Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Днес ще се срещнем...след 15 години



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вълнувам се и ме е страх едновременно. „Днес ще се срещнем, след 10 години” От всеки училищен двор се чува познатия рефрен. „Защо на 22 е бил тогава?”, всеки път се питам. Тревожно ми е от този въпрос...няма никаква логика възрастта на лирическия герой да е 22 години. Така и никой не ми обясни това. Завършваме на 18-19 години нали? После почват т.нар. срещи на класа, срещи на випуска. Затова мразя баловете, мразя тези срещи. Тази натрапена, нелогична за мен песен ме изпълва с лигаво отвращение към помпозността, истерията и абсурда на баловете. Лицемерието и фалшът от срещите по улиците с бившите съученици. Избягвам от тези срещи, от всички срещи на класа. Добре, че официалните ги правят на 5 години...

Не отидох на срещата „След 5 години”,


защото тъкмо завършвах магистратурата и се бях заринала с учене. Бях и бременна в 7-мия месец. Така се бях научила, едно гладно дете, което има да наваксва в живота извън малкия град: „вземай всичко, докато си млад”. Като заслепена бях в университета – учене, купони, секс и алкохол, ходене тук, ходене там. А дори нямах мобилен телефон, как ли успявах...Вземах всичко, което ми се предлагаше. И нямах време за сантиментални срещи с нищо незначещи за мен хора. Исках да скъсам всички връзки с малкия, жалък град. Родих се сякаш директно в София, когато започнах да уча „висшето”.

Не отидох на срещата „След 10 години”.


Тогава бях в чужбина на специализация на новата работа, която цели три години търсех. Бях на поне 5 нископлатени работни места дотогава, стотици интервюта и ми писна от мизерия, но млада майка с малко дете – кой ти дава работа, пък ти мятай дипломи и CV-та насреща им. Когато се появи тази, отговори на всичките ми проблеми. И създаде нови. Извънреден труд? Няма проблем! Неочаквани пътувания? Всичко зарязвам! Орязани бонуси? Е, парите не са всичко. Бракът ми се разпада, детето го гледа свекървата, с която едва се търпим междувременно. Ипотеката за дома, който не чувствам свой, защото всичко в него е на лизинг и купено без мое участие, е парещата жега зад ъгъла. „Справям ли се? Щастлива ли съм? Това аз ли съм?” Последната мисъл, преди чувството, че потъвам в пропаст, да ме залее.

И ето ме на срещата „След 15 години”.


Не знам защо дойдох. От скука може би, от любопитство. От това, че имам хайде не с какво да се похваля, но прилично да застана пред преуспелите си съученици. Седим с един от тях на по питие и чакаме да се съберат останалите. Облякла съм супернеудобната рокля, но поне съм с ниски обувки и имам шанс да преживея вечерта с достойнство. Разбира се, неподготвена съм за плеядата дългокраки, добре поддържани, излезли като след семинар за личностно развитие мацки насреща ми. Сядаме по масите, диджеят ни поздравява с фалцетни висини, сервират по масите. Оглеждам се на границата на истерията, там, където адреналинът подсказва – бягай или нападай.

И тогава решавам да спра с това. Никой не ми е виновен.


Пред очите ми минават лица – ето го момчето от съседния клас, в което бях влюбена. От кльощав момчурляк е станал солиден мъж, занимава се с износ на мед. Очите му са същите...Онази, с която се заяждахме по коридора, се оглежда със смутена усмивка. Клюката казва, че е минала два развода. Но не изглежда нещастна, а всъщност доста добре. Или поне се преструва добре, като мен. Още лица, които следя във фейсбук. Идва едно от тях до мен и започва с кратко въведение да се оплаква от майчинството. Отнема всичките й сили, липсват й книгите, баровете, не било, както си го представяла? „Ще мине, сега детето е малко и така е. После ще е друго. Ти ще си друга. Бъди, каквато си сега, а не някоя друга, която няма дете и отговорност към него.” Чувам се да казвам това и внезапно започвам да си вярвам.

Говорим за работа с двама от съседния клас. След дежурната размяна на въпроса „С какво се занимаваш?” става ясно, че сме почти в един бранш и дори разменяме визитки (добре, че мама ме подсети да си взема няколко). Усещам се горда и забравям за момент и работното време, и орязаните бонуси, всичко, през което минах. Вината, че не съм до детето си, а попълвам таблици обаче никога няма да я преодолея. И все пак - малките триумфи са толкова редки, ще си позволя да забравя поне малко. Постепенно всичко си казваме, оглеждам се в засмяни лица, позьорските ни маски падат и все едно сме в голямото междучасие отново.

Става ми мило за тази, която бях тогава. Става ми мило за нас самите.


Бяхме невинни и свежи, нямахме фейсбук и смартфони, криехме се да пушим и ни правеха забележки за неподходящо облекло. Ходехме на библиотека за домашните и на екскурзии по хижи. Слушахме гръндж и соул, Депеш мод и Мадона. Бяхме готини, бяхме добри деца. Излязоха сред нас няколко двойки, родиха се деца, някои от съучениците ми много успяха по всякакви критерии, някои се борят тепърва с майчинството, с болни родители, с финансови трудности и с язвите, обзели страната ни. Виждам същата несигурност към утрешния ден, същите връзки под въпрос и нерешени конфликти с родителите. Но настъпването на зрелостта ни отива на всичките, тя трябва да ни се случи. Ще преодолеем очакванията, ще загърбим тревожността, ще се справим с каквото дойде насреща. Защото това сме ние – един випуск, едно поколение, което никога няма да бъде младо отново, но ще остане готино, защото носи духа на 90-те. Випуск 2001 година, Одисеята започна. И ние сме в главната роля.
Коментари
2017-05-14 #1
Анелия
Много мило! 2001 завърших университет, ние бяхме випуск 1997 - цели 20 г са минали от тогава.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
· Изборите на нашите пораснали деца
· Техники за по-ефикасно учене, за които не сте се сетили
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· Не искай от мен да ти казвам „майко”
· Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
· Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
· "Защо още съм сама?"
· Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
· Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
· Когато разпериш ръце за прегръдка
· Няма подходящо време...
Петък
26
Май 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Посрещане на септември
Подобаващо посрещане на септември в градината. Събиране и на жълтата ни праскова. Следва да ги превърна...
Събуденият
О, да...омайна красота! Забравяш миналото. Сякаш е шега. Сезоните препускат... като луди. Уви, проникновението...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Всички мои сестри
Забелязали ли сте нещо общо в това как жените общуваме помежду си? Независимо, дали излизаме по женски...
Живеем само днес
Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава,...
Благи думи за Благовещение: "Той е моята опора, моята сила. Моето огнено момче!"
Здравейте, Hera.bg, Казвам се Анелия и искам да отправя благи думи към моя приятел. Може да му стане...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Необикновената любов на обикновените хора
Днес случайно разказах една история, а сега искам да я чуят повече хора. Защото истинската, необикновена...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
Вяра. Надежда. Любов
Посей в съзнанието си Вяра. Поливай в сърцето си с Надежда. И в душата ти ще разцъфти Любовта...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Сигурност
Излюзия е, че сигурността ще ни освободи от страха. Че ще ни даде спокойствие. Именно стремежът към сигурност...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
Задушница е
Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook