Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Божури и незабравки


Един къс разказ на Георги Господинов


Георги Господинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.

- За тебе бяха - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.

Из "И други истории", изд. "Жанет-45"
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си струва да я имаш у дома си. По един от тези разкази- "Сляпата Вайша", е направен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в краткия списък за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2016-11-27 #1
florentina
Хареса ми разказа.Ще си купя книгата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Саркастични любовни послания
· Подаръци в последния момент, които жените ще харесат
· Из "За любовта" - Антон Чехов
· Събличай се, полека се събличай
· Искам да те имам целия - Станка Пенчева
· Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Понеделник
18
Февруари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Жена
Как тревожно е да си Жена... Красота и усмивка да бъдеш сред всекидневния сив кръговрат, вярност...
23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
"Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят". - Харуки...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
Лопе де Вега: "Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата."
Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език? Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно:...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
Съединението на България
Честит празник! На 6 септември всички българи отбелязваме Съединението на България. След Берлинския...
Етъра - Разходка на Великден
Точно на Великден, на Велика Събота, решаваме да се разходим извън града. Слънцето грее, птичките пеят,...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Порнографията – от зората на човечеството до днес - II
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Можем ли да изтрием лошите спомени?
За много хора спомените са като видео, записало перфектно всички събития, за да може да ги възпроизвежда...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
Жените, променили историята - I
След като разгледахме жените героини в българската история, ето че е ред да насочим поглед към жени от...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
Европейският съюз забранява мощните прахосмукачки
От днес във всички страни членки на Европейския съюз се забранява продажбата на прахосмукачки с мощност...
Понякога тъгата е толкова голяма
Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея....
"Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване?"
"...Между Мага и мен думите израстват като тръстики, делят ни едва няколко часа и няколко пресечки, а...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
Жената е направена от реброто на мъжа. Не от неговите крака, за да стъпва по нея, не от неговата глава,...
На тази дата: 28 март - роден Димчо Дебелянов
Роден на 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница. Починал трагично на 2 октомври 1916 на фронта...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало....
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook