Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Останете си гладни. Останете си неразумни


Речта на Стийв Джобс пред Станфордския университет, 1995 г.


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших. Истината е, че тук и сега е най-близкият ми допир с това събитие. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за връзките между нещата


Отказах се от колежа Рийд след първите 6 месеца, но останах като приходящ студент за още около 18 месеца, преди окончателно да го напусна. Но защо реших да се откажа?

Всичко започва още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада и неомъжена вишистка и решила да ме остави за осиновяване. За нея било изключително важно да бъда осиновен от висшисти, затова нещата били уредени така, че веднага след раждането си да стана син на адвокат и неговата съпруга. С малката подробност, че когато съм се появил на бял свят, те решили в последния момент, че май всъщност искат момиче. Така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане посред нощ с въпроса: „Случайно имаме едно свободно новородено момченце, искате ли го?” Те отвърнали: „Разбира се.” Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми така и не е завършила висшето си образование, а баща ми - дори гимназиално. Тя отказала да подпише документите за финализиране на осиновяването. Отстъпила няколко месеца по-късно едва след като родителите ми й обещали, че някой ден ще отида в колеж.

И седемнайсет години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп, колкото е Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми бяха похарчени за семестриалната такса. След шест месеца не виждах смисъл във всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и никаква идея как точно колежът ще ми помогне да го разбера. А ето че бях на път да похарча всички пари, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да повярвам, че всичко ще се нареди както трябва. В онзи момент това си беше доста страшно, но поглеждайки назад, виждам, че е било едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си. Защото секундата, в която напуснах колежа и спрях да влизам в задължителните часове, които не ме вълнуваха, аз започнах да посещавам онези, които действително ми бяха интересни.

Не беше много романтичен период. Нямах стая в общежитието и затова спях на пода в стая на свой приятел; връщах бутилки от кола за по 5 долара, за да си купувам храна и трябваше да вървя по 7 мили през целия град всяка неделя вечер, за да вечерям добре поне веднъж в седмицата в ресторант "Харе Кришна". Беше страхотно. И много от това, което научих, следвайки любопитството и интуицията си, ми послужи безценно по-нататък. Нека ви дам един пример: в колежа Рийд по онова време се предлагаше най-доброто обучение по калиграфия в страната. Навсякъде из околността всеки плакат, всяка табелка на всяко шкафче бяха красиво изписани на ръка. Тъй като бях напуснал специалността си и нямаше нужда да посещавам обичайните занимания, аз реших да посещавам часовете по калиграфия, за да се науча да пиша така. Научих за извивките на буквите, шрифтовете, за различното количество празно място, което се оставя между различните буквени комбинации, за всичко, което прави типографията страхотна. Беше красиво, историческо, артистично и изкусно по начин, който не може да се обясни научно. Намирах го запленяващо.

Тогава нищо от това не намираше дори и зрънце практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато създавахме дизайна на първия Макинтош, си припомних всичко научено. И вплетохме всичко в Mac. Беше първият компютър с красива типография. Ако не бях влизал в този едничък курс в колежа, Mac нямаше да има многообразните шрифтове или пропорционалното разстояние между буквите. И тъй като Windows изкопира Mac, най-вероятно нямаше да ги има на нито един персонален компютър. Ако не се бях отказал, нямаше да влизам в часовете по калиграфия и персоналните компютри нямаше да имат красивата типография, която имат днес. Разбира се, бе невъзможно да направя връзката между нещата, поглеждайки в бъдещето, докато бях в колежа. Но я видях много, много ясно, когато погледнах назад десет години по-късно.

Отново ви казвам, не можете да видите връзките, като гледате напред; единствено ще ги видите, когато погледнете назад. Затова трябва да вярвате, че в бъдещето всичко ще стане ясно. Трябва да вярвате в нещо: в инстинкта си, съдбата, живота, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и напълно промени живота ми.


Втората история е за любовта и загубата


Бях късметлия – намерих онова, което обичам да правя навреме в живота си. Уоз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 години. Работихме здраво и за 10 години Apple се превърна от двама души в гараж в компания на стойност 2 милиарда с над 4000 служители. Току-що бяхме пуснали на пазара най-хубавия си продукт – компютъра Macintosh – само преди година, и аз току-що бях навършил 30 години. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компанията, която самият ти си създал? Е, докато Apple нарастваше, наехме човек, когото смятах за достатъчно талантлив да управлява заедно с мен, и първата година всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това стана, бордът на директорите взе неговата страна. Така на 30 години бях вън. И то много публично. Това, което бе станало фокус на целия ми зрял живот, вече го нямаше и бях опустошен.


В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – сякаш съм изпуснал щафетата, докато са ми я подавали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се издънил така лошо. Бях много известен човек и дори се замислях да напусна долината. Но нещо започна бавно да ми се прояснява: все още обичах това, което правех. Развитието на нещата с Apple не бе променило по никакъв начин това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го знаех, но се оказа, че да ме уволнят от Apple бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъда успял бе заменена от лекотата на това да бъда отново начинаещ и по-несигурен. Това ме направи свободен да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

В следващите 5 години създадох компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в невероятна жена, която стана моя съпруга. Впоследствие Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация, "Играта на играчките", и към момента е най-успешното студио за анимация в света. После в един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT и технологиите, които разработихме в NeXT, се превърнаха в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А аз и Лорън имаме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от Apple. Бе горчиво лекарство, но явно този пациент се е нуждаел от него. Понякога животът ви удря в главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме стимулираше да продължавам, бе фактът, че обичах това, което върша. Трябва да намерите нещото, което обичате. И това важи както за работата ви, така и за любимите ви. Работата ви ще заема огромна част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите нещо, за което вярвате, че е невероятно.

А единственият начин да вършите нещо невероятно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както с всички въпроси на сърцето, когато го откриете, ще разберете. И както с всяка красива връзка, то ще става все по-хубаво и по-хубаво с напредването на годините. Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.


Третата история е за смъртта


Когато бях на 17 години, прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живеете всеки ден, сякаш ви е последен, един ден със сигурност ще сте прави.” Това ме впечатли и в следващите 33 години се поглеждах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?” И когато отговорът беше „Не” прекалено много дни под ред, знаех, че трябва да променя нещо.

Да помня, че скоро ще умра, е най-ценният инструмент, с помощта на който съм взимал големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички очаквания в живота, цялата гордост, страхът от пречките или провалът – тези неща просто избледняваха в лицето на смъртта и оставаше само истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да избегнеш грешката да си мислиш, че имаш нещо за губене. В действителност си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза рак. Направиха ми скенер около 7.30 сутринта и на него ясно се виждаше тумор на панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е вид рак, който е нелечим и да не очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Моят лекар ме посъветва да отида вкъщи и да уредя делата си, което е докторският начин да ти кажат да се приготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 години, но да го направиш за няколко месеца. Означава да се увериш, че всичко е подсигурено така, че да бъде максимално лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш.

Живях с мисълта за тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – вкараха ендоскопска тръбичка в гърлото ми, през стомаха ми до червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха за тестване клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която присъстваше, ми каза, че когато разгледали туморните клетки под микроскоп, лекарите се разплакали, защото се оказало, че е много рядък вид рак на панкреаса, който е оперативно лечим. Оперираха ме и сега съм добре.

Това е най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е последна за още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа с повече сигурност, че въпреки че смъртта е полезен инструмент интелектуално, никой не иска да умре наистина. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умрат, за да стигнат там. И все пак смъртта е нашата обща дестинация. Никой не е избягал от нея. И така и трябва да бъде, защото Смъртта е може би най-уникалното изобретение на Живота. Тя е нещото, което променя Живота. Прочиства старите, за да направи място за младите. Сега младите сте вие, но някой ден, не много далеч в бъдещето, постепенно ще станете старите и ще бъдете прочистени. Съжалявам за драматичното звучене, но е вярно.

Времето ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оплитайте в догми – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не оставяйте шума от мненията на всички други да заглуши собствения ви вътрешен глас. И най-вече: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те сякаш някак си вече знаят какви искате да станете. И всичко друго е второстепенно.


Когато бях млад, имаше едно невероятно издание на име Kaталог на цялата земя, което бе една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетичното си докосване. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и предпечатната компютърна подготовка и списанието се създаваше с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: бе идеалистично и преливащо от страхотни идеи и понятия. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на Kaталог на цялата земя и когато се изчерпаха, пуснаха едно последно издание. Беше в средата на 70-те и бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път рано сутринта, такъв, на който бихте попаднали, ако сте приключенски настроени и пътувате на стоп. Отдолу стояха думите: „Останете си гладни. Останете си неразумни.” Това бе тяхното послание за сбогом, преди да излязат от бизнеса. Останете си гладни. Останете си неразумни. И аз винаги си го пожелавах. А сега, в деня на вашето дипломиране и ново начало, ще го пожелая и на вас.

Останете си гладни. Останете си неразумни.
Благодаря на всички ви от сърце.


Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Коментари
2017-09-08 #1
Десислава Ив. Симеонова
Думите изричат цялата простичка истина на живота, сред най-любимите ми слова въобще. Завладя ме преди години, със същата сила: и сега. Благодаря, "Хера", за публикацията
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На тази дата: Роден е Ивайло Петров
· Честит рожден ден, Шаде Аду!
· „Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
· Там, където гледаш, всеки може да гледа. Но това, което виждаш...
· Силата на вдъхновението – как да го открием и развием?
· На открито
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Понеделник
22
Януари 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
Правилото 90/10 - как работи и за какво ни помага
Принципът 90/10 е много популярен и е обект на презентации, дискусии и изследвания от редица специалисти...
Как започват разделите?
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти: За писането: „За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Отражения
Американският фотограф Том Хъси ( Tom Hussy ) е заснел една малко носталгична, но прекрасна фотосесия...
Вярвате ли в суеверия?
Вярвате ли в суеверия? Какъв е техния произход? Считате ли ги за част от народното творчество или по-скоро...
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
Сестрата на гения - Мария Анна Моцарт
Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) е синоним на думата "гений". Малцината са...
Одри Хепбърн - "Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса."
"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея....
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
28 декември - Световен ден на киното
На тази дата през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
Когато вдъхваме надежда на децата си, получаваме надежда за себе си. Когато утешаваме децата си, ...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
Мечти и издръжливост
Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Да пренапишем коледния си списък със задачи. Сега. Тази Коледа
Да бъда нечий подарък, вместо да купя подарък! Да изпратя мир и светлина, вместо просто картички! Да...
Защо да четем класиките?
1. Класиките са тези книги, за които хората казват „препрочитам”, но никога „чета я в момента”. 2....
Петко льо, капитанине!
Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, (Петко льо, командирине) яла сай Петко остави от това...
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
30 октомври - рождената дата на 7 Нобелови лауреата
Науката не обича съвпаденията и предпочита да се доверява на логичните връзки, факти, които са доказуеми...
Самодива къща не храни
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът...
Иконата на Париж - Айфеловата кула
Имате ли си любимо място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали наистина вдъхновени...
Европейският съюз забранява мощните прахосмукачки
От днес във всички страни членки на Европейския съюз се забранява продажбата на прахосмукачки с мощност...
Неизвестно за известните френски писатели
Познаваме ги чрез написаното от тях и често забравяме, че са били хора от плът и кръв, които са грешали,...
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация....
Рангел Вълчанов: "За къде бързате?"
"Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рождената си дата и няма как, съдбата ме затрупа...
Круизите - почивка в "плаващия град"
Круизните пътувания набират все по-голяма популярност по цял свят. Все повече хора решават да прекарат...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
Започна юбилейният 70-ти фестивал в Кан (снимки)
Започна фестивалът в Кан. Юбилейното 70-то издание беше открито на 17 май с първата прожекция и гала...
Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook