Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Днес ще се срещнем...след 15 години



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вълнувам се и ме е страх едновременно. „Днес ще се срещнем, след 10 години” От всеки училищен двор се чува познатия рефрен. „Защо на 22 е бил тогава?”, всеки път се питам. Тревожно ми е от този въпрос...няма никаква логика възрастта на лирическия герой да е 22 години. Така и никой не ми обясни това. Завършваме на 18-19 години нали? После почват т.нар. срещи на класа, срещи на випуска. Затова мразя баловете, мразя тези срещи. Тази натрапена, нелогична за мен песен ме изпълва с лигаво отвращение към помпозността, истерията и абсурда на баловете. Лицемерието и фалшът от срещите по улиците с бившите съученици. Избягвам от тези срещи, от всички срещи на класа. Добре, че официалните ги правят на 5 години...

Не отидох на срещата „След 5 години”,


защото тъкмо завършвах магистратурата и се бях заринала с учене. Бях и бременна в 7-мия месец. Така се бях научила, едно гладно дете, което има да наваксва в живота извън малкия град: „вземай всичко, докато си млад”. Като заслепена бях в университета – учене, купони, секс и алкохол, ходене тук, ходене там. А дори нямах мобилен телефон, как ли успявах...Вземах всичко, което ми се предлагаше. И нямах време за сантиментални срещи с нищо незначещи за мен хора. Исках да скъсам всички връзки с малкия, жалък град. Родих се сякаш директно в София, когато започнах да уча „висшето”.

Не отидох на срещата „След 10 години”.


Тогава бях в чужбина на специализация на новата работа, която цели три години търсех. Бях на поне 5 нископлатени работни места дотогава, стотици интервюта и ми писна от мизерия, но млада майка с малко дете – кой ти дава работа, пък ти мятай дипломи и CV-та насреща им. Когато се появи тази, отговори на всичките ми проблеми. И създаде нови. Извънреден труд? Няма проблем! Неочаквани пътувания? Всичко зарязвам! Орязани бонуси? Е, парите не са всичко. Бракът ми се разпада, детето го гледа свекървата, с която едва се търпим междувременно. Ипотеката за дома, който не чувствам свой, защото всичко в него е на лизинг и купено без мое участие, е парещата жега зад ъгъла. „Справям ли се? Щастлива ли съм? Това аз ли съм?” Последната мисъл, преди чувството, че потъвам в пропаст, да ме залее.

И ето ме на срещата „След 15 години”.


Не знам защо дойдох. От скука може би, от любопитство. От това, че имам хайде не с какво да се похваля, но прилично да застана пред преуспелите си съученици. Седим с един от тях на по питие и чакаме да се съберат останалите. Облякла съм супернеудобната рокля, но поне съм с ниски обувки и имам шанс да преживея вечерта с достойнство. Разбира се, неподготвена съм за плеядата дългокраки, добре поддържани, излезли като след семинар за личностно развитие мацки насреща ми. Сядаме по масите, диджеят ни поздравява с фалцетни висини, сервират по масите. Оглеждам се на границата на истерията, там, където адреналинът подсказва – бягай или нападай.

И тогава решавам да спра с това. Никой не ми е виновен.


Пред очите ми минават лица – ето го момчето от съседния клас, в което бях влюбена. От кльощав момчурляк е станал солиден мъж, занимава се с износ на мед. Очите му са същите...Онази, с която се заяждахме по коридора, се оглежда със смутена усмивка. Клюката казва, че е минала два развода. Но не изглежда нещастна, а всъщност доста добре. Или поне се преструва добре, като мен. Още лица, които следя във фейсбук. Идва едно от тях до мен и започва с кратко въведение да се оплаква от майчинството. Отнема всичките й сили, липсват й книгите, баровете, не било, както си го представяла? „Ще мине, сега детето е малко и така е. После ще е друго. Ти ще си друга. Бъди, каквато си сега, а не някоя друга, която няма дете и отговорност към него.” Чувам се да казвам това и внезапно започвам да си вярвам.

Говорим за работа с двама от съседния клас. След дежурната размяна на въпроса „С какво се занимаваш?” става ясно, че сме почти в един бранш и дори разменяме визитки (добре, че мама ме подсети да си взема няколко). Усещам се горда и забравям за момент и работното време, и орязаните бонуси, всичко, през което минах. Вината, че не съм до детето си, а попълвам таблици обаче никога няма да я преодолея. И все пак - малките триумфи са толкова редки, ще си позволя да забравя поне малко. Постепенно всичко си казваме, оглеждам се в засмяни лица, позьорските ни маски падат и все едно сме в голямото междучасие отново.

Става ми мило за тази, която бях тогава. Става ми мило за нас самите.


Бяхме невинни и свежи, нямахме фейсбук и смартфони, криехме се да пушим и ни правеха забележки за неподходящо облекло. Ходехме на библиотека за домашните и на екскурзии по хижи. Слушахме гръндж и соул, Депеш мод и Мадона. Бяхме готини, бяхме добри деца. Излязоха сред нас няколко двойки, родиха се деца, някои от съучениците ми много успяха по всякакви критерии, някои се борят тепърва с майчинството, с болни родители, с финансови трудности и с язвите, обзели страната ни. Виждам същата несигурност към утрешния ден, същите връзки под въпрос и нерешени конфликти с родителите. Но настъпването на зрелостта ни отива на всичките, тя трябва да ни се случи. Ще преодолеем очакванията, ще загърбим тревожността, ще се справим с каквото дойде насреща. Защото това сме ние – един випуск, едно поколение, което никога няма да бъде младо отново, но ще остане готино, защото носи духа на 90-те. Випуск 2001 година, Одисеята започна. И ние сме в главната роля.
Коментари
2017-05-14 #1
Анелия
Много мило! 2001 завърших университет, ние бяхме випуск 1997 - цели 20 г са минали от тогава.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не изисквайте от учениците да знаят, а да могат, да бъдат
· Критичното мислене и децата
· 5 от най-хубавите стихчета за ученици
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· Не искай от мен да ти казвам „майко”
· Hera.bg на 8 години!
· Умирането, в което има живот
· Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
· Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
· Ода за пейкинга
· Влюбването е онази необходимост за промяна
Вторник
23
Януари 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да станем незаменими на работното място?
Днешният свят се движи на високи обороти и хората са бързозаменяеми. Винаги идват по-млади, по-амбициозни,...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Вяра. Надежда. Любов
Посей в съзнанието си Вяра. Поливай в сърцето си с Надежда. И в душата ти ще разцъфти Любовта...
Благи думи за Благовещение: "Той е моята опора, моята сила. Моето огнено момче!"
Здравейте, Hera.bg, Казвам се Анелия и искам да отправя благи думи към моя приятел. Може да му стане...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
Искам да ти кажа: "В добро, в лошо...Обичам те, мамо!"
Здравейте! Нямах търпение да седна да Ви пиша, защото искам да споделя каква страхотна майка имам....
Губим толкова много време
Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
Как изглеждаме и/ ли как се държим
Моя позната е директор на Дом за деца, там е от 13 години. Напоследък, броят на децата постепенно намалява....
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
Честит 8-ми март, момичета! Благодарим ви!
Играта „Искам да ти кажа” възникна спонтанно, но идеята ни бързо намери съмишленици в лицето на ювелирна...
Посрещане на септември
Подобаващо посрещане на септември в градината. Събиране и на жълтата ни праскова. Следва да ги превърна...
Легенда за Краля на рибарите и Светия Граал
Когато бил малко момче, кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и...
Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
Казват, че не можеш да отвориш нова глава, ако не си приключил предишната. Но понякога идва човек,...
Пилешката супа на мама
Малката щерка е с температура...Една пилешка супичка трябва да помогне, нали? Сложила съм и корен...
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Децата имат нужда само от...
Децата имат нужда само от малко помощ, от малко надежда и от някого, който много вярва в тях...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Как една рецепта за козунак ме намери след години...
Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook