Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца



Асен Разцветников
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Тръгнал кос

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак -
так-так-так,
като същ юнак.

Ходил, ходил,па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак -
бре-бре, че юнак!


Храбрите щурци

Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа - ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца, счупиха й два мъдреца, пипнаха я за мъжеца, па извикаха ловеца - да й дере със три ножа дебелата меча кожа.
Той одра я, не се мая, па им рече най-накрая:
- Мога ли да ви предложа и на вас по малко кожа от любезната госпожа?
- Молим да ни извините! - му отвърнаха щурците. - Вий на нея я върнете, че и трябва зиме, лете.
И послуша ги ловеца, върна кожата на Меца и завчас я тя облече, и закле се, и зарече да не хапва месо вече, да се храни със тревица, да се пои със водица.


Над люлката

Седнала в градина
под дърво Калина,
румена девойка
чудна песнопойка,
седнала, запяла,
люлка залюляла:
“Нани, братче, на-ни,
Сънчо пак те кани,
Сънчо ще ти прати
кончета крилати,
свилена юздица,
пъстра колесница -
гост да му отидеш,
чудо да си видиш:
цял палат джуджета
с гугли и звънчета.”



Мързелан и Мъзеланка

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий – къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей – в къщи ален огън грей.
Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с по-пара, щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и по-бутвал Мързеланка:
– Ставай, пиле, стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
– Ставай мари, Мързелано!
– Луд ли си бре – толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка – с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.
Тъй минавали се дните, тъй живели те честити.
Но – случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
– Бре, къде ли е ваджишка! – рекла булката с въздишка. – Потърси я, Мързелане!
– Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.
– Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.
– Я недей ми дига врява! – кипнал Мързелан тогава. – Щом ти трябва – прав ти път! Хе полето, хе лесът!
– Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
– Ех – въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, – като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!
И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете – и на къщицата крива счупил керемидка сива.
– Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане – рекла грижната съпруга, трябва да поставиш друга! На – отново падна капка на съдраната ти шапка!
– Не – съпругът й отвръща, – грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
– Б-оо-же – рекла Мързеланка, – станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък – а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка – пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.

Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач, автор на произведения за деца. Роден е на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово, Велико Търново. Автор е на стихосбирки, книги с детски приказки, сборници с гатанки. Работи като учител по български език, телефрафист, библиотекар и преводач. Негов е преводът на "Ода за радостта" на Шилер, химн на Европейския съюз. Асен Разцветников умира 30 юли 1951 г. в Москва на 53 години.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Съединението на Княжество България с Източна Румелия в документи от архива
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Фриволитè
· Често истината е в тишината - Омар Хаям
· Синята птица на Буковски
· Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
· 19 август - Световен ден на фотографията
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· Добрите резултати в училище започват от вкъщи
· От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
· Научете децата си
Неделя
22
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Да къпеш бебето в кофа - защо не?
Близо месец преди да родя, и аз като всяка млада и неопитна майка, бях изправена пред дилемата каква...
Стойте далеч от ревнивеца!
Тя има работа до късно в офиса, а в събота я очаква служебно пътуване... и още не знае как да му го съобщи....
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Внушават ли ви чувство за вина?
Замисляли ли се, доколко вземате сами важните решения в живота си и доколко го правите под натиска на...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Спрете да угаждате на всички в тези 7 стъпки
Ако четете това, вероятно сте един от тези хора - които искат да се харесат на всички и се стремят да...
Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Обича ме, не ме обича
Вечният въпрос всъщност е този - "Oбича ли ме или не ме обича?" И, ако понякога няма как да не знаем...
Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
Защо умните деца вършат глупости?
„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд...
Етикет на телефонния разговор
Този неизменен в последните години аксесоар - телефонът, се е превърнал в необходимост за съвременния...
Светът през техните очи
“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше...
Идеи за игри, с които да ограничим телевизията на детето
"- Мамо, може ли детско?" А понякога дори не питат, дали може. Необичайната тишина от другата стая...
Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат...
Внимание, съблазнител!
Едва ли има жена, която поне веднъж в живота си, да не е попадала в клопката на прелъстител. Сценарият...
Защо ни омръзват любимите неща?
Обичаме нещо, борим се за него, успяваме да го присъединим към живота си, после... После рутината го...
Дългогодишна връзка и никакви идеи за подарък
Наскоро ми се случи, а знам, че и на много от вас, да избирам подарък на човек, който има всичко. Наистина...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Женският алкохолизъм
Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той...
Интуицията – нашият вътрешен компас
Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими....
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има нужда от реформа- за това алармират учители, родители, възпитатели, а децата...
Колко лесно е да заговориш непознато дете и колко страшно е, когато то ти отговори
Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато...
Родителството – избор за цял живот - II
Биологичният часовник – мит или реалност Около 23-та година женският организъм е в най-благоприятната...
Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня...
Кога се налага да замълчим, за да запазим магията
Една здрава емоционална връзка означава един цял скрит свят със свои цветове, свой език и свои събития,...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Децата готвят с нас
Общоприетото схващане е, че децата не са добре приети в кухнята. Те цапат, разхвърлят, разсипват разни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook