Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Останете си гладни. Останете си неразумни


Речта на Стийв Джобс пред Станфордския университет, 1995 г.


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших. Истината е, че тук и сега е най-близкият ми допир с това събитие. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за връзките между нещата


Отказах се от колежа Рийд след първите 6 месеца, но останах като приходящ студент за още около 18 месеца, преди окончателно да го напусна. Но защо реших да се откажа?

Всичко започва още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада и неомъжена вишистка и решила да ме остави за осиновяване. За нея било изключително важно да бъда осиновен от висшисти, затова нещата били уредени така, че веднага след раждането си да стана син на адвокат и неговата съпруга. С малката подробност, че когато съм се появил на бял свят, те решили в последния момент, че май всъщност искат момиче. Така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане посред нощ с въпроса: „Случайно имаме едно свободно новородено момченце, искате ли го?” Те отвърнали: „Разбира се.” Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми така и не е завършила висшето си образование, а баща ми - дори гимназиално. Тя отказала да подпише документите за финализиране на осиновяването. Отстъпила няколко месеца по-късно едва след като родителите ми й обещали, че някой ден ще отида в колеж.

И седемнайсет години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп, колкото е Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми бяха похарчени за семестриалната такса. След шест месеца не виждах смисъл във всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и никаква идея как точно колежът ще ми помогне да го разбера. А ето че бях на път да похарча всички пари, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да повярвам, че всичко ще се нареди както трябва. В онзи момент това си беше доста страшно, но поглеждайки назад, виждам, че е било едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си. Защото секундата, в която напуснах колежа и спрях да влизам в задължителните часове, които не ме вълнуваха, аз започнах да посещавам онези, които действително ми бяха интересни.

Не беше много романтичен период. Нямах стая в общежитието и затова спях на пода в стая на свой приятел; връщах бутилки от кола за по 5 долара, за да си купувам храна и трябваше да вървя по 7 мили през целия град всяка неделя вечер, за да вечерям добре поне веднъж в седмицата в ресторант "Харе Кришна". Беше страхотно. И много от това, което научих, следвайки любопитството и интуицията си, ми послужи безценно по-нататък. Нека ви дам един пример: в колежа Рийд по онова време се предлагаше най-доброто обучение по калиграфия в страната. Навсякъде из околността всеки плакат, всяка табелка на всяко шкафче бяха красиво изписани на ръка. Тъй като бях напуснал специалността си и нямаше нужда да посещавам обичайните занимания, аз реших да посещавам часовете по калиграфия, за да се науча да пиша така. Научих за извивките на буквите, шрифтовете, за различното количество празно място, което се оставя между различните буквени комбинации, за всичко, което прави типографията страхотна. Беше красиво, историческо, артистично и изкусно по начин, който не може да се обясни научно. Намирах го запленяващо.

Тогава нищо от това не намираше дори и зрънце практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато създавахме дизайна на първия Макинтош, си припомних всичко научено. И вплетохме всичко в Mac. Беше първият компютър с красива типография. Ако не бях влизал в този едничък курс в колежа, Mac нямаше да има многообразните шрифтове или пропорционалното разстояние между буквите. И тъй като Windows изкопира Mac, най-вероятно нямаше да ги има на нито един персонален компютър. Ако не се бях отказал, нямаше да влизам в часовете по калиграфия и персоналните компютри нямаше да имат красивата типография, която имат днес. Разбира се, бе невъзможно да направя връзката между нещата, поглеждайки в бъдещето, докато бях в колежа. Но я видях много, много ясно, когато погледнах назад десет години по-късно.

Отново ви казвам, не можете да видите връзките, като гледате напред; единствено ще ги видите, когато погледнете назад. Затова трябва да вярвате, че в бъдещето всичко ще стане ясно. Трябва да вярвате в нещо: в инстинкта си, съдбата, живота, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и напълно промени живота ми.


Втората история е за любовта и загубата


Бях късметлия – намерих онова, което обичам да правя навреме в живота си. Уоз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 години. Работихме здраво и за 10 години Apple се превърна от двама души в гараж в компания на стойност 2 милиарда с над 4000 служители. Току-що бяхме пуснали на пазара най-хубавия си продукт – компютъра Macintosh – само преди година, и аз току-що бях навършил 30 години. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компанията, която самият ти си създал? Е, докато Apple нарастваше, наехме човек, когото смятах за достатъчно талантлив да управлява заедно с мен, и първата година всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това стана, бордът на директорите взе неговата страна. Така на 30 години бях вън. И то много публично. Това, което бе станало фокус на целия ми зрял живот, вече го нямаше и бях опустошен.


В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – сякаш съм изпуснал щафетата, докато са ми я подавали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се издънил така лошо. Бях много известен човек и дори се замислях да напусна долината. Но нещо започна бавно да ми се прояснява: все още обичах това, което правех. Развитието на нещата с Apple не бе променило по никакъв начин това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го знаех, но се оказа, че да ме уволнят от Apple бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъда успял бе заменена от лекотата на това да бъда отново начинаещ и по-несигурен. Това ме направи свободен да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

В следващите 5 години създадох компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в невероятна жена, която стана моя съпруга. Впоследствие Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация, "Играта на играчките", и към момента е най-успешното студио за анимация в света. После в един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT и технологиите, които разработихме в NeXT, се превърнаха в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А аз и Лорън имаме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от Apple. Бе горчиво лекарство, но явно този пациент се е нуждаел от него. Понякога животът ви удря в главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме стимулираше да продължавам, бе фактът, че обичах това, което върша. Трябва да намерите нещото, което обичате. И това важи както за работата ви, така и за любимите ви. Работата ви ще заема огромна част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите нещо, за което вярвате, че е невероятно.

А единственият начин да вършите нещо невероятно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както с всички въпроси на сърцето, когато го откриете, ще разберете. И както с всяка красива връзка, то ще става все по-хубаво и по-хубаво с напредването на годините. Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.


Третата история е за смъртта


Когато бях на 17 години, прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живеете всеки ден, сякаш ви е последен, един ден със сигурност ще сте прави.” Това ме впечатли и в следващите 33 години се поглеждах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?” И когато отговорът беше „Не” прекалено много дни под ред, знаех, че трябва да променя нещо.

Да помня, че скоро ще умра, е най-ценният инструмент, с помощта на който съм взимал големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички очаквания в живота, цялата гордост, страхът от пречките или провалът – тези неща просто избледняваха в лицето на смъртта и оставаше само истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да избегнеш грешката да си мислиш, че имаш нещо за губене. В действителност си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза рак. Направиха ми скенер около 7.30 сутринта и на него ясно се виждаше тумор на панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е вид рак, който е нелечим и да не очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Моят лекар ме посъветва да отида вкъщи и да уредя делата си, което е докторският начин да ти кажат да се приготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 години, но да го направиш за няколко месеца. Означава да се увериш, че всичко е подсигурено така, че да бъде максимално лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш.

Живях с мисълта за тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – вкараха ендоскопска тръбичка в гърлото ми, през стомаха ми до червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха за тестване клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която присъстваше, ми каза, че когато разгледали туморните клетки под микроскоп, лекарите се разплакали, защото се оказало, че е много рядък вид рак на панкреаса, който е оперативно лечим. Оперираха ме и сега съм добре.

Това е най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е последна за още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа с повече сигурност, че въпреки че смъртта е полезен инструмент интелектуално, никой не иска да умре наистина. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умрат, за да стигнат там. И все пак смъртта е нашата обща дестинация. Никой не е избягал от нея. И така и трябва да бъде, защото Смъртта е може би най-уникалното изобретение на Живота. Тя е нещото, което променя Живота. Прочиства старите, за да направи място за младите. Сега младите сте вие, но някой ден, не много далеч в бъдещето, постепенно ще станете старите и ще бъдете прочистени. Съжалявам за драматичното звучене, но е вярно.

Времето ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оплитайте в догми – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не оставяйте шума от мненията на всички други да заглуши собствения ви вътрешен глас. И най-вече: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те сякаш някак си вече знаят какви искате да станете. И всичко друго е второстепенно.


Когато бях млад, имаше едно невероятно издание на име Kaталог на цялата земя, което бе една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетичното си докосване. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и предпечатната компютърна подготовка и списанието се създаваше с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: бе идеалистично и преливащо от страхотни идеи и понятия. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на Kaталог на цялата земя и когато се изчерпаха, пуснаха едно последно издание. Беше в средата на 70-те и бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път рано сутринта, такъв, на който бихте попаднали, ако сте приключенски настроени и пътувате на стоп. Отдолу стояха думите: „Останете си гладни. Останете си неразумни.” Това бе тяхното послание за сбогом, преди да излязат от бизнеса. Останете си гладни. Останете си неразумни. И аз винаги си го пожелавах. А сега, в деня на вашето дипломиране и ново начало, ще го пожелая и на вас.

Останете си гладни. Останете си неразумни.
Благодаря на всички ви от сърце.


Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Коментари
2017-09-08 #1
Десислава Ив. Симеонова
Думите изричат цялата простичка истина на живота, сред най-любимите ми слова въобще. Завладя ме преди години, със същата сила: и сега. Благодаря, "Хера", за публикацията
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Салвадор Дали: "Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът"
· Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
· „За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“
· "Свободата, Санчо..."
· "Лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице"
· Росата в равнината е изгряла
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Неделя
27
Май 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Големите нехристиянски празници по света
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от...
Любовта е великолепието на живота в действие
Единствено като определим състоянията, които не са любов, можем да стигнем до познание за истинската...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
"Стигни толкова далече, че да спреш да се страхуваш, че няма да се върнеш."
Ето какво ще ти казват: Намери си мъж Търси защита Светът е страшно място Не излизай Ти си слаба Не...
Сбогуване с лятото
„Когато в нощите се промъкне хлад и по върхарите затрепти мъгла. Когато сладък сок налее гроздето и...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам. 2. Никога не отлагай за утре нещо,...
Фаталната жена на Димитър Димов в три от неговите героини
Димитър Димов пише в "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" историите на три жени, но всъщност разказва...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Ретро модата
Какво е ретро модата, ако не преоткриване на миналото откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане...
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди...
Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
В коридора на сърцето ти...
"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Из историята на Първа пролет
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Аладжа манастир
В три части ще ви разкажа за Аладжа манастир и Катакомбите - едни от най-интересните забележителности...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
Нощта на падащите звезди
В нощта на 12 срещу 13 август ще бъде истинска звездна феерия - така обещават астрономите. Падащи звезди...
500 години женска красота в изкуството
Женската красота винаги е вълнувала творци от всички култури, епохи, националности и възрасти. Тя може...
Защо се прозяваме?
Забелязали ли сте кога се прозявате? Дали е само, когато ви се спи? Помислете пак. Все още се водят...
Когато отпразнувах 40 години
Скоро говорех с приятелка за рождени дни, Сатурнови дупки и подобни неща и тя ми каза с неудобство,...
Мисловни карти
Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията...
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим. ...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
"Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
Голямата човешка самота е толкова всепоглъщаща и страшна, толкова внезапна и обезсмисляща всичко, което...
15 незабравими цитата от Блага Димитрова
Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката. Не вървете...
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Умира бавно този...
Умира бавно този, който не пътува, и този, който не чете, и който музика не слуша, и който...
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Духовната интелигентност
Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба,...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
12 април - Ден на авиацията и космонавтиката
На днешна дата светът отбелязва Деня на авиацията и космонавтиката. На 12 април Юрий Гагарин става...
Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
Доброто към другите
Три (като един) прекрасни цитата: ♥ Запалваш ли в живота на другите светлина, не може да не...
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook