Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Косачи" - Елин Пелин



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

- Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

- Ида, и-даа! - отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

- Какво замълча, Благолаж? Карай де - каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Ей! - въздъхна Лазо.

- Мълчи! - обадиха се другите.

- Много лъже - рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.

- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

И Благолажът продължи:

- Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ... Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила...

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания. Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:

- Бре, вещицата!

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

- После? - пламенно настоя Лазо.

- Какво повече от това? - рече Благолажът спокойно.

- Вещица! - въздъхна пак Лазо. - Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

- Ти - това? Да видя, па да не повярвам - рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: - И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Друго е моята Пенка... тя...

- Затова я остави, та се допиля чак тука!... И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави - отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

- То си е моя работа - отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

- И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега - рече пак Стамо.

- Да не вярваш - отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

- Кукумявка е.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Лазо въздъхна дълбоко.

- Въздишай, момче - има защо!... Млада булка си оставил! - обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

- Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си!... Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил, кога бе хвърлил брадата и калимявката? - "Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя." Проклето сърце, такава му е пустата направа.

- За Пенка това е лесно, тя има стари любовници - обади се Стамо и се изтегна.

- Пък и бива си я - каза лукаво друг.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.

- Някой сиромах предаде дух - проговори Лазо.

- Я някоя млада булка се предаде другиму - рече неподвижно Благолажът и попита: - Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?

- Все едно. Като сте такива магарета! - рече Лазо.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам Стоян се затулил, и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили. Пременила се, втъкнала китка на ухо и с менци бели на рамо отишла на проклетото кладенче.

Там я пресрещнал млад Гургул,
младо му сърце играло,
черни му очи святкали...

Благолажът прекъсна и като се понадигна, рече:

- Харесва ли ти се тая песен, Лазо?

Лазо не отговори.

- Спи - рече Благолажът и се подпря на лакът.

- Я спи, я плаче - обади се Стамо.

- Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече подигравателно Благолажът.

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки. Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят...

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето... Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи...

Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба... Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода...

Там тя, може би, ще намери... ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее... Па и Пенка... жена - мож ли да ѝ вярваш!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка... Чужда ръка...

Лазо се стресна и стана.

"Какво правя аз тук?" - помисли той и отметна ямурлука.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка...



*

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Виж още статии за:   Лятото · Изкуството ·
Коментари
2019-06-22 #4
Някой си.......
Много интересна история!
2019-05-22 #3
Кристиан
\"* * * Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.\" - така завършва разказът в учебника по литература за 6-ти клас.
2018-07-02 #2
Хасковско момиче
Сега ще изпратя само емоцията
2018-07-02 #1
Хасковско момиче
хареса ми много и се присъединявам към Яна Тодорова че е много тъжна история.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Свежи летни коктейли с розе
· Морето е човек, забравил нещо
· Необичайни признаци за дехидратация
Виж още статии за:   Лятото · Изкуството ·
Неделя
8
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
„Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта."
„Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Джорджо Армани: "Разликата между стил и мода е в качеството."
"Правя мода за истински хора. Мисля за клиентите през цялото време. Няма нищо ценно в това да създаваш...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът....
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва....
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Красиво безтегловна ме намери
Красиво безтегловна ме намери, изпразнена от смисъл и от шум. Аха да литна с длани зажаднели за слънце...
Жените-пионери в историята
Елена Лукреция Корнаро Пископия е първата жена с академична титла. Тя се дипломира като доктор в университета...
16 стъпки към духовно израстване
1. Не съди хората. Не говори лошо за човек в негово отсъствие. Той също е частичка от божественото съвършенство,...
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
216 години от рождението на Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Какъв фотоапарат да изберем?
Дори и да не сте фенове на фотографията, със сигурност поне веднъж в живота си сте се прехласвали по...
Неразбраният Атанас Далчев
"Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за...
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
Как да пътуваме по-леко и приятно със самолет?
С нискотарифните компании и билетите за броени евро, пътуването със самолет стана по-достъпно от когато...
Мария Кюри - животът й в 7 бързи факта
Проф. Мария Склодовска-Кюрѝ (родена на 7 ноември 1867 г.) е един от най-известните, не само жени,...
Благи думи за Благовещение: "За да има добро в света, трябва да е жива любовта"
Здравейте, Инна и Цвети! Честит Благовец! Нека идат все повече благи вести! Да сме живи и здрави! На...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично”...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая. ...
Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг
Тя беше напълно увлечена и аз я обичах, защото не се облягаше на мен и не протягаше ръка към моята, дори...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден...
13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 г. - 8 септември, 1978 г.) е представител на така наречено “второ поколение”...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
Hera.bg подкрепя Фондация "Нашите недоносени деца"
Очакването на дете е емоционално преживяване, за което двойката постоянно се подготвя. Какво става обаче,...
Направи място да седне бременната жена
Никой не може да разбере една бременна жена, ако сам не го е изпитал и дори тогава - пак няма да е напълно....
Орхан Памук: "Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."
"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите,...
Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите. "Всичко почива...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
И най-малкото сторено добро...
И най-малкото сторено добро е по-ценно от най-голямото намерение...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Амстердам
Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
На доброто отвръщай с добро, на лошото - по съвест
На доброто отвръщай с добро, на лошото - по съвест. ...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Дино Будзати – „Напразни покани“
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в...
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
30 октомври - рождената дата на 7 Нобелови лауреата
Науката не обича съвпаденията и предпочита да се доверява на логичните връзки, факти, които са доказуеми...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Най-добрите снимки, заснети с дрон през 2017 г.
Дроновете бързо се превърнаха от любопитна джаджа до ново средство в услуга на изкуството. Снимките,...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
За теб, любов моя - Жак Превер
От пазара за птици купих птици за теб, любов моя. От пазара за цветя купих цветя за теб, любов...
Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
Последното убежище на културата, грамотността, словото, знанието остава в отделния човек и в микро общностите,...
Луси Мод Монтгомъри: "Докато има живот, има надежда."
Луси Мод Монтгомъри е най-известната канадска авторка на детска литература, добила особена популярност...
Любовна лирика IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес
Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта...
Ретрограден Меркурий - какво значи и как да се възползваме от негативното му влияние
От 19 май Меркурий започва ретроградното си движение и някои хора може би усещат влиянието на явлението....
Две важни правила за мъдър живот
"За да живееш живота си мъдро, трябва много да знаеш. Но две важни правила запомни за начало: По-добре...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook