Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Днес ще се срещнем...след 15 години



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вълнувам се и ме е страх едновременно. „Днес ще се срещнем, след 10 години” От всеки училищен двор се чува познатия рефрен. „Защо на 22 е бил тогава?”, всеки път се питам. Тревожно ми е от този въпрос...няма никаква логика възрастта на лирическия герой да е 22 години. Така и никой не ми обясни това. Завършваме на 18-19 години нали? После почват т.нар. срещи на класа, срещи на випуска. Затова мразя баловете, мразя тези срещи. Тази натрапена, нелогична за мен песен ме изпълва с лигаво отвращение към помпозността, истерията и абсурда на баловете. Лицемерието и фалшът от срещите по улиците с бившите съученици. Избягвам от тези срещи, от всички срещи на класа. Добре, че официалните ги правят на 5 години...

Не отидох на срещата „След 5 години”,


защото тъкмо завършвах магистратурата и се бях заринала с учене. Бях и бременна в 7-мия месец. Така се бях научила, едно гладно дете, което има да наваксва в живота извън малкия град: „вземай всичко, докато си млад”. Като заслепена бях в университета – учене, купони, секс и алкохол, ходене тук, ходене там. А дори нямах мобилен телефон, как ли успявах...Вземах всичко, което ми се предлагаше. И нямах време за сантиментални срещи с нищо незначещи за мен хора. Исках да скъсам всички връзки с малкия, жалък град. Родих се сякаш директно в София, когато започнах да уча „висшето”.

Не отидох на срещата „След 10 години”.


Тогава бях в чужбина на специализация на новата работа, която цели три години търсех. Бях на поне 5 нископлатени работни места дотогава, стотици интервюта и ми писна от мизерия, но млада майка с малко дете – кой ти дава работа, пък ти мятай дипломи и CV-та насреща им. Когато се появи тази, отговори на всичките ми проблеми. И създаде нови. Извънреден труд? Няма проблем! Неочаквани пътувания? Всичко зарязвам! Орязани бонуси? Е, парите не са всичко. Бракът ми се разпада, детето го гледа свекървата, с която едва се търпим междувременно. Ипотеката за дома, който не чувствам свой, защото всичко в него е на лизинг и купено без мое участие, е парещата жега зад ъгъла. „Справям ли се? Щастлива ли съм? Това аз ли съм?” Последната мисъл, преди чувството, че потъвам в пропаст, да ме залее.

И ето ме на срещата „След 15 години”.


Не знам защо дойдох. От скука може би, от любопитство. От това, че имам хайде не с какво да се похваля, но прилично да застана пред преуспелите си съученици. Седим с един от тях на по питие и чакаме да се съберат останалите. Облякла съм супернеудобната рокля, но поне съм с ниски обувки и имам шанс да преживея вечерта с достойнство. Разбира се, неподготвена съм за плеядата дългокраки, добре поддържани, излезли като след семинар за личностно развитие мацки насреща ми. Сядаме по масите, диджеят ни поздравява с фалцетни висини, сервират по масите. Оглеждам се на границата на истерията, там, където адреналинът подсказва – бягай или нападай.

И тогава решавам да спра с това. Никой не ми е виновен.


Пред очите ми минават лица – ето го момчето от съседния клас, в което бях влюбена. От кльощав момчурляк е станал солиден мъж, занимава се с износ на мед. Очите му са същите...Онази, с която се заяждахме по коридора, се оглежда със смутена усмивка. Клюката казва, че е минала два развода. Но не изглежда нещастна, а всъщност доста добре. Или поне се преструва добре, като мен. Още лица, които следя във фейсбук. Идва едно от тях до мен и започва с кратко въведение да се оплаква от майчинството. Отнема всичките й сили, липсват й книгите, баровете, не било, както си го представяла? „Ще мине, сега детето е малко и така е. После ще е друго. Ти ще си друга. Бъди, каквато си сега, а не някоя друга, която няма дете и отговорност към него.” Чувам се да казвам това и внезапно започвам да си вярвам.

Говорим за работа с двама от съседния клас. След дежурната размяна на въпроса „С какво се занимаваш?” става ясно, че сме почти в един бранш и дори разменяме визитки (добре, че мама ме подсети да си взема няколко). Усещам се горда и забравям за момент и работното време, и орязаните бонуси, всичко, през което минах. Вината, че не съм до детето си, а попълвам таблици обаче никога няма да я преодолея. И все пак - малките триумфи са толкова редки, ще си позволя да забравя поне малко. Постепенно всичко си казваме, оглеждам се в засмяни лица, позьорските ни маски падат и все едно сме в голямото междучасие отново.

Става ми мило за тази, която бях тогава. Става ми мило за нас самите.


Бяхме невинни и свежи, нямахме фейсбук и смартфони, криехме се да пушим и ни правеха забележки за неподходящо облекло. Ходехме на библиотека за домашните и на екскурзии по хижи. Слушахме гръндж и соул, Депеш мод и Мадона. Бяхме готини, бяхме добри деца. Излязоха сред нас няколко двойки, родиха се деца, някои от съучениците ми много успяха по всякакви критерии, някои се борят тепърва с майчинството, с болни родители, с финансови трудности и с язвите, обзели страната ни. Виждам същата несигурност към утрешния ден, същите връзки под въпрос и нерешени конфликти с родителите. Но настъпването на зрелостта ни отива на всичките, тя трябва да ни се случи. Ще преодолеем очакванията, ще загърбим тревожността, ще се справим с каквото дойде насреща. Защото това сме ние – един випуск, едно поколение, което никога няма да бъде младо отново, но ще остане готино, защото носи духа на 90-те. Випуск 2001 година, Одисеята започна. И ние сме в главната роля.
Коментари
2017-05-14 #1
Анелия
Много мило! 2001 завърших университет, ние бяхме випуск 1997 - цели 20 г са минали от тогава.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Сбогом, начално училище!
· Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
· Изборите на нашите пораснали деца
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· Не искай от мен да ти казвам „майко”
· Умирането, в което има живот
· Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
· "Защо още съм сама?"
· Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
· Понякога тъгата е толкова голяма
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
Понеделник
24
Юли 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моята първа домашна гранола
Добро утро с първата ми домашна гранола. Имах един изостанал пакет мюсли, с които реших да опитам. Какво...
Сигурност
Излюзия е, че сигурността ще ни освободи от страха. Че ще ни даде спокойствие. Именно стремежът към сигурност...
Благи думи за Благовещение: "Той е моята опора, моята сила. Моето огнено момче!"
Здравейте, Hera.bg, Казвам се Анелия и искам да отправя благи думи към моя приятел. Може да му стане...
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
Как
как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам....
Как една рецепта за козунак ме намери след години...
Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
На тази улица никой няма да се завърне...
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря,...
Децата имат нужда само от...
Децата имат нужда само от малко помощ, от малко надежда и от някого, който много вярва в тях...
Вяра. Надежда. Любов
Посей в съзнанието си Вяра. Поливай в сърцето си с Надежда. И в душата ти ще разцъфти Любовта...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Любовна песен и новата реколта вино
Вечери у дома с новата реколта вино от лозето ни. Добра компания за Райнер Мария Рилке О, как душата...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се разпространява текста "Прощалното писмо на Маркес". Сега,...
Световен ден за борба с Паркинсон - 11 април
Световният ден за борба с Паркинсон се отбелязва всяка година на 11 април. Той е дегенеративно неврологично...
За живота и смисъла
Съществува една мъдра мисъл, която гласи: “Всеки умира, но не всеки живее истински”...Мисля, че е трудно...
Ден 13 - Постове и пости: Кварталният пазар и осъзнатият избор
Събота е моят ден за пазар. Вземам платнената чанта и тръгвам със списъка в есенната утрин. Първо се...
Губим толкова много време
Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни...
Благи думи за Благовещение: "Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв"
Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв Елена Панишева Елена Панишева участва в...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
Оставя ми малки писъмца в оранжево
Оставя ми малки писъмца в оранжево. Дори, когато не ги търся и чакам, те ме намират навсякъде. Разказват...
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook