Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила. За бурята, която провалила концерта на „Смоуки” и как къщата се озовала, пълна с разочаровани, пийнали мъже, приятелите на баща ми, и една раждаща жена, която сe чудела кое по-напред да стори. Всяка година слушам тази история, знам я наизуст, но никога не ми омръзва и гласът на мама винаги трепери, вече 32 години.

Моите деца обожават да слушат от бабите и дядовците си истории за нашето детство, а и на тях сякаш не им омръзва да ги разправят, с все по-пикантни подробности. Разказите от баба на внуче, от баща на син, от далечните и близките роднини са невидимата тъкан, която ни прави семейство, род. Знание, което получаваш вечер на заспиване, на празничната маса или когато просто правим нещо заедно. Знание, което ти казва кой си и от къде идваш. Как тези преди теб са оформили живота ти сега, какъв е бил техният живот.

Разкази за война, сватба, крадене на булки и трудно родени деца – по-добри от всяка написана приказка, по-важни от всяка притча и вековна мъдрост. Разкази, от които блика живот.


Не всеки има шанса да има голямо семейство с много роднини или с повече от две поколения. Или, ако го има, дали го оценява? Живеем отделени, виждаме се рядко, езиците, на които говорим, вече ни отдалечават. Границите между поколенията са все по-дълбоки, но тази връзка продължава да ни липсва и да ни тегли вътрешно към някакъв корен, който да припознаем. Защо споделяме толкова много притчи и легенди от цял свят в социалните мрежи, картинки с дзен цитати или от Ошо, Руми, Ганди – това е повикът ни към духовно семейство, към център на душата ни.

Вместо към тях, нека се обърнем към нашето собствено семейство.

Възрастните хора правят една много голяма грешка в опита си да намерят път към младите поколения: не поглеждат от тяхната гледна точка. Историите им понякога звучат архаично, назидателно, твърде морално, което освен че отблъсква, показва, че духът им е остарял, че гледат на живота като нещо ясно, достатъчно, завършено. Но това не е така: Животът се променя и точно децата са начинът да се променяме и ние спрямо него. Затова – нека отворим очите си и да не бързаме да махаме с лека ръка: „Едно време ние – ехее! А днешните млади...”



Затова погледът от гледната точка на децата, винаги има резултат те да слушат и възприемат нашите истории, да ги припознават и като свои, а не само като част от миналото. Наблюдавайте децата, какво се случва с тях, и свързвайте вашите истории с техния живот, като пренебрегвате разликите заради годините, а се съсредоточете върху основното, което ще „проговори” и на тях.

Добрите намерения са в основата. Защо иначе да разказваме нещо, ако то не е да помогне, да развесели или да разкрие непозната част от семейната история. Ако виждаме, че тинейджърът страда, то темите обикновено са две – любов или приятели, нима тези теми не са вълнували и нас? Ако виждаме, че е потиснат, може би имаме някоя смешка за него, която да го разсее. Семейните сбирки на Коледа или Великден са идеални, в кръга на добронамерената шега, да се разкрият пикантни подробности за някой член на семейството и всички да се посмеем заедно. Случки, които за разказвани от егоцентризъм, за назидание или за самоизтъкване не са интересни и силно отблъскват който и да е слушател.

Винаги с чувство за самоирония. Възрастните, които се вземат твърде на сериозно, смятат, че са видели и преживели всичко и това ги е качило на твърде висока камбанария, не могат да стигнат до децата си. Подрастващите особено са чувствителни към авторитетите и искат да бъдат самостоятелни. Самомнителната мъдрост няма да ги привлече, дори напротив, те искат сами да стигат до истините си. Но възрастен, който се шегува със себе си, който признава, че има слабости и е правил грешки, и все пак - се е отърсил и е продължил нататък, е пример, който може да бъде следван, точно защото е достъпен за техния жизнен опит.

Ако сме в другата позиция – на търсещи историите, търсещи своя семеен корен и мъдрост, на която да се облегнем, често сме в ситуация, в която не знаем как да попитаме, да разположим по-възрастните. Те все бързат или са се оттеглили толкова назад в миналото, че стават недосегаеми за нас.

Кои въпроси са едно добро начало:

Какъв беше като малък? Кой ти беше любимият учител? Какво беше твоето училище? – нещата от ежедневието
Как се запозна с дядо? Каква беше сватбата ви? Само него ли си обичала през целия си живот? – нещата за любовта
Как празнувахте Коледа, мама като беше малка? Какво дете беше тя? Кога много те е ядосала? – за нашите родители.

Винаги можем да започнем от неутрални теми за обществото, традициите, порядките и да преминем към личните. Хубаво би било да записваме историите, да правим тези малки карти на нашето семейство, които ни белязват и през нашия живот, да направим родословно дърво. Разплитането на стара случка, някоя загадка или тръгването по следите на интересна личност от рода може да е началото на нещо повече от приятна вечер. Нека не изпуснем да зададем тези въпроси, защото никой не знае колко дълго сме на тази земя.

В семейството всички сме страни и всички сме посредници един на друг. Стига да имаме желание и вътрешната нужда да завъртаме колелото на поколенията си, да усещаме приемствеността и грижата, да разпространяваме любовта. Защото тя е цвете, за което всеки поотделно трябва да се погрижи, но когато го правим заедно – то прераства в градина.
Коментари
2017-12-20 #1
newbie3
Така е. Подкрепям казаното от Вас, г-жо Цанева.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
· Катастрофална коледна фотосесия
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
Петък
22
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Табло за стената: Народните будители за деца и родители
За Деня на народните будители предлагаме на родители, ученици и учители един проект за ръчен труд, който...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Нарцисистите около нас
Външният вид в наши дни придобива все по-голям смисъл. Все повече внимание отделяме на външната си красота...
Ставането рано за училище - да създадем режим преди учебната година
Лятната ваканция свърши! Тъжно, но факт. Пред родителите на ученици стоят отново много предизвикателства....
Какви таланти има вашето дете
Всяко дете се ражда с определени заложби и започва да ги проявява още в най-ранна възраст. Трудната задача...
Нещата, които предпочитаме пред секса
Нека бъдем честни! И на най-сексуалната жена понякога не й е до секс и би предпочела да прави нещо друго....
Бракът – нов начин на живот
И най-хубавите моменти в живота за съжаление свършват (обикновено много по-бързо от лошите). След сватбения...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Живот сам или в семейство?
Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт....
Честита пролетна ваканция, родители!
Честита пролетна ваканция, родители на ученици, които имате къде да изпратите децата си! Радвайте се,...
Ще пълзим напред!
Пълзенето – първото самостоятелно придвижване на бебчо преди да проходи. Много родители предпочитат да...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Как утешават най-добрите приятелки?
Независимо колко и какви приятели имаме, една от причините да сме заедно, е споделянето. Да имаш на кого...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Да работи ли детето през лятото?
Да работи ли поотрасналото ни дете през лятото, се питат не един и двама родители пред дългата ваканция....
На работа с колело
И най-дългият път започва с първата крачка. Тя е най-важната. В случая всичко започва с първото завъртане...
Прошката и нейната измъчена, но освобождаваща сила
На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на...
Недоволството и обикновеното мрънкане
Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото...
Глобална седмица на ООН за безопасност на пътя - 4-11 май 2015 г.
Седмицата 4-11 май е обявена от ООН за Глобална седмица за безопасност на пътищата, като тази е третата...
Идеи за детски занимания без пари
Всеки родител е изпитал усещането вече да не знаеш как да забавляваш детето. Едно или по-голяма група,...
Сексуалната символика на женските коси
След хиляди години еволюция по тялото на жената са останали само две силно окосмени области – интимните...
Изневяра ли е флиртът?
Този въпрос си задават родените флиртаджии, но ще повече онези, на които това рядко се случва и е гарнирано...
Да отгледаш бебе - преди век и сега - II
Как се е обгрижвало бебе преди век? Голяма част от ежедневната грижа за бебето се е променила отпреди...
Най-голямото богатство - спестеното време
“Нямам време”, “Не сега, че бързам”, „Не ми стигна времето” – всеки от нас често използва тези думи....
Офисният хладилник: инструкция за употреба
Обядът ви е изчезнал, a вие просто не проумявате, къде може да се е дянал. След втората инспекция по...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Животът като низ от избори
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook