Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила. За бурята, която провалила концерта на „Смоуки” и как къщата се озовала, пълна с разочаровани, пийнали мъже, приятелите на баща ми, и една раждаща жена, която сe чудела кое по-напред да стори. Всяка година слушам тази история, знам я наизуст, но никога не ми омръзва и гласът на мама винаги трепери, вече 32 години.

Моите деца обожават да слушат от бабите и дядовците си истории за нашето детство, а и на тях сякаш не им омръзва да ги разправят, с все по-пикантни подробности. Разказите от баба на внуче, от баща на син, от далечните и близките роднини са невидимата тъкан, която ни прави семейство, род. Знание, което получаваш вечер на заспиване, на празничната маса или когато просто правим нещо заедно. Знание, което ти казва кой си и от къде идваш. Как тези преди теб са оформили живота ти сега, какъв е бил техният живот.

Разкази за война, сватба, крадене на булки и трудно родени деца – по-добри от всяка написана приказка, по-важни от всяка притча и вековна мъдрост. Разкази, от които блика живот.


Не всеки има шанса да има голямо семейство с много роднини или с повече от две поколения. Или, ако го има, дали го оценява? Живеем отделени, виждаме се рядко, езиците, на които говорим, вече ни отдалечават. Границите между поколенията са все по-дълбоки, но тази връзка продължава да ни липсва и да ни тегли вътрешно към някакъв корен, който да припознаем. Защо споделяме толкова много притчи и легенди от цял свят в социалните мрежи, картинки с дзен цитати или от Ошо, Руми, Ганди – това е повикът ни към духовно семейство, към център на душата ни.

Вместо към тях, нека се обърнем към нашето собствено семейство.

Възрастните хора правят една много голяма грешка в опита си да намерят път към младите поколения: не поглеждат от тяхната гледна точка. Историите им понякога звучат архаично, назидателно, твърде морално, което освен че отблъсква, показва, че духът им е остарял, че гледат на живота като нещо ясно, достатъчно, завършено. Но това не е така: Животът се променя и точно децата са начинът да се променяме и ние спрямо него. Затова – нека отворим очите си и да не бързаме да махаме с лека ръка: „Едно време ние – ехее! А днешните млади...”



Затова погледът от гледната точка на децата, винаги има резултат те да слушат и възприемат нашите истории, да ги припознават и като свои, а не само като част от миналото. Наблюдавайте децата, какво се случва с тях, и свързвайте вашите истории с техния живот, като пренебрегвате разликите заради годините, а се съсредоточете върху основното, което ще „проговори” и на тях.

Добрите намерения са в основата. Защо иначе да разказваме нещо, ако то не е да помогне, да развесели или да разкрие непозната част от семейната история. Ако виждаме, че тинейджърът страда, то темите обикновено са две – любов или приятели, нима тези теми не са вълнували и нас? Ако виждаме, че е потиснат, може би имаме някоя смешка за него, която да го разсее. Семейните сбирки на Коледа или Великден са идеални, в кръга на добронамерената шега, да се разкрият пикантни подробности за някой член на семейството и всички да се посмеем заедно. Случки, които за разказвани от егоцентризъм, за назидание или за самоизтъкване не са интересни и силно отблъскват който и да е слушател.

Винаги с чувство за самоирония. Възрастните, които се вземат твърде на сериозно, смятат, че са видели и преживели всичко и това ги е качило на твърде висока камбанария, не могат да стигнат до децата си. Подрастващите особено са чувствителни към авторитетите и искат да бъдат самостоятелни. Самомнителната мъдрост няма да ги привлече, дори напротив, те искат сами да стигат до истините си. Но възрастен, който се шегува със себе си, който признава, че има слабости и е правил грешки, и все пак - се е отърсил и е продължил нататък, е пример, който може да бъде следван, точно защото е достъпен за техния жизнен опит.

Ако сме в другата позиция – на търсещи историите, търсещи своя семеен корен и мъдрост, на която да се облегнем, често сме в ситуация, в която не знаем как да попитаме, да разположим по-възрастните. Те все бързат или са се оттеглили толкова назад в миналото, че стават недосегаеми за нас.

Кои въпроси са едно добро начало:

Какъв беше като малък? Кой ти беше любимият учител? Какво беше твоето училище? – нещата от ежедневието
Как се запозна с дядо? Каква беше сватбата ви? Само него ли си обичала през целия си живот? – нещата за любовта
Как празнувахте Коледа, мама като беше малка? Какво дете беше тя? Кога много те е ядосала? – за нашите родители.

Винаги можем да започнем от неутрални теми за обществото, традициите, порядките и да преминем към личните. Хубаво би било да записваме историите, да правим тези малки карти на нашето семейство, които ни белязват и през нашия живот, да направим родословно дърво. Разплитането на стара случка, някоя загадка или тръгването по следите на интересна личност от рода може да е началото на нещо повече от приятна вечер. Нека не изпуснем да зададем тези въпроси, защото никой не знае колко дълго сме на тази земя.

В семейството всички сме страни и всички сме посредници един на друг. Стига да имаме желание и вътрешната нужда да завъртаме колелото на поколенията си, да усещаме приемствеността и грижата, да разпространяваме любовта. Защото тя е цвете, за което всеки поотделно трябва да се погрижи, но когато го правим заедно – то прераства в градина.
Коментари
2017-12-20 #1
newbie3
Така е. Подкрепям казаното от Вас, г-жо Цанева.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
· Катастрофална коледна фотосесия
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Неделя
24
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
Когато мъжът не е романтичен
Наближава Св. Валентин и вие сте от тези, които имат с кого да споделят празника. Вечеря, подарък, страстна...
Поколението на дегустаторите
Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се убедим, че през последните десетилетия „младите”...
Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
Мисия: заклет ерген - II
Вечният хлапак Защо е сам? 40 години е все още младежка възраст и му е твърде рано да се обвързва, недай...
Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява. Ако детето живее във враждебност, то...
"Дай ми назаем роклята си"
Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите...
Живот след развода
Да откриеш своята половинка е трудно. Да се разделиш с нея също. Критерии за нормално семейство няма....
Искате ли детето ви да е щастливо? Опростете живота му
Децата днес имат много сложен живот. Смешно звучи, но е така. Ако сте родител, замислете се колко от...
С любов и тъга за баба ми
Тя преподаваше на глухонеми ученици от горния курс в училището в Горна Оряховица, преподаваше физика...
Липсата на цел
Възможен ли е смислен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този начин, но тогава това е съществуване,...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Нуждаем ли се от равноправие?
За последното столетие жените постигнаха големи успехи що се отнася до равноправието между половете....
За жените, мерките и стереотипите
"Виж колко й е къса полата, търси си го...като ходи така по улиците", "Деколтето й е до пъпа, така е...
Изненада-а-а!
Наред с високото кръвно, негативните емоции и излишните килограми, изненадата е другият фактор, който...
Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме...
Идеи за ръчно изработени подаръци
Изборът на подаръци често се оказва голямо предизвикателство – къде заради изчерпаните идеи, къде заради...
„Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия: Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
Ревността – злата сестра на любовта
Първо да направим едно уточнение – ревността, която е плод единствено на вашите съмнения е едно, а тази...
Защо ни изоставят?
Когато ни изоставят, независимо, дали заради друг човек, или защото любовта просто си е отишла, сме убедени,...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Наистина ли не можем да надскачаме себе си?
Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си”, казват за някого и му слагат етикет "той е такъв и...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
От родителите зависи децата да растат близки
Независимо от възрастовата разлика, намесата на родителите е тази, която прави братята и сестрите близки...
Недоволството и обикновеното мрънкане
Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото...
Непланираната бременност
„В моя живот всичко е по план” – разказваше ми моята колежка Надя от университета – „До няколко месеца...
Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook