Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Коментари
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
2018-07-02 #2
Хасковско момиче
Сега ще изпратя само емоцията
2018-07-02 #1
Хасковско момиче
хареса ми много и се присъединявам към Яна Тодорова че е много тъжна история.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Човекът, за когото всички се грижат
· Ръж
· Море
· Лятното слънцестоене - мистична енергия
Виж още статии за:   Лятото · Още от Елин Пелин ·
Понеделник
26
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния. ...
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. „Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни,...
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
Хосе Ортега и Гасет: "Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
"Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си." "За човека, за когото малките неща не съществуват,...
Общо
Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и...
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде...
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде. Ако се наложи да направите нещо, направете...
Внимание, опасен трафик! - II
Сексуалният елемент е ключов в трафика на хора. На практика дори в страните с легална проституция преобладаващият...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Знаменитите жени в българската история
Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези смели и героични жени...
Надежда Василева - милосърдие в лицето на смъртта
Надежда Василева е медицинска сестра, родена на 6 авгycт 1891 г. в Никопол. След завършване на образованието...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
"Нешънъл Джиографик" излъчи победителите в конкурса за снимка за 2016 г.
"Нешънъл Джиографик" обяви победителите в конкурса си за снимки за 2016 година. Пътешественици от цял...
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая. ...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Ако идваш наесен
Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година...
Въображение без граници в чудния свят на Александър Янсон
Александър Янсон (Alexander Jansson) е шведски илюстратор, дигитален артист и художник. Той създава магичен...
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането...
"Аз приех нова вяра - аз повярвах в щастието!"
"Това, което прошепна не беше в ухото, а в сърцето ми. Ти не целуна устните, а душата ми. "Аз приех...
"Обичам" означава: "открит съм". "Обичам те" означава: "открит съм за теб"
Подтиквани от копнежа, ние се отправяме да търсим човека, който ни е предопределен и в същото време –...
Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения...
10 от най-известните картини на Густав Климт
Роден през 1862 г., Густав Климт е австрийски художник, известен с красивите си, силно декоративни творби,...
Най-смешните снимки от дивата природа за 2018 г.
Наградите за най-смешна фотография от дивата природа обявиха своите 41 финалисти от близо 2000 предложения....
Филмът на Зорница София за Румена войвода с впечатляващ трейлър
Излезе дългоочакваният трейлър на новия филм на режисьорката Зорница София - "Воевода". В него ще видим...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
16 ноември - Световен ден на толерантността
Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество...
Какво ни очаква през 2017 г. - годината на огнения Петел
Китайската нова година започва на 28 януари и 2017 г., ще трае до 15 февруари 2018 г. ще премине под...
Заседанието, на което се взима решение за Съединението
Заседание на БРТЦК на 25 юли 1885 г. в село Дермендере (дн. с. Първенец), на което се взима решение да...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Ресторант в Австралия, в който не се допускат деца под 7 г., бележи рекордни печалби
Вечеря навън. Облекли сте красива рокля и отивате на среща с привлекателен мъж или на важна бизнес среща....
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Пожелай си на Новолуние….
Без да знаем накъде сме тръгнали трудно бихме стигнали до място, което искаме. Без ясно намерение да...
Коледни пости - Ден 13:
Как изглежда вътрешното равновесие над супа леща. Втори шанс за коледната украса.
Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля, колко ми е бедна коледната украса. Сутринта я...
Честит рожден ден, Пипи!
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или накратко Пипи празнува на 21 май...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
7 неща, които научаваме на път
Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване,...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Древното изкуство кинцуги - красотата на счупеното, което съживяваме с грижа
Традицията да се залепват ценни счупени съдове с лепило, в което има златни или сребърни частици, наречена...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си....
5 минути в главата на Айнщайн
Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений"....
Димитър Димов: "Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."
"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
"Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят". - Харуки...
Магията на бащинството в акварелите на Сузана Суш
Руската художничка и илюстраторка Сузана Суш, с псевдонима Soosh е обяснила бащинството по възможно най-трогателния...
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook