Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Бог се роди, Коледа!"


Из спомените на Георги Марков за една минало невъзвратимо


Георги Марков
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
...Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само комините на къщите оставаха да стърчат и когато снеговалежът спреше и настъпеше нощен „ясник”, тогава най-злият студ разтваряше ледената си уста и сковаваше реки, кладенци, чешми и хапеше всяка открита човешка плът. Селяните в Сливница, където живеехме, се радваха и на снега, и на студа. Снегът значеше берекет, студът – здраве.

Някъде под този дебел сняг в моята памет стои едно почти безплътно, призрачно утро, когато кучетата в нашия двор залаяха настървено и само след миг гръмна хор от нестройни, силни гласове:

Бог се роди, Коледа!


Това бяха първите селски коледари, седем или осем души, от които най-малкият беше в първо отделение, а най-големият беше войник. Те бяха от долната махала и бяха тръгнали веднага след полунощ, за да могат да обходят повече къщи. Всички бяха облечени в топли кожуси с вълнени качулки и носеха през рамо големи торби, а на рамо дълъг дрянов прът, на който нанизваха колачите. Всяка година в деня преди Бъдни вечер майка ми и жените от махалата месеха тия невероятни колачи с формата на малки венчета. Доставяха се купища орехи, плодове и дребни пари и винаги се изпитваше тъжно суеверие, ако не дойдеха много коледари. Ала те следваха просто едни след други. Майка ми излизаше на вратата с цяла тава колачи и други подаръци, изслушваше песента и после даряваше коледарите по ред. И тъкмо първата коледарска група беше сигнал и за мен да тръгвам.

Отначало тази работа ме плашеше – беше студено, мрачно и из селото имаше толкова много зли кучета, но у дома, както и навред из Шопско, се смяташе, че ако не си коледар (и куче не те ухапе отзад поне два пъти), никакъв мъж няма да излезе от тебе. От друга страна, приятелите ми от училище и техните батковци никога нямаше да ми простят подобно дезертьорство. И някъде към четири и половина аз закрачвах на опашката на нашата група, нарамил някаква неимоверно голяма торба и дряновия кривак на нашия съсед дядо Рангел. После аз слушах пискливия си глас да реве пред нечия врата: „Бог се роди, Коледа!” или „Станенине господине, добри сме ти гости дошли, добри гости коледари” и т.н. Вратата се отваряше и на прага заставаше домакинята, почти винаги с голямо сито в ръка, препълнено с колачи, ябълки, орехи, бонбони. В онези времена хората бяха много щедри. Те пълнеха торбите ни, така че само след няколко къщи аз едва се движех под тежестта на торбата си, а прътът с колачите все по-заплашително се накланяше надолу.

„Влезте де, влезте вътре да се огреете” – канеха ни на повечето места и ние се намъквахме в дълги „одаи” с измазан под от пръст с неизбежната миризма на туршия и чудния дъх на прясно опечен хляб. За мен, градското момче, това беше друго царство, изпълнено с топъл полумрак и най-чиста сърдечност. Понякога ни даваха греяна ракия, а на друго място вино, докато селският поп (помня много добре) ни покани на… чаша чай.

"Отче – попита го моят приятел Стоянчо, – пие ли Господ чай?”

Отецът се засмя и каза, че Господ е създал чая, за да го пият хората, а не сам Той да си го пие.


Мисля, че най-много ни се радваха бабите, особено по-старите. Там ние целувахме пропукани, сбръчкани или костеливи ръце, които след това разрошваха косите ни и в добавка получавахме скришом по някое левче или пък „шекерче”. Захарта в ония години се смяташе из Шопско за драгоценен подарък.

След около два часа „коледуване” гласът ми пресипваше и скърцаше горе-долу като вратата на нашата барака, а бузите си и носа си не усещах повече, като че природата си ги беше взела обратно. Но нашият главатар беше заповядал категорично, че ще продължим, докато неговият прът не се запълни догоре с колачи. А той сякаш беше нарамил един от пилоните, на които военните издигаха знамето.

„Че защо са ти толкова колачи!” – протестирахме ние, по-малките и по-премръзналите. „Да се убиеш, не можеш да ги изядеш!”

„Че аз няма да ги ям!” – отвръщаше той. – Но е казано прътът да се напълни догоре, и щом е казано, така ще бъде…”


Думата „казано” имаше за мене задгробен смисъл. Много любопитствах „къде” и от „кого” е казано, но никога не посмях да запитам, за да не ме уличат в неграмотност.

С развиделяването и с нашата умора очарованието на коледарското пътешествие почти изчезваше и малко преди обед, отмалели, изтръпнали и премръзнали, но с гордото чувство за изпълнен дълг, ние се дотътряхме до домовете си. А в това време у дома, както и във всички къщи се развиваше трескава дейност.

От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер. За разлика от моите градски връстници бях щастлив да живея в семейство, където традицията се зачиташе най-строго и се предаваше задължително от поколение на поколение. По-късно никога не приемах, че имаше хора, които прекарваха Бъдни вечер на маса, а не слагаха софрата на пода. И сякаш всеки път чувах гласа на дядо ми да казва:

Само поганците ядат на маса тази вечер!


Едва ли някой от роднините ми беше религиозен в сериозния смисъл на думата, но традицията сама за себе си беше задължителна религия. Да правиш това, което са привили баща ти, дядо ти и прадядо ти, винаги се смяташе, че дава смисъл на живота, че човек не е случаен самотник, а продължител на много дълъг и много силен род.

За нас, децата, тази вечер имаше най-силно обаяние, защото на нея всички се събираха и целият рояк от братовчеди, братовчедки, чичови стринки, вуйчовци, вуйни и т.н. нахлуваше като шумно празнично шествие у дома, сякаш за доказателство колко сме много и колко сме силни. Изведнъж изчезваше самотата на нашия дом, глъч и врява изпълваха всички стаи, в които мъжете дълбокомислено говореха за „мъжките” работи по света, а жените разискваха минали погребения и бъдещи сватби.

Дядо ми, заедно с някои от чичовците, донасяше кош със слама, която разпиляваха равномерно в средата на голямата стая, след което баба ми разстилаше отгоре огромна шарена черга. Върху нея вече поставяха месали, които по-късно щяха да бъдат заменени с покривки. Около този голям кръг се нареждаше цялото население, като всеки сядаше било по турски, било просваше краката си назад и се подпираше на лакът. В средата се поставяше хлябът за Бъдни вечер (пълен с късмети), разбира се, върху него се забождаше и запалваше дълга свещ, после другото пространство се запълваше с тиквеник, баници, абсолютно задължителните сарми и неизбежния накрая ошав. На Бъдни вечер никой месо не ядеше. В ония години елхата беше все още европейска измислица. Но кой имаше нужда от лъскавите дрънкулки, с които по-новите поколения щяха да окичват празниците? После идваше най-силният момент, когато всички ставаха на крака и дядо ми, държейки лопата с горящ и димящ тамян, започваше молитвата. По-късно баща ми, а след това аз, щяхме да произнасяме същата тази молитва, която иде някъде от дълбините на Средновековието и която в софийските села все още произнасят.

Паметта ми пази с любов тази картина на изправени гологлави мъже, на жени, застанали в тържествено мълчание, и на деца, които се гледат учудени едно друго. Като че в този миг, когато се чуваше един-единствен глас и ни обграждаше голямата тъмна тишина на зимата, ние чувствахме, че се докосваме до оная всеобща сила, която носеше всички тайни на света. Ние се чувствахме приобщени към нещо голямо и достойно, което щеше да ни придружава цял живот. След „Амин” трябваше да се обиколи къщата, трябваше да се отиде в обора при животните, при кошерите с пчелите, при кокошките, за да се прогони всичко зло и миризмата на тамяна да обещае добра година. Едва когато лопатата с тамяна се върнеше обратно, можеше да започне вечерята. Дядо ми започваше да разчупва от голямата пита с късметите. И до ден днешен виждам огромните му напукани ръце да чупят хляба и да го подават наоколо по реда на старшинството. И същевременно се отчупваше хляб за отсъстващите и за мъртвите. Ние моментално разтваряхме подаденото ни късче, за да дирим някакъв късмет – пара, който символизираше богатство, дрянова клонка, която символизираше здраве, тресчица, която символизираше щастие в дома, и т.н. Докато се ядеше, никой не биваше да става, а всички накрая трябваше да станат заедно, за да се запази единството на рода. Имаше още куп правила и поверия за тази вечер, които времето е поизличило в паметта ми, но зная, че баба ми непрекъснато отделяше от трапезата за някакви нейни магически цели. Всичко завършваше с неизбежното комарджийство, разиграване на орехите, което хвърляше нас, децата, в луд възторг.

При някои от нашите съседи тази същата вечер предлагаше цели театрални представления. Те отиваха в градината, където се спираха пред всяко безплодно дърво и се водеше класическият диалог. Един от мъжете замахваше с голямата брадва и викаше: „Сега ще те отсека!”. Друг го питаше: „Че защо ще го отсечеш?”. „Ами оти не ражда” – отговаряше първият. „Чекай! – викаше вторият. Тая година ще роди!”

С годините щях да видя, че из цяла България имаше такова невероятно разнообразие на коледни обичаи, което само народ с дълъг живот и огромна фантазия би могъл да създаде. Всичко беше такава чудна смесица от суеверни символи, чрез които традицията на миналото се заставяше да гадае живота в бъдещето. През тези вечери нашият живот някак загубваше своята делнична реалност и започваше да плува всред свят на приказност и фантазия, където всяка вещ, всеки образ съдържаше благословия, заклинание или проклятие.

Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше „бъдникът”, всички – и възрастни, и млади – ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност на живота и заменянето, макар и за една-единствена вечер с фантастичния свят на децата човек обновяваше мисълта си и чувството си.

А плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове.

Текстът е за пръв път публикуван в бр. 87 на сп. “Християнство и култура”. Снимка: БТА
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На тази дата: Патентована е пишещата машина
· Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
· 10 факта за Антонио Вивалди
· След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
· "Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
· Димитър Димов: "Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."
· Жан-Пол Сартр: "Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
· Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
· Приказка за това кой как обича
· Нарисувай ми песен
· 10 безпощадни цитата от "1984" на Джордж Оруел
Сряда
26
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Март
Сега съм Март. И време за промяна. (Премигнеш ли, току ще разцъфтя.) В тревичките ти бродя... И ме...
Напусна ни Джоко Росич
"...Аз съм отломка не от една българска мечта, а от една българска илюзия, илюзията, че с кръвта си и...
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се!
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се! ...
Как Лъжата обикаля света, облечена като Истина
Легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж. Лъжата поздравила истината...
Красотата на една жена
За привлекателни устни, говорете нежно. За прекрасни очи, търсете доброто в хората. За стройна фигура,...
Жената на август
Върви по улицата най-красивата жена на август, най-гъвкавата, най-зеленооката. Малко е да кажем, че...
Катакомбите - част III
Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Хората са различни. Има хора...
Има хора - Библиотеки От тях винаги може да се научи нещо ново, те винаги са отворени към нови хоризонти...
Морета от лалета
Навън вече се усеща пролетта. Изтърсваме от себе си снега и зимата и сме жадни за слънчеви лъчи и грейнали...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Любимите ни цитати от Ерих Кестнер
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите...
Ако се налага да минеш през Ада...
Ако се налага да минеш през Ада, просто не спирай да вървиш....
Волтер: "Моите права свършват там, където започват правата на другите."
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. Който е добър само...
Доброто към другите
Три (като един) прекрасни цитата: ♥ Запалваш ли в живота на другите светлина, не може да не...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
Семейна капсула на времето
Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Първа среща с новороденото бебе
Раждането на бебето винаги е вълнуващо събитие. Емоциите не могат да се опишат с думи. Но ако има нещо...
Збигнев Херберт: "Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста."
"Скъпи непознати, представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото...
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро.
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро....
Коледни пости - Ден 39 и 40:
Край на Коледните пости. Равносметката.
Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не писах нищо вчера. Исках малко да се откъсна...
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма....
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Кшищоф Кешловски за киното и за литературата
"За мен важен знак за качеството или класата в изкуството е, че когато чета, гледам или слушам нещо,...
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
Павел баня - извор на здраве с ухание на рози
Ще запомня Павел баня най-напред със слънцето. От сутринта до вечерта градчето е облято от златна слънчева...
Избирай хора, с които не се налага да подбираш думите си
Избирай хора, с които не се налага да подбираш думите си. ...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Истински модели оживяват известни творби на Густав Климт
Густав Климт (14 юли 1862 г. - февруари 1918 г.) е австрийски художник, известен с картините си в пищни...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook