Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър Друмеви. Завършва VI клас на Девическата гимназия през 1896/1897 година с общ успех от зрелостния изпит „много добър” и 16-годишна заминава да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария. През 1900 г., малко преди да вземе последния си изпит, за да завърши университетското си образование, е принудена да се върне в България, поради семейни причини.

Става учителка и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, преди да се прехвърли в Русе, където от учебната 1906/1907 г. постъпва в Русенската девическа гимназия. Преподава логика, етика, психология, история, немски език, краснопис и завежда учителската библиотека. През 1908 г. става член на русенското дружество „Добродетел”, чиито основни задачи са просвещение и културно издигане на жената. Активната й работа там я издига до поста председател, който заема три години – от 1908 до 1911. На 13 и 14 юни 1911 г. е делегат на конгреса на Българския женски съюз (БЖС), на който се обсъждат конституционните положения относно избирателните права на жените.

Още като млада учителка пише статии по педагогически въпроси за професионалните списания „Учител” и „Училищен преглед”, а от 1905 г. е сътрудник на в. „Учителска пробуда” и „Женски глас” – орган на БЖС. По време на Балканските войни е медицинска сестра. През 1914 г. се омъжва за Дончо Иванов (1877-1961), секретар на Търговско-индустриалната камара, и приема неговото фамилно име.

Димитрана Иванова остава в Русе 10 години, след което заминава за София, където продължава да се занимава с проблемите на българските жени. Майка на 3 деца (родени през 1916, 1917 и 1918 г.), тя работи активно по въпросите на семейството, ролята на съпругата и майката, социалната защита на майчинството и детството и още през 1917-1918 г. става член на Дружеството за борба с детската престъпност. През 1925 г. е сред основателите на Дружеството за защита на децата и членка на борда му до 1935 г.



След Първата световна война Димитрана Иванова се отдава изцяло на социална и политическа активност. От септември 1920 до септември 1944 г. тя е главна редакторка на „Женски глас”. В началото на 20-те години на ХХ век решава, че юридическото образование би й помогнало за осъществяване на идеите за женското равноправие. Опитва да се запише като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, но е отхвърлена с обяснението, че „няма завършено средно образование” (българските гимназии вече са осмокласни, а тя е завършила шестокласна). Тогава тя решава, че трябва да се бори „срещу несправедливостите по отношение на жените и срещу формализма”. След като завършва „осмокласно” образование, Иванова се записва в Юридическия факултет и го завършва успешно през 1927 г. През 1928 г. издава и редактира месечното списание „Жената” (1929-1931), което специализира в юридическите аспекти на подчинения статус на жената. Сътрудничи на почти всички софийски вестници и на някои провинциални по въпросите на живота и бъдещето на жената.

От 1926 г. до 1944 г. Димитрана Иванова е председател на Българския женски съюз (една от основателките и първа председателка на съюза е Екатерина Каравелова). При лидерството й БЖС израства като една от най-активните граждански организации в периода между двете войни. Иванова се бори за равенство между половете в сферата на образованието. "Равноправките", както иронично ги наричат, се противопоставят на опитите да се наложат различни видове училища за девойките. Друг важен проблем, за който работи русенката, е правото на жените юристки да упражняват своята професия като адвокатки и съдийки. След дълга борба тя е една от първите българки, на които е признато това право. Иванова участва в изготвянето на законопроект за имуществените взаимоотношения между съпрузите; инициатор е за изменение и допълнение на Закона за общественото осигуряване; член на Българския национален комитет за мир; изнася публични лекции, които допринасят за нейната известност.

При лидерството й, през 1937 г. омъжените жени, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават правото да гласуват на общинските избори, но не могат да бъдат избирани.


9 септември 1944 г. преобръща коренно живота на Димитрана Иванова. На 28 септември тя е арестувана по подозрение в прогермански и профашистки симпатии, заради многобройните й контакти с Германия. Освободена след почти четири месеца (на 13 януари 1945 г.) при условие, че ще напусне София, тя се установява в Русе, но по-късно нейни роднини и приятели успяват да я прехвърлят в София. При новия режим Иванова продължава да се бори. С присъщата й настойчивост и прокламираното от новата власт равноправие на половете се опитва да получи адвокатски права и успява. Но с консолидирането на режима през 1948 г. специална комисия я заличава от адвокатските списъци. След дълга кореспонденция и обжалване, единственото, което успява да постигне, е от мотивите за отказа да бъдат заличени политическите. След 1944 г. Димитрана Иванова работи върху монографията „Правната защита на женския труд”, но е лишена от възможността да издава книги и да публикува статии. По време на ареста й през 1944 г. е изключена от Съюза на журналистите, в който членува от 1922 г. Правата й са възстановени през ноември 1959 г., малко преди смъртта й.

Умира на 29 май 1960 г. в София.

Личният живот на Димитрана Иванова е тясно свързан с историята на женското движение в България. Нито една негова инициатива не минава без нейното участие. Участва в международна конференция по въпросите на жените, тя е единствената българка – член на комисии към ОН (Общество на народите, днес - ООН).

ЛИТЕРАТУРА:
1. Даскалова, Красимира. Жени, пол и модернизация в България 1878-1944. - София, 2012, с. 281-286.
2. Джурова, Галина. Русенка отвоюва правото на жените в България да работят като адвокати. // Алманах Извор, 2010, № 17, с. 41-43.
3. Отчет на русенската градска девическа гимназия от отварянето й до истичането на учеб. 1896/97 година. - Русе, 1897, с. 129.
4. Отчет на русенската градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия“ за учебната 1906-1907 година. - Русе, 1907, с. 21
5. Рошкева, Ренета. Русенката Димитрана Иванова - първата българка, следвала в Цюрих. // Русенка, № 7, 2 апр. 2000, с. 5.
6. Рошкева, Ренета. ОФ-властта хвърля Димитрана Иванова в занданите на Дирекцията на полицията. // Русенка, № 8, 19 апр. 2000, с. 3.

За публикацията е ползван текст на Регионална библиотека "Любен Каравелов", гр. Русе. Нашето желание е този текст и делото на Димитрана Иванова да стигне до повече хора. Изключително трудно се намират източници, снимки от най-новата ни история и екипът на Hera.bg изразява искреното си възхищение, както към автора на този текст, така и към авторите от ползваната литература.

*Суфражетка (от англ. suffragette) е термин, използван за жена (възможно е и в м.р. - суфражист, suffragist), която подкрепя движението на право на глас на жените. Оригинално думата идва от латинския глагол suffragium (гласувам, подкрепям), но като термин, представителка на това движение, суфражетка се използва в този смисъл във Великобритания в началото на 20 век.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Елисавета Георгиева Консулова-Вазова - една от първите български художнички
· В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· 11 декември - Световен ден на тангото
· Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци
· Любопитно за Никулден по света и как св. Николай стана Санта Клаус
Сряда
11
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тежък характер
Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене,...
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
Джоузеф Хелър: "Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени."
"Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай...
"Свободата, Санчо..."
Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят...
2015 г. - годината на Дървената овца според китайския хороскоп
Китайската нова година започва по лунния календар всяка година при едно събитие - второто новолуние след...
Европейският съюз забранява мощните прахосмукачки
От днес във всички страни членки на Европейския съюз се забранява продажбата на прахосмукачки с мощност...
Хосе Ортега и Гасет: "Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
"Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си." "За човека, за когото малките неща не съществуват,...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II
Ден трети – отправните ни точки са Милет, Дидима, Бодрум и Мармарис. След недълго пътуване, пристигаме...
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
2019 г. - годината на Прасето (Глигана) според китайския зодиак
Ето че изпращаме годината на Кучето и на 5 февруари 2019 година смело встъпваме в годината на жълтото...
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да...
Понякога ми се приисква...
...да не говоря – ако не ми се говори, да изключа мобилния си, да не се гримирам, да не се лакирам, да...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
Прощалното писмо на Ботев към семейството му
Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам...
Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите. "Всичко почива...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Искам да ти кажа: "Тя е семейство и приятел в едно"
Здравейте, искам да ви разкажа за моята сестра Мария. Тя е по-голяма от мен с 3 години, но все едно сме...
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.
Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
На 66 години ни напусна магьосникът Тери Пратчет
Тери Пратчет е един от най-великите писатели на нашето време. Може никога да не сте чували името му,...
Петко льо, капитанине!
Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, (Петко льо, командирине) яла сай Петко остави от това...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
Искам да ти кажа: "Майка ми е моят герой, моята Супер Жена и моят най-добър приятел"
"Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява да види красивото. Често ми звъни за да...
Антон Чехов: „Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“
„Човек е онова, което мисли за себе си.“ Антон Чехов: Кои са културните хора - в писмо до брат му...
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!...
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Среща след толкова години
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си....
За да кацне птичето...
За да кацне птичето на рамото ти, първо трябва да махнеш клетката в главата си in....
Законите на Мърфи
„Ако нещо може да се обърка, то се обърква” – това казва някой си Мърфи и полага основите на цяла идеология....
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Невъзможното щастие в обещанието за още нещо
Изкуството е това - то съдържа ключета. Малки и тайни, големи и категорични, обемни и грапави или изплъзващи...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
"Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват"
"… Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло?...
Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Ходене на Богородица по мъките
1. Пресвета Богородица се помоли на нашия Господ на Елеонската планина: „В името на Отца и Сина и Светия...
Най-достойните винаги са сами
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно...
Ебру - нестандартно изкуство за рисуване върху вода
Ебру е вековна традиция, предавана от поколение на поколение, която улавя момента, в който рисуващият...
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook