Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като цяло.

През целия си живот съм рисувал, най-вече просто за хоби, без да правя изложби или нещо подобно. Това просто е едно приятно за мен нещо и аз го препоръчвам на всеки. Винаги казвам на хората, правете изкуство, независимо колко добре или зле (се справяте), защото така придобивате някакъв опит в създаването чрез себеизразяване, което извисява душата ви. Това включва пеене, танцуване, писане, рисуване, свирене на музикален инструмент...Това, което ненавиждам в днешните училищни комитети е, че те орязват все повече и повече часовете по изкуство в програмата на учениците, тъй като според тях изкуството не било начин за изкарване на прехраната. Ами, всъщност има много неща, които си заслужават да бъдат правени, без да бъдат начин за изкарване на прехрана (Смее се). Това са подходящи начини човек да направи живота си по-приятен.

- В процеса на вашето лично изразяване сте дали на света много топлота и хумор. Това има значение, нали?

Попитах сина си Марк какво според него представлява животът и той каза: "Ние сме тук, за да си помагаме един на друг в преминаването през това нещо, каквото и да е то." Мисля, че няма как да се отговори по по-добър начин на този въпрос. Можете да правите всичко това като комедиант, писател, художник, музикант...Той (синът му) е педиатър. Има всевъзможни начини да си помагаме един на друг в този живот. Има някои неща, които помагат. Музикантите определено имат този ефект върху мен. Иска ми се да бях музикант, понеже те наистина помагат много. Те (често) ни помагат да преминем през няколко часа от живота ни (на ден).

- Едно време написахте, че "липсата на сериозност е довела до всички видове прекрасни усещания."

Да. Светът е твърде сериозен. Да се стараеш твърде много и да се съсредоточаваш върху произведения на изкуството – понеже най-вероятно съществува някъде някой, който в момента се е концентрирал зверски върху това, което аз съм създал – е все едно да се съсредоточаваш върху шоколадова мелба.

- Близо 40 години след "Кланица 5" хората все още обичат да четат вашите книги. Защо според вас книгите ви имат такава трайна привлекателност?

Казвал съм го и преди: аз пиша на езика на дете. Това прави произведенията ми четими в гимназията (смее се). Без твърде много дълги изречения. Аз обаче се надявам, че моите идеи водят до оживени диалози, дори и изреченията ми да са прости. Простите изречения винаги са ми вършили много добра работа. И не използвам точка и запетая (като отделителна част между изреченията). Все пак е трудно за четене, особено за деца в гимназията. Освен това, аз избягвам иронията. Не обичам, когато хората казват едно, а имат предвид друго.

- Когато публикувахте "Времетръс" преди десет години, казахте, че общо взето се оттегляте от писането. Оттогава насам публикувахте две сбирки с есета - "Бог да ви поживи, д-р Кеворкян" и бестселъра "Безотечественик". Чудя се дали визуалните изкуства не са заместили писането във вашия живот.

Е, все пак това е нещо подходящо за правене на стари години (смее се). Както може би знаете, аз съдя тютюнева компания, тъй като техният продукт все още не ме е убил.



- Различен творчески процес за вас ли е това, да грабнете четката, вместо да седнете да пишете?

Не. Аз преподавах в един писателски семинар в университета в Айова през 60-те години и в началото на всеки семестър казвах: "Ролевият модел за този курс е Винсент ван Гог – той е успял да продаде само две картини и то на брат си." (смее се отново). Просто сядам и чакам да видя какво има, какво се случва в мен. Така се случва както с писането, така и с рисуването и накрая се получава нещо. Има случаи, в които нищо не излиза. Веднъж попитах Джеймс Брукс, прекрасния абстрактен експресионист, какво е рисуването за него и той каза: „Слагам първата четка върху платното и след това оставям на платното да свърши останалата работа“. Ето колко са сериозни художниците – те чакат от платното само да свърши половината им работа (смее се). Хайде! Разбудете се малко!

- Днес живеем в много визуален свят. Останала ли е все още някаква сила у думите?

Преди няколко години бях на симпозиум с моите приятели Джоузеф Хелър и Уилям Стирон, които са мъртви вече и двамата, и говорехме за смъртта на прозата и смъртта на поезията. Тогава Стирон отбеляза, че прозата винаги е била елитарна форма на изкуство. Това е изкуство за много малко хора, тъй като много малко са онези, които могат да четат наистина добре. Казвал съм, че да отвориш новела е все едно да влезеш в музикална зала и да ти връчат цигулка. Трябва да изпълняваш. (смее се отново). Да се взираш в едни хоризонтални линии от фонетични символи и арабски цифри и да бъдеш способен да визуализираш това в главата си, всичко това изисква участие и от твоя страна, изисква се читателят да е и изпълнител. Ако можеш да го направиш, значи можеш да се пренесеш на лов на китове заедно с Хърман Мелвил или да видиш със собствените си очи как Мадам Бовари оплесква живота си в Париж. Със снимките и филмите всичко, което се изисква от теб е да седнеш някъде и да ги гледаш и всичко това се случва и с теб.

- Преди много години вие казахте, че работата на писателя е да използва времето на непознатия, така че той или тя да нямат усещането, че времето им е пропиляно. В наши дни има много начини за един непознат човек да прекара времето си.

Така е. Наистина съществуват още много неща, с които човек може да прекара времето си.А преди беше време, в което хората се чудеха какво по дяволите ще правят цяла зима (смее се). Тогава се появяваше някоя голяма книга – голяма, прекрасна книга, и всеки се захващаше да я чете, за да прекара своето време. Това беше доста примитивен експеримент, преди телевизията, когато хората трябваше да гледат едно мастило на хартия, за Бога! Аз самият израснах в период, когато радиото беше много важно. Прибирах се вкъщи от училище и пусках радиото. Имаше много забавни комедианти и прекрасна музика, както и пиеси. Прекарвах времето си в слушане на радио. Днес вече не е необходимо да си грамотен, за да прекарваш времето си добре и да не скучаеш.




Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати

- Казвали сте, че телевизията е една от най-жизнените форми на изкуство в днешния свят.

Да, така е. Тя работи като мечта. Тя е начин за задържане на вниманието и е дяволски добра в това. За много хора телевизията е самият живот. Преди време църквите даваха на хората възможност за по-добра компания от онази, с която разполагаха по домовете си, но днес, независимо какви са семейният ви живот или как се спогаждате със съседите си, можете да пуснете телевизора си и получавате нови близки, ново семейство. Не знам дали сте чували за това, но учените са създали малки гъсочета, които вярват, че един самолет е тяхната майка. Човешките същества ще вярват все повече във всевъзможни неща, които не са верни и това е ОК. Телевизията също е част от това.

- Дали случайно нямате още една книга някъде в себе си?

Не. Вижте, аз съм на 84 години, писателите обикновено вече са написали своите най-добри творби до 45-годишна възраст. Гросмайсторите са във вихъра си, когато са на 35; същото е и с бейзболистите. Има толкова много други хора, които пишат. Нека ги оставим да пишат.

- С какво се занимава старият човек тогава?

Страната ми е в руини. Така че аз съм като риба в отровен аквариум. Моето падане духом до голяма степен се дължи именно на това. Трябваше да има надежда. Това трябваше да бъде велика държава. А сега целият свят ни презира. Аз се надявах да построя държава и да допринеса нещо за нейната литература. Затова участвах във Втората световна война и затова писах и книги.

- Какво бихте искали да извлича от книгите ви като опит онзи, който ги чете?

Ами, бих искал момчето - или момичето, разбира се - да оставят книгата и да си помислят: "Това е най-великият човек, който някога е живял." (смее се)."

Източници: Highviewart.bg, US Airways, Fourhourworkweek.com
Превод: Калин Боянов
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
· "Който казва, че не обича шоколад, вероятно лъже"
· Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
· 7 филма, заради които ще се зарадвате, че сте необвързани
· Мери Шели - „Началото е винаги днес“
· На тази дата: Роден е Ивайло Петров
· Боб Марли: "Всичко ще бъде наред. Дори вчерашните грешки утре ще са ни от полза."
· Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
· "Балада за любовта" на Висоцки: "Щом обичам - жив съм аз поне!"
· 2018 - годината на Жълтото земно куче
· 11 февруари - Международен ден на жените и момичетата в науката
· 6 модни урока от хамелеона Тилда Суинтън
Събота
17
Февруари 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Свърши се лятото
Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
Волята за живот, която не се спира пред нищо
Понякога инстинктът за живот е по-силен от всичко. Той е в състояние да преодолее всяка преграда, да...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Не позволявай на успеха да замае главата ти, а на неуспеха - да завладее сърцето ти
Не позволявай на успеха да замае главата ти, а на неуспеха - да завладее сърцето ти. ...
Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично”...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
Топонимите – какво научаваме от тях
Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само...
Който го носи
Живял, далеч от шума на големите градове, един възрастен самурай. Славата му на добър войн и мъдрец привлякла...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Бихте ли целунали непознат?
Да целунеш непознат, напълно непознат човек?! Това е абсурдно! Това може би си мислим повечето от...
Сър Артър Конан Дойл: "Чистата съвест е най-доброто приспивателно."
"Приятелството между мъжа и жената не прави чест на мъжа и лишава от чест жената." "Чистата съвест...
Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Любими цитати от "Да убиеш присмехулник"
"Да убиеш присмехулник" е една от най-хубавата книга за подрастващи, всъщност - за хора от всички възрасти....
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
Пожелай си на Новолуние….
Без да знаем накъде сме тръгнали трудно бихме стигнали до място, което искаме. Без ясно намерение да...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Пещери в сърцето на Родопите II: Дяволското гърло
В Ягодинската пещера се запознавам с много приятна компания, която отива към Дяволското гърло. Това е...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
Добрият учител показва посока
Добрият учител ти показва посоката, в която да погледнеш, а не - какво да видиш....
Забавления на плажа
Настъпи лятото, а с него и топлото време, както и хиляди възможности за забавление, почивка и отмора....
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
За понеделника с добро
Горкият понеделник, обрасъл е с негативни значения. За разлика от любимия петък, първият ден от седмицата...
Св. Димитър - Покровител на българите
Доколко е религиозен днес българинът, това е много труден въпрос. На него еднозначно не може да се отговори....
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Възрастта ни отива
Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата,...
На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Когато говорим не само за балет, а за изкуство изобщо, името Сергей Дягилев се откроява със свой, забележителен...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook