Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига с това послушание!


Когато децата не са послушни, това не е толкова страшно


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял тези реплики поне веднъж в родителския си стаж. Понякога толкова отчаяно молим за частица, поне малко послушание в критичен момент, че сме готови на всякакви средства – от заплахи до обещания и изнудване. Това право ни дава властта, която имаме над децата си. И както е редно с всяка власт – има злоупотреби, има и бунтовници. А в случая с децата и родителите - и не малка доза его.

Има три основни фундамента, за които сме длъжни да се погрижим като родители – безопасността, образованието, ценностите. Но и над трите важи един основен закон, който направлява възпитанието – послушанието от страна на децата.


Приемаме за аксиома детето да слуша родителя, той е безпрекословен авторитет. Ние просто трябва да се наложим, а те просто трябва да ни слушат. Така се върти светът. Но много от най-малките деца днес нямат страх от нищо и никой, слушат само собствените си интереси и желания. Някъде нещо се къса. И много от рано. Децата се ползват със повече свобода от когато и да е било, с повече отварящи съзнанието технологии, а родителите се лутаме между новите принципи на либералното образование и вкоренените ни от поколения принципи за строга дисциплина. В повечето време обаче чувстваме, че губим пълен контрол и сме безпомощни. А сред децата се ширят агресия, насилие и неоправдан гняв и инат. Послушанието отива там, където са добрите намерения – по пътечките към ада.

Но какво, ако това, че детето не е послушно, не е толкова страшно. Какво ако в непокорните и необузданите се крият бъдещите лидери, учени и пионери на новото време?


Едно голямо уточнение: отговорът не е либералното възпитание. Да не очакваш безпрекословно послушание не означава да не възпитаваш изобщо. Отговорът не е деца без авторитети, без очертани граници, без намеса в поведението. Не е дългосрочно добре да бъдем приятели с децата, да се стремим единствено да им се харесаме, без да им представим дори за миг нашата по-зряла и опитна гледна точка. Не, либералното възпитание не е отговорът, то ражда неблагодарни и самодоволни деца, които нямат вътрешна норма за редно и нередно, което е в същината на морала ни.

Как тогава да подхождаме към непокорните и необузданите. Как да ги възпитаваме така, че хем да не ги пречупваме и да пазим духа им, хем да имат границите, които последователното и целенасочено домашно възпитание поставя за тяхно добро.




Безопасността е първото, през което всички трябва да минем. Основни неща като пипане на котлони, бъркане в контакти и т.н. са ясни. Децата обаче са все по-безстрашни и безразсъдни извън битовизма, защото твърде много ги обезопасяваме и те нямат представа за истинска опасност и риск. А имат ли нужда - определено. Адреналинът е хормон, който е с много важна функция от съвсем ранна възраст. Ако детето не получава дозите риск и страх, не опознава реакциите си в дадени ситуации, с които рано или късно ще се сблъска. За сметка на това – гледат филми с насилие, игри с насилие и куп клипчета из интернет, за които ние изобщо не подозираме. Нека оставим детето на площадката и наблюдаваме как се справя само – да качи стълбите, да се изправи на пързалката, да се затича и да ожули коленете. Нека опознава границите на физическия си свят реално, за да не го търси виртуално. Защото този родител, който твърде често и необосновано предпазва, ще получи крайни действия и даже не говорим за послушание, а за вслушване, респект, морални граници.



Образованието е следващото нещо, което разделя родителите и ги изправя пред принципите им. Децата не са наше продължение, проекция на нашето его – те имат право на свой път, на свой живот и избор на професия. Тяхно право е да искат да са преди всичко щастливи, отколкото успели. Щастието трябва да стои в основата на образованието, опознаването на възможностите и талантите, радостта от откривателството, естествената любознателност и право на грешки. Отговаря ли на всичко това нашата образователна система? Не. Всяка система се стреми да унифицира тези, които я изграждат, да ги синхронизира и убеди, че различното е повреда в хармонията. Статукво, което отдавна е компрометирано. Имам дъщеря в трети клас и не мога да я убедя, че трябва да изкарва отлични оценки, предвид състоянието на образованието ни. Но трябва ли децата да учат, каквото харесват, да следват само сърцето си и да нехаят за домашните, ходенето на библиотека, писането на курсови работи и извънкласните проекти. Не, и това не е отговор. Но да учи всичко за еднакво висок успех, да е винаги съгласно с учителя и да не задава въпроси - това също не е честно спрямо тях. И съвременното образование се променя, макар и бавно у нас. Реномираните университети очакват ученици-личности, ученици с извънкласни интереси и постижения, участващи в доброволчество и обществено значими инициативи. Днес има иноватори и изобретатели на под 20 години и те определено не са се старали да имат високи оценки във всичко, а са намерили това, в което са добри, и са получили възможност да се изявяват точно в него.



Послушанието за ценностите, които искаме да възпитаме. Още от бебета, ние се опитваме да внушаваме правила и представи за възпитанието. От къде сме толкова сигурни, че е правилно всичко, на което искаме да учим децата си. Ние успешен продукт ли сме на възпитанието на родителите си? Когато имаме деца на свой ред, излизат всички пропуски, всички добри неща. А спазваме ли собствените си принципи самите ние? Всеки родител иска детето му да е по-добър човек, по-щастлив и успял от самия него и се стараем, боже, колко се стараем! Въпреки че съмненията и вината ни дебнат, въпреки многото специалисти и теории, които толкова ни объркват. И може да сме малко счупени всички, но не искаме това за децата си. И все пак го правим. Изискваме от тях да слушат, да потискат поривите си и желанията си, без дори да им дадем шанс да ги разберем, опознаем. Приемем. Ограничаваме емпатията и чувствителността, защото е "лигаво", а после искаме да споделят чувствата си с нас. Ограничаваме енергията им, а после искаме да са инициативни и амбициозни. Оформяме си според това, което очакват другите, а не ги учим да бъдат себе си. Вместо да ги принуждаваме в ценности, които постоянно поставяме под съмнение, по-честно би било да бъдем пример, който да върви с тях през годините и фазите им. Да бъдем искрени с тях, че не е лошо да имаш слаби моменти, че искаш да те оставят на мира, че не си супер герой и никой не трябва да го иска от теб. Ако сме били достойни примери, вместо деспотични проповедници, ще ги запазим близо до себе си и след като ни няма.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Как неправилното хранене застрашава децата през 21 век?
· Принуждаването на децата да пазят диета може да навреди на здравето им
· Неволята - Приказка от Ран Босилек
Вторник
22
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да: Изберем обувки на прохождащото бебе
Прохождането е сред най-важните събития, които родителите очакват да се случат около годинката на детето....
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Деца на свобода
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират...
От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
„Ако светлината е червена, Да се движат — забранено, Зеленият цвят говори: Минете – пътят е отворен.“ Децата...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
В очакване на 8-ми март - с какво да изненадаме жената до себе си
В океана от предложения за подаръци по празници като 8-ми Март, изборът на правилния, си е цяло предизвикателство...
За различните и различията
Чували ли сте приказката за малкото черно котенце, което все бягало от хората, защото виждало, че те...
Лекарства „на ръба” – антибиотиците
Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 г. от английския учен Александър...
Вредните навици през бременността - II
Злоупотребата с медикаменти Домът ви е заприличал на образцова аптека, а вие пиете лекарства за щяло...
Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила....
Демисексуалност - когато интимността идва с истинската любов
В наши дни сме превърнали секса в спорт, от който не би трябвало да се срамуваме. Много от нас го избират...
Проблемът „много критични родители“
Всеки родител иска най-доброто за детето си. В старанието и себераздаването не рядко той стига до крайности....
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Пътища към приемането ни един от друг
Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме,...
Грешките, които (не бива да) допускаме с бившия
Отнело ни е доста време да го „забравим”. В миналото той е значел много за нас… трудно ни е било да си...
С малко дете на разходка в парка - какво да вземем?
Ако имате бебе или малко дете, парковете и градинките са вашия малък ад и рай. Рай - че сте навън, а...
Как да излезем сухи от водата
На всяка от нас рано или късно се случва – да усети недвусмисленото внимание на шефа, съпругът на колежката...
Лятна ваканция в града
“Скукааа!” биха възкликнали вероятно повечето от вас. Да, така е, тя не може да бъде съперница на онази,...
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
30 юли - Международен ден на приятелството
30 юни като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея...
Възраст и безплодие
Всички сме чували за неумолимо тиктакащият репродуктивен часовник, но често смятаме, че това просто не...
В търсене на мъжките чувства
Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и съвършено безчувствени. Разбира се, това...
Не изисквайте от учениците да знаят, а да могат, да бъдат
Като родител на петокласничка усещам все по-силно една раздвоеност у себе си и у по-будните родители...
Майчиният език се учи още в утробата
Бебетата започват да учат майчиния си език, още преди да се родят, сочат нови открития на учените. До...
Двуетажното легло в детската стая
Да има собствено жилище е мечтата на всяко семейство. Тенденция в последните месеци ( 2014 г. ) е търсенето...
До олтара и обратно. Размисли в последния момент
В деня на сватбата тя си мислеше, че от днес нататък ще бъдат завинаги заедно? А всъщност дори не успя...
Тези трудни тригодишни...
Почти всеки от нас (без да е необходимо да е родител) е бил свидетел на потресаващи случки с деца, които...
Страничните доброжелатели II
Ще ви дам един съвет... Когато детето продължи да плаче, неминуемо се появяват доброжелатели и съветници....
Алтернативни (спортни) активности, които може да увлекат детето ви
Всички родители много добре знаем, че спортът е жизнено важен за децата. Той е здраве, сила, координация....
Момичешки тайни: Гости с преспиване, наречено още "Пижамено парти"
Преди месец и нещо поканиха голямата дъщеря на гости с преспиване. Самата аз много ходех на пижамени...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Лято е. Шест приятни занимания за цялото семейство
Топлите слънчеви дни ни предлагат прости, но изпълнени с безгрижие удоволствия. Благодарение на тях можем...
За малките неща и жестове
Всеки ги има. Онези дни, в които едвам отваряте очи и не ви се иска нищо друго, освен отново да ги затворите....
Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
Мъжете обичат разнообразието и изненадите в секса. Рутината ги отегчава и често отблъсква. Дали мъжете...
Среща със сина ми
Аз и той се срещнахме някъде по пътя. Ще извървим много крачки заедно. Аз и той ще се разделим...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
Вълк-единак или колективен играч?
Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook