Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека


11 май - Национален ден на библиотекаря


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и фалшивите клик-байтове са ми безценно, не само за работата, но и по принцип.

Първия си картон в библиотека направих с баща ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах точно тогава - за мен тя остана "леля Валя". Благодаря й за милото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за миг не изкоментира всичката литература, през която преминах пред очите й - 13 години. Поетеса, фин човек, отдаден на работата си.

Завинаги ще запомня рафта на библиотека "Галактика", който стоеше като недокоснат. Посегнах към "Пътеводител на галактическия стопаджия", прочетох я, обикнах я...и исках да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше срам. Но с тази книга не се разделям и досега. Тя беше с мен 5 години, докато следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се точно за толкова време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкова хумор, мъдрост и абсурд, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато вече бях в университета и разбрах, че леля Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя само се засмя:

Една книга по-добре окъсана, открадната, но четена, отколкото никога неотваряна.


Тогава разбрах, че не е важно да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за добрите стари времена.


Следващият ми по значимост картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със стари снимки от историята на селото. Библиотекарка: леля Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох почти цялата световна, особено руска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, записки от подземия, герои на нашето време, престъпления и наказания. За една голяма война и един мир. Само в това уединение имах концентрация за сериозни книги. И само там не ме беше срам от нашите да чета любовни романи.

Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - постлан с един чувал слама и една черга, ям череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, за да вдигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам колко съм се бавила, но заварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат помежду си книгата - исторически любовен роман (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, милата:

Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти повярвам, ама като селска библиотекарка да ти кажа - книга на открито и без наблюдение не се оставя.


Тогава разбрах, че книгите са крехки и се пазят, дори да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със символична глоба и едно кило череши.


Последният ми по значимост, но не и последен в живота, беше картонът в голяма градска библиотека. Свикнала на мило и дружелюбно отношение от леля Валя и леля Пенка, намусената, вечно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с мокър парцал.

Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един реферат по биология. Тя директно ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разчитам библиографска информация, да търся измежду наистина океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, но сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава голяма библиотека, без да разчитам, че някой ще ми помага. Това се оказа безценен урок за всички по-нататъшни библиотекарски преживявания. Които не са никак малко. А госпожата се оказа изключителен професионалист.

Хайде, голяма си, оправяй се вече сама!


Тогава разбрах, че няма по-голямо удовлетворение от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, но много научих. А най-добре се учи по трудния начин.


Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, различна от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, до голяма степен ме изградиха човека, който съм днес.

Искам да вдъхна на децата си това уважение към библиотеките, към начина, по който влизането в тях ни променя. Там, между книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в социалните мрежи. В безкритичното споделяне на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните грешки дори. Целият този шум не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Коментари
2017-05-27 #1
newbie3
Поздравления за прекрасната статия, г-жо или г-це Цанева! И моето мнение е същото, още повече че майка ми е бивша библиотекарка и също имам опит в това отношение, вкл. от селската библиотека. На мен лично не ми се е налагало да крада книги, но напълно разбирам интереса Ви към наистина ценните заглавия. Тъжно ми е, че днес книгите са на безбожно високи цени, но вярвам, че в скоро време и това ще се урегулира и отново ще станат масово достъпни. Книгата отваря прозорец към светове и океани от информация, които почти нито един уеб сайт не може да ти даде, не и в такава пълнота и анализ на детайлите. Разбира се, има и немалко книги, които са били написани просто да се продават, без съществено значение за четящия ги, но е радващо, че до момента не мога да се оплача от избор на качествени четива у нас. Вярвам, че и в бъдеще ще има немалък избор на такива. :-)
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
Виж още статии за:   Деня на една жена · Блога на Хера · Книгата ·
Събота
24
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Жената през погледа на Йордан Йовков
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не...
Реч в Сорбоната
Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да изградиш модел на обществото...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Вдигни очи! За мен вдигни очи!
Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни ме! Помилвай ме и просто помълчи... И...
Известните вина по света
Когато говорим за вино, често забравяме колко различни лица има то. За масовия потребител – виното се...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Български автори с номинация за престижна награда
За първи път български автори са номинирани за т..нар "Малък Нобел" - престижната награда за детска литература...
Как да преподаваме изкуство на деца, според Марк Ротко
Днес Марк Ротко е един от художниците с най-скъпоструващи картини. Огромни платна в ярки цветове, в прости...
Хелън Келър – "Най-високият резултат на образованието е толерантността."
Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… те се усещат в сърцето. ...
Давай на света най-доброто от себе си
Хората често са неразумни, нелогични и егоистични; въпреки това, прощавай им! Ако си любезен, ще...
Поръчение - Пеньо Пенев
Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без...
Впечатляващото изкуство на фестивала "Burning man"
Фестивалът на авангардното изкуство се провежда за 11 година в пустинята Невада, САЩ. Темата на изданието...
Кафето е готово
Кафето е готово и ароматът му се разнася из сумрачната кухня, създавайки малкото чудо на уюта. „Кафето...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Не за печат
Не, не трябва да се пише за това. Нека жив човек да не узнае как лежи омразният товар - дрехите -...
Честит 8-ми март, момичета! Благодарим ви!
Играта „Искам да ти кажа” възникна спонтанно, но идеята ни бързо намери съмишленици в лицето на ювелирна...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
В “Декамерон2020” са събрани произведения на автори като Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова,...
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета
Анастасия Димитрова е сред онези знайни и незнайни жени, народни будителки, които оставят ярка диря в...
Зелен оазис в Лондон от Airbnb и Pantone
Цветът на 2017 г. - Greenery (Зеленина) оживява в малък оазис в Лондон. Зад фасадата на поредната скучна...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Знаменитите жени в българската история
Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези смели и героични жени...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай. ...
Из историята на Първа пролет
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook