Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Цветята на малката Ида


Приказка на Ханс Кристиян Андерсен


Ханс Кристиян Андерсен
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им са клюмнали. Защо става тъй? — попита тя студента, който седеше на канапето.

Тя обичаше много тоя студент — той й разказваше чудни истории, изрязваше й от хартия забавни картинки: сърца с малки момиченца, които танцуваха, цветя и великолепни палати с врати и прозорци, които можеха да се отварят. Да, много добър беше тоя студент.

— Защо днес цветята изглеждат тъй посърнали? — попита отново тя, като посочи увехналия букет.

— Знаеш ли защо? — каза студентът. — Тая нощ цветята са били на бал и затова сега главите им са клюмнали.

— Нима цветята могат да танцуват? — извика малката Ида.

— О, да! — отвърна студентът. — Веднага щом се мръкне и ние заспим, те започват весела игра. Те имат почти всяка нощ бал.

— Ами децата могат ли да ходят на техните балове?

— Да — рече студентът, — мъничките маргаритки и момините сълзи участвуват също в игрите им.

— Къде танцуват най-хубавите цветя? — попита малката Ида.

— Ти нали си ходила извън града край големия палат, в който лете живее кралят и дето има една чудесна градина с много цветя? Помниш ли лебедите, които плуваха към теб, когато им хвърляше хлебни трошици? Ето, там стават истинските балове.

— Вчера аз ходих с мама в тая градина — каза Ида, — но там листата бяха паднали от дърветата и наоколо нямаше никакви цветя. Къде са те? През лятото имаше толкова много цветя.

— Те са вътре в палата! — отвърна студентът. — Трябва да ти кажа, че щом кралят и придворните се завърнат в града, цветята тутакси побягват от градината право в палата и там за тях настъпва весело време. Да можеш само да ги видиш отнякъде! Двете най-хубави рози седят на трона, а червените петльови гребени се нареждат от двете им страни и се кланят. Сетне се явяват всички хубави цветя и балът започва. Сините теменуги представят мънички морски кадети, те танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които наричат госпожици. Лалетата и големите жълти нарциси се държат като стари дами: те гледат танцуващите и се грижат за реда.

— Но — попита малката Ида — никой ли не наказва цветята за туй, че те танцуват в палата?

— Никой нищо не знае за това — каза студентът. — Наистина понякога през нощта се явява старият пазач, за да види дали всичко е в ред. Той носи в ръката си голяма връзка ключове и щом цветята чуят тяхното дрънкане, утихват, скриват се зад дългите завеси и оттам поглеждат само с едно око.

— Защо ми мирише тук на цветя? — казва старият пазач, без да може да ги види.

— Ах, колко е хубаво! — извика малката Ида и запляска с ръце. — Но нима аз никога не ще мога да видя цветята?

— О, да! — рече студентът. — Не забравяй само, когато отидеш в палата, да погледнеш през прозореца — тогава ще ги видиш. Ето, днес аз сторих това и видях един дълъг жълт нарцис, който лежеше на дивана и се изтягаше.

— Ами цветята от ботаническата градина могат ли да ходят там? Не е ли много далеч за тях?

— Да — отвърна студентът, — ако те пожелаят, могат да хвръкнат. Ти нали си виждала ония хубави пеперуди — червени, жълти и бели, — които приличат тъй много на цветя? Някога те наистина са били цветя, но след това са се откъснали от стъблата си, размахали са листенцата си като криле и са хвръкнали. И понеже са били послушни и добри, получили са позволение да летят и денем и да не се връщат вече в къщи, на стъблата си. Така тия цветя се превърнали най-сетне в истински пеперуди. Ти самата си виждала това, нали? Разбира се, твърде възможно е цветята от ботаническата градина да не са ходили нито веднъж в кралския палат, а може би те и съвсем не знаят, че нощем там е тъй весело. Виж какво ще ти кажа! Ех, как ще се зачуди професорът по ботаника, който живее отсреща — ти нали го познаваш? Когато отидеш в неговата градина, кажи само на някое от цветята, че отвъд в палата стават големи балове. Тогава цветето ще разправи това на другите цветя и те всички ще отлетят там. И после, когато професорът влезе в градината, там не ще има нито едно цвете и той няма да разбере какво е станало с тях.




— Но как ще каже това цветето на другите цветя? Нали цветята не могат да говорят?

— Вярно е, те не могат да говорят — отвърна студентът, — но затова пък се разбират със знаци. Нима ти не си виждала как цветята кимат с глави и движат листенцата си, когато ги лъхне вятър? За тях тия знаци са също тъй разбираеми, както са за нас думите!

— Ами професорът разбира ли техния език? — попита Ида.

— О, да! Една сутрин професорът влезе в градината и забеляза как една избуяла коприва прави с листата си знаци на великолепен карамфил. „Ти си тъй хубав — говореше копривата — и аз те обичам от все сърце!“ Ала професорът, който не може да търпи такива думи, удари веднага копривата по листата й — това са нейните пръсти — и се опари тъй силно, че оттогава не смее вече да пипа никаква коприва.

— Ах, колко е весело това! — извика Ида и се засмя.

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! — каза намръщеният съветник, който беше дошъл на гости и седеше на канапето. Той не можеше да търпи студента и винаги се сърдеше, когато го виждаше да изрязва от хартия разни картинки: ту някой човек, увиснал на бесилка и хванал в ръката си сърце, което е откраднал от друг човек, ту някоя стара вещица, яхнала метла и качила своя мъж на носа си. Старият съветник не можеше да понася това и казваше все едно и също, както и сега: „Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е глупава измислица!“

Но разказът на студента беше твърде забавен за малката Ида и тя мисли много за него: цветята са отпуснали главичките си, защото са играли цяла нощ и са уморени — навярно затова са се и разболели. И тя ги постави при другите си играчки, които бяха сложени върху една много хубава масичка. Чекмеджето на тая масичка беше също тъй пълно с много чудни неща. На кукленото креватче лежеше нейната кукла Софи и спеше, но малката Ида й каза:

— Стани, Софи, ти ще лежиш тая нощ в чекмеджето! Бедните цветя са болни, остави ги да си починат на твоето креватче. Тогава те сигурно ще оздравеят!

И тя извади веднага куклата, която намръщи лице и не каза нито дума, защото се ядоса, че й вземат креватчето.

След това Ида сложи цветята в малкото креватче, зави ги с одеялцето и им каза да мируват, а пък тя щяла да им свари чай, за да оздравеят и да могат утре да станат. И тя издърпа грижливо завеските на малкото легло, за да не свети слънцето право в очите на болните цветя.

През цялата вечер малката Ида не преставаше да мисли за това, което й разказа студентът. И когато тя сама трябваше да легне в леглото си, надникна най-напред зад пердетата на прозорците, където стояха цветята на майка й — чудно хубави зюмбюли и лалета, — и им пошепна тихо:

— Аз зная, вие ще идете тая нощ на бал!

Но цветята си стояха спокойно, като че нищо не бяха чули. Само малката Ида знаеше какво говори.

Когато си легна, тя дълго мисли в леглото колко хубаво ще бъде, ако види чудните цветя, когато танцуват в кралския палат. „Наистина ли са били там и моите цветя?“ — каза си тя и заспа. Но през нощта се събуди: тя бе сънувала цветята и студента, когото съветникът ругаеше. В стаята, дето лежеше Ида, беше съвсем тихо. На масата гореше нощната лампа, баща й и майка й спяха.

„Дали цветята лежат още в Софиното креватче? — каза си тя. — Как бих искала да узная това!“ Ида се надигна от леглото си и погледна към полуотворената врата на стаята, дето лежаха цветята и другите й играчки. Тя започна да се вслушва и тогава й се стори, че в отвъдната стая някой свири на пианото, но тихо, толкова тихо и тъй хубаво, както никой досега не бе свирил.

„Сега там танцуват сигурно всички цветя! — помисли си тя. — Ах, как ми се иска да ги видя!“ Но тя не посмя да стане, за да не събуди баща си и майка си.

„Да можеха само да дойдат тук!“ — мислеше Ида.

Но цветята не идваха, а музиката продължаваше да свири. Най-сетне тя не можа да се сдържи: отвъд беше тъй весело! Тя се смъкна тихо от креватчето, приближи се на пръсти до вратата и надникна в стаята. Господи, какви чудеса видя там Ида!

В отвъдната стая не гореше нощна лампа, а пък беше съвсем светло. Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода и в стаята беше светло като ден. Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици, по прозорците не бе останало нито едно цвете, там се виждаха само празни саксии. Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла. На пианото седеше един голям жълт нарцис, който Ида беше видяла през лятото. Тя помнеше и досега още как студентът каза тогава: „Ах, колко много прилича на госпожица Лина!“. Тогава всички му се смяха, но сега и на самата Ида се стори, че дългото жълто цвете прилича наистина на госпожицата. Нарцисът правеше същите движения при свиренето: ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна, ту на друга и при това поклащаше главата си в такта на чудната музика. Никой не забелязваше малката Ида.

По-късно тя видя как един голям син минзухар скочи от масата, дето стояха играчките, приближи се до креватчето на куклата и разгърна завеските: там лежаха болните цветя, но те се вдигнаха веднага и кимнаха на другите в знак, че са съгласни да танцуват с тях. Старият господин върху пепелницата със счупената долна устна стана и започна да се кланя на хубавите цветя. Те вече не изглеждаха никак болни. Те скачаха и се веселяха не по-лошо от другите. В тоя миг нещо падна от масата и Ида погледна нататък: върбовото клонче беше скочило на земята. Изглежда, че и то се бе помислило за цвете. Всъщност то беше много мило и на върха му бе седнала една мъничка восъчна кукла, която имаше на главата си също такава широка шапка, както и съветникът. Клончето подскачаше сред цветята и тропаше силно с дървените си крачета. То танцуваше мазурка, но другите цветя не вземаха участие в тоя танц, защото бяха твърде леки и не можеха да тропат тъй силно.

Но ето, восъчната кукличка на върха на върбовото клонче се изпъна изведнъж, стана голяма, завъртя се и извика силно:

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е само глупава измислица!

В тоя миг куклата приличаше досущ на съветника с черната широкопола шапка. Тя беше също тъй жълта и сърдита като него. Но цветята я удариха по тънките крачета и тя се сви отново и стана предишната мъничка восъчна кукла. Това беше тъй забавно, че малката Ида не можа да сдържи смеха си. Върбовото клонче продължаваше да скача и съветникът трябваше да скача по неволя с него — все едно дали той се протягаше в целия си ръст, или си оставаше мъничка восъчна кукла с черна широкопола шапка. Най-сетне цветята, особено ония, които лежаха в креватчето на куклата, започнаха да се молят за него и върбовото клонче го остави на мира. В същата минута нещо почука силно в чекмеджето, дето лежеше Идината кукла Софи заедно с другите играчки. Човечето от пепелницата изтича на самия край на масата, легна по корем и издърпа чекмеджето. Софи се изправи и се огледа учудено наоколо.

— Тук има бал — каза тя. — Защо не ми обадихте това по-рано?

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита човечето от пепелницата.

— Хубав кавалер! — извика Софи и му обърна гръб. Сетне тя седна на чекмеджето и почна да чака — дано някое от цветята я покани. Но никой не идваше. Тя се изкашля, но пак никой не дойде при нея. Човечето от пепелницата танцуваше само̀, и то съвсем не лошо.

Като видя, че цветята не я забелязват, Софи скочи на земята и дигна такъв шум, че всички се спуснаха към нея и почнаха да я разпитват дали не се е наранила. Всички бяха много любезни с нея, особено цветята, които бяха лежали в нейното креватче. Софи каза, че не се е ударила, и Идините цветя й поблагодариха за хубавото легло, а сетне я заведоха в средата на стаята, където светеше месецът, и започнаха да танцуват с нея. Сега Софи беше много доволна. Тя каза на цветята, че им отстъпва с радост креватчето си, защото се чувствувала добре и в чекмеджето.

Но цветята рекоха:

— Благодарим! Ние не ще живеем тъй дълго. Утре ще бъдем мъртви. Кажи само на малката Ида да ни погребе в градината — там, дето е заровено канарчето. През лятото ние ще израстем отново и ще бъдем още по-хубави.

— Не, вие не трябва да умирате! — извика Софи и започна да целува цветята.

В тоя миг вратата се отвори и в стаята нахлу цял рояк цветя. Ида никак не можа да разбере откъде дойдоха — може би от кралския палат? Начело вървяха две прекрасни рози, зад тях пристъпяха, като се кланяха на всички страни, чудно хубави шибои и карамфили, а най-отзад крачеха музикантите: големи макове и божури надуваха грахови шушулки и лицата им бяха почервенели от усилие, а мъничките сини звънчета и бели кокичета, които вървяха след тях, звъняха весело и игриво. Каква чудна музика! Зад музикантите пък се виждаха много други цветя и те всички започнаха да танцуват: и сините теменужки, и жълтите невенчета, и маргаритките, и момините сълзи. Цветята танцуваха и се целуваха тъй мило, че драго беше на човек да ги гледа!

Най-сетне те си казаха лека нощ и тогава малката Ида си легна тихичко в креватчето. През цялата нощ тя сънува цветята и всичко онова, що бе видяла.

На сутринта Ида стана и изтича при масичката си, за да види там ли са цветята й.

Тя дръпна завеските — да, те лежаха в креватчето, но бяха съвсем, съвсем увехнали. Софи също лежеше в чекмеджето, където бе оставена, и изглеждаше твърде сънлива.

— Помниш ли какво трябваше да ми кажеш? — попита я Ида.

Но Софи я погледна глупаво и не каза нито думица.

— Колко си лоша! — рече Ида. — А те танцуваха с теб!

Сетне тя взе една книжна кутийка с хубаво нарисувана птичка на капака, отвори я и сложи там умрелите цветя.

— Ето вашия ковчег! — каза тя. — По-късно, когато дойдат моите братовчеди от Норвегия, ние ще ви погребем в градината, за да израстете пак през лятото още по-хубави!



Братовчедите от Норвегия бяха двама пъргави малчугани. Те се казваха Йонас и Адолф и техният баща им беше подарил два нови лъка, които те донесоха със себе си, за да ги покажат на малката Ида. Тя пък им разказа за бедните мъртви цветя и им позволи да присъствуват на погребението. Момчетата вървяха напред с лъковете през рамо, зад тях вървеше малката Ида с мъртвите цветя в кутията. Изкопаха в градината малко гробче. Ида целуна цветята и спусна кутията в земята, а Йонас и Адолф опънаха лъковете си и пуснаха по една стрела над гроба, защото нямаха никакво друго оръжие — нито топ, нито пушка."

Издателство „Отечество“, София, 1983, преводач: Светослав Минков
Илюстрации: Вилхелм Пердерсен (Vilhelm Pedersen), първият илюстратор на Андерсен
Коментари
2017-04-02 #1
simply_Maia
Благодаря за избора - една от двете ми любими андерсенови приказки. Много красота, аромат, грация и нежност в думите. Въпреки, че отдавна не съм малко момиченце все още съм подвластна на магията и красотата, която носи приказката.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Известните червенокоски в изкуството
· Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
· Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
· "Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
· "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
· Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
Неделя
19
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
Среща след толкова години
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си....
Фрида Кало - между черната котка и колибрито
Пъстра квадратна къща с кобалтово сини стени и тесни прозорци ни посреща на улица „Лондрес” 247 в квартал...
Истинският морален тест е пред тези, които зависят от твоята милост
Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези,...
На тази дата: Роден е Гео Милев
Сред тези сиви отчаяния Сред тези сиви отчаяния, които кърмят мойта плът с горчиви горестни познания и...
Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише. Гюстав...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Истинската сила е в нежното сърце
Да имаш нежно сърце в жесток свят не е слабост, сила е....
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Имай вяра в себе си
Имай вяра в себе си. В критичния момент се оказва, че знаеш точно какво да сториш....
Видове приятели
Попитали един мъдрец: - Колко вида приятели има? - Четири - отговорил той. Има приятели, като...
Мит или истина? Суеверия около Хелоуин
Хелоуинската нощ води със себе си много легенди и поверия. Дали са истина, кой знае? Ако сте любопитни,...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Интервю: Здравка Кокалова от кулинарния блог I love our dreams
Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и...
Гюстав Флобер: "Всичко се износва, дори мъката."
“Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.” Кой е Гюстав Флобер? “Основно достойнство...
На доброто отвръщай с добро, на лошото - по съвест
На доброто отвръщай с добро, на лошото - по съвест. ...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
Замръзнали във времето: първите снимки на снежинки
Американският фермер от щата Върмонт, Уилсън Бентли става известен като Бентли “Снежинката”, защото е...
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Пазаруване от дивана - II
Крайна цена и доставка Онлайн магазините обичайно предлагат много по-богат асортимент от обикновените,...
Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди...
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Вълшебство
На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Как да обясним раздялата на децата?
Понякога в живота ни настъпва момент на раздяла. И каквото и да си мислим в началото на стъпката, едно...
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Ако имате деца и те са все още малки, сигурно ви владее коледно настроение. Първата Коледа си е...първа,...
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Имам седем тона умора по себе си
Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
1 ноември: Ден на народните будители
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език. 1 ноември е честван като Ден...
Казвам се Октомври. И съм тъжна
Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После...
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
Антон Чехов: Кои са културните хора
Антон Павлович Чехов е всеизвестен руски автор, майстор на късия разказ, на пестеливия, но образен език...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Робин Уилямс в 10 от най-известните си роли и в цитати от тях
Робин Уилямс не остави непокорено от таланта си сърце. Той те разсмиваше, разплакваше, замисляше и...пак...
Стоте болести и стоте лекарства
1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест. 2. Забравяйки за дълга,...
Любовта ни прави богоравни…
Богатство, слава, власт – всичко е дим, суета! Богатият ще срещне още по-богат, прославеният ще бъде...
Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Жената е по-красива от света, в който живея, затова...
За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Коледни пости - Ден 20:
Постите за по- хубава кожа. За обяд една екзотична супа
Днес е ден 20, тоест, преполовихме поста...Макар да е минало половината време, нямам чувството, че нещо...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Мери Шели - „Началото е винаги днес“
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него ...
Непорастващият малък принц на Екзюпери
"Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх....
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Благи думи за Благовещение: "Щастлива съм, че сте моите момичета, обичам ви"
Здравейте,това са моите топли думи към двете ми пораснали момичета Люси и Павлинка, които аз не деля...
Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Поръчение - Пеньо Пенев
Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без...
Събличай се, полека се събличай
Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Дами и господа от випуск 2014, мажете се с плажно масло...
Скоро изпратихме поредния випуск абитуриенти. Тези дни излязоха и резултатите им от матурите им и повечето...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
18 октомври - Ден за борба с трафика на хора
Всяка година на хиляди жени се обещава кариера като танцьорки в Западна Европа. За съжаление, те свършват...
16 април - Ден на юриста и българската конституция
На 16 април 1879 година в Учредителното събрание във Велико Търново е приета и гласувана демократично...
Малка безплатна библиотека
Началото на движението „Малки безплатни библиотеки” е положено през 2009 г. от Тод Бол, Хъдзън, Уисконсин,...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
И най-малкото сторено добро...
И най-малкото сторено добро е по-ценно от най-голямото намерение...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
Яцек Йерка (Jacek Yerka) е сюрреалистичен художник, роден в малкия град Торун в Северна Полша в началото...
17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
Зимата е сезонът, в който най-много време прекарваме в домовете си или си ходим на гости, Или независимо...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook