Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека


11 май - Национален ден на библиотекаря


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и фалшивите клик-байтове са ми безценно, не само за работата, но и по принцип.

Първия си картон в библиотека направих с баща ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах точно тогава - за мен тя остана "леля Валя". Благодаря й за милото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за миг не изкоментира всичката литература, през която преминах пред очите й - 13 години. Поетеса, фин човек, отдаден на работата си.

Завинаги ще запомня рафта на библиотека "Галактика", който стоеше като недокоснат. Посегнах към "Пътеводител на галактическия стопаджия", прочетох я, обикнах я...и исках да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше срам. Но с тази книга не се разделям и досега. Тя беше с мен 5 години, докато следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се точно за толкова време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкова хумор, мъдрост и абсурд, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато вече бях в университета и разбрах, че леля Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя само се засмя:

Една книга по-добре окъсана, открадната, но четена, отколкото никога неотваряна.


Тогава разбрах, че не е важно да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за добрите стари времена.


Следващият ми по значимост картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със стари снимки от историята на селото. Библиотекарка: леля Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох почти цялата световна, особено руска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, записки от подземия, герои на нашето време, престъпления и наказания. За една голяма война и един мир. Само в това уединение имах концентрация за сериозни книги. И само там не ме беше срам от нашите да чета любовни романи.

Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - постлан с един чувал слама и една черга, ям череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, за да вдигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам колко съм се бавила, но заварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат помежду си книгата - исторически любовен роман (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, милата:

Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти повярвам, ама като селска библиотекарка да ти кажа - книга на открито и без наблюдение не се оставя.


Тогава разбрах, че книгите са крехки и се пазят, дори да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със символична глоба и едно кило череши.


Последният ми по значимост, но не и последен в живота, беше картонът в голяма градска библиотека. Свикнала на мило и дружелюбно отношение от леля Валя и леля Пенка, намусената, вечно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с мокър парцал.

Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един реферат по биология. Тя директно ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разчитам библиографска информация, да търся измежду наистина океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, но сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава голяма библиотека, без да разчитам, че някой ще ми помага. Това се оказа безценен урок за всички по-нататъшни библиотекарски преживявания. Които не са никак малко. А госпожата се оказа изключителен професионалист.

Хайде, голяма си, оправяй се вече сама!


Тогава разбрах, че няма по-голямо удовлетворение от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, но много научих. А най-добре се учи по трудния начин.


Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, различна от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, до голяма степен ме изградиха човека, който съм днес.

Искам да вдъхна на децата си това уважение към библиотеките, към начина, по който влизането в тях ни променя. Там, между книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в социалните мрежи. В безкритичното споделяне на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните грешки дори. Целият този шум не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Коментари
2017-05-27 #1
newbie3
Поздравления за прекрасната статия, г-жо или г-це Цанева! И моето мнение е същото, още повече че майка ми е бивша библиотекарка и също имам опит в това отношение, вкл. от селската библиотека. На мен лично не ми се е налагало да крада книги, но напълно разбирам интереса Ви към наистина ценните заглавия. Тъжно ми е, че днес книгите са на безбожно високи цени, но вярвам, че в скоро време и това ще се урегулира и отново ще станат масово достъпни. Книгата отваря прозорец към светове и океани от информация, които почти нито един уеб сайт не може да ти даде, не и в такава пълнота и анализ на детайлите. Разбира се, има и немалко книги, които са били написани просто да се продават, без съществено значение за четящия ги, но е радващо, че до момента не мога да се оплача от избор на качествени четива у нас. Вярвам, че и в бъдеще ще има немалък избор на такива. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да си отгледаме четящо дете? Ранната възраст
· Ето как можем да спестим повече време за четене
· Български автори с номинация за престижна награда
· Влюбването е онази необходимост за промяна
· Лятото е това, което никога няма да се повтори, колкото и близко, познато да звучи
· Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
· Умирането, в което има живот
· Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
· Понякога тъгата е толкова голяма
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Неделя
24
Септември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Странните места за „велики“ идеи
Забелязали ли сте, че ако ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща...
Празниците и нашата безопасност
Празниците, особено Коледа и Нова година, могат да бъдат незабравими не само с приятните емоции, с които...
Най-красивият кон на света - Ахал Теке
Конете са великолепни животни и всеки кон е спиращо дъха съчетание от физическо присъствие, характер...
Духовната интелигентност
Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба,...
Живеем само днес
Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава,...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е единственият исторически акт, дело...
Положителното в отрицателните температури
Термометърът показва под нулата, непроходими пътища и студ... Какво му е хубавото ще кажете вие. Да,...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Магията на българското хоро
"Последвай стъпките на българските народни хорá" е уникална изложба на открито, която всеки може...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
Камен Донев: За Сватбите
"В този живот най-напред получаваш, а ти ако си умен, знаеш как да го вземеш. След това с наученото...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
За понеделника с добро
Горкият понеделник, обрасъл е с негативни значения. За разлика от любимия петък, първият ден от седмицата...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
"Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват"
"… Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло?...
Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора,...
Ако мълчиш, ще те чуе този, който те обича
Ако крещиш, ще те чуят всички. Ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб. Ако мълчиш, ще...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Ичера – идилия в Балкана
Село Ичера е потънало навътре в Сливенския Балкан, макар че на практика не е далеч от големите пътища....
Възможностите са изпускани от много хора, защото...
Възможностите са изпускани от много хора, защото са облечени в обикновени дрехи и изглеждат като раб...
Първият в света воден парк за деца със специални нужди отвори врати
Изумителен аква парк за деца с увреждания и специални нужди отвори врати в гр. Антонио, Тексас отвори...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook