Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво трябва да учат децата в училище?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица, кризата е повсеместна. Ценностите й, заложени в Просвещението - прогрес чрез наука, заучаване на теория и задълбочаване в красотата на емпиричното познание, са подложени на ревизия, не по нейно желание, а по наложена отвън необходимост. Защото светът се променя, но базата на образованието, така, както е заложено от векове, твърдо остава същата.

Какво учат децата в училище днес?

Основата на днешната рационална наука, разделена условно на две - хуманитарни или точни науки. Родният език и чужди езици. Спорт и изкуства. Основата е предимно теоретична, в в по-огромна степен у нас, затормозява децата, защото системата е такава, че поставя децата наравно, изисква от тях наравно, а те не са еднакви, за да дават по равно знания, умения и компетенции. Езиците са все по-важни и езиковото обучение започва от съвсем ранна възраст, а сякаш родният език получава все по-малко влиятелна позиция в учебните планове. Спортът и изкуството все още се смятат привилегия за "надарени", но това не пречи и "ненадарените" да бъдат тормозени с нормативи, солфеж и сложни акварелни техники. Технологиите се изучават все по-активно, децата боравят свободно и може би те остават единствената област, която има на своя страна и желание да бъде изучавана, и е достъпна, и полезна за живота на учениците като възрастни. И всичко това - наука, езици, технологии, спорт и изкуства, всичко накуп накуп е задължително за всички деца накуп. Защото трябва има и оценяване на целия този куп. Състезание, конкуренция, естествен подбор.

Във второто десетилетие на 21 век училището трябва да се опита да бъде полезно за живота на учениците като възрастни хора, които градят света след него. Да остави тях добро чувство, любов и стремеж за още


Те могат да решават сложни химични уравнения, или поне се изисква от тях, но не могат да си открият сметка в банката. Могат да пишат сложни есета, но им е трудно да решават конфликти. Днешните деца пишат кодове и разбиват пароли, но им е трудно да зашият копче и да изпържат две яйца. Преувеличавам ли? Едва ли! Децата лесно показват истинското си отношение към нещата от света си. И към училището те показват единствено отегчение. Защото чувстват, че то им е безполезно.

Какво трябва наистина да учат децата в училище?

Полезни умения за банките, бизнеса, институциите. Това засяга всички сфери на обществения и социалния ни живот. Откриване на сметка в банка, предпазване от некоректно интернет пазаруване, започване на собствен старт-ъп или дори бизнес, писане на проекти по програми на Европейския съюз, писане на едно обикновено CV. Дали са малки за това? Не, овладяването на тези компетенции ги кара да мечтаят, да бъдат смели и инициативни. Да не се влачат по течението, а да бъдат активна част от света. Днес все по-често активната гражданска позиция се замазва, хората биват залъгвани и подвеждани за елементарни неща, с които могат да се справят и сами. Но как да го направят - това се учи, докато си млад. А тогава целият ти ден преминава в училището.

Екология, хранене и интернет. Защо заедно? Защото това са едни от най-интензивно развиващите се области на познание днес. Светът ни е в екологична криза и макар изход да е твърде невъзможен, това не значи, че трябва да зарежем всичко просто ей така. Децата трябва да знаят как и защо е рециклирането, как се пести енергия и какви са алтернативите. Да се чувстват стимулирани да развиват своите идеи за бъдещето на планетата. И това значи чиста околна среда, в която расте чиста храна. Какво е пестицид и ГМО, това знаят малко от тях, какво е перма култура и какви са рисковете във веган храненето - също. И понеже всички сме обвързани в една голяма мрежа от кликове и лайкове - децата трябва да знаят как да се пазят от сенките в нея. Сенки, в които дебнат хищници, ползващи тяхната невинност. Знаем как.

Как да оцелеем сами в бита си. Много от днешните деца не могат да приготвят сандвич или омлет. Или защото някой постоянно го прави вместо тях, или ядат навън, или поръчват готова храна. Също така много деца на могат да шият или да забиват пирони. Да оказват първа помощ. Изобщо това, което доскоро се смяташе за даденост, вече е екзотично умения. Дали трябва да го учат в училище? А нима родителите го правят у дома? Дали ще им трябва - да, ако искат да знаят откъде идва храната им и да, ако държат на техниката и мебелите, вместо просто да ги захвърлят, когато се счупят. Бабите и дядовците, които отчасти учеха на тези неща, стават "градски" баби и дядовци, работят до все по-късна възраст и също късат връзката, губят тези предавани в семейството умения. От което страда и връзката между поколенията. Дали могат баби и дядовци в домове за стари хора да обучават младежи в извънкласни занимания? Могат, но някой трябва да посредничи, нали?

Общуване, конфликти, критика, работа в екип. Това е част от идеята децата да бъдат обединявани в класове, в групи по интереси и да правят заедно проекти. Но обсебени от технологиите, точно в тези моменти, когато трябва да работят в екипи, се разбира, колко е пострадало емоционалното общуване и колко е ниска емоционалната им интелигентност. Трудно е да канализират цялата информация, идеалите, към които малко изкуствено са поставени. Да бъдат красиви, слаби, да паснат на реклами и очаквания. Изпитват трудности да изразяват мнение и да посредничат в конфликти. Вербално и с физическо присъствие, а не виртуално зад монитора. Дали това трябва да се учи в училище? Категорично да. И то не трябва да е "страничен ефект" от учебния процес, а негов постоянен спътник.

Спорт и свободата на движенията. Всеобщо преобладава мнението, че да си спортист, трябва да се стремиш да си добър спортист. За да рисуваш, трябва да се стремиш да рисуваш добре, правилно и т.н. С това се убива естествената любов на децата към тези области, които са логичното следствие на играта в ранна детска възраст. Тялото има нужда от спорт и движение за удоволствие и здраве, не от нормативи и правилата на 3-4 спорт. Може просто да тичат или да правят цигански колелета - това е радостта за едни, както има радост от победата за други. Едните са заредени със спортна злоба и хъс, защото такъв е темпераментът им, другите предпочитат усамотение и дълги разходки, медитация и йога - отново, защото такъв е темпераментът им.

Изкуства, креативност Още в началния курс си проличавал талантът. Според кого? И ако го няма, да спрат да творят ли? Да спрат да се интересуват от музика, само защото пеят фалишиво? В училище се набляга на два вида изкуство - музика (пеене и евентуално свирене) и изобразително изкуство (евентуално приложни техники като грънчарство) С това само се вижда колко незначителна роля е отделена на креативното начало на всеки от нас. Да, на всеки. Изкуствата освобождават човека, независимо колко е скаран с тях според общоприетото мнение или е гений, пак според него. Те трябва да заемат също толкова голяма част от образованието, колкото са науките и езиците, стига детето да го иска. Защото си личи колко сме ги пренебрегнали - интелектуалците и хората на духа са във възможно най-ниска позиция от Просвещението (Възраждането у нас) насам. Хората на деня са фейсбук лидери на мнения, популярни личност с добър PR, съмнителни бизнесмени и престъпници. Единственото нещо, в което те са по-добри от децата, са че са усвоили по някакъв начин умения, които не се учат в училище.

Това е нашата всеобща слабост - не изискваме от образованието да се реформира идейно, качествено по нов начин и да учи децата ни, че светът е чудесно място, ако си активна част от него, а не поредният зрител.


Че може без насилие и без да се изисква нещо против природата, естествените им склонности. Интровертите имат нужда от своето пространство, както и екстровертните - от изявата си пред публика. И всичкият онзи голям ресурс от компетентни хора и специалисти, които желаят да споделят опита си с тях - да им позволим да го направят. Защото да си учител е дарба и тя не идва с дипломата. В този смисъл - за всеки ученик има подходящ учител. Мястото, където се срещат, е училището. Голямото, на живота.
Коментари
2017-10-21 #2
пантера
Това е напълно вярно. Мразя училището, само обичам да уча езици и да рисувам. Другото не ме интересува, а ми налагат да го правя. Извинявайте но това е потъпкване на човешките права. Аз съм в 7 клас и не съм добра по физическо но ми изискват да правя трудни(невъзможни) нормативи.
2017-01-11 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
· Научете децата си
· Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
Вторник
21
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Благородната завист – вредата, облечена в копринена рокля
Казват, че е по-добре да си обект на завист, отколкото обект на състрадание. Завистта обикновено поражда...
Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Кога е по-добре да се разделим
Когато човек е във връзка или брак е трудно да погледне отстрани с критично око на отношенията. Все нещо...
Л.И.П.С.А
„От колко много неща нямам нужда“ казал Сократ, докато се разхождал из атинската агора . Днес, хилядолетия...
Стресът и първолачето
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото...
За и против Свети Валентин
Вземе ли да приближава Св. Валентин, започват нескончаемите за и против. За едните празникът е чужд на...
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Интуицията – нашият вътрешен компас
Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими....
"Никой не иска да играе с мен"
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават...
Бисексуалността
Съгласни ли сте с изречението “Всичко е позволено, ако ни носи удоволствие и не пречи по какъвто и да...
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Децата в големия град
Замисляли ли сте как живее вашия малчуган в големия град? Днешното поколение се ражда и расте в асфалтови...
Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
Детската ревност – как да я избегнем
Когато в семейството се появи второ дете, родителите неминуемо се сблъскват с ревността на първородното....
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
Недоволството и обикновеното мрънкане
Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото...
Дзен, или изкуството да поддържаме интересен разговор
Както е известно, англичаните стопяват неловкото мълчание с разговор за времето. Всъщност темата едва...
Двуликият навик
Като повечето неща и навикът е такъв какъвто си го направим - богатство или досадна, но неизменна част...
Очаквани и неочаквани ползи от бременността
Правило ми е впечатление, че когато се заговори за бременност винаги се разнищват неприятните изживявания....
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
Бягство от дома
Какво може да накара едно дете да избяга от вкъщи? Едно е сигурно – никой не бяга от хубавото. Домът...
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи?
Когато ходите с дете на баня, казват, можело да ви изяде сапуна. Разходката по магазините обаче излиза...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
С деца на море - II
Децата и времето за плаж Всички знаем, че от 11 до 15 часа не се препоръчва ходенето на плаж. С деца...
Етикет на телефонния разговор
Този неизменен в последните години аксесоар - телефонът, се е превърнал в необходимост за съвременния...
Общуване според темперамента - II
Холериците са бързи, поривисти и стремителни, но рязко сменят своите настроения и губят самообладание....
Надути или вярващи в себе си – къде е границата?
В общи линии хората се лутаме в крайностите – или сме твърде навирили нос, пропускайки всичко около себе...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook