Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Изкуството ·
Коментари
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
2018-07-02 #2
Хасковско момиче
Сега ще изпратя само емоцията
2018-07-02 #1
Хасковско момиче
хареса ми много и се присъединявам към Яна Тодорова че е много тъжна история.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
· Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
· На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
· Свежи летни коктейли с розе
· Морето е човек, забравил нещо
· Необичайни признаци за дехидратация
Виж още статии за:   Лятото · Изкуството ·
Понеделник
6
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не давай душата си на тези, на които им стига и сума пари.
Не давай душата си на тези, на които им стига и сума пари....
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си....
Красотата, в която няма нищо случайно
Най-красивите хора, които познаваме, са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката, водили...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш. ...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Който го носи
Живял, далеч от шума на големите градове, един възрастен самурай. Славата му на добър войн и мъдрец привлякла...
Аладжа манастир
В три части ще ви разкажа за Аладжа манастир и Катакомбите - едни от най-интересните забележителности...
Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от...
Тайните за красота на "златните" кино богини
Холивудските актриси от т. нар. "Златна ера" през 50-те и 60-те години на миналия век са еталон за женственост,...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
За късмета и неговите лица
Вярвате ли в петък 13-ти? А замисляли ли сте се дали имате късмет? Дали сте сред онези, които отивайки...
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Заседанието, на което се взима решение за Съединението
Заседание на БРТЦК на 25 юли 1885 г. в село Дермендере (дн. с. Първенец), на което се взима решение да...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Една романтична перната приказка
Фотографката любителка с псевдоним Freya Ever After разказва в снимки за любовната история на нейните...
Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти: За писането: „За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
Не какво имаш, а кого имаш
Богатството не е какво имаш, а кого имаш....
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир.
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир....
Закодирано с целувка
За сексуалните пози днес се пише често и с удоволствие. Целувката обаче, като не толкова пикантна тема,...
Из "За любовта" - Антон Чехов
А когато идвах в града, всеки път познавах по очите й, че ме е чакала; и тя сама признаваше, че още от...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
И пристигна пъстроцветна есента....
...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
За една година
Научих се да бързам бавно. Пътувам – винаги към вкъщи. Усмивките деля по равно. Мечтите и тъгата –...
Как започват разделите?
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца...
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място....
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II
Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина...
10 вдъхновяващи мисли на Мая Анжелоу
"Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен...
"Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята"
„Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него....
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря за даровете, които са ми дадени - съпруга и син"
Здравейте, Бих искал да участвам в играта за благата дума. :) "Благодарен съм и постоянно се досещам,...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. „Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни,...
"Бог да благослови Коледа!"
Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж...
Котката – домашният лечител
Малка пухкава топчица, котката е не само само миловиден източник на радост, но и вещ лечител. Като благодарност...
Магьосникът Грегъри Колберт
Когато за пръв път видях творбите на Грегъри Колберт ( Gregory Calbert ), няма да преувеличавам, затаих...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook