Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Останете си гладни. Останете си неразумни


Речта на Стийв Джобс пред Станфордския университет, 1995 г.


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших. Истината е, че тук и сега е най-близкият ми допир с това събитие. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за връзките между нещата


Отказах се от колежа Рийд след първите 6 месеца, но останах като приходящ студент за още около 18 месеца, преди окончателно да го напусна. Но защо реших да се откажа?

Всичко започва още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада и неомъжена вишистка и решила да ме остави за осиновяване. За нея било изключително важно да бъда осиновен от висшисти, затова нещата били уредени така, че веднага след раждането си да стана син на адвокат и неговата съпруга. С малката подробност, че когато съм се появил на бял свят, те решили в последния момент, че май всъщност искат момиче. Така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане посред нощ с въпроса: „Случайно имаме едно свободно новородено момченце, искате ли го?” Те отвърнали: „Разбира се.” Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми така и не е завършила висшето си образование, а баща ми - дори гимназиално. Тя отказала да подпише документите за финализиране на осиновяването. Отстъпила няколко месеца по-късно едва след като родителите ми й обещали, че някой ден ще отида в колеж.

И седемнайсет години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп, колкото е Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми бяха похарчени за семестриалната такса. След шест месеца не виждах смисъл във всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и никаква идея как точно колежът ще ми помогне да го разбера. А ето че бях на път да похарча всички пари, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да повярвам, че всичко ще се нареди както трябва. В онзи момент това си беше доста страшно, но поглеждайки назад, виждам, че е било едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си. Защото секундата, в която напуснах колежа и спрях да влизам в задължителните часове, които не ме вълнуваха, аз започнах да посещавам онези, които действително ми бяха интересни.

Не беше много романтичен период. Нямах стая в общежитието и затова спях на пода в стая на свой приятел; връщах бутилки от кола за по 5 долара, за да си купувам храна и трябваше да вървя по 7 мили през целия град всяка неделя вечер, за да вечерям добре поне веднъж в седмицата в ресторант "Харе Кришна". Беше страхотно. И много от това, което научих, следвайки любопитството и интуицията си, ми послужи безценно по-нататък. Нека ви дам един пример: в колежа Рийд по онова време се предлагаше най-доброто обучение по калиграфия в страната. Навсякъде из околността всеки плакат, всяка табелка на всяко шкафче бяха красиво изписани на ръка. Тъй като бях напуснал специалността си и нямаше нужда да посещавам обичайните занимания, аз реших да посещавам часовете по калиграфия, за да се науча да пиша така. Научих за извивките на буквите, шрифтовете, за различното количество празно място, което се оставя между различните буквени комбинации, за всичко, което прави типографията страхотна. Беше красиво, историческо, артистично и изкусно по начин, който не може да се обясни научно. Намирах го запленяващо.

Тогава нищо от това не намираше дори и зрънце практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато създавахме дизайна на първия Макинтош, си припомних всичко научено. И вплетохме всичко в Mac. Беше първият компютър с красива типография. Ако не бях влизал в този едничък курс в колежа, Mac нямаше да има многообразните шрифтове или пропорционалното разстояние между буквите. И тъй като Windows изкопира Mac, най-вероятно нямаше да ги има на нито един персонален компютър. Ако не се бях отказал, нямаше да влизам в часовете по калиграфия и персоналните компютри нямаше да имат красивата типография, която имат днес. Разбира се, бе невъзможно да направя връзката между нещата, поглеждайки в бъдещето, докато бях в колежа. Но я видях много, много ясно, когато погледнах назад десет години по-късно.

Отново ви казвам, не можете да видите връзките, като гледате напред; единствено ще ги видите, когато погледнете назад. Затова трябва да вярвате, че в бъдещето всичко ще стане ясно. Трябва да вярвате в нещо: в инстинкта си, съдбата, живота, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и напълно промени живота ми.


Втората история е за любовта и загубата


Бях късметлия – намерих онова, което обичам да правя навреме в живота си. Уоз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 години. Работихме здраво и за 10 години Apple се превърна от двама души в гараж в компания на стойност 2 милиарда с над 4000 служители. Току-що бяхме пуснали на пазара най-хубавия си продукт – компютъра Macintosh – само преди година, и аз току-що бях навършил 30 години. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компанията, която самият ти си създал? Е, докато Apple нарастваше, наехме човек, когото смятах за достатъчно талантлив да управлява заедно с мен, и първата година всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това стана, бордът на директорите взе неговата страна. Така на 30 години бях вън. И то много публично. Това, което бе станало фокус на целия ми зрял живот, вече го нямаше и бях опустошен.


В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – сякаш съм изпуснал щафетата, докато са ми я подавали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се издънил така лошо. Бях много известен човек и дори се замислях да напусна долината. Но нещо започна бавно да ми се прояснява: все още обичах това, което правех. Развитието на нещата с Apple не бе променило по никакъв начин това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го знаех, но се оказа, че да ме уволнят от Apple бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъда успял бе заменена от лекотата на това да бъда отново начинаещ и по-несигурен. Това ме направи свободен да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

В следващите 5 години създадох компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в невероятна жена, която стана моя съпруга. Впоследствие Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация, "Играта на играчките", и към момента е най-успешното студио за анимация в света. После в един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT и технологиите, които разработихме в NeXT, се превърнаха в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А аз и Лорън имаме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от Apple. Бе горчиво лекарство, но явно този пациент се е нуждаел от него. Понякога животът ви удря в главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме стимулираше да продължавам, бе фактът, че обичах това, което върша. Трябва да намерите нещото, което обичате. И това важи както за работата ви, така и за любимите ви. Работата ви ще заема огромна част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите нещо, за което вярвате, че е невероятно.

А единственият начин да вършите нещо невероятно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както с всички въпроси на сърцето, когато го откриете, ще разберете. И както с всяка красива връзка, то ще става все по-хубаво и по-хубаво с напредването на годините. Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.


Третата история е за смъртта


Когато бях на 17 години, прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живеете всеки ден, сякаш ви е последен, един ден със сигурност ще сте прави.” Това ме впечатли и в следващите 33 години се поглеждах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?” И когато отговорът беше „Не” прекалено много дни под ред, знаех, че трябва да променя нещо.

Да помня, че скоро ще умра, е най-ценният инструмент, с помощта на който съм взимал големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички очаквания в живота, цялата гордост, страхът от пречките или провалът – тези неща просто избледняваха в лицето на смъртта и оставаше само истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да избегнеш грешката да си мислиш, че имаш нещо за губене. В действителност си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза рак. Направиха ми скенер около 7.30 сутринта и на него ясно се виждаше тумор на панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е вид рак, който е нелечим и да не очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Моят лекар ме посъветва да отида вкъщи и да уредя делата си, което е докторският начин да ти кажат да се приготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 години, но да го направиш за няколко месеца. Означава да се увериш, че всичко е подсигурено така, че да бъде максимално лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш.

Живях с мисълта за тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – вкараха ендоскопска тръбичка в гърлото ми, през стомаха ми до червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха за тестване клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която присъстваше, ми каза, че когато разгледали туморните клетки под микроскоп, лекарите се разплакали, защото се оказало, че е много рядък вид рак на панкреаса, който е оперативно лечим. Оперираха ме и сега съм добре.

Това е най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е последна за още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа с повече сигурност, че въпреки че смъртта е полезен инструмент интелектуално, никой не иска да умре наистина. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умрат, за да стигнат там. И все пак смъртта е нашата обща дестинация. Никой не е избягал от нея. И така и трябва да бъде, защото Смъртта е може би най-уникалното изобретение на Живота. Тя е нещото, което променя Живота. Прочиства старите, за да направи място за младите. Сега младите сте вие, но някой ден, не много далеч в бъдещето, постепенно ще станете старите и ще бъдете прочистени. Съжалявам за драматичното звучене, но е вярно.

Времето ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оплитайте в догми – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не оставяйте шума от мненията на всички други да заглуши собствения ви вътрешен глас. И най-вече: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те сякаш някак си вече знаят какви искате да станете. И всичко друго е второстепенно.


Когато бях млад, имаше едно невероятно издание на име Kaталог на цялата земя, което бе една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетичното си докосване. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и предпечатната компютърна подготовка и списанието се създаваше с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: бе идеалистично и преливащо от страхотни идеи и понятия. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на Kaталог на цялата земя и когато се изчерпаха, пуснаха едно последно издание. Беше в средата на 70-те и бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път рано сутринта, такъв, на който бихте попаднали, ако сте приключенски настроени и пътувате на стоп. Отдолу стояха думите: „Останете си гладни. Останете си неразумни.” Това бе тяхното послание за сбогом, преди да излязат от бизнеса. Останете си гладни. Останете си неразумни. И аз винаги си го пожелавах. А сега, в деня на вашето дипломиране и ново начало, ще го пожелая и на вас.

Останете си гладни. Останете си неразумни.
Благодаря на всички ви от сърце.


Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Коментари
2017-09-08 #1
Десислава Ив. Симеонова
Думите изричат цялата простичка истина на живота, сред най-любимите ми слова въобще. Завладя ме преди години, със същата сила: и сега. Благодаря, "Хера", за публикацията
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 цитата от Казуо Ишигуро
· Цялостните хора
· Желязната лейди и принципите й за живота, политиката, жените и мъжете
· Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
· Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
· Kаква наистина изумителна загадка е този живот
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Петък
17
Ноември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Революционни подметки, които ни позволяват да ходим хем боси, хем обути (видео)
Лятото е тук и приключенията идват с него - курорти с лазурни басейни, екстремни спортове, походи, СПА...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Коледни пости - Ден 22:
Как се случиха един сандвич с хумус и усещането за Коледа.
Днес е ден на подготовка. Все пак е Никулден и трябва да се погрижим за шарана. Сутринта го извадих от...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - III
Ден пети – Памуккале – величественият и неповторим природен феномен с лечителна сила. Памуккале...
Хубави снимки и думи, свързани с Йордан Йовков
Из дневника на професор Спиридон Казанджиев: „Йовков не правеше впечатление от първа среща. Нужно...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Любопитни факти за 14 февруари
Любовта е във въздуха... особено през втория месец от годината! Датата 14 февруари или още Свети Валентин...
Да си спомним с любов за Леда Милева
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка...." Кой от нас не е израснал...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре....
Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем...
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
Тази вечер си простих
“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш...
Ще ти е трудно да изживееш мечтите си
Ще ти е трудно да изживееш мечтите си, ако си прекалено зает да изживяваш страховете си....
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
Как да си направим походна аптечка
Ако сте решили да прекарате отпуската си сред природата – в някое китно селце, откъснато от цивилизацията...
Раздадоха наградите за театър "Аскеер - 2017"
"Правете изкуство, а не война, в този наш идиотски свят", това каза актрисата Меглена Караламбова в кратката...
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Градско пчеларство за хоби и за запазване на еко равновесието
„Заедно връщаме природата“ е мотото на група немски ентусиасти, обединени от идеята да развиват едно...
Пещери в сърцето на Родопите II: Дяволското гърло
В Ягодинската пещера се запознавам с много приятна компания, която отива към Дяволското гърло. Това е...
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб....
Октомври
Октомври е. И вече ставам златна. В прегръдките на есента притихвам. Танцува вятърът ми листопадно. А...
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Не спирай да се движиш!
Не спирай да се движиш! Понякога най-далеч стига този, който не знае накъде е тръгнал...
Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти: За писането: „За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
За всичко под небето има време
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: Време да се родиш, и време да умреш; време...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Лято!
Миряна Иванова Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Българска поетеса и журналистка, автор...
Женската зиморничавост – каприз или физиология II
Не само хормоните оказват влияние на нашия биологичен термостат. Когато сме изморени или ни се спи,...
40 хубави филма за жени - 1 част
Защо "филми за жени"? Значи трябва да има филми и за мъже ли? А защо изобщо е нужно да се разделя киното...
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
Какво ни очаква през 2017 г. - годината на огнения Петел
Китайската нова година започва на 28 януари и 2017 г., ще трае до 15 февруари 2018 г. ще премине под...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Из историята на Първа пролет
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически...
Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
Сър Никълъс Уинтън - дълго пазената тайна на доброто
Втората световна война е свързана с много насилие и ужаси, но и с много прояви на героизъм и доброта....
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
"Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват"
"… Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло?...
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Ема Уотсън получи най-значимата роля в кариерата си досега
Не едно и две поколения израснаха с „Хари Потър” и докато част от феновете му следяха приключенията на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook