Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Цветята на малката Ида


Приказка на Ханс Кристиян Андерсен


Ханс Кристиян Андерсен
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им са клюмнали. Защо става тъй? — попита тя студента, който седеше на канапето.

Тя обичаше много тоя студент — той й разказваше чудни истории, изрязваше й от хартия забавни картинки: сърца с малки момиченца, които танцуваха, цветя и великолепни палати с врати и прозорци, които можеха да се отварят. Да, много добър беше тоя студент.

— Защо днес цветята изглеждат тъй посърнали? — попита отново тя, като посочи увехналия букет.

— Знаеш ли защо? — каза студентът. — Тая нощ цветята са били на бал и затова сега главите им са клюмнали.

— Нима цветята могат да танцуват? — извика малката Ида.

— О, да! — отвърна студентът. — Веднага щом се мръкне и ние заспим, те започват весела игра. Те имат почти всяка нощ бал.

— Ами децата могат ли да ходят на техните балове?

— Да — рече студентът, — мъничките маргаритки и момините сълзи участвуват също в игрите им.

— Къде танцуват най-хубавите цветя? — попита малката Ида.

— Ти нали си ходила извън града край големия палат, в който лете живее кралят и дето има една чудесна градина с много цветя? Помниш ли лебедите, които плуваха към теб, когато им хвърляше хлебни трошици? Ето, там стават истинските балове.

— Вчера аз ходих с мама в тая градина — каза Ида, — но там листата бяха паднали от дърветата и наоколо нямаше никакви цветя. Къде са те? През лятото имаше толкова много цветя.

— Те са вътре в палата! — отвърна студентът. — Трябва да ти кажа, че щом кралят и придворните се завърнат в града, цветята тутакси побягват от градината право в палата и там за тях настъпва весело време. Да можеш само да ги видиш отнякъде! Двете най-хубави рози седят на трона, а червените петльови гребени се нареждат от двете им страни и се кланят. Сетне се явяват всички хубави цветя и балът започва. Сините теменуги представят мънички морски кадети, те танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които наричат госпожици. Лалетата и големите жълти нарциси се държат като стари дами: те гледат танцуващите и се грижат за реда.

— Но — попита малката Ида — никой ли не наказва цветята за туй, че те танцуват в палата?

— Никой нищо не знае за това — каза студентът. — Наистина понякога през нощта се явява старият пазач, за да види дали всичко е в ред. Той носи в ръката си голяма връзка ключове и щом цветята чуят тяхното дрънкане, утихват, скриват се зад дългите завеси и оттам поглеждат само с едно око.

— Защо ми мирише тук на цветя? — казва старият пазач, без да може да ги види.

— Ах, колко е хубаво! — извика малката Ида и запляска с ръце. — Но нима аз никога не ще мога да видя цветята?

— О, да! — рече студентът. — Не забравяй само, когато отидеш в палата, да погледнеш през прозореца — тогава ще ги видиш. Ето, днес аз сторих това и видях един дълъг жълт нарцис, който лежеше на дивана и се изтягаше.

— Ами цветята от ботаническата градина могат ли да ходят там? Не е ли много далеч за тях?

— Да — отвърна студентът, — ако те пожелаят, могат да хвръкнат. Ти нали си виждала ония хубави пеперуди — червени, жълти и бели, — които приличат тъй много на цветя? Някога те наистина са били цветя, но след това са се откъснали от стъблата си, размахали са листенцата си като криле и са хвръкнали. И понеже са били послушни и добри, получили са позволение да летят и денем и да не се връщат вече в къщи, на стъблата си. Така тия цветя се превърнали най-сетне в истински пеперуди. Ти самата си виждала това, нали? Разбира се, твърде възможно е цветята от ботаническата градина да не са ходили нито веднъж в кралския палат, а може би те и съвсем не знаят, че нощем там е тъй весело. Виж какво ще ти кажа! Ех, как ще се зачуди професорът по ботаника, който живее отсреща — ти нали го познаваш? Когато отидеш в неговата градина, кажи само на някое от цветята, че отвъд в палата стават големи балове. Тогава цветето ще разправи това на другите цветя и те всички ще отлетят там. И после, когато професорът влезе в градината, там не ще има нито едно цвете и той няма да разбере какво е станало с тях.




— Но как ще каже това цветето на другите цветя? Нали цветята не могат да говорят?

— Вярно е, те не могат да говорят — отвърна студентът, — но затова пък се разбират със знаци. Нима ти не си виждала как цветята кимат с глави и движат листенцата си, когато ги лъхне вятър? За тях тия знаци са също тъй разбираеми, както са за нас думите!

— Ами професорът разбира ли техния език? — попита Ида.

— О, да! Една сутрин професорът влезе в градината и забеляза как една избуяла коприва прави с листата си знаци на великолепен карамфил. „Ти си тъй хубав — говореше копривата — и аз те обичам от все сърце!“ Ала професорът, който не може да търпи такива думи, удари веднага копривата по листата й — това са нейните пръсти — и се опари тъй силно, че оттогава не смее вече да пипа никаква коприва.

— Ах, колко е весело това! — извика Ида и се засмя.

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! — каза намръщеният съветник, който беше дошъл на гости и седеше на канапето. Той не можеше да търпи студента и винаги се сърдеше, когато го виждаше да изрязва от хартия разни картинки: ту някой човек, увиснал на бесилка и хванал в ръката си сърце, което е откраднал от друг човек, ту някоя стара вещица, яхнала метла и качила своя мъж на носа си. Старият съветник не можеше да понася това и казваше все едно и също, както и сега: „Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е глупава измислица!“

Но разказът на студента беше твърде забавен за малката Ида и тя мисли много за него: цветята са отпуснали главичките си, защото са играли цяла нощ и са уморени — навярно затова са се и разболели. И тя ги постави при другите си играчки, които бяха сложени върху една много хубава масичка. Чекмеджето на тая масичка беше също тъй пълно с много чудни неща. На кукленото креватче лежеше нейната кукла Софи и спеше, но малката Ида й каза:

— Стани, Софи, ти ще лежиш тая нощ в чекмеджето! Бедните цветя са болни, остави ги да си починат на твоето креватче. Тогава те сигурно ще оздравеят!

И тя извади веднага куклата, която намръщи лице и не каза нито дума, защото се ядоса, че й вземат креватчето.

След това Ида сложи цветята в малкото креватче, зави ги с одеялцето и им каза да мируват, а пък тя щяла да им свари чай, за да оздравеят и да могат утре да станат. И тя издърпа грижливо завеските на малкото легло, за да не свети слънцето право в очите на болните цветя.

През цялата вечер малката Ида не преставаше да мисли за това, което й разказа студентът. И когато тя сама трябваше да легне в леглото си, надникна най-напред зад пердетата на прозорците, където стояха цветята на майка й — чудно хубави зюмбюли и лалета, — и им пошепна тихо:

— Аз зная, вие ще идете тая нощ на бал!

Но цветята си стояха спокойно, като че нищо не бяха чули. Само малката Ида знаеше какво говори.

Когато си легна, тя дълго мисли в леглото колко хубаво ще бъде, ако види чудните цветя, когато танцуват в кралския палат. „Наистина ли са били там и моите цветя?“ — каза си тя и заспа. Но през нощта се събуди: тя бе сънувала цветята и студента, когото съветникът ругаеше. В стаята, дето лежеше Ида, беше съвсем тихо. На масата гореше нощната лампа, баща й и майка й спяха.

„Дали цветята лежат още в Софиното креватче? — каза си тя. — Как бих искала да узная това!“ Ида се надигна от леглото си и погледна към полуотворената врата на стаята, дето лежаха цветята и другите й играчки. Тя започна да се вслушва и тогава й се стори, че в отвъдната стая някой свири на пианото, но тихо, толкова тихо и тъй хубаво, както никой досега не бе свирил.

„Сега там танцуват сигурно всички цветя! — помисли си тя. — Ах, как ми се иска да ги видя!“ Но тя не посмя да стане, за да не събуди баща си и майка си.

„Да можеха само да дойдат тук!“ — мислеше Ида.

Но цветята не идваха, а музиката продължаваше да свири. Най-сетне тя не можа да се сдържи: отвъд беше тъй весело! Тя се смъкна тихо от креватчето, приближи се на пръсти до вратата и надникна в стаята. Господи, какви чудеса видя там Ида!

В отвъдната стая не гореше нощна лампа, а пък беше съвсем светло. Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода и в стаята беше светло като ден. Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици, по прозорците не бе останало нито едно цвете, там се виждаха само празни саксии. Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла. На пианото седеше един голям жълт нарцис, който Ида беше видяла през лятото. Тя помнеше и досега още как студентът каза тогава: „Ах, колко много прилича на госпожица Лина!“. Тогава всички му се смяха, но сега и на самата Ида се стори, че дългото жълто цвете прилича наистина на госпожицата. Нарцисът правеше същите движения при свиренето: ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна, ту на друга и при това поклащаше главата си в такта на чудната музика. Никой не забелязваше малката Ида.

По-късно тя видя как един голям син минзухар скочи от масата, дето стояха играчките, приближи се до креватчето на куклата и разгърна завеските: там лежаха болните цветя, но те се вдигнаха веднага и кимнаха на другите в знак, че са съгласни да танцуват с тях. Старият господин върху пепелницата със счупената долна устна стана и започна да се кланя на хубавите цветя. Те вече не изглеждаха никак болни. Те скачаха и се веселяха не по-лошо от другите. В тоя миг нещо падна от масата и Ида погледна нататък: върбовото клонче беше скочило на земята. Изглежда, че и то се бе помислило за цвете. Всъщност то беше много мило и на върха му бе седнала една мъничка восъчна кукла, която имаше на главата си също такава широка шапка, както и съветникът. Клончето подскачаше сред цветята и тропаше силно с дървените си крачета. То танцуваше мазурка, но другите цветя не вземаха участие в тоя танц, защото бяха твърде леки и не можеха да тропат тъй силно.

Но ето, восъчната кукличка на върха на върбовото клонче се изпъна изведнъж, стана голяма, завъртя се и извика силно:

— Как могат да се приказват такива неща на едно дете! Всичко туй е само глупава измислица!

В тоя миг куклата приличаше досущ на съветника с черната широкопола шапка. Тя беше също тъй жълта и сърдита като него. Но цветята я удариха по тънките крачета и тя се сви отново и стана предишната мъничка восъчна кукла. Това беше тъй забавно, че малката Ида не можа да сдържи смеха си. Върбовото клонче продължаваше да скача и съветникът трябваше да скача по неволя с него — все едно дали той се протягаше в целия си ръст, или си оставаше мъничка восъчна кукла с черна широкопола шапка. Най-сетне цветята, особено ония, които лежаха в креватчето на куклата, започнаха да се молят за него и върбовото клонче го остави на мира. В същата минута нещо почука силно в чекмеджето, дето лежеше Идината кукла Софи заедно с другите играчки. Човечето от пепелницата изтича на самия край на масата, легна по корем и издърпа чекмеджето. Софи се изправи и се огледа учудено наоколо.

— Тук има бал — каза тя. — Защо не ми обадихте това по-рано?

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита човечето от пепелницата.

— Хубав кавалер! — извика Софи и му обърна гръб. Сетне тя седна на чекмеджето и почна да чака — дано някое от цветята я покани. Но никой не идваше. Тя се изкашля, но пак никой не дойде при нея. Човечето от пепелницата танцуваше само̀, и то съвсем не лошо.

Като видя, че цветята не я забелязват, Софи скочи на земята и дигна такъв шум, че всички се спуснаха към нея и почнаха да я разпитват дали не се е наранила. Всички бяха много любезни с нея, особено цветята, които бяха лежали в нейното креватче. Софи каза, че не се е ударила, и Идините цветя й поблагодариха за хубавото легло, а сетне я заведоха в средата на стаята, където светеше месецът, и започнаха да танцуват с нея. Сега Софи беше много доволна. Тя каза на цветята, че им отстъпва с радост креватчето си, защото се чувствувала добре и в чекмеджето.

Но цветята рекоха:

— Благодарим! Ние не ще живеем тъй дълго. Утре ще бъдем мъртви. Кажи само на малката Ида да ни погребе в градината — там, дето е заровено канарчето. През лятото ние ще израстем отново и ще бъдем още по-хубави.

— Не, вие не трябва да умирате! — извика Софи и започна да целува цветята.

В тоя миг вратата се отвори и в стаята нахлу цял рояк цветя. Ида никак не можа да разбере откъде дойдоха — може би от кралския палат? Начело вървяха две прекрасни рози, зад тях пристъпяха, като се кланяха на всички страни, чудно хубави шибои и карамфили, а най-отзад крачеха музикантите: големи макове и божури надуваха грахови шушулки и лицата им бяха почервенели от усилие, а мъничките сини звънчета и бели кокичета, които вървяха след тях, звъняха весело и игриво. Каква чудна музика! Зад музикантите пък се виждаха много други цветя и те всички започнаха да танцуват: и сините теменужки, и жълтите невенчета, и маргаритките, и момините сълзи. Цветята танцуваха и се целуваха тъй мило, че драго беше на човек да ги гледа!

Най-сетне те си казаха лека нощ и тогава малката Ида си легна тихичко в креватчето. През цялата нощ тя сънува цветята и всичко онова, що бе видяла.

На сутринта Ида стана и изтича при масичката си, за да види там ли са цветята й.

Тя дръпна завеските — да, те лежаха в креватчето, но бяха съвсем, съвсем увехнали. Софи също лежеше в чекмеджето, където бе оставена, и изглеждаше твърде сънлива.

— Помниш ли какво трябваше да ми кажеш? — попита я Ида.

Но Софи я погледна глупаво и не каза нито думица.

— Колко си лоша! — рече Ида. — А те танцуваха с теб!

Сетне тя взе една книжна кутийка с хубаво нарисувана птичка на капака, отвори я и сложи там умрелите цветя.

— Ето вашия ковчег! — каза тя. — По-късно, когато дойдат моите братовчеди от Норвегия, ние ще ви погребем в градината, за да израстете пак през лятото още по-хубави!



Братовчедите от Норвегия бяха двама пъргави малчугани. Те се казваха Йонас и Адолф и техният баща им беше подарил два нови лъка, които те донесоха със себе си, за да ги покажат на малката Ида. Тя пък им разказа за бедните мъртви цветя и им позволи да присъствуват на погребението. Момчетата вървяха напред с лъковете през рамо, зад тях вървеше малката Ида с мъртвите цветя в кутията. Изкопаха в градината малко гробче. Ида целуна цветята и спусна кутията в земята, а Йонас и Адолф опънаха лъковете си и пуснаха по една стрела над гроба, защото нямаха никакво друго оръжие — нито топ, нито пушка."

Издателство „Отечество“, София, 1983, преводач: Светослав Минков
Илюстрации: Вилхелм Пердерсен (Vilhelm Pedersen), първият илюстратор на Андерсен
Коментари
2017-04-02 #1
simply_Maia
Благодаря за избора - една от двете ми любими андерсенови приказки. Много красота, аромат, грация и нежност в думите. Въпреки, че отдавна не съм малко момиченце все още съм подвластна на магията и красотата, която носи приказката.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За една по-спокойна почивка
· На кого принадлежи крайното решение?
· Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
· 11 юли - Световен ден на населението
· Как да се почувстваме като местен, когато пътуваме?
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
· Ако имате късмет...
· Към майка си
Сряда
17
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любопитството уби котката
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може...
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
2015 г. - годината на Дървената овца според китайския хороскоп
Китайската нова година започва по лунния календар всяка година при едно събитие - второто новолуние след...
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Мароко - Страната на 1001 нощ - IV. Маракеш
Маракеш - Имперският град от приказките "1001 нощ" ни посреща червен, красив и горещ. Петдесет градусовата...
Пенчо Славейков - един поет, изпреварил времето си
"Безумний вихър на живота подмята го насам-натам — в безумний вихър на живота безумно той се хвърли...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
Не усложнявай нещо, което е просто
Не усложнявай нещо, което е просто. Наслади му се!...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Каква зодия си?
Каква зодия си? Този популярен въпрос е известен дори и на невярващите в астрологията. Ако те не го задават...
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане. ...
Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
„Не се страхувам от смъртта, просто не искам да съм там, когато това се случи.“ „Сексът – най-забавното...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
Заключваха ме...
Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се...
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица рано ми, рано за Гергьовден. Закукала на ябълка, на ябълка, на петровка, на петровка...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
"Мимето" - Асен Босев
Имат си мама и татко дете - и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко...
Есенна поезия
Есенна песен Елисавета Багряна Дали да сегна да откъсна последния останал лист на тази есен късна? О,...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
Из тефтера на бабите по света
Готвеше ли вкусно вашата баба? Правеше ли мекички, бухтички, разни питателни супи и манджи, чието сосче...
Силата като единствения избор
Никога не знаеш колко си силен. Докато не се окаже единственият ти избор....
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Направи място да седне бременната жена
Никой не може да разбере една бременна жена, ако сам не го е изпитал и дори тогава - пак няма да е напълно....
Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си
Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си....
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
Коледни пости - Ден 22:
Как се случиха един сандвич с хумус и усещането за Коледа.
Днес е ден на подготовка. Все пак е Никулден и трябва да се погрижим за шарана. Сутринта го извадих от...
Понякога при случайно движение
Понякога при случайно движение ръката ми докосва твоята ръка китката ти или пък тялото ми напъхано...
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
Суровата, магична красота на зимата
Зимата е любим сезон на не много хора - тя е студена, мокра, ограничава ни, а и денят е толкова къс....
10 ноември 1444 г. - Битката при Варна, битката на народите
Битката край Варна, наречена "битката на народите", е една от най-важните, мащабни полесражения на Средновековието....
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Лято е. Какво по-хубаво от това? Дните са дълги и слънчеви, а възможностите за разходки безброй. И дори...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Обич
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Всичко, което е истинско
Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот
Калофер- той не умира!. Сякаш се търкулнал по южните склонове на Стара планина разпилява духа на възрождението....
Честит рожден ден, Никол Кидман!
Никол Кидман е една от най-талантливите актриси на своето поколение. Родена на 20 юни 1967 г., тя има...
Любими стихчета на малките деца от Иван Вазов
Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар...
Креативни филтри за чай
Студената есен определено е сезонът когато се присещаме за добрият стар чай. На пакетчета в чаша вряла...
18 октомври, св. Лука - Ден на художника
На 18 октомври художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на свети апостол...
Фрида Кало в 6 цитата, картини и снимки
Мислех, че съм най-странният човек на света, но тогава ми хрумна, че има толкова много хора по света...
България цяла... в цветистите ни изрази
Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания,...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите." "Хората охотно вярват...
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга....
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
Господи, дай ми...
Господи, дай ми КАФЕ - да променя нещата, които мога. ВИНО - да приема нещата, които не мога да...
Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Когато паднеш - това е животът. Когато се изправиш - това е характерът ти
Когато паднеш - това е животът. Когато се изправиш - това е характерът ти....
Слънчев кладенец
Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Магията на бащинството в акварелите на Сузана Суш
Руската художничка и илюстраторка Сузана Суш, с псевдонима Soosh е обяснила бащинството по възможно най-трогателния...
На 6 януари е роден Христо Ботев, да си спомним за него
На днешната дата през 1848 г. е роден Христо Ботев. Като пламък е животът му - кратък и бурен. Искаме...
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Обучение и послушание - Ошо
"Обучението е една необходимост за оцеляването, но ние превръщаме тази необходимост да се оцелее в извинение...
Българските будители в избрани мисли и цитати
„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Заговезни
Седнаха децата всички на софрата до мама, до татко, да си хапнат сладко бобена чорбица, рибник и...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Чарлз Дикенс: "Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си!"
Чарлз Дикенс е един от най-известните и талантливи разказвачи на английската и световна литература....
Като другите жени
Днес опитах да съм "като другите жени". Най-ужасните 2 минути в живота ми....
Одри Хепбърн - "Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса."
"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook