Любовната поезия

2013-10-07 #25

Мисля, че това стихотворение е от Евтим Евтимов, но не съм сигурна:
Еличка убиха в гората,
заплака за нея дъдбът.
Не чиста роса, от листата
сълзи по тревата валят.
Но нови листенца напролет
започнаха пак да растат
и вятър брезичка наволя
наведе над силната гръд.
Той милваше друга, прекрасна,
но в мириса пресен и нов
сънуваше сладка, неясна,
далечната първа любов.

2013-08-30 #24

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

2012-02-26 #23

Стиховете се раждат когато човек страда и сърцето се свива от мъка.

2011-08-12 #22

Всеки има разбиране за тъга, но определено тук има и стихове за радост и такива в който любовта е осъществена
Но може би търсиш нещо, което да напомни за вас и вашата връзка. А тя човешката съдба, душа, сърце са различни.
И точно ти можеш да кажеш точно това, което искаш на любимия, нещата за които благодариш, нещата които виждаш и те окриляват, думи и истории, които означават нещо за вас двамата, конкретно.
Желая ви прекрасен празник!

2011-08-12 #21

За съжаление повечето стихове за тъжни, не намерих нито един щастлив, който да не е за изстрадана любов или за неосъществена... Разбираемо е, само страданието е достатъчно силна муза, а щастливите ни моменти не ни оставят време за писане. Жалко, тъсех стих за годишнината ни...

2011-02-11 #20

да стане тогаз

2011-02-11 #19

Роси

2011-02-10 #18

Толкова сте топли и човешки!

2011-02-10 #17

Аз и семейството ми празнуваме всеки повод да бъдем заедно - това ни прави едно, щастливи и сплотени. Да, "Свети Валентин" не е ортодоксален празник - но защо трябва да отричаме възможността/необходимостта да изживеем празнично любовта си. Вярвам в любовта от пръв поглед, зная, че има флуиди, които протичат между двама души - и че разстоянията пречат, но не възспират. Зная и че има истинска любов - която наистина е доживот. Ако се замислим и признаем (поне пред себе си): нима, след здравето, любовта не е главното и търсеното в живота ни? Нимя тя не осмисля, в различните си форми и аспекти, цялото ни битие и човешко предназначение. Дано всички съумеем да посрещнем 14-ти февруари с любимия и дано подобни поводи за наслада и радост ни съпътстват по-често. И: подарете цвете, сърчице или... каквото прецените на човека до вас, сложете сърчица на бюрото, в трапезарията, в спалнята. И, не на последно място, благодаря за поместените стихове, прекрасни са!!! Ако има възможност и интерес, предлагам пишещите и сред нас поезия да я публикуват тук, може би в отделна страничка дори...

2010-10-29 #16

Обичам поезията...сама пиша стихове...невероятни поети и стихове има...Не мога да се сравнявам с горепредставените поети,но ето и моите неща в http://tonisv.t35.com/...Ще се радвам,ако на някой му хареса и нещо мое...

2010-03-05 #15

страхотен подбор!браво!развълнувах се за пореден път!

2010-02-14 #14

Принцесата любим стих също! Наскоро разбрах, че този стих той написал в затвора, изчагърквайки го на вратата на килията. По-късно, някой умник зазидал мястото. Това го разбрах по време на гласуването за бг любовна история на 20 в, която спечели изненадващо Вапцаров.

2010-02-14 #13

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

И от мен красиви мигове и любов!!

2010-02-14 #12

Прекрасно е Искра! Честит празник, кой каквото си е избрал

2010-02-13 #11

О, Инна, Шели е един от най, най-любимите ми поети. А най, най-любимият ми негов стих е този:

Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.

Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слабият там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабият пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Сори, но нямаше директен линк към него.

2010-02-13 #10

Макар и не български автор : Пърси Шели - Лека Нощ http://www.litclub.com/library/prev/sheli.htm

2010-02-11 #9

Е затова покрай морето има толкова много любов явно

2010-02-10 #8

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2763131
Ето това е и самата статия.

2010-02-10 #7

Браво Инна!!! И аз споделям твоето мнение по въпроса!За съжаление май сме много малко..Четох една стаатия тези дни,където беше обяснено подробно и ясно:Свети Валентин не е католически светец,защото е канонизиран по времето,когато църквата е била единна,т.е. само христианска!!А най-големия куриоз е,че мощи на същият този свети Валентин има в България ,в църквата св.св.Константин и Елена! !

2010-02-10 #6

Стиховете са прекрасни,върнаха ме в моите последни ученически години,когато някои от тези тук бях научила наизуст.
И досега като ги чета ме завладява едно много романтично настроение.

2010-02-10 #5

Страхотни са! Мерси дами

2010-02-10 #4

Мерсаж!

2010-02-10 #3

Цвети, линка ти не се отваря. Но намерих стиха тук: http://litera.hit.bg/dalchev/love.htm

2010-02-10 #2

Нали, нали, любим ))) Това е моето: http://www.litclub.com/library/bg/dalchev/lubov.htm.

2010-02-10 #1

Ето едно любимо и от мене - "Див бурен" на Далчев: http://litera.hit.bg/dalchev/divburen.htm