Светите места в България - Белинташ

Една от красивите местности в България, за която се вярва че е свято място и носи специална енергия е Белинташ. Още наричана Беланташ, това всъщност е красива скала, разположена близо до родопското село Мостово, разположено на 27 км от Асеновград, в землището на Сини връх. Платовидното скално образувание е дълго 750 м и широко 30-50 м с височина от около 35 м. Любопитно е самото местоположение на село Мостово – намира се по средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора.



Скалата Белинтеш е обект на голям интерес от много години. Според учените името идва от „добър, бял камък” или „камък на знанието”. Около тази скала витаят мистика и много легенди. Някои дори го наричат „българския Стоунхендж”, макар да няма доказателства за връзката между двете „свещени” местности.

Една от най-мистичните и древни легенди около Белинташ е тази за потопа. Смята се, че скалата е приютила Ноевия ковчег и доказателство за това са ясните халки, за които са били привързани корабни въжета. И днес, ако стъпите на скалата ще видите ясните кръгли отвори.



Друга по-популярна легенда идва от траките. Поради местоположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. В периодите на равноденствие тук слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. Хората, изследвали това уникално място, вярват, че това е мястото, на което древните хора, а след това и траките са осъществявали връзката си с космоса. През 1986 г. в знаците на платото се намира небесна карта. В щерните се виждат прибори, с които се определя местонахождението на звездите. Предполага се, че тук е съществувало светилище на древния тракийски бог Сабазий на племето беси. Името на този бог означава „бял камък”, което отново се свързва с произхода на самата скала.



Има учени, които превеждат името като „камъкът на войната” поради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионисий в Родопите, която се води от жреца на бесите Вологез. Кръглите отвори, видими ясно и днес, са всъщност улеи, ниши и стъпала, които образуват астрономическа карта. Тук се намира и известният надпис от Белинташ, който потвърждава теорията, че траките от Родопите са имали писменост по-древна и от тази на гърците.



Много популярна и почти нереална за човешкия разум хипотеза е тази, че Белинташ е бил „център на космически туризъм”. Издълбаните кръгове са имали техническо значение за приземяването и излитането на космически кораби. Учените виждат много ясно съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион в скалните ямки. Луната и слънцето се отразяват в двата кладенеца в конкретни дати през годината.

Съществува още една теория, свързана с вярата, че това място е било светилище на траките. Древните тракийски жреци винаги са избирали риолит за своите скални светилища. Част от камъните в Стоунхендж също са от риолит и вероятно заради това много хора свързват двете свети места. Учените виждат, че върху скалата има издълбани знаци, наподобяващи указател. Ако тези знаци се наложат на съвремменна карта те маркират точно комплекса от светилища в тази част – Долнослав, Драганица, Караджов камък, Кръстова гора, Белинташ.



Дали Белинташ е „космическо” място или е приютявал Ноевия ковчег едва ли може да се каже със сигурност. След като древните траки са го избрали със специалната функция на свещено място, значи от него действително „извира” специална енергия.

Дори и да не вярвате на мистичните легенди и „космически” теории, няма да съжалявате, ако посетите тази красива планинска местност в Родопите и се изкачите на „бялата скала” Белинташ. Ще имате възможност да се откъснете от ежедневните грижи и тревоги, да се порадвате на природните красоти на Родопите, да се потопите в чудния свят на нашите древни предци и това със сигурност ще ви зареди с много позитивна енергия, с която да посрещате по-леко предстоящите ангажименти.

Снимки: Уикипедия, Filipov Ivo