Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският шок обаче е другаде - в силата, с която неговото решение продължава да ми влияе. Тази сила едва ли някога ще намалее, загнезди се болка, отвори се рана.

Не бях осъзнавала колко дълбоко той винаги е бил там, в съзнанието ми. Даваше ми една сигурност, че можем да продължим. Това наше объркано и загубено между преходи и промени поколение. Той беше от оцелелите, а те вече не са много. Крис беше присъствие, с което растях, независимо от музиката, гаджетата, книгите и всичко останало. Радвах му се от разстояние през годините. Като стар приятел, с когото не се виждате всеки ден, но нищо не е в състояние да ви отдалечи истински. Радвах се на новите му албуми, проекти, на семейството му, на филмите, за които написа тези хубави песни. На начина, по който той остана верен на себе си, и показа, че можем и ние. Че мога аз.

Крис Корнел беше рядко срещана порода хора, музиканти. Той имаше онази харизма, която искреше навсякъде, където се появи. Добър човек, интелигентен, смирен. Така ще остане той в съзнанието ми - висок, възслаб, сините очи, обрамчени в къдрици, меката усмивка, онзи пропит с болка глас.


Грънджът беше моят първи бунт и това, което остана след него у мен, даде началото на всичко, което съм сега. И винаги съм носела тази част от него у себе си. Крис осмисли този бунт, даде му дълбочина и смисъл. Той беше like a stone за мен.

И сега, когато го няма, сякаш всичко се разклаща из основи. Това, което е било сигурен фундамент, се поставя под съмнение. Та той, Еди Ведър - те оцеляха, за Бога! Те преживяха онова десетилетие и тази борба ги направи умиротворени, осъзнати - създадоха семейства, изглеждаха/изглеждат щастливи с децата и съпругите си, в мир, но и будни, все още на сцена! Продължаваха да пълнят залите и сърцата на феновете. А дори и тези, които не харесваха грънджа, говореха с уважение за Крис, за Еди, за тяхното наследство, което двамата поддържаха и с милото и трогателно приятелство помежду си...Толкова прекрасно благи един към друг.

За мен той беше пример, че колкото и болка да мине, колкото и приятели да погребеш, каквото и да засегне ядрото на съществото ти, има начин да оцелееш.


Музиката? Безспорно! Да намериш човек, който да те обича, приятели, с които да се смееш - безценно! Да имаш деца - цяло чудо. Покоряваща невинност на фона на всичко, през което си минал...След 18 май се роди нова тревога - че всичко е било привидно. Че не е достатъчно. Че всичко е заблуда и раните никога не се били излекувани през цялото това време, напротив - станали са по-болезнени. Заради очакванията, отговорността. Непоносимата тежест, че трябва да си надмогнал, а не си. Надявахме се, че миналото е опаковано насигурно в романтичния идеал на 90-те и с него може да се живее. Сега има нова тревога и няма пропъждане. Въпроси изскачат за него, но те са за нас:

Защо той реши да си отиде? Кое не беше наред? Защо ние сме се заблуждавали, че най-лошото е минало? Какво е терзаело сърцето му и дали то не е същото, което не дава мира на нашите. На онези, които продължаваме да скърбим за него...


Грънджът започна със Soundgarden, така поне е останало в съзнанието ми. Тази музика и всъщност липсата на афиширано послание в нея даваха утехата, че е нормално да има болка, нормално е чувството, че не пасваш и се чувстваш различен. Те показаха, че музиката е достъпна за всеки гараж, за всяко хлапе на скейт. За незабележимите аутсайдери, които до този момент нямаха с кого да се идентифицират. Малко самотни деца, пренебрегнати от вечно заетите си родители, без план за бъдещето. Без кауза, без гадже, непопулярни, неотличими, нехаресвани дори от тях самите. Деца, които искат да бъдат оставени на мира, но само и само някой всъщност да ги забележи, да бъдат намерени, да се превъзмогнат самите те.

От това странно и противоречиво усещане се роди по-скоро болка, отколкото гняв, по-скоро уязвимост, отколкото цинизъм. Разпиляност, безпътица, липса на цел. Но и тези деца, ние, намерихме помежду си някаква сила и сплотеност. Грънджът даде тази сила, че не си всъщност сам в това усещане. Че има хора около теб, които изпитват същото, но не могат да го изразят. По различен начин Soundgarden, Pearl Jam, Nirvana, Alice in chains, Stone Temple Pilots попиха и отразиха този generation vibe, който промени рока.

Един по един си отидоха гръндж иконите - 3 от 5, вече 4 от 5...И аз не спирам да мисля, да слушам, да чета, да гледам интервюта. Болезнено да си спомням моето “тогава”, да си налагам да присъствам в моето “сега”.


Защото оцелелите създадохме семейства, гледаме деца, справяме се някак. Налага се. Наложи се да погребем болките и липсите, да загърбим черните моменти. Мислите за самоубийство, наркотиците. Да си самоизмисляме опори, да си налагаме цели.

Но смъртта на Крис Корнел ми показа, че не може дълго да се потулва това, което те терзае толкова дълбоко, че си забравил, че има такова място в теб. Депресията е спътник, когото не забелязваш в ярките съботни следобеди, когато играеш с детето си. Семейни сутрини и вечери, уж пълни с емоции, планове, а толкова, толкова пусти в сърцето ти. Дни с приятели, които не могат да върнат тези от детинство, които си заминаха от свръхдоза, които се разпиляха и промениха. Служебни успехи, в които търсиш одобрението на баща си, блажената близост на майка си. Правиш се, че не забелязваш, но има нота, снимка, спомен, място, които на мига връщат болката - толкова първична, независимо колко време е минало. Тя е там, никога не си е ходила. Може да наслагваме върху нея, но тя е там.

От всичко, което изгледах и изслушах, от всичко, към което се върнах за един месец, разбрах, че винаги ще се измъчваме от вина. Че онази болка ще е в нас...че ще търсим бързи компенсации за липсите..че любовта няма да ни стигне. Но както Крис се е измъчвал от вина, че не е помогнал на Лейн Стейли в критичен момент:

Не отказвай помощ, не отблъсквай приятел, не отвръщай очи. Вдигни телефона, разтръскай го за раменете, разкрещи се. Преодолей съпротивата му, поеми болката му, бъди там. Кажи на някого, ако усещаш, че нещото е по-голямо от теб. Изслушвай, споделяй, търси своите хора. Товарите често са непосилни и непонятни за останалите, пред очите ни се разиграват трагедии, а не знаем. Хора си отиват и не знаем защо. Може да си разбиращ и толерантен, но по-лошото от това, приятел временно да те намрази, е вината, че си видял зов за помощ и не си отразил с действие, дори с дума, дори с мека тишина.

Болката върви с любовта, уязвимостта е сила. Решението е в нас, но добрата дума идва от вън. Човек има нужда да чуе собствения си глас, който изрича терзанията му. Търси нечии очи, отразени в очите му. Човек трябва да може да направи спасителната крачка към другия. В това е последната ми надежда. Искам да знам, да вярвам, че освен музиката, текстовете, този глас и харизма, Крис Корнел ще остави и нещо за всеки от нас, лично наше и изстрадано от него.



Както каза изтерзаният Еди в Амстердам, първият концерт от европейското му турне: And I just know that healing takes time, if it ever happens. It takes time, and that means you have to start somewhere. So let it be music. Let it be love and togetherness. А дни по-късно, във Флоренция, на последния си концерт, той направи най-покъртителното изпълнение на Black в почит на Крис. И когато гласът му се задавя в сълзи, това са моите, нашите сълзи:

Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· 7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
· Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Събота
23
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Изследване: Какво има в пакетираните сандвичи и какво продават край училищата у нас
От Асоциация „Активни потребители“ са направили тест на предлаганите край училищата готови пакетирани...
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде. Ако се наложи да направите нещо, направете...
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Натали Портман в 5 култови роли
"Умните жени обичат умните мъже повече, отколкото умните мъже обичат умните жени" - Натали Портман Натали...
"I am love" на Лука Гуаданино - трансформиращата сила на любовта
Филмът на Лука Гуаданино "Аз съм любовта" (Io sono l'amore) е филм за всяка жена, на всякаква възраст,...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Понякога не можеш да спасиш приятел...
Понякога не можеш да спасиш приятел от самия себе си. Но поне можеш да го утешиш....
Волтер: "Моите права свършват там, където започват правата на другите."
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. Който е добър само...
Днес се разделихме с Гого от Фамилия Тоника!
Днес, 10 януари 2014 г., след дълго и много мъчително боледуване от този свят си отиде Гого от "Фамилия...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
Днес разговаряме с един изключително интересен мъж. Юлиян Попов е автор на наскоро излязлия любовен фентъзи...
Мимолетността на Любовта
"Той се разочарова от любовта, защото тя всеки път беше мимолетна и рано или късно си отиваше. На...
"Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
„Отстъпвахме така: дружината вървеше напред, аз и полковникът вярвяхме зад всички. На турците само това...
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
"Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство" - Нийл Геймън
Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство, мечти и добра лудост. Надявам се да прочетете...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, ...
Да създадеш най-хубавия си ден
"Слязох по стълбите. Сняг! Помирисах гъстия студ, примирената влажна скръб на земята. Зимата се бе върнала....
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Орхан Памук: "Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."
"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите,...
Любими цитати от "Да убиеш присмехулник"
"Да убиеш присмехулник" е една от най-хубавата книга за подрастващи, всъщност - за хора от всички възрасти....
Кралица Елизабет II на 91 години
Кралица Елизабет II от династията Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци....
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
2012 – забележителната година на Водния Дракон
Нашата Нова година си я посрещнахме, тя си дойде шумно и весело, както всяка година. Но китайската още...
Нощта на падащите звезди
В нощта на 12 срещу 13 август ще бъде истинска звездна феерия - така обещават астрономите. Падащи звезди...
Похвално слово за Пасха
Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Не всеки път имаш нужда от план
Не всеки път имаш нужда от план. Понякога просто дишаш, вярваш, оставяш нещата, каквито са...и наблюдаваш...
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Реч в Сорбоната
Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да изградиш модел на обществото...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Двубой
Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания;...
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
Българските любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook