Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Детето предпочита баба си


Когато ревнуваме детето от баба му


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Не просто баба си! Свекърва ми!!!"

С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен калпазанин, току-що проходил и, според мен, още твърде неориентиран в големия свят, за да предпочита каквото и да било…Изслушах болката й, излята под формата на дълъг монолог. Мая е принудена от обстоятелствата да живее в една къща с въпросната баба, което май още повече утежнява обстоятелствата. Тъй като тя е в майчинство и денонощно е ангажирана с детето (и то с нея), нормално е да отнася и негативите в сравнение с бабата. Майката е строгата, която все се кара, настоятелната, две думи - тя е „лошото ченге”. И в този момент от работа се прибира баба! Чудно ли е, че детето протяга ръчички и се гушва в баба? Чудно ли е, че тя му се радва, защото е мислила за внучето цял ден? Не би трябвало да е чудно. Чудна е реакцията на приятелката ми.

Детето предпочита баба си пред майка си и точка.


Тя не знае как да си обясни това и страда, ревнува, недоволството се пренася и в техните отношения, замесва се таткото и нещата се задълбочават. Детето не иска да изпие лекарството, което майка му дава - следват нерви (от майката), писъци (от детето) и реакцията на бабата, която не издържа, намесва се и някак с лекота успява да даде лекарството. И така е с хранене, обличане, четене на книжки, излизане на разходка - бабата е добричка с намиране на правилния тон, майката е досадна с изискванията си.

На мен, като на страничен наблюдател, ми е лесно да видя нещата безпристрастно. Отстрани винаги е по-различно. Това обаче не ми пречи да я разбирам напълно, защото и аз бях в ситуацията на Мая и помня колко тежко ми беше. С какъв ревнив поглед гледах дъщеря си- гòрко плачеща в мен и моментално успокоена в прегръдките на свекърва ми. Помня, помня…а преди това толкова обичах свекърва си. Роди се детето и в мен настъпи промяна. Превърнах се в една заядлива ревнивка, която страдаше от всяка усмивка, дадена от детето на някой друг. И в един момент осъзнах, че това не е нормално поведение от моя страна и че трябва да се взема в ръце. Започнах да разпитвам и другите майки, с които общувах, дали и при тях я има тази емоция- някои си признаха чистосърдечно, че се чувстват точно като мен. Значи трябва да има адекватно обяснение на какво се дължи тази ирационална ревност.



Причините може да са много, различни и комплексни, но най-общо се дължат на липсата на увереност на младата майка, тя се чувства малко несигурна в новата си роля. Когато тя се стреми да налага това, което смята за правилно с непоколебимост, за да няма и белег на съпротива у детето и да подкопае авторитета й. В същото време бабите са по-уверени в гледането на деца, имат опит и не се стремят да се налагат.

Нека не забравяме и факта, че до скоро майката и бебето са били едно цяло. Всички са се радвали за бъдещето бебе, но никой не е почувствал като мама живота в себе си, ритничетата, хълцането, побутването- тези усещания и още много преживявания през бременността са направили връзката между майката и детето изключително интимна, дълбока и съкровена. Детето е било част от организма на майка си, функционирали са като едно цяло. И сега нещата са променени, но тя все още чувства детето като своя едва ли не собственост.

Колкото и да е странно и дори смешно за човек, който наблюдава нещата отстрани, тази ревност може да е много драматично чувство за младата майка. И ако не срещне разбиране, нещата биха могли да се задълбочат.


Разговорът винаги помага, дори и да е неприятно да бъде започнат именно от вас, след като сте натоварени, но после облекчението, че сте казали недоволството на глас, е огромно. А понякога е по-трудно да разговаряме със собствените си майки, които никак не ни вземат на сериозно като новоизпечени в ролята. Владейте нервите си, отворете темата за забраненото от вас и очертайте границите. С уважение признайте заслугите на бабата и обяснете, че сега е ваш ред да бъдете родител и да поемете отговорността за това, изисквайки правила. Много е неприятно майката да бъде поставена в ролята на „лошото ченге” и да се позволяват неща, които мама забранява.

Проумейте фазите в развитието на децата. До годинка-годинка и малко те възприемат майка си като част от себе си. В неговото съзнание те двамата са неделими и обичта към мама е напълно безусловна. То не може да съществува без нея. Нейният аромат е първото нещо, което детето усеща в новия свят, тя го успокоява, храни, приспива, гушка, задоволява потребностите му от всичко…но с израстването на детето се променят и рамките на светогледа му. То открива и останалите хора - тези, които са около него и майка му. Те също са добри, също могат да гушкат, да забавляват…интересни са. В периода 10-15 месеца детето започва да се привързва и към други хора - този период обозначава периода, в който детето се осъзнава като отделен индивид.

С времето, с грижите и радостите около бебето, вие ще придобивате все по-голяма увереност. И ще знаете, че сте незаменима за вашето дете и това няма да се промени от никой друг човек в живота му. Това, което исках да обясня на приятелката си Мая беше, че детето и не е спряло да има нужда от нея, защото мама си е мама. Ако нещо го заболи - мама е насреща, ако го е страх - пак ще се гушне в мама. Без мама не може, тя не се побира в категория. Тя е част от детето и обичта към нея е безусловна. Но детето винаги ще има нужда от други хора, от разнообразие, социализация и общуване. С времето, както увереността нараства, така и се учим да пускаме децата си по техния път. Да ги оставяме да трупат опит с татко, баби и дядовци, лели и вуйчовци, съседи и приятели.

Поговорихме, разказах й за моя опит, разказах й всичко това. И тя сякаш се успокои. Утешително е да знаеш, че не си сам, че не полудяваш. Дано съм помогнала поне малко на Мая да осъзнае, че нещата не са толкова страшни, колкото й се струват. Детето ще открива света с интерес, ще обича и ще има потребност от различни хора, но мама винаги ще бъде нещо по-специално от останалите. Прегръдката на мама винаги ще бъде по-специална и най-любима от всички.Мама си е мама.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Омъжена за родителите му
· „Каня те на среща... с родителите ми” - II
· „Каня те на среща... с родителите ми”
· Съвременните баби и дядовци
· Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
· Из тефтера на бабите по света
· Нова връзка - какво да споделим за миналото
· Стойте далеч от ревнивеца!
· Любовен триъгълник – аз, ти и домашният любимец?!
· Имате тийнейджър и се чувствате самотни? Има причина за това
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· На гости на новородено бебе - какво трябва да знаем?
· Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
· Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
· Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Понеделник
19
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тайните на истинското женско приятелство
Често се спори за женското приятелство, всеки е готов да предложи дефиниции, да сравнява, да обвинява....
Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване
През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – понякога само, за да се съберем отново....
Децата - учители по емоционално здраве
Вероятно всяка майка не веднъж се е удивлявала на уникалната способност на детето си да смени истеричен...
Бъдете смели! Заради дъщерите си
Една от хилядите отговорности, които поемаме като родители, е тази, че прехвърляме върху децата си различни...
Следродилната депресия - II
За да може максимално да се избегне допускането на следродилна депресия нека ви предложа някои не чак...
Неволи по време на криза – заплашени ли сте от уволнение
Може би на професионалното ви поприще не всичко е идеално – позицията ви не е тази, за която сте мечтали,...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
От влюбването към любовта
Какво се случва с нас, когато се влюбим? Еуфорични сме, благоразположени, вчерашните ни проблеми изглеждат...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
Кошмарите
По-голяма част от сънищата служат за защита на пълноценната ни почивка, от която организма ни се нуждае....
Food revolution day 2018 в България - революцията в храненето продължава
Зад всяка революция стои едно просто желание - нещо трябва да се промени! Една година след първото издание...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
Защо не бива да качваме снимки на децата си онлайн?
Днес социалните мрежи са навсякъде. Споделяме всичко - от съкровени мисли до последния си обяд. Обявяваме...
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Свети Валентин – какво да подарим?
Свети Валентин е ден, който позволява цветята да бъдат изпратени от таен обожател, картичките да казват...
От родителите зависи децата да растат близки
Независимо от възрастовата разлика, намесата на родителите е тази, която прави братята и сестрите близки...
Детска стая с въображение - I
Детската стая е най- специалната стая в едно жилище. Казвам го толкова категорично, защото както обзавеждането...
Тематичната сватба - някои свежи и модерни идеи за съвършената сватба
Сватбите не са това, което бяха. Или поне вече не изглеждат по начина, по който изглеждаха до преди десетина...
Флуорът и детските зъби
Флуорът е химичен елемент с доказан ефект върху здравината на зъбите. Той влияе върху дентина и емайла...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
Как да засилим и запазим мотивацията на децата в училище?
На прага на новата учебна година повечето деца са изпълнени с ентусиазъм, защото скоро отново ще бъдат...
Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
Съвременните Темиди
Всеки ден ми дава поводи да се замислям за понятия като лоялност и справедливост. Казусите са много....
5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
Можем ли да се научим на женственост?
Преди няколко дни с една приятелка дискутирахме оживено, дори спорихме, дали една жена може да се научи...
Предлагайте на момчетата и момичетата алтернативи
Имам дъщеря на 10 години. Тя е общително момиче с приятели момчета и момичета. Обича "народна топка",...
Аутизмът
Преди няколко години в една болница в Солт Лейк Сити от този свят си отива човек, на име Ким Пийк. Той...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook