Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943 г. е на 4 години, когато прадядо ми Петър решава да премести цялото семейство в България. Установяват се в Кюстендилско.

Откакто се помня, тя е до мен и майка ми в трудните моменти от най-ранна детска възраст. Когато съм се родила баба е била 39-40г.. Докато растях, ми се струваше много строга, на моменти студена, но всъщност тя е криела сълзите си от мен, просто не е искала излишно да ме натоварва. От две годишна не живея в Горна Оряховица, но винаги във всеки тежък момент е била до мен, безотказно, без колебание, без сметка, безусловно, с пълно отдаване.

Когато леля ми - прекрасната ми лелинка и близначка на майка, си отиде, баба просто се прибра в себе си и тъгува тайно, скрито от нас. И ние така сторихме, скрихме се и всеки тайно от другия тъгува, за да не пречим и да не дотягаме. Това остави огромен отпечатък върху нея, но тя се изправи и запази човещинката в себе си, нещо което не се случва на всеки - да не загубиш себе си въпреки случващото се.

Когато второто ми дете се роди преждевременно, тя беше човекът, който ми помогна да направим от кости 2,100 кг. човек. За което ще съм и благодарна цял живот. Не бях на себе си в тоя период и ако не беше нейното дълбоко търпение и съпричастност, едва ли щях да се справя с такъв успех. За моя най-голяма радост дребосъкът прилича на нея. Винаги ме е удивлявала със способността си за адекватността с която подхожда към новите обстановки и ситуации, но може би фактът, че толкова малка се налага да се мести от едно населено място на друго и да се приспособява, не знам...А може би някои хора просто се раждат такива космополитни и хора без значение къде живеят дали в хубавия Кюстендил или при циганите в Горна Оряховица. И винаги, ама винаги мога да си говоря с нея за какво ли не. Благодаря на Господ, че ме срещна с тази личност, която ползвам за опора твърде често!

Не мисля, че някога бих могла да й се отблагодаря. Единственото, което бих могла да помоля Господ, е да съм достатъчно дълго жива и здрава, за да бъда един ден поне на половина толкова от полза и ценна за децата на моите деца.

Пожелавам си Баба ми да ми е жива и здрава още години за напред, да е част от живота ни и ние от нейния!

Благодаря и на другата ми баба, на леля ми (Бог да ги прости), на майка ми. На всички жени съученички, учителки, работодателки, колежки, приятелки (и не съвсем) На всички, които са пресичали живота ми и са ме научили, а някои които още с в него и продължават да ме учат във всякакъв аспект, на хубаво, на лошо. Благодарение на тях всички разбрах, че животът е многолик и никога, ама съвсем никога един човек е само добър или само лош и че всеки е движен най-вече от своите лични мотиви.

На вас здраве и ви поздравявам за чудесната инициатива!
Хубави празници!"

Анелия Иванова

Прочети всички послания към нашите важни Жени.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Честит 8-ми март, момичета! Благодарим ви!
· Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
· Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
· Ироничното усещане да си родител днес
· Превъзмогване
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Събота
23
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее. ...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
Конкурсът „Новите малки” ще отличи иноваторите в бизнеса със занаятчийски храни
Още през 2011 година в Hera.bg писахме за движението Slow food. От тогава до настоящия момент то намери...
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
13 август - Международен ден на леворъките
Днес, 13 август се отбелязва Международният ден на леворъките (левичарите). Чества се от 1984 г. по инициатива...
Допада ми, че не за мен болеете
Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не за вас болея, и няма да изгубим под нозете си кълбото...
Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се разпространява текста "Прощалното писмо на Маркес". Сега,...
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“ „Врагът е всеки, който...
28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
За да кацне птичето...
За да кацне птичето на рамото ти, първо трябва да махнеш клетката в главата си in....
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове....
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Морето е човек, забравил нещо
Морето е човек, забравил нещо То тръгва към брега и пак се връща. Припряно мачка синята си дрешка, джобовете...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook