Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Малката кибритопродавачка


Вечната приказка на Андерсен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.

Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.

Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено.

Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка.

Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена.

То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.

– Някой умира сега! – каза си малката.

Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше:

– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.

Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.

– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!

То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог!

А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.
Коментари
2018-12-16 #5
Теди
Това е колкото приказна, толкова и истинска история. И няма как да не те трогне и разтопи. Нека бъдем по-добри и милосърдни! Щастлива Коледа! Успешна Нова година!
2018-12-15 #4
simply_Maia
Колкото тъжна, толкова и светла и топлеща сърцето приказка - една от любимите ми. Дали първо са ме грабнали красивите рисунки на книжката, която дядо ми четеше като малка или самата история - не съм сигурна, но винаги е пред очите ми малкото самотно босо момиченце, протегнало ръчичка със запалената кибритена клечица. Нека даваме повече топлина и обич от себе си на всяка малка кибритопродавачка, с която ни срещне съдбата за да я сгреем и върнем усмивката й. Светли празници на всички!
2016-12-14 #3
Евгений Онегин
Винаги плача като малко дете когато попадна на тази приказка.Караме да се чувствам слаб,и не разбиращ.
Отново ме разплака.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
· "Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· Балерините на Дега
· Идеи за страхотни снимки на плажа
· За една по-спокойна почивка
· На кого принадлежи крайното решение?
· Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
· Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
· Ако имате късмет...
Сряда
24
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Дивите коне на Исландия
Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена,...
Какво ни казват най-честите сънища
Сънищата винаги са имали голямо значение в живота на хората. Тълкуваме ги, търсим значението им в реалността...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им....
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Ако имате късмет...
Ако имате късмет, ще дойде момент, в който ще ви заболи, и болката ще е толкова силна, че почти ще ви...
Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го...
Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете...
Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
Какво е общото между зрънца нар, броколи, авокадо, лук, иглика и дизайнерски скици на рокли? Арменският...
Жената ще учуди цивилизацията с прогреса си
Но женският мозък е показал способност за всички умствени изисквания и постижения на мъжа и поради това,...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Студ - по Христо Смирненски
Студено, дявол да го вземе! Студът те реже като ножици! Човек, за да се посъвземе, са нужни барем...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
7 неща, които научаваме на път
Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване,...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook