Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!

Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия постигнат успех. Но истината е, че с годините тази необходимост не изчезва. Дори и порасналите момичета и момчета имаме нужда от похвала и поощрение. Всеки иска да чуе добра дума за усилията си - колегата, който се е справил с поставената задача, съпругът ни, който е поправил течащия кран или развалената фурна и така ни е спестил средства да викаме майстор, ние самите заради усилията, които полагаме и още, и още. Не се изисква много - просто едно “браво”, “справи се чудесно”, “това наистина ти се отдава”.

С такава лекота сипем обиди и крясъци един срещу друг – на спирката, в магазина, в офиса... Да не говорим за интернет пространството, където под крилото на анонимността се сипят омраза и груби изрази. А думите на подкрепа, на благодарност все по-трудно си пробиват път в живота ни. Сякаш гледаме отстрани, тайно надявайки се някой да се провали, вместо да го подкрепим, вместо да му кажем: "Ще се справиш, вярвам в това".

Понякога само една поощрителна дума е това, което ни трябва, за да постигнем желанията си. Да усетим подкрепата на хората около нас. Доверието им. А не подозираме зад едно дребно нещо колко труд и усилие стои. Омаловажаваме го, а дори не си даваме сметка, колко е важна всяка реакция за човека, който гори и не спи в името на своя успех. И тогава, преди да отхвърлим, да се замислим и поне малка доза кураж можем да вдъхнем. Както бихме искали да получим и за себе си някой ден.

На работното място също имаме нужда да бъдем оценени. Ако сте мениджъри или ръководители на малък екип не забравяйте, че похвалите и поощренията са добър стимул. Между колеги е по-трудно сякаш да се преглътне егото и конкуренцията. Особено ако в екипа не цари дружелюбност и сплотеност. Ако чувствате, че искате да кажете нещо добро на някого, не се сдържайте. То прави вас добри, в хармония със себе си и подобрява настроението на всички.

Бъдете конкретни. Ако смотолевите едно – “Справи се добре”, звучи по-скоро като отбиване на номера. Когато решите да похвалите някого кажете точно какво сте харесали, бъдете детайлни, какво в изпълнения проект или свършена работа ви е допаднало.

Всяка малка стъпка трябва да бъде подкрепяна - фактът, че служителят ви е дошъл половин час по-рано, за да изпрати мейла, поетата инициатива, взетото правилно решение в трудна ситуация... Забелязвайте тези неща и ги поощрявайте, благодарете им. Това ще доведе до още подобни прояви.

Направете следващата крачка. Когато похвалите някого, след това му поверете следващия наистина отговорен проект или задача, за да разбере, че похвалата не е само на думи. Изпратете го на семинар или обучение, за да усети, че е ценен.

И не е вярно твърдението, че финикиийците са измислили единствения начин за стимул и похвала. Факт е, че живеем в материален свят, но не забравяйте, че дори и да не си го признават хората имат нужда от похвала и поощрение. Добрата дума, оценената помощ, малкият жест на подкрепа - все още имат място сред нас.


Похвалете се сами.

Да, кажете си го на глас и без скрупули. Толкова сме детайлни, когато се критикуваме и сме безкрайно взискателни към себе си, а забравяме да се похвалим. Свършили сте си задачите за днес - похвалете се. Искрено! Кажете си – “Браво, справих се. Наистина не беше лесно, но успях”. Свършихте проекта въпреки трудностите, сготвихте онази сложна рецепта, най-сетне успяхте да замесите тесто, постъпихте правилно в критична ситуация с детето – похвалете се. Това ще ви даде увереност и вяра, че ще можете още по-добре.