Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като цяло.

През целия си живот съм рисувал, най-вече просто за хоби, без да правя изложби или нещо подобно. Това просто е едно приятно за мен нещо и аз го препоръчвам на всеки. Винаги казвам на хората, правете изкуство, независимо колко добре или зле (се справяте), защото така придобивате някакъв опит в създаването чрез себеизразяване, което извисява душата ви. Това включва пеене, танцуване, писане, рисуване, свирене на музикален инструмент...Това, което ненавиждам в днешните училищни комитети е, че те орязват все повече и повече часовете по изкуство в програмата на учениците, тъй като според тях изкуството не било начин за изкарване на прехраната. Ами, всъщност има много неща, които си заслужават да бъдат правени, без да бъдат начин за изкарване на прехрана (Смее се). Това са подходящи начини човек да направи живота си по-приятен.

- В процеса на вашето лично изразяване сте дали на света много топлота и хумор. Това има значение, нали?

Попитах сина си Марк какво според него представлява животът и той каза: "Ние сме тук, за да си помагаме един на друг в преминаването през това нещо, каквото и да е то." Мисля, че няма как да се отговори по по-добър начин на този въпрос. Можете да правите всичко това като комедиант, писател, художник, музикант...Той (синът му) е педиатър. Има всевъзможни начини да си помагаме един на друг в този живот. Има някои неща, които помагат. Музикантите определено имат този ефект върху мен. Иска ми се да бях музикант, понеже те наистина помагат много. Те (често) ни помагат да преминем през няколко часа от живота ни (на ден).

- Едно време написахте, че "липсата на сериозност е довела до всички видове прекрасни усещания."

Да. Светът е твърде сериозен. Да се стараеш твърде много и да се съсредоточаваш върху произведения на изкуството – понеже най-вероятно съществува някъде някой, който в момента се е концентрирал зверски върху това, което аз съм създал – е все едно да се съсредоточаваш върху шоколадова мелба.

- Близо 40 години след "Кланица 5" хората все още обичат да четат вашите книги. Защо според вас книгите ви имат такава трайна привлекателност?

Казвал съм го и преди: аз пиша на езика на дете. Това прави произведенията ми четими в гимназията (смее се). Без твърде много дълги изречения. Аз обаче се надявам, че моите идеи водят до оживени диалози, дори и изреченията ми да са прости. Простите изречения винаги са ми вършили много добра работа. И не използвам точка и запетая (като отделителна част между изреченията). Все пак е трудно за четене, особено за деца в гимназията. Освен това, аз избягвам иронията. Не обичам, когато хората казват едно, а имат предвид друго.

- Когато публикувахте "Времетръс" преди десет години, казахте, че общо взето се оттегляте от писането. Оттогава насам публикувахте две сбирки с есета - "Бог да ви поживи, д-р Кеворкян" и бестселъра "Безотечественик". Чудя се дали визуалните изкуства не са заместили писането във вашия живот.

Е, все пак това е нещо подходящо за правене на стари години (смее се). Както може би знаете, аз съдя тютюнева компания, тъй като техният продукт все още не ме е убил.



- Различен творчески процес за вас ли е това, да грабнете четката, вместо да седнете да пишете?

Не. Аз преподавах в един писателски семинар в университета в Айова през 60-те години и в началото на всеки семестър казвах: "Ролевият модел за този курс е Винсент ван Гог – той е успял да продаде само две картини и то на брат си." (смее се отново). Просто сядам и чакам да видя какво има, какво се случва в мен. Така се случва както с писането, така и с рисуването и накрая се получава нещо. Има случаи, в които нищо не излиза. Веднъж попитах Джеймс Брукс, прекрасния абстрактен експресионист, какво е рисуването за него и той каза: „Слагам първата четка върху платното и след това оставям на платното да свърши останалата работа“. Ето колко са сериозни художниците – те чакат от платното само да свърши половината им работа (смее се). Хайде! Разбудете се малко!

- Днес живеем в много визуален свят. Останала ли е все още някаква сила у думите?

Преди няколко години бях на симпозиум с моите приятели Джоузеф Хелър и Уилям Стирон, които са мъртви вече и двамата, и говорехме за смъртта на прозата и смъртта на поезията. Тогава Стирон отбеляза, че прозата винаги е била елитарна форма на изкуство. Това е изкуство за много малко хора, тъй като много малко са онези, които могат да четат наистина добре. Казвал съм, че да отвориш новела е все едно да влезеш в музикална зала и да ти връчат цигулка. Трябва да изпълняваш. (смее се отново). Да се взираш в едни хоризонтални линии от фонетични символи и арабски цифри и да бъдеш способен да визуализираш това в главата си, всичко това изисква участие и от твоя страна, изисква се читателят да е и изпълнител. Ако можеш да го направиш, значи можеш да се пренесеш на лов на китове заедно с Хърман Мелвил или да видиш със собствените си очи как Мадам Бовари оплесква живота си в Париж. Със снимките и филмите всичко, което се изисква от теб е да седнеш някъде и да ги гледаш и всичко това се случва и с теб.

- Преди много години вие казахте, че работата на писателя е да използва времето на непознатия, така че той или тя да нямат усещането, че времето им е пропиляно. В наши дни има много начини за един непознат човек да прекара времето си.

Така е. Наистина съществуват още много неща, с които човек може да прекара времето си.А преди беше време, в което хората се чудеха какво по дяволите ще правят цяла зима (смее се). Тогава се появяваше някоя голяма книга – голяма, прекрасна книга, и всеки се захващаше да я чете, за да прекара своето време. Това беше доста примитивен експеримент, преди телевизията, когато хората трябваше да гледат едно мастило на хартия, за Бога! Аз самият израснах в период, когато радиото беше много важно. Прибирах се вкъщи от училище и пусках радиото. Имаше много забавни комедианти и прекрасна музика, както и пиеси. Прекарвах времето си в слушане на радио. Днес вече не е необходимо да си грамотен, за да прекарваш времето си добре и да не скучаеш.




Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати

- Казвали сте, че телевизията е една от най-жизнените форми на изкуство в днешния свят.

Да, така е. Тя работи като мечта. Тя е начин за задържане на вниманието и е дяволски добра в това. За много хора телевизията е самият живот. Преди време църквите даваха на хората възможност за по-добра компания от онази, с която разполагаха по домовете си, но днес, независимо какви са семейният ви живот или как се спогаждате със съседите си, можете да пуснете телевизора си и получавате нови близки, ново семейство. Не знам дали сте чували за това, но учените са създали малки гъсочета, които вярват, че един самолет е тяхната майка. Човешките същества ще вярват все повече във всевъзможни неща, които не са верни и това е ОК. Телевизията също е част от това.

- Дали случайно нямате още една книга някъде в себе си?

Не. Вижте, аз съм на 84 години, писателите обикновено вече са написали своите най-добри творби до 45-годишна възраст. Гросмайсторите са във вихъра си, когато са на 35; същото е и с бейзболистите. Има толкова много други хора, които пишат. Нека ги оставим да пишат.

- С какво се занимава старият човек тогава?

Страната ми е в руини. Така че аз съм като риба в отровен аквариум. Моето падане духом до голяма степен се дължи именно на това. Трябваше да има надежда. Това трябваше да бъде велика държава. А сега целият свят ни презира. Аз се надявах да построя държава и да допринеса нещо за нейната литература. Затова участвах във Втората световна война и затова писах и книги.

- Какво бихте искали да извлича от книгите ви като опит онзи, който ги чете?

Ами, бих искал момчето - или момичето, разбира се - да оставят книгата и да си помислят: "Това е най-великият човек, който някога е живял." (смее се)."

Източници: Highviewart.bg, US Airways, Fourhourworkweek.com
Превод: Калин Боянов
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
· "Който казва, че не обича шоколад, вероятно лъже"
· Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
· Рафаел Сабатини - „Съдбата е интелигентна сила, която се движи с цел“
· Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
· 2 април - Международен ден на детската книга
· На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
· 13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
· Д-р Сюс: "Защо да се вписваш, когато си роден да изпъкнеш."
· На тази дата: полетът на Георги Иванов
· Незабравката - малко, но толкова важно цвете
· 26 март - Събор на св. Арахангел Гавриил
Петък
20
Април 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Биопроизводителите в България с електронен регистър
Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени...
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Hera.bg на 6 години!
Днес 08.10.2015 г. Списание Hera.bg навършва 6 години! Често сте ни казвали, че сме различни, че...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
Когато направихме играта "Пролет с Hera.bg" - за пролетна и великденска декорация, вие ни изпратихте...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
40 години от премиерата на "Междузвездни войни", "Епизод IV - Нова надежда"
На 25 май 1977 г. се състои премиерата на един филм, който завинаги промени киното и поп културата -...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
Като другите жени
Днес опитах да съм "като другите жени". Най-ужасните 2 минути в живота ми....
До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж....
В нюйоркски ресторант главните готвачи са...баби
Ресторантът "Enoteca Maria" в Стейтън айлънд, Ню Йорк е известен с това, че за вкусните ястия се грижат...
От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на...
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
На екскурзия в чужбина? По-добре с подготовка
Пътуването до нова, непозната страна си е значително преживяване в живота на средностатистическия човек....
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Честит рожден ден, Митко Щерев!
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една...
Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи
Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради...
Когато някой е уязвим, а другият не се възползва
Доверие се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му....
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Нощта на падащите звезди
В нощта на 12 срещу 13 август ще бъде истинска звездна феерия - така обещават астрономите. Падащи звезди...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Ясен хоризонт виждат тези, които ходят с изправена глава!
Ясен хоризонт виждат тези, които ходят с изправена глава! ...
Берлин – модерен град с много история
Градовете са като хората. Хубавото и лошото вървят заедно, но едното винаги преобладава. Няма как да...
България цяла... в цветистите ни изрази
Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания,...
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
Моля те, не ме питай
Тази история започнала много отдавна. Тогава още на земята нямало хора. Скалата и Водата се влюбили....
1 април – ден на хумора и лъжата
На 1 април се подсещаме, че „днес май трябваше да се лъже”. Ама да се лъже качествено, с финес и професионално....
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Демон
Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крила и ноктете на орел. Аз...
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Тежък характер
Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене,...
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook