Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец

Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден в Лвов, в семейството на аристократи от еврейски произход, той завършва право, но още млад започва да пише. Винаги се е чувствал ангажиран с политиката и смятал, че авторът трябва да отразява и времето, в което живее. Когато избухва Втората световна война и Полша е окупирана, той е затворен в лагер. Прави опит да избяга, но е заловен. Въпреки всичко оцелява по време на войната.

В следвоенна Полша му е много трудно и той заминава със семейството си в Израел, но след две години се връщат. Властта е против него и издателите масово не одобряват ръкописите му. Въпреки това, той успява да издаде няколко съчинения сатира, измежду които е томът "Невчесани мисли". Лец е синоним на хаплив език и остра мисъл, с афинитет към афоризмите, с които той задава нелеки дилеми и морални казуси за модерния човек, обикновения човек и властта, всякакви актуални теми.

Афоризмите на Лец:

"Всички хора са равни. След съответна обработка."

"Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си."

"Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо."

"В някои извори на вдъхновението музите си мият краката."

"Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си."

"Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често."

"Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки."

"В борбата на идеите загиват хора."

"Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха."

"Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал."

"На джуджетата трябва да се кланяш ниско."

"Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина."

"Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан."

"Първо премисли, преди да почнеш да мислиш."

"Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш."

"Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят."