Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека


11 май - Национален ден на библиотекаря


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и фалшивите клик-байтове са ми безценно, не само за работата, но и по принцип.

Първия си картон в библиотека направих с баща ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах точно тогава - за мен тя остана "леля Валя". Благодаря й за милото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за миг не изкоментира всичката литература, през която преминах пред очите й - 13 години. Поетеса, фин човек, отдаден на работата си.

Завинаги ще запомня рафта на библиотека "Галактика", който стоеше като недокоснат. Посегнах към "Пътеводител на галактическия стопаджия", прочетох я, обикнах я...и исках да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше срам. Но с тази книга не се разделям и досега. Тя беше с мен 5 години, докато следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се точно за толкова време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкова хумор, мъдрост и абсурд, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато вече бях в университета и разбрах, че леля Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя само се засмя:

Една книга по-добре окъсана, открадната, но четена, отколкото никога неотваряна.


Тогава разбрах, че не е важно да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за добрите стари времена.


Следващият ми по значимост картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със стари снимки от историята на селото. Библиотекарка: леля Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох почти цялата световна, особено руска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, записки от подземия, герои на нашето време, престъпления и наказания. За една голяма война и един мир. Само в това уединение имах концентрация за сериозни книги. И само там не ме беше срам от нашите да чета любовни романи.

Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - постлан с един чувал слама и една черга, ям череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, за да вдигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам колко съм се бавила, но заварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат помежду си книгата - исторически любовен роман (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, милата:

Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти повярвам, ама като селска библиотекарка да ти кажа - книга на открито и без наблюдение не се оставя.


Тогава разбрах, че книгите са крехки и се пазят, дори да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със символична глоба и едно кило череши.


Последният ми по значимост, но не и последен в живота, беше картонът в голяма градска библиотека. Свикнала на мило и дружелюбно отношение от леля Валя и леля Пенка, намусената, вечно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с мокър парцал.

Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един реферат по биология. Тя директно ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разчитам библиографска информация, да търся измежду наистина океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, но сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава голяма библиотека, без да разчитам, че някой ще ми помага. Това се оказа безценен урок за всички по-нататъшни библиотекарски преживявания. Които не са никак малко. А госпожата се оказа изключителен професионалист.

Хайде, голяма си, оправяй се вече сама!


Тогава разбрах, че няма по-голямо удовлетворение от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, но много научих. А най-добре се учи по трудния начин.


Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, различна от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, до голяма степен ме изградиха човека, който съм днес.

Искам да вдъхна на децата си това уважение към библиотеките, към начина, по който влизането в тях ни променя. Там, между книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в социалните мрежи. В безкритичното споделяне на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните грешки дори. Целият този шум не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Коментари
2017-05-27 #1
newbie3
Поздравления за прекрасната статия, г-жо или г-це Цанева! И моето мнение е същото, още повече че майка ми е бивша библиотекарка и също имам опит в това отношение, вкл. от селската библиотека. На мен лично не ми се е налагало да крада книги, но напълно разбирам интереса Ви към наистина ценните заглавия. Тъжно ми е, че днес книгите са на безбожно високи цени, но вярвам, че в скоро време и това ще се урегулира и отново ще станат масово достъпни. Книгата отваря прозорец към светове и океани от информация, които почти нито един уеб сайт не може да ти даде, не и в такава пълнота и анализ на детайлите. Разбира се, има и немалко книги, които са били написани просто да се продават, без съществено значение за четящия ги, но е радващо, че до момента не мога да се оплача от избор на качествени четива у нас. Вярвам, че и в бъдеще ще има немалък избор на такива. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Четенето като опияняващо удоволствие
· Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
· (Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Неделя
5
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Символика и енергия на цветовете
Цветовете около нас ни въздействат непрекъснато със символиката и енергийните потоци, които внасят в...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта" Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Буковски и жените
"Всеки може да преследва фусти, но изкуството изисква дисциплина." "Това, което иска една жена, е...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Искам да ти кажа: "Бъди благословена! Любима моя, истинска Сестра!"
Здравейте, ще ви разкажа за моята сестра, която е с 3 години по-малка от мен и се казва Анита. Имам...
Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
От началото на 21-ви век наред с традиционните за България все по-често се избират имена, които са популярни...
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес....
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно. ...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
Искам да ти кажа: "Господ ми я прати, за да ни научи на любов"
Здравейте, изпращам Ви горните редове по повод прекрасната идея да благодарим, да разкажем за вдъхновилите...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
Търсачът
Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа,...
"Страх подкосяваше силите, помътваше разума."
"Божием попущением тое лeто удари една чума напрасно, и запали вся земя, в касабитe, и селата. Не оста...
Доброто към другите
Три (като един) прекрасни цитата: ♥ Запалваш ли в живота на другите светлина, не може да не...
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма....
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Няколко перца от ангелски крила
„Да чуеш глас на ангел”, „да намериш ангелско перце” или „пърхането на ангелски крила” са фрази с близко...
Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
Нашият XX век се оказа по-жесток от предишния и не само с първата му половина е изчерпано всичко страшно...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Пенчо Славейков в очите на Мара Белчева
Пенчо Славейков познава Мара Белчева от малка, но когато я среща отново, след поредното пътуване в чужбина,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook