Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига с това послушание!


Когато децата не са послушни, това не е толкова страшно


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял тези реплики поне веднъж в родителския си стаж. Понякога толкова отчаяно молим за частица, поне малко послушание в критичен момент, че сме готови на всякакви средства – от заплахи до обещания и изнудване. Това право ни дава властта, която имаме над децата си. И както е редно с всяка власт – има злоупотреби, има и бунтовници. А в случая с децата и родителите - и не малка доза его.

Има три основни фундамента, за които сме длъжни да се погрижим като родители – безопасността, образованието, ценностите. Но и над трите важи един основен закон, който направлява възпитанието – послушанието от страна на децата.


Приемаме за аксиома детето да слуша родителя, той е безпрекословен авторитет. Ние просто трябва да се наложим, а те просто трябва да ни слушат. Така се върти светът. Но много от най-малките деца днес нямат страх от нищо и никой, слушат само собствените си интереси и желания. Някъде нещо се къса. И много от рано. Децата се ползват със повече свобода от когато и да е било, с повече отварящи съзнанието технологии, а родителите се лутаме между новите принципи на либералното образование и вкоренените ни от поколения принципи за строга дисциплина. В повечето време обаче чувстваме, че губим пълен контрол и сме безпомощни. А сред децата се ширят агресия, насилие и неоправдан гняв и инат. Послушанието отива там, където са добрите намерения – по пътечките към ада.

Но какво, ако това, че детето не е послушно, не е толкова страшно. Какво ако в непокорните и необузданите се крият бъдещите лидери, учени и пионери на новото време?


Едно голямо уточнение: отговорът не е либералното възпитание. Да не очакваш безпрекословно послушание не означава да не възпитаваш изобщо. Отговорът не е деца без авторитети, без очертани граници, без намеса в поведението. Не е дългосрочно добре да бъдем приятели с децата, да се стремим единствено да им се харесаме, без да им представим дори за миг нашата по-зряла и опитна гледна точка. Не, либералното възпитание не е отговорът, то ражда неблагодарни и самодоволни деца, които нямат вътрешна норма за редно и нередно, което е в същината на морала ни.

Как тогава да подхождаме към непокорните и необузданите. Как да ги възпитаваме така, че хем да не ги пречупваме и да пазим духа им, хем да имат границите, които последователното и целенасочено домашно възпитание поставя за тяхно добро.




Безопасността е първото, през което всички трябва да минем. Основни неща като пипане на котлони, бъркане в контакти и т.н. са ясни. Децата обаче са все по-безстрашни и безразсъдни извън битовизма, защото твърде много ги обезопасяваме и те нямат представа за истинска опасност и риск. А имат ли нужда - определено. Адреналинът е хормон, който е с много важна функция от съвсем ранна възраст. Ако детето не получава дозите риск и страх, не опознава реакциите си в дадени ситуации, с които рано или късно ще се сблъска. За сметка на това – гледат филми с насилие, игри с насилие и куп клипчета из интернет, за които ние изобщо не подозираме. Нека оставим детето на площадката и наблюдаваме как се справя само – да качи стълбите, да се изправи на пързалката, да се затича и да ожули коленете. Нека опознава границите на физическия си свят реално, за да не го търси виртуално. Защото този родител, който твърде често и необосновано предпазва, ще получи крайни действия и даже не говорим за послушание, а за вслушване, респект, морални граници.



Образованието е следващото нещо, което разделя родителите и ги изправя пред принципите им. Децата не са наше продължение, проекция на нашето его – те имат право на свой път, на свой живот и избор на професия. Тяхно право е да искат да са преди всичко щастливи, отколкото успели. Щастието трябва да стои в основата на образованието, опознаването на възможностите и талантите, радостта от откривателството, естествената любознателност и право на грешки. Отговаря ли на всичко това нашата образователна система? Не. Всяка система се стреми да унифицира тези, които я изграждат, да ги синхронизира и убеди, че различното е повреда в хармонията. Статукво, което отдавна е компрометирано. Имам дъщеря в трети клас и не мога да я убедя, че трябва да изкарва отлични оценки, предвид състоянието на образованието ни. Но трябва ли децата да учат, каквото харесват, да следват само сърцето си и да нехаят за домашните, ходенето на библиотека, писането на курсови работи и извънкласните проекти. Не, и това не е отговор. Но да учи всичко за еднакво висок успех, да е винаги съгласно с учителя и да не задава въпроси - това също не е честно спрямо тях. И съвременното образование се променя, макар и бавно у нас. Реномираните университети очакват ученици-личности, ученици с извънкласни интереси и постижения, участващи в доброволчество и обществено значими инициативи. Днес има иноватори и изобретатели на под 20 години и те определено не са се старали да имат високи оценки във всичко, а са намерили това, в което са добри, и са получили възможност да се изявяват точно в него.



Послушанието за ценностите, които искаме да възпитаме. Още от бебета, ние се опитваме да внушаваме правила и представи за възпитанието. От къде сме толкова сигурни, че е правилно всичко, на което искаме да учим децата си. Ние успешен продукт ли сме на възпитанието на родителите си? Когато имаме деца на свой ред, излизат всички пропуски, всички добри неща. А спазваме ли собствените си принципи самите ние? Всеки родител иска детето му да е по-добър човек, по-щастлив и успял от самия него и се стараем, боже, колко се стараем! Въпреки че съмненията и вината ни дебнат, въпреки многото специалисти и теории, които толкова ни объркват. И може да сме малко счупени всички, но не искаме това за децата си. И все пак го правим. Изискваме от тях да слушат, да потискат поривите си и желанията си, без дори да им дадем шанс да ги разберем, опознаем. Приемем. Ограничаваме емпатията и чувствителността, защото е "лигаво", а после искаме да споделят чувствата си с нас. Ограничаваме енергията им, а после искаме да са инициативни и амбициозни. Оформяме си според това, което очакват другите, а не ги учим да бъдат себе си. Вместо да ги принуждаваме в ценности, които постоянно поставяме под съмнение, по-честно би било да бъдем пример, който да върви с тях през годините и фазите им. Да бъдем искрени с тях, че не е лошо да имаш слаби моменти, че искаш да те оставят на мира, че не си супер герой и никой не трябва да го иска от теб. Ако сме били достойни примери, вместо деспотични проповедници, ще ги запазим близо до себе си и след като ни няма.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
Вторник
14
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо ни изоставят?
Когато ни изоставят, независимо, дали заради друг човек, или защото любовта просто си е отишла, сме убедени,...
100 дини под една мишница
За хората, които носят много дини под една мишница, „скука” е непозната дума. Те не само че винаги имат...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Как да не се превърнете в жертва на маниак
Пролет – време, когато копнеем за нежност, любов и страст. Но, ако вярваме на статистиката, именно в...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
Предизвикателствата пред момчетата днес
Много родители на момчета изпитват истинска безпомощност как да възпитават момчетата си. Какъв пример...
Как да възпитаме мъжа - I
Най-често любовната ладия се разбива не от големи катаклизми, а от най-обикновените битовизми. В този...
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
Когато сме млади и се влюбим, положителните качества на човека до нас са дoста преувеличени или пък не...
Алтернативни терапии за успокоение
Ако не сте си открили специален финансов фонд „При нужда психолог”, то когато имате спешна нужда от успокояване...
Работеща мама
Първите три години са най-важните за психическото и интелектуалното развитие на вашето бебче. От този...
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
Можем ли да се научим на женственост?
Преди няколко дни с една приятелка дискутирахме оживено, дори спорихме, дали една жена може да се научи...
Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, никога не се печели от това… - Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка! Действието...
Отгледай уверено дете
Невероятно е като се замислим колко „възрастни” проблеми се коренят в най- обикновени „детски” трудности....
Помощ, мърморко!
Шумът от много мърморещи хора не е страшен само ако можем да го игнорираме. Мърморковците, които днес...
Отново на училище: как изграждането на успешна рутина помага на децата
За много семейства лятното време означава свобода от рутинни процедури, графици, различни задължения....
Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
Защо все още съм сама?
Това е най-кошмарният въпрос за необвързаните жени. Особено, ако „всичко им е наред”. Което преведено...
Когато е време за решителната стъпка
Всичко в живота е устроено така, че да върви напред и да се развива. Това правило е валидно в пълна степен...
Как да отучим детето си от бързата храна - II
Да не забраняваме на детето да яде това, което иска. Не само защото забраненият плод е най-сладък. Просто...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Близки приятели – далечни познати
Когато си млад, приятелите са почти всичко. Почти, понеже семейството се приема за даденост, докато приятелите...
Как да разпознаем женения мъж - I
След една определена възраст, свободния и свестен мъж се превръща в изчезващ вид. Той е вписан в Червената...
Детският вик за обич
Всеки човек жадува за обич и внимание. Понякога по твърде странни начини. Обратни на логиката. Всичко...
"Той не ми прави подаръци"
В първия момент оплакването „Той не ми прави подаръци“ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Бебешка козметика, аптечка и дрешки - V
В многообразието от марки и видове детска козметика, предлагано в търговската мрежа, можете тотално да...
Свети Валентин – какво да подарим?
Свети Валентин е ден, който позволява цветята да бъдат изпратени от таен обожател, картичките да казват...
С деца на заведение - мисия възможна
Когато се роди дете, животът ни сякаш започва отначало. Всичко е прекрасно, разбира се, но всеки от нас...
Какво търсим извън брачното легло?
Една от най-болезнените теми в една връзка е изневярата. Именно тя обръща каруцата на семейното ложе,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook