Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Орли


Разказ на Ангел Каралийчев


Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се спряха над откосите, поеха към кладенеца и си захортуваха. Отсреща, над големия синор, нивите заплакнаха жълти снаги. Окъснелите кадънки порониха лист.

Жельо се опря на косата и загледа Каля: много е хубава. Туй лято тя е като пукната ябълкова пъпка. И гръдта й наедря. Едвам я удържа елечето. Плод. Нейната кожа, ожурена от вятъра и слънцето, потъмня. Ръцете й заякнаха. Да не му е буля... Жельо я гледаше как сръчно вилечи сеното, запретнала поли, пипнала двурогата дрянова вила. Как се гънеше под измокрената от пот риза младият гъвкав стан.

Каля усети погледа му и се обърна изведнъж. По разведреното й лице заигра лек смях. Жельо наведе очи, бръкна в пояса си, извади черната табакера, сви цигара и дълго цъка с огнивото. Като глухарче, като въздишка излезе от устата му бяло тютюнево кълбо.

Една голяма синя сянка бърже мина по откосите, през вилеците и потъна сред сребърния върбов листак. Подир нея още по-бърже се втурна втора.

Каля сложи ръка на чело, повдигна очи: два орли се гонеха по небето.

- Жельо, виж!

- Кое?

- Горе: орел и орлица. Гонят се.

- Кой знае, може и двете да са мъжки.

- Не са.

- Че ти де знаеш?

- По крилата: на орела са по-големи.

Жельо дълго гледа двете птици, които се бяха подгонили по вишното небе, и сякаш чу задъхания мах на крилата им. Буля му се протегна.

- Ох! Ожъднях.

- Да ида да напълня бъкела.

- Иди, ама не се май.

Жельо тръгна към колата.

- Чувай, Жельо, бърже! Горя. Чувай какво ще ти кажа: да бяхме двамата с тебе орли... да имахме двамката криле и да се понесем над ливадите. Като вятъра. Аз ще съм орлицата. Можеш ли ме стигна, орльо? Ай, можеш ли? Я ме погледни в очите! Досрамя го. И туй ми било мъж. Пеленаче!

Жельо дигна очи: какво искаш?

- Тръгвай де, жадна изгорях. Какво се потриваш? Лъжа те, че можеш ти да бъдеш орел!

Жельо наведе глава, откачи бъкела от ритлата, слезе към брега и потъна сред върбалака. Когато се наведе над кладенчето, нагреба с шъпа студена вода и наплиска пламналото си чело. Сърцето му силно туптеше. Какво искаше буля му?

Ожъдняла е. Трепери. Опасна жена.

- Я ме погледни в очите!

Нейните очи. Зелени като дълбокия вир пред дядовата Пейова воденица. Горят със затаен пламък. Сякаш стара омайница й беше дала да пие паничка с девет билки, брани от самодивското хорище, и тя, когото погледнеше, омагьосваше го. А може и тъй да е. Де да я знаеш баба Рада - майка й. Казват, че я виждали гола да ходи из нивята. Гърмели подире й - куршум не я лови. Месеца в кринче снемала. А тетьо й - Къньо циганина - кой знае откъде го е довял вятърът в Змейово. Дошъл една пролет и се главил ратай у дяда Ивана Хаджията. Заработил онзи циганин - не могат да го спрат. Много му споряло. А неделен ден, като пипнел гъдулката, младо и старо разигравал. Малко била крива дясната му ръка и една нощ, като забягнал с дядовата Иванова дъщеря, на всичките змейовчани докривяло. Не се вдигнал никой да го гони, защото криворъкият циганин знаел да върти хубаво и лъка, и ножа. Поели из делиорманските гори и три години не се чули, не се видели.

На четвъртото лято змейовски гурбетчии минали през равна Добруджа и на поляната край едно село спрели пред някакъв цигански катун. Отбили се и що да видят: дядовият Иванов зет кове вехти кринчета и до него едно зеленооко циганче. Откъм реката се задала една циганка със стомна: Рада, дядовата Иванова. Проводил им хабер Хаджията да се върнат в Змейово, да му целунат ръка: щял да им прости. И те се прибрали. Довели и циганчето с шарени гащички и зелени очи. То било Каля. Измили го. Запретнал се дядо поп, кръстил го. Жельо го помни мускуривото.

Подир девет години се отърси оная ми ти лична мома, по която луди полудяха ергените. Че кога се е минала нощ без бой на нейната седянка? За нейното цвете вечер по кладенците нож вадеха. Късмет била на Жельовия батьо...



Слънцето го посрещна на ливадата, блесна в очите му и мокрото му чело изведнъж изсъхна.

Каля пое бъкела, вдигна очи, опъна гръд. Заиграха червените обички по страните й. Засмука. Овлажняха засъхналите й устни. Жельо се обърна, наведе се, взе косата. Ръцете му трепереха като старешки.

Някъде по синьото небе се виеха двата орли. И може очите на орлицата да са зелени. Както е замахнал криле големият - ще връхлети да я удари - и двете птици, замаяни от обич, ще паднат като камъни в жълтата ръж.

Да може и той като орела! Забравил беше Жельо, че тя е батьова му невяста и че батьо му трепереше прашинка да не падне отгоре й, забравил беше, че носи на големия си пръст жълт бакърен пръстен - дар от батя му.

Вятърът пееше над ливадите. Косата пееше. Сините цветове падаха разбъркани, издъхваха. Големият чер бивол, издигнал глава зад купите, гледаше към далечната Черкювска гора. И пред очите на косача се въртяха сините цветчета, едрите рамене на Каля и гърбът на черния бивол. Косата съскаше, тревата падаше изнемощяла.

Не може ли довечера? Нощ когато падне над селото и щурците запеят? Не може ли Жельо да я измъкне през отвореното прозорче, изпод ръката на батя си, както спи. Да я преметне на белия кон и да го съшиба:

- Хой!

Ще лавнат кучетата, ще пръпнат уплашените кокошки по сливите и докато вдигнат олелия, той ще потъне в дълбоката Черкювска гора, дето тропотът на конските копита ще угасне в меката трева. Цяла нощ ще летят на месечина и на сутринта, когато небето се зачерви, той ще спре на една полянка и ще снеме зашеметената си буля на росната морава. Там, на полянката, дето някога нейният баща е разпъвал окърпения катун. Конят ще иде да пасе, а той ще се наведе да види как горят в зори зелените й очи и ще я прегърне, както орелът орлицата.

Конят нека пасе росен!

- Жельо! Жельооо!

Занесеният косач се сепна.

- Тичай насам!

- Какво има?

- Зъм! Тичай де! Олеле, мале, какъв голям! Жельо пусна косата и се втурна. Прескочи откосите, грабна вилата, която буля му беше изтървала.

- Де го? - облещи се косачът.

- Ей там. Източи се в лозинака. Голям, голям като вилата. Слезе под синора! Ела подире ми!

Нагазиха до пояс в некосената ливада. Бърже ги лъхна гореща вълна. Упоителен дъх на билки и цветя.

- Полекичка. Тук гледай. По гърба му има черни точки.

Жельо се наведе, разгъна тревата, затършува.

- Няма.

- Ела подире ми по-надоле, там, където сеното е над гърди... Там трябва да се е скрил... Че ела де!

И тя, като се обърна, погледна го, прошумя и се скри сред високото сено.

Жельо я настигна покорно. Цялата му снага беше изтръпнала. Сърцето му биеше като барабан.

- Къде?

- Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

- Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

- Нека.

- Луд ли си?

- Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

снимка: www.sbwanderer.blogspot.bg

Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Нейно Величество Младост
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Загуба
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Сряда
22
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
Коледни пости - Ден 15:
Бърз ориз на крак. Време за ръчен труд и творчество.
След вчерашния възторжен ден, обилно полят с какао, днес настроението все още лети нагоре. Сутринта обиколих...
Мароко - Страната на 1001 нощ - IV. Маракеш
Маракеш - Имперският град от приказките "1001 нощ" ни посреща червен, красив и горещ. Петдесет градусовата...
Любов
Любов. Няма нужда от повече думи...
Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.
В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Винаги има един човек, който е перфектен точно за теб
Твърдо вярвам, че само веднъж в живота можеш да намериш някой, който да преобърне света ти напълно! Човек,...
Когато макове танцуват
Когато макове танцуват, с нежен морски бриз, в миг цветни пеперудите ликуват, родили се от гъсеничен...
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
Целта на живота е самоизявата
"—Добро влияние изобщо не съществува, мистър Грей. Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено...
Ако идваш наесен
Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
Първите годишни награди за кулинарни блогове
На специална и тържествена церемония на 26 септември 2015 г. бяха раздадени първите Годишни награди за...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
Конкурсът „Новите малки” ще отличи иноваторите в бизнеса със занаятчийски храни
Още през 2011 година в Hera.bg писахме за движението Slow food. От тогава до настоящия момент то намери...
Победителите от детския конкурс за фотография на "National geographic"
Децата имат естествен усет към необикновеното. Те виждат онова, за което ние "тренираме окото". За възрастните...
Сауната през времето
Днес повечето от нас свързват сауната с козметични салони, СПА комплекси и лъскаво удоволствие. Много...
Честит рожден ден, бабо
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една...
Желязната лейди и принципите й за живота, политиката, жените и мъжете
Маргарет Тачър (13 октомври 1925 г. - 8 април 2013 г.) е една от най-влиятелните жени в политиката, от...
Гюстав Флобер: "Всичко се износва, дори мъката."
“Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.” Кой е Гюстав Флобер? “Основно достойнство...
За какво служи силата
Силните хора не използват силата си да тъпчат другите, а да им помагат да се изправят....
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
Ти ли си това?
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Епичните любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Казанлък- град с аромат на гюл - III
За да бъде задоволен интереса на всеки посетил красивият Казанлък Историческият музей „Искра“ предлага...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
Благи думи за Благовещение: "За да има добро в света, трябва да е жива любовта"
Здравейте, Инна и Цвети! Честит Благовец! Нека идат все повече благи вести! Да сме живи и здрави! На...
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
Млада унгарска певица провокира с новото си видео
Младата унгарска певица Boglárka Csemer, известна още като Boggie, издаде новия си сингъл Nouveau...
Трите чудотворни икони на Богородица
Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена...
Ф. М. Достоевски: " Бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината"
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб....
"Суета на суетите, всичко е суета!"
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а...
Любовна лирика IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес
Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook