Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Орли


Разказ на Ангел Каралийчев


Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се спряха над откосите, поеха към кладенеца и си захортуваха. Отсреща, над големия синор, нивите заплакнаха жълти снаги. Окъснелите кадънки порониха лист.

Жельо се опря на косата и загледа Каля: много е хубава. Туй лято тя е като пукната ябълкова пъпка. И гръдта й наедря. Едвам я удържа елечето. Плод. Нейната кожа, ожурена от вятъра и слънцето, потъмня. Ръцете й заякнаха. Да не му е буля... Жельо я гледаше как сръчно вилечи сеното, запретнала поли, пипнала двурогата дрянова вила. Как се гънеше под измокрената от пот риза младият гъвкав стан.

Каля усети погледа му и се обърна изведнъж. По разведреното й лице заигра лек смях. Жельо наведе очи, бръкна в пояса си, извади черната табакера, сви цигара и дълго цъка с огнивото. Като глухарче, като въздишка излезе от устата му бяло тютюнево кълбо.

Една голяма синя сянка бърже мина по откосите, през вилеците и потъна сред сребърния върбов листак. Подир нея още по-бърже се втурна втора.

Каля сложи ръка на чело, повдигна очи: два орли се гонеха по небето.

- Жельо, виж!

- Кое?

- Горе: орел и орлица. Гонят се.

- Кой знае, може и двете да са мъжки.

- Не са.

- Че ти де знаеш?

- По крилата: на орела са по-големи.

Жельо дълго гледа двете птици, които се бяха подгонили по вишното небе, и сякаш чу задъхания мах на крилата им. Буля му се протегна.

- Ох! Ожъднях.

- Да ида да напълня бъкела.

- Иди, ама не се май.

Жельо тръгна към колата.

- Чувай, Жельо, бърже! Горя. Чувай какво ще ти кажа: да бяхме двамата с тебе орли... да имахме двамката криле и да се понесем над ливадите. Като вятъра. Аз ще съм орлицата. Можеш ли ме стигна, орльо? Ай, можеш ли? Я ме погледни в очите! Досрамя го. И туй ми било мъж. Пеленаче!

Жельо дигна очи: какво искаш?

- Тръгвай де, жадна изгорях. Какво се потриваш? Лъжа те, че можеш ти да бъдеш орел!

Жельо наведе глава, откачи бъкела от ритлата, слезе към брега и потъна сред върбалака. Когато се наведе над кладенчето, нагреба с шъпа студена вода и наплиска пламналото си чело. Сърцето му силно туптеше. Какво искаше буля му?

Ожъдняла е. Трепери. Опасна жена.

- Я ме погледни в очите!

Нейните очи. Зелени като дълбокия вир пред дядовата Пейова воденица. Горят със затаен пламък. Сякаш стара омайница й беше дала да пие паничка с девет билки, брани от самодивското хорище, и тя, когото погледнеше, омагьосваше го. А може и тъй да е. Де да я знаеш баба Рада - майка й. Казват, че я виждали гола да ходи из нивята. Гърмели подире й - куршум не я лови. Месеца в кринче снемала. А тетьо й - Къньо циганина - кой знае откъде го е довял вятърът в Змейово. Дошъл една пролет и се главил ратай у дяда Ивана Хаджията. Заработил онзи циганин - не могат да го спрат. Много му споряло. А неделен ден, като пипнел гъдулката, младо и старо разигравал. Малко била крива дясната му ръка и една нощ, като забягнал с дядовата Иванова дъщеря, на всичките змейовчани докривяло. Не се вдигнал никой да го гони, защото криворъкият циганин знаел да върти хубаво и лъка, и ножа. Поели из делиорманските гори и три години не се чули, не се видели.

На четвъртото лято змейовски гурбетчии минали през равна Добруджа и на поляната край едно село спрели пред някакъв цигански катун. Отбили се и що да видят: дядовият Иванов зет кове вехти кринчета и до него едно зеленооко циганче. Откъм реката се задала една циганка със стомна: Рада, дядовата Иванова. Проводил им хабер Хаджията да се върнат в Змейово, да му целунат ръка: щял да им прости. И те се прибрали. Довели и циганчето с шарени гащички и зелени очи. То било Каля. Измили го. Запретнал се дядо поп, кръстил го. Жельо го помни мускуривото.

Подир девет години се отърси оная ми ти лична мома, по която луди полудяха ергените. Че кога се е минала нощ без бой на нейната седянка? За нейното цвете вечер по кладенците нож вадеха. Късмет била на Жельовия батьо...



Слънцето го посрещна на ливадата, блесна в очите му и мокрото му чело изведнъж изсъхна.

Каля пое бъкела, вдигна очи, опъна гръд. Заиграха червените обички по страните й. Засмука. Овлажняха засъхналите й устни. Жельо се обърна, наведе се, взе косата. Ръцете му трепереха като старешки.

Някъде по синьото небе се виеха двата орли. И може очите на орлицата да са зелени. Както е замахнал криле големият - ще връхлети да я удари - и двете птици, замаяни от обич, ще паднат като камъни в жълтата ръж.

Да може и той като орела! Забравил беше Жельо, че тя е батьова му невяста и че батьо му трепереше прашинка да не падне отгоре й, забравил беше, че носи на големия си пръст жълт бакърен пръстен - дар от батя му.

Вятърът пееше над ливадите. Косата пееше. Сините цветове падаха разбъркани, издъхваха. Големият чер бивол, издигнал глава зад купите, гледаше към далечната Черкювска гора. И пред очите на косача се въртяха сините цветчета, едрите рамене на Каля и гърбът на черния бивол. Косата съскаше, тревата падаше изнемощяла.

Не може ли довечера? Нощ когато падне над селото и щурците запеят? Не може ли Жельо да я измъкне през отвореното прозорче, изпод ръката на батя си, както спи. Да я преметне на белия кон и да го съшиба:

- Хой!

Ще лавнат кучетата, ще пръпнат уплашените кокошки по сливите и докато вдигнат олелия, той ще потъне в дълбоката Черкювска гора, дето тропотът на конските копита ще угасне в меката трева. Цяла нощ ще летят на месечина и на сутринта, когато небето се зачерви, той ще спре на една полянка и ще снеме зашеметената си буля на росната морава. Там, на полянката, дето някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. Конят ще иде да пасе, а той ще се наведе да види как горят в зори зелените й очи и ще я прегърне, както орелът орлицата.

Конят нека пасе росен!

- Жельо! Жельооо!

Занесеният косач се сепна.

- Тичай насам!

- Какво има?

- Зъм! Тичай де! Олеле, мале, какъв голям! Жельо пусна косата и се втурна. Прескочи откосите, грабна вилата, която буля му беше изтървала.

- Де го? - облещи се косачът.

- Ей там. Източи се в лозинака. Голям, голям като вилата. Слезе под синора! Ела подире ми!

Нагазиха до пояс в некосената ливада. Бърже ги лъхна гореща вълна. Упоителен дъх на билки и цветя.

- Полекичка. Тук гледай. По гърба му има черни точки.

Жельо се наведе, разгъна тревата, затършува.

- Няма.

- Ела подире ми по-надоле, там, където сеното е над гърди... Там трябва да се е скрил... Че ела де!

И тя, като се обърна, погледна го, прошумя и се скри сред високото сено.

Жельо я настигна покорно. Цялата му снага беше изтръпнала. Сърцето му биеше като барабан.

- Къде?

- Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

- Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

- Нека.

- Луд ли си?

- Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

снимка: www.sbwanderer.blogspot.bg

Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Сряда
8
Декември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
Банските костюми имат дълга история, преминават през много модификации и може да се каже, че са отражения...
Вдъхновение за св. Валентин
За един ден на любовта, освен самата любов, е важно да има атмосфера. Да има настроението, че празнуваме...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Традиционното кипърско сирене халуми получи защитено наименование за произход
След рекордно дълга процедура, продължила почти 7 години, традиционното кипърско сирене халуми най-сетне...
Презареждане от природата
Температурите стават все по-високи, а слънцето топли приятно телата ни. Не пропилявайте прекрасното време...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Не порицавай разсъждаването на другия, загдето се различава от твоето
Най-големите блага, дадени на човека, са разсъждаването и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява...
Ичера – идилия в Балкана
Село Ичера е потънало навътре в Сливенския Балкан, макар че на практика не е далеч от големите пътища....
Защо да започнем рано с коледната украса?
Ранното украсяване на дома и офиса за Коледа ни прави по-щастливи. Това твърди психоаналитикът д-р Стийв...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Всичко, което мразиш, е тук, за да те научи на безусловна любов
Всичко, което те дразни, е тук, за да те научи на търпение. Всеки, който те изоставя, е тук, за да...
Любовна лирика II - Елюар, Превер, Аполинер
Обичам те Пол Елюар Обичам те за всичките жени, които не познавам Обичам те за всички времена, в...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
Лапландия
Всички сме чували за Лапландия - родината на Дядо Коледа. В нашето съзнание тя е легендарна страна,...
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Фриволитè
Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
КАНАПЕ-19 (COUCH-19) е провокативното заглавие на дивана на дизайнерa Tobia Zamboti, който насочва вниманието...
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Рене Декарт: "Интелектът – това е страст."
"За този, който иска да усъвършенства своя ум, по-важно е да размишлява отколкото да заучава." "Мисля,...
"Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?"
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до...
Всеки разговор с някого е важен
Всеки разговор с някого е важен. Защото разговорите с друг са твоята среща със себе си. Отношението...
Добруджа някога
"Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено...
"Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката. Причината, поради която бих...
Търсачката Google посвети логото си на еделвайса
Със специална картинка (doodle) търсачката Гугъл днес прави реверанс към еделвайса. Името на красивото...
Гран Канария – островът на ветровете
Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът...
Секновение е! В народните представи изключително опасен празник
На 29 август се отбелязва Обсечене или Секновение. Според традиционните народни схващания на Секновение...
Благи думи за Благовещение: "...благодарна, че точно мен за своя майка ти избра!"
Здравейте, Инна и Цвети, изпращам ви няколко думи за Благовещение. Приветствам инициативата, прекрасна...
Ти си всичко това
Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите...
На тази дата: 18 септември - роден Леон Фуко
На днешната дата в Париж, Франция през 1819 година е роден френския физик Леон Фуко. Именно той чрез...
Да спасим книгите - "Купи1книга"
Кампанията "Купи1книга" призовава да си закупим книга с цел да се подпомогне книгоиздаването у нас. В...
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Няма лоши години
Няма лоши години. Всичките до една са различни. Съвсем като мене. Всяка с нещо е нова, и със нещо добра. И...
Честит рожден ден, Райна Кабаиванска!
Райна Кабаиванска има нещо, което прави един артист велик и му дава правото да бъде сред звездите, които...
Шарлот Рамплинг - актрисата с овладяна провокативност и незабравим поглед
"Принципно не правя филм, за да забавлявам хората. Избирам роли, които ме предизвикват да наруша моите...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
Цветът на 2018 - Ултравиолетово (Ultra violet)
Преди броени часове институтът по цветовете Pantone обяви цвета на новата 2018 година - това е наситено,...
На тази дата е роден: Йордан Радичков
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире...
Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook