Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Цветята на малката Ида


Приказка на Ханс Кристиян Андерсен


Ханс Кристиян Андерсен
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им са клюмнали. Защо става тъй? — попита тя студента, който седеше на канапето.

Тя обичаше много тоя студент — той й разказваше чудни истории, изрязваше й от хартия забавни картинки: сърца с малки момиченца, които танцуваха, цветя и великолепни палати с врати и прозорци, които можеха да се отварят. Да, много добър беше тоя студент.

— Защо днес цветята изглеждат тъй посърнали? — попита отново тя, като посочи увехналия букет.

— Знаеш ли защо? — каза студентът. — Тая нощ цветята са били на бал и затова сега главите им са клюмнали.

— Нима цветята могат да танцуват? — извика малката Ида.

— О, да! — отвърна студентът. — Веднага щом се мръкне и ние заспим, те започват весела игра. Те имат почти всяка нощ бал.

— Ами децата могат ли да ходят на техните балове?

— Да — рече студентът, — мъничките маргаритки и момините сълзи участвуват също в игрите им.

— Къде танцуват най-хубавите цветя? — попита малката Ида.

— Ти нали си ходила извън града край големия палат, в който лете живее кралят и дето има една чудесна градина с много цветя? Помниш ли лебедите, които плуваха към теб, когато им хвърляше хлебни трошици? Ето, там стават истинските балове.

— Вчера аз ходих с мама в тая градина — каза Ида, — но там листата бяха паднали от дърветата и наоколо нямаше никакви цветя. Къде са те? През лятото имаше толкова много цветя.

— Те са вътре в палата! — отвърна студентът. — Трябва да ти кажа, че щом кралят и придворните се завърнат в града, цветята тутакси побягват от градината право в палата и там за тях настъпва весело време. Да можеш само да ги видиш отнякъде! Двете най-хубави рози седят на трона, а червените петльови гребени се нареждат от двете им страни и се кланят. Сетне се явяват всички хубави цветя и балът започва. Сините теменуги представят мънички морски кадети, те танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които наричат госпожици. Лалетата и големите жълти нарциси се държат като стари дами: те гледат танцуващите и се грижат за реда.

— Но — попита малката Ида — никой ли не наказва цветята за туй, че те танцуват в палата?

— Никой нищо не знае за това — каза студентът. — Наистина понякога през нощта се явява старият пазач, за да види дали всичко е в ред. Той носи в ръката си голяма връзка ключове и щом цветята чуят тяхното дрънкане, утихват, скриват се зад дългите завеси и оттам поглеждат само с едно око.

— Защо ми мирише тук на цветя? — казва старият пазач, без да може да ги види.

— Ах, колко е хубаво! — извика малката Ида и запляска с ръце. — Но нима аз никога не ще мога да видя цветята?

— О, да! — рече студентът. — Не забравяй само, когато отидеш в палата, да погледнеш през прозореца — тогава ще ги видиш. Ето, днес аз сторих това и видях един дълъг жълт нарцис, който лежеше на дивана и се изтягаше.

— Ами цветята от ботаническата градина могат ли да ходят там? Не е ли много далеч за тях?

— Да — отвърна студентът, — ако те пожелаят, могат да хвръкнат. Ти нали си виждала ония хубави пеперуди — червени, жълти и бели, — които приличат тъй много на цветя? Някога те наистина са били цветя, но след това са се откъснали от стъблата си, размахали са листенцата си като криле и са хвръкнали. И понеже са били послушни и добри, получили са позволение да летят и денем и да не се връщат вече в къщи, на стъблата си. Така тия цветя се превърнали най-сетне в истински пеперуди. Ти самата си виждала това, нали? Разбира се, твърде възможно е цветята от ботаническата градина да не са ходили нито веднъж в кралския палат, а може би те и съвсем не знаят, че нощем там е тъй весело. Виж какво ще ти кажа! Ех, как ще се зачуди професорът по ботаника, който живее отсреща — ти нали го познаваш? Когато отидеш в неговата градина, кажи само на някое от цветята, че отвъд в палата стават големи балове. Тогава цветето ще разправи това на другите цветя и те всички ще отлетят там. И после, когато професорът влезе в градината, там не ще има нито едно цвете и той няма да разбере какво е станало с тях.




— Но как ще каже това цветето на другите цветя? Нали цветята не могат да говорят?

— Вярно е, те не могат да говорят — отвърна студентът, — но затова пък се разбират със знаци. Нима ти не си виждала как цветята кимат с глави и движат листенцата си, когато ги лъхне вятър? За тях тия знаци са също тъй разбираеми, както са за нас думите!

— Ами професорът разбира ли техния език? — попита Ида.

— О, да! Една сутрин професорът влезе в градината и забеляза как една избуяла коприва прави с листата си знаци на великолепен карамфил. „Ти си тъй хубав — говореше копривата — и аз те обичам от все сърце!“ Ала професорът, който не може да търпи такива думи, удари веднага копривата по листата й — това са нейните пръсти — и се опари тъй силно, че оттогава не смее вече да пипа никаква коприва.

— Ах, колко е весело това! — извика Ида и се засмя.

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! — каза намръщеният съветник, който беше дошъл на гости и седеше на канапето. Той не можеше да търпи студента и винаги се сърдеше, когато го виждаше да изрязва от хартия разни картинки: ту някой човек, увиснал на бесилка и хванал в ръката си сърце, което е откраднал от друг човек, ту някоя стара вещица, яхнала метла и качила своя мъж на носа си. Старият съветник не можеше да понася това и казваше все едно и също, както и сега: „Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е глупава измислица!“

Но разказът на студента беше твърде забавен за малката Ида и тя мисли много за него: цветята са отпуснали главичките си, защото са играли цяла нощ и са уморени — навярно затова са се и разболели. И тя ги постави при другите си играчки, които бяха сложени върху една много хубава масичка. Чекмеджето на тая масичка беше също тъй пълно с много чудни неща. На кукленото креватче лежеше нейната кукла Софи и спеше, но малката Ида й каза:

— Стани, Софи, ти ще лежиш тая нощ в чекмеджето! Бедните цветя са болни, остави ги да си починат на твоето креватче. Тогава те сигурно ще оздравеят!

И тя извади веднага куклата, която намръщи лице и не каза нито дума, защото се ядоса, че й вземат креватчето.

След това Ида сложи цветята в малкото креватче, зави ги с одеялцето и им каза да мируват, а пък тя щяла да им свари чай, за да оздравеят и да могат утре да станат. И тя издърпа грижливо завеските на малкото легло, за да не свети слънцето право в очите на болните цветя.

През цялата вечер малката Ида не преставаше да мисли за това, което й разказа студентът. И когато тя сама трябваше да легне в леглото си, надникна най-напред зад пердетата на прозорците, където стояха цветята на майка й — чудно хубави зюмбюли и лалета, — и им пошепна тихо:

— Аз зная, вие ще идете тая нощ на бал!

Но цветята си стояха спокойно, като че нищо не бяха чули. Само малката Ида знаеше какво говори.

Когато си легна, тя дълго мисли в леглото колко хубаво ще бъде, ако види чудните цветя, когато танцуват в кралския палат. „Наистина ли са били там и моите цветя?“ — каза си тя и заспа. Но през нощта се събуди: тя бе сънувала цветята и студента, когото съветникът ругаеше. В стаята, дето лежеше Ида, беше съвсем тихо. На масата гореше нощната лампа, баща й и майка й спяха.

„Дали цветята лежат още в Софиното креватче? — каза си тя. — Как бих искала да узная това!“ Ида се надигна от леглото си и погледна към полуотворената врата на стаята, дето лежаха цветята и другите й играчки. Тя започна да се вслушва и тогава й се стори, че в отвъдната стая някой свири на пианото, но тихо, толкова тихо и тъй хубаво, както никой досега не бе свирил.

„Сега там танцуват сигурно всички цветя! — помисли си тя. — Ах, как ми се иска да ги видя!“ Но тя не посмя да стане, за да не събуди баща си и майка си.

„Да можеха само да дойдат тук!“ — мислеше Ида.

Но цветята не идваха, а музиката продължаваше да свири. Най-сетне тя не можа да се сдържи: отвъд беше тъй весело! Тя се смъкна тихо от креватчето, приближи се на пръсти до вратата и надникна в стаята. Господи, какви чудеса видя там Ида!

В отвъдната стая не гореше нощна лампа, а пък беше съвсем светло. Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода и в стаята беше светло като ден. Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици, по прозорците не бе останало нито едно цвете, там се виждаха само празни саксии. Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла. На пианото седеше един голям жълт нарцис, който Ида беше видяла през лятото. Тя помнеше и досега още как студентът каза тогава: „Ах, колко много прилича на госпожица Лина!“. Тогава всички му се смяха, но сега и на самата Ида се стори, че дългото жълто цвете прилича наистина на госпожицата. Нарцисът правеше същите движения при свиренето: ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна, ту на друга и при това поклащаше главата си в такта на чудната музика. Никой не забелязваше малката Ида.

По-късно тя видя как един голям син минзухар скочи от масата, дето стояха играчките, приближи се до креватчето на куклата и разгърна завеските: там лежаха болните цветя, но те се вдигнаха веднага и кимнаха на другите в знак, че са съгласни да танцуват с тях. Старият господин върху пепелницата със счупената долна устна стана и започна да се кланя на хубавите цветя. Те вече не изглеждаха никак болни. Те скачаха и се веселяха не по-лошо от другите. В тоя миг нещо падна от масата и Ида погледна нататък: върбовото клонче беше скочило на земята. Изглежда, че и то се бе помислило за цвете. Всъщност то беше много мило и на върха му бе седнала една мъничка восъчна кукла, която имаше на главата си също такава широка шапка, както и съветникът. Клончето подскачаше сред цветята и тропаше силно с дървените си крачета. То танцуваше мазурка, но другите цветя не вземаха участие в тоя танц, защото бяха твърде леки и не можеха да тропат тъй силно.

Но ето, восъчната кукличка на върха на върбовото клонче се изпъна изведнъж, стана голяма, завъртя се и извика силно:

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е само глупава измислица!

В тоя миг куклата приличаше досущ на съветника с черната широкопола шапка. Тя беше също тъй жълта и сърдита като него. Но цветята я удариха по тънките крачета и тя се сви отново и стана предишната мъничка восъчна кукла. Това беше тъй забавно, че малката Ида не можа да сдържи смеха си. Върбовото клонче продължаваше да скача и съветникът трябваше да скача по неволя с него — все едно дали той се протягаше в целия си ръст, или си оставаше мъничка восъчна кукла с черна широкопола шапка. Най-сетне цветята, особено ония, които лежаха в креватчето на куклата, започнаха да се молят за него и върбовото клонче го остави на мира. В същата минута нещо почука силно в чекмеджето, дето лежеше Идината кукла Софи заедно с другите играчки. Човечето от пепелницата изтича на самия край на масата, легна по корем и издърпа чекмеджето. Софи се изправи и се огледа учудено наоколо.

— Тук има бал — каза тя. — Защо не ми обадихте това по-рано?

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита човечето от пепелницата.

— Хубав кавалер! — извика Софи и му обърна гръб. Сетне тя седна на чекмеджето и почна да чака — дано някое от цветята я покани. Но никой не идваше. Тя се изкашля, но пак никой не дойде при нея. Човечето от пепелницата танцуваше само̀, и то съвсем не лошо.

Като видя, че цветята не я забелязват, Софи скочи на земята и дигна такъв шум, че всички се спуснаха към нея и почнаха да я разпитват дали не се е наранила. Всички бяха много любезни с нея, особено цветята, които бяха лежали в нейното креватче. Софи каза, че не се е ударила, и Идините цветя й поблагодариха за хубавото легло, а сетне я заведоха в средата на стаята, където светеше месецът, и започнаха да танцуват с нея. Сега Софи беше много доволна. Тя каза на цветята, че им отстъпва с радост креватчето си, защото се чувствувала добре и в чекмеджето.

Но цветята рекоха:

— Благодарим! Ние не ще живеем тъй дълго. Утре ще бъдем мъртви. Кажи само на малката Ида да ни погребе в градината — там, дето е заровено канарчето. През лятото ние ще израстем отново и ще бъдем още по-хубави.

— Не, вие не трябва да умирате! — извика Софи и започна да целува цветята.

В тоя миг вратата се отвори и в стаята нахлу цял рояк цветя. Ида никак не можа да разбере откъде дойдоха — може би от кралския палат? Начело вървяха две прекрасни рози, зад тях пристъпяха, като се кланяха на всички страни, чудно хубави шибои и карамфили, а най-отзад крачеха музикантите: големи макове и божури надуваха грахови шушулки и лицата им бяха почервенели от усилие, а мъничките сини звънчета и бели кокичета, които вървяха след тях, звъняха весело и игриво. Каква чудна музика! Зад музикантите пък се виждаха много други цветя и те всички започнаха да танцуват: и сините теменужки, и жълтите невенчета, и маргаритките, и момините сълзи. Цветята танцуваха и се целуваха тъй мило, че драго беше на човек да ги гледа!

Най-сетне те си казаха лека нощ и тогава малката Ида си легна тихичко в креватчето. През цялата нощ тя сънува цветята и всичко онова, що бе видяла.

На сутринта Ида стана и изтича при масичката си, за да види там ли са цветята й.

Тя дръпна завеските — да, те лежаха в креватчето, но бяха съвсем, съвсем увехнали. Софи също лежеше в чекмеджето, където бе оставена, и изглеждаше твърде сънлива.

— Помниш ли какво трябваше да ми кажеш? — попита я Ида.

Но Софи я погледна глупаво и не каза нито думица.

— Колко си лоша! — рече Ида. — А те танцуваха с теб!

Сетне тя взе една книжна кутийка с хубаво нарисувана птичка на капака, отвори я и сложи там умрелите цветя.

— Ето вашия ковчег! — каза тя. — По-късно, когато дойдат моите братовчеди от Норвегия, ние ще ви погребем в градината, за да израстете пак през лятото още по-хубави!



Братовчедите от Норвегия бяха двама пъргави малчугани. Те се казваха Йонас и Адолф и техният баща им беше подарил два нови лъка, които те донесоха със себе си, за да ги покажат на малката Ида. Тя пък им разказа за бедните мъртви цветя и им позволи да присъствуват на погребението. Момчетата вървяха напред с лъковете през рамо, зад тях вървеше малката Ида с мъртвите цветя в кутията. Изкопаха в градината малко гробче. Ида целуна цветята и спусна кутията в земята, а Йонас и Адолф опънаха лъковете си и пуснаха по една стрела над гроба, защото нямаха никакво друго оръжие — нито топ, нито пушка."

Издателство „Отечество“, София, 1983, преводач: Светослав Минков
Илюстрации: Вилхелм Пердерсен (Vilhelm Pedersen), първият илюстратор на Андерсен
Коментари
2017-04-02 #1
simply_Maia
Благодаря за избора - една от двете ми любими андерсенови приказки. Много красота, аромат, грация и нежност в думите. Въпреки, че отдавна не съм малко момиченце все още съм подвластна на магията и красотата, която носи приказката.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· 7 април - Световен ден на здравето
· "...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
· Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
· Красивите думи - Керана Ангелова
· Желая ти - Виктор Юго
· "Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Четвъртък
9
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Албер Камю: "Животът е сумата на всички твои избори."
“Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.” “Ако съществува...
Франсис Бърнет: „Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“
Франсис Ходжсън Бърнет е британско-американска писателка, известна в целия свят най-вече с книгите...
Лесен фън шуй за всеки
Никога не съм криела, че съм привърженик на китайското изкуство Фън шуй. Даже напротив – давала съм съвети...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Казанлък- град с аромат на гюл
Казанлък, градът сърце на България, във вените му течен аромат на маслодайна роза обграден от розови...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994) "Остаряваме и свикваме един с друг....
10 любими цитата от Харуки Мураками
Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата...
Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди...
Научих се да живея с жена
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех,...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
4 май - Международен ден на пожарникаря, коминочистача и металурга
На 4-ти май се отбелязва професионалния празник на всички металурзи, пожарникари и коминочистачи. Покровител...
Коледни пости - Ден 30:
Отново трудности с детски рожден ден. Идея за всеки случай
Днес - много задачи отново. Закъснявам с всичко и направо не знам защо денонощието има само 24 часа....
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
Сбогуване с лятото
„Когато в нощите се промъкне хлад и по върхарите затрепти мъгла. Когато сладък сок налее гроздето и...
15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Вторият ден започва с огромно предизвикателство – закуската. Свикнали сме у дома да закусваме филийки,...
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш. Помисли какво можеш да направиш с това, което имаш....
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
“Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
“Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”. “Странно...
Електронната или класическата книга
Безспорно най-яркият белег за прогреса на едно общество е четенето на книги, защото то води до по-големите...
Който е смел да почука на вратата
Вратата се отваря само за този, който е достатъчно смел, за да почука на нея....
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Благи думи за Благовещение: "Благословени да са най-милите ми хора"
На този празник най-личен и свещен, молебен отправям аз към светиите, бдящи над мен. Благословени...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
Джорджо Армани: "Разликата между стил и мода е в качеството."
"Правя мода за истински хора. Мисля за клиентите през цялото време. Няма нищо ценно в това да създаваш...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Благи думи за Благовещение: "Той е моята опора, моята сила. Моето огнено момче!"
Здравейте, Hera.bg, Казвам се Анелия и искам да отправя благи думи към моя приятел. Може да му стане...
Искам да ти кажа: "Господ ми я прати, за да ни научи на любов"
Здравейте, изпращам Ви горните редове по повод прекрасната идея да благодарим, да разкажем за вдъхновилите...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
"Няколко думи за писателката Леда Милева" - от Ангел Каралийчев
Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща —...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
Айрис Мърдок: „Можем да се научим на любов само като обичаме.”
„Можем да се научим на любов само като обичаме.” „Плачът за равенство дърпа назад всички.” „Ще...
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко....
Нещастието, което можем да си позволим
Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
"Страх подкосяваше силите, помътваше разума."
"Божием попущением тое лeто удари една чума напрасно, и запали вся земя, в касабитe, и селата. Не оста...
Интервю: Виртуална седянка с Роси
Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само...
Историята на легендарния „Шанел” № 5
Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният...
Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература!...
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди...
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си!
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си! ...
Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация....
Често гледай към небето...
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
Забравяш колко пъти си падал
В мига, когато се изправяш, за да продължиш, забравяш колко пъти си падал....
Уилям Фокнър: „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
„Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония,...
Братя Стругацки: "Главният бич на съвременния човек е самотата и отчуждеността."
"Скептицизмът и цинизмът в живота са евтини, защото така е по-лесно и по-скучно, отколкото да се удивляваш...
Не се опитвай да задържиш щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж свободата да не бъдеш нещастен....
Българските любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Дж. Р. Р. Толкин: "Не всеки, който скита, е изгубен."
„Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
Истинската вяра
Истинската вяра на човек е насочена не към това да му доставя покой, а да даде сили за труда му....
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Ако имате деца и те са все още малки, сигурно ви владее коледно настроение. Първата Коледа си е...първа,...
Hera.bg на 3 години
8 октомври 2012 :) Днес навършваме 3 години. Благодарим ви! Продължаваме!...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Фойерверките – зрелищен спектакъл
Какво е посрещането на Новата година без фойерверките – трудно е да си го представим. Като прибавим всички...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook