Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как вкопчването пречи на любовта


И защо е важно да "пускаме" хората, когато те си тръгват от нас


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Раздялата с любимите хора е мъчно, болезнено преживяване. Стари приятели, любовници, съпрузи, дори малките ни раздели за командировка - всички те но потапят в униние или откровена мъка. А защо точно разделите ни карат да страдаме толкова много и за какво точно страдаме? Отговорът се крие в думата вкопчване. Привързаността е тази, която ни прави част от някой и когато този някой го няма, чувството е сякаш нещо реже от нас самите.

Според дзен будизма точно привъзаността е причина за най-големите ни страдания и ние трябва да се опитваме да я преодоляваме без насилие към себе си, а това няма да ни направи безчувствени и лишени от обич. Будизмът твърди, че за да бъдем напълно свободни и радващи се на живота и себе си, не бива да се привързваме към никого и към нищо. Трябва да умеем да пускаме нещата и хората. Защото това ни прави зависими, а зависимостта е пречка за истинското щастие. Знаем, че нищо не е наше завинаги и позволявайки си да се вкопчим в нещо, ние всъщност си забраняваме да изпитаме личното удовлетворение, спокойствие и радост, предизвикани от нас самите, а не от присъствието на това “нещо” в живота ни.

Да, звучи малко налудничаво, някак трудно разбираемо. Та нима някой от нас иска цял живот да няма човек до себе си, да не е обичан, да не знае, че някъде там винаги има някой, който мисли за него? Съмнявам се. Всеки иска да принадлежи към нещо - двойка, компания от приятели, някакъв социален кръг. Болезненото идва точно от това да се освободим от тази нужда, защото не е тази принадлежност нещото, което ни прави пълноценни.

Обичайте себе си преди всички останали! Това не е делничният егоизъм или надмощието на егото. Любовта към себе си е грижа за душата, за вътрешния ни център, за малките връзки, които градим със себе си и които ни помагат да оцеляваме духовно.

В основата на вкопчването стоят страх и несигурност. Затова търсим навън сигурността - в някой друг. И когато този друг изчезне, сякаш сме изгубили част от себе си.

Обичайте, без да притежавате! Ние всъщност не си принадлежим в никое отношение, освен може би в краткия миг сексуална наслада. Не можем да се опознаем докрай, разминаваме се, губим пътеките постоянно. На основа на какво приемаме някого като наше притежание тогава. Лъжем себе си.

Осъзнавате ли, че единствената връзка, която ще имате вечно, ще е тази със самите вас. Ние сме центърът на своя свят и дори обръщайки се към другите, пак го правим, давайки от себе си. Това е нашата единствена трайна връзка - с нашата душа, която пускаме свободно към чуждите.

Припомнете си, че не можете да откриете спокойствие и утеха в работата, в партньора или в приятните неща, които правите, ако не сте ги намерили на първо време в собствената си душа.

Не забравяйте, че животът се променя и нищо не остава такова, каквото е днес или утре. Намирайте щастие и удовлетворение в нови неща, опознавайте нови хора непрекъснато.

Опитайте се да промените отношението си към раздялата. Защо винаги трябва да я приемате като зловещ край? Ами последвалото ново начало? Защо него трябва да го забравяме? И трябва ли да се скриваме под “опеката” на някого, когато първото и основно условие, за да успеем в този живот, е да се научим да бъдем сами и да се справяме със себе си?

Дайте си сметка, че увереността и мъдростта, които притежавате, са пътят към всичко останало и че никой не може да ни даде нещо, ако вече не го носим по един или друг начин в душата си.

Замислете се защо се страхувате да не изгубите някого? Нима не е заради самите вас? Егото страда от идеята, че и ние сме само спирка в нечие чуждо пътуване. Душата страда от страх, че ще остане сама и ще се сблъска със себе си. Казват, че между любовта и вкопчването можем да поставим знак за равенство. Със сигурност любовта е чувство на вкопчването, но и не само. Не забравяйте за думичката отдаденост. Защото едно е да посветиш живота си на това да обичаш, на самото прекрасно усещане да даряваш любов и съвсем друго да се вкопчиш в някого, за да се чувстваш значим и обичан.
Виж още статии за:   Нашето щастие · Личността · Любовта · Егото ·
Коментари
2018-07-14 #2
Dimitrina
Всичко, което прочетох е така. Сложното идва от там, че много душа и сърце си вложил... Може да е за кратко време, може - не, но чувствата си ги дал, без дори да се замисляш. В един момент просто сърцето и ума не са на едно и също мнение 😀. Вече си вътре, вече игнорираш ума, макар да ти се струва, че не е така, и си поел пътуването си с друг, толкова скъп на сърцето ти човек. Ето затова от раздялата боли и не можеш да се намериш. Объркан, разочарован, очакващ всичко да не е безвъзвратно загубено, че има шанс и какво ли още не. И не, защото си се вкопчил в другия, а, защото... ЛЮБОВТА дава смисъл на живота ни. Прави ни по-добри и усмихнати. Да обичаш и да си обичан - няма по-голямо щастие от това... Но каквото и да пишем, едно е сигурно: Няма нищо вечно! Аз, лично, успявам да се преборя със себе си и да си повярвам, че раздялата не е краят. Всичко е до нагласа в психиката. Не си забранявам, но не се и надявам. Раздялата е била краят с определен човек, но идва начало с друг и в това начало аз пак ще бъда себе си. Може да е утре, може да е след 5 години, но промяната ще настъпи. Вярвам в това!
2017-05-09 #1
newbie3
Има някои неща в статията, с които съм съгласен и много други, с които не съм. Няма как да не се привързваме към хора, места, същества и ситуации, защото те изграждат нашия емоционален свят, а без него сме за никъде. Знам, че раздялата е много тежка и болезнена всеки път, но тя е част от живота. И далеч не е вярно, че нищо не е наше завинаги - напротив - има редица неща в нашия живот, които остават до нас за вечни времена, ако искаме и позволим това да се случи. И стига някой да не ни ги вземе, разбира се, което се случва понякога, но и това е временно - защото каквото търсиш, и то теб търси.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Въображаемите ни врагове
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· От къде идва чувството на несигурност?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Виж още статии за:   Нашето щастие · Личността · Любовта · Егото ·
Четвъртък
28
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лечебната сила на лавандулата
Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма...
Нова година - без равносметки, без обещания
Това време на годината е обичайното, през което се правят равносметка за изминалата и обещания за предстоящата....
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
Сминдухът - билка, подправка и щипка традиция
Латинското наименование на растението сминдух, чиито семена в България наричаме чимен, е Trigonella foenum-graecum,...
Зрението и компютърът
Човешкото зрение се е формирало в хода на дълга еволюция, но се оказва, че не е добре приспособено за...
Лимецът и спелтата - II
СПЕЛТАТА Историята на спелтата е на близо 7 хиляди години. Това е една от първите култури използвана...
Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
Подари си тези мигове
Един живот не стига. За толкова много емоции, които трябва да усетим, за да не съжаляваме един ден за...
Един ден без грим? Защо не?!
Гримът се е превърнал във втора кожа за голяма част от нас, съвременните жени. Нанасянето му е процедура,...
Как да направим: Биоградина на терасата
Най-сигурният начин да знаем каква е храната ни, е като я отглеждаме сами. За тези, които разполагат...
Всичко за Великите пости
Великият пост е най-строгият през годината и е най-продължителен. Постите започват седем седмици...
Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook