Яростта и Тъгата
Понеделник
19
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Магичните свещи
Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди,...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Фрида Кало в 6 цитата, картини и снимки
Мислех, че съм най-странният човек на света, но тогава ми хрумна, че има толкова много хора по света...
Вярвате ли в суеверия?
Вярвате ли в суеверия? Какъв е техния произход? Считате ли ги за част от народното творчество или по-скоро...
Ти ли си това?
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее. ...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Воинът на Светлината
Откъси: А. „Воинът на светлината знае, че някои моменти се повтарят. Често пъти се оказва пред...
Различават ли се изгрева и залеза?
Събуждате се от кома. Дърпате завесите на прозореца и поглеждате навън. Слънцето е кацнало на хоризонта....
Опитът е жесток учител...
Опитът е жесток учител. Първо те вика на изпит, после преподава урока....
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Можем ли да изтрием лошите спомени?
За много хора спомените са като видео, записало перфектно всички събития, за да може да ги възпроизвежда...
Идеалът 3 март, 1878 г., Сан Стефано
В малкото селце Сан Стефано нa 3 март 1978 г. е подписан прелиминарен договор между Руската и Османската...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
Напусна ни великата Татяна Лолова. Легендата на българския театър и кино си отиде на 87 години. Кралицата...
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса* Ханами е един от най- древните...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата. Спрете да чакате да започнете...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook