Сънувал ли си...

Сънувал ли си
как си се завърнал
във себе си
и как си се побрал
в илюзиите си
и си съвсем прашинка?
Неплодна е душата ти,
опрашена
от хиляди докосвания тайни,
от полети надолу,
от значения,
които все са в острото на знаците.
Сънувал ли си как се чупи мачтата,
а ги боли платната от безсилие?
Сънувал ли си как боли вселенски
онази дума, дето не изрече?
Съдбата се гримира като вещица
и напоследък толкова греши,
че всичките магии са наопаки.
Сънувал ли си
как изтича срокът
на краткото ти земно междучасие
и плуваш на обратно към дълбокото?
Не е достатъчен един потоп,
та в милостта да си намериш отговор.
Сънувал ли си блудствата със словото
и бесил ли си се с въже,
изплетено от мъдростта на неми?
Сънувал ли си колко са заченатите
с любов
и как ги гледаш скришом
с такова детско удивление,
че ти се иска да вървиш назад
към нечия неискаща утроба.
И после -
толкова да се помолиш,
че Оня горе от любов да се разплаче.
Сънувал ли си как не те очакват
и ти не чакаш никого,
освен Съня.
Защото...
само сънища са ти останали.