Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският шок обаче е другаде - в силата, с която неговото решение продължава да ми влияе. Тази сила едва ли някога ще намалее, загнезди се болка, отвори се рана.

Не бях осъзнавала колко дълбоко той винаги е бил там, в съзнанието ми. Даваше ми една сигурност, че можем да продължим. Това наше объркано и загубено между преходи и промени поколение. Той беше от оцелелите, а те вече не са много. Крис беше присъствие, с което растях, независимо от музиката, гаджетата, книгите и всичко останало. Радвах му се от разстояние през годините. Като стар приятел, с когото не се виждате всеки ден, но нищо не е в състояние да ви отдалечи истински. Радвах се на новите му албуми, проекти, на семейството му, на филмите, за които написа тези хубави песни. На начина, по който той остана верен на себе си, и показа, че можем и ние. Че мога аз.

Крис Корнел беше рядко срещана порода хора, музиканти. Той имаше онази харизма, която искреше навсякъде, където се появи. Добър човек, интелигентен, смирен. Така ще остане той в съзнанието ми - висок, възслаб, сините очи, обрамчени в къдрици, меката усмивка, онзи пропит с болка глас.


Грънджът беше моят първи бунт и това, което остана след него у мен, даде началото на всичко, което съм сега. И винаги съм носела тази част от него у себе си. Крис осмисли този бунт, даде му дълбочина и смисъл. Той беше like a stone за мен.

И сега, когато го няма, сякаш всичко се разклаща из основи. Това, което е било сигурен фундамент, се поставя под съмнение. Та той, Еди Ведър - те оцеляха, за Бога! Те преживяха онова десетилетие и тази борба ги направи умиротворени, осъзнати - създадоха семейства, изглеждаха/изглеждат щастливи с децата и съпругите си, в мир, но и будни, все още на сцена! Продължаваха да пълнят залите и сърцата на феновете. А дори и тези, които не харесваха грънджа, говореха с уважение за Крис, за Еди, за тяхното наследство, което двамата поддържаха и с милото и трогателно приятелство помежду си...Толкова прекрасно благи един към друг.

За мен той беше пример, че колкото и болка да мине, колкото и приятели да погребеш, каквото и да засегне ядрото на съществото ти, има начин да оцелееш.


Музиката? Безспорно! Да намериш човек, който да те обича, приятели, с които да се смееш - безценно! Да имаш деца - цяло чудо. Покоряваща невинност на фона на всичко, през което си минал...След 18 май се роди нова тревога - че всичко е било привидно. Че не е достатъчно. Че всичко е заблуда и раните никога не се били излекувани през цялото това време, напротив - станали са по-болезнени. Заради очакванията, отговорността. Непоносимата тежест, че трябва да си надмогнал, а не си. Надявахме се, че миналото е опаковано насигурно в романтичния идеал на 90-те и с него може да се живее. Сега има нова тревога и няма пропъждане. Въпроси изскачат за него, но те са за нас:

Защо той реши да си отиде? Кое не беше наред? Защо ние сме се заблуждавали, че най-лошото е минало? Какво е терзаело сърцето му и дали то не е същото, което не дава мира на нашите. На онези, които продължаваме да скърбим за него...


Грънджът започна със Soundgarden, така поне е останало в съзнанието ми. Тази музика и всъщност липсата на афиширано послание в нея даваха утехата, че е нормално да има болка, нормално е чувството, че не пасваш и се чувстваш различен. Те показаха, че музиката е достъпна за всеки гараж, за всяко хлапе на скейт. За незабележимите аутсайдери, които до този момент нямаха с кого да се идентифицират. Малко самотни деца, пренебрегнати от вечно заетите си родители, без план за бъдещето. Без кауза, без гадже, непопулярни, неотличими, нехаресвани дори от тях самите. Деца, които искат да бъдат оставени на мира, но само и само някой всъщност да ги забележи, да бъдат намерени, да се превъзмогнат самите те.

От това странно и противоречиво усещане се роди по-скоро болка, отколкото гняв, по-скоро уязвимост, отколкото цинизъм. Разпиляност, безпътица, липса на цел. Но и тези деца, ние, намерихме помежду си някаква сила и сплотеност. Грънджът даде тази сила, че не си всъщност сам в това усещане. Че има хора около теб, които изпитват същото, но не могат да го изразят. По различен начин Soundgarden, Pearl Jam, Nirvana, Alice in chains, Stone Temple Pilots попиха и отразиха този generation vibe, който промени рока.

Един по един си отидоха гръндж иконите - 3 от 5, вече 4 от 5...И аз не спирам да мисля, да слушам, да чета, да гледам интервюта. Болезнено да си спомням моето “тогава”, да си налагам да присъствам в моето “сега”.


Защото оцелелите създадохме семейства, гледаме деца, справяме се някак. Налага се. Наложи се да погребем болките и липсите, да загърбим черните моменти. Мислите за самоубийство, наркотиците. Да си самоизмисляме опори, да си налагаме цели.

Но смъртта на Крис Корнел ми показа, че не може дълго да се потулва това, което те терзае толкова дълбоко, че си забравил, че има такова място в теб. Депресията е спътник, когото не забелязваш в ярките съботни следобеди, когато играеш с детето си. Семейни сутрини и вечери, уж пълни с емоции, планове, а толкова, толкова пусти в сърцето ти. Дни с приятели, които не могат да върнат тези от детинство, които си заминаха от свръхдоза, които се разпиляха и промениха. Служебни успехи, в които търсиш одобрението на баща си, блажената близост на майка си. Правиш се, че не забелязваш, но има нота, снимка, спомен, място, които на мига връщат болката - толкова първична, независимо колко време е минало. Тя е там, никога не си е ходила. Може да наслагваме върху нея, но тя е там.

От всичко, което изгледах и изслушах, от всичко, към което се върнах за един месец, разбрах, че винаги ще се измъчваме от вина. Че онази болка ще е в нас...че ще търсим бързи компенсации за липсите..че любовта няма да ни стигне. Но както Крис се е измъчвал от вина, че не е помогнал на Лейн Стейли в критичен момент:

Не отказвай помощ, не отблъсквай приятел, не отвръщай очи. Вдигни телефона, разтръскай го за раменете, разкрещи се. Преодолей съпротивата му, поеми болката му, бъди там. Кажи на някого, ако усещаш, че нещото е по-голямо от теб. Изслушвай, споделяй, търси своите хора. Товарите често са непосилни и непонятни за останалите, пред очите ни се разиграват трагедии, а не знаем. Хора си отиват и не знаем защо. Може да си разбиращ и толерантен, но по-лошото от това, приятел временно да те намрази, е вината, че си видял зов за помощ и не си отразил с действие, дори с дума, дори с мека тишина.

Болката върви с любовта, уязвимостта е сила. Решението е в нас, но добрата дума идва от вън. Човек има нужда да чуе собствения си глас, който изрича терзанията му. Търси нечии очи, отразени в очите му. Човек трябва да може да направи спасителната крачка към другия. В това е последната ми надежда. Искам да знам, да вярвам, че освен музиката, текстовете, този глас и харизма, Крис Корнел ще остави и нещо за всеки от нас, лично наше и изстрадано от него.



Както каза изтерзаният Еди в Амстердам, първият концерт от европейското му турне: And I just know that healing takes time, if it ever happens. It takes time, and that means you have to start somewhere. So let it be music. Let it be love and togetherness. А дни по-късно, във Флоренция, на последния си концерт, той направи най-покъртителното изпълнение на Black в почит на Крис. И когато гласът му се задавя в сълзи, това са моите, нашите сълзи:

Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· "Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
· Циганското лято на живота ни
· Всеки разговор с някого е важен
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
· Ти си всичко това
· Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
· Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци
· Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Петък
13
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не спирай да се движиш!
Не спирай да се движиш! Понякога най-далеч стига този, който не знае накъде е тръгнал...
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
Дино Будзати – „Напразни покани“
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в...
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II
Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина...
"Суета на суетите, всичко е суета!"
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Любимите ни цитати от Ерих Кестнер
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Хобито – удоволствие и релакс
Да имаш свое любимо занимание не е само начин за запълване на свободното време, а и възможност за пълноценна...
Прекрасно акапелно изпъленение на Коледна песен
Това изпълнение на група Pentatonix няма да ви остави бездушни. Акапелното им изпълнение е върху известната...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Световни тенденции в кулинарията и ресторантьорството за 2016 г.
Австралиецът Мат Престън е виден кулинарен съдия, критик и оценител на ресторанти. Пред The Daily Telegraph,...
Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто! Една луна,...
Помисли веднъж...
Помисли веднъж, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да иск...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Лопе де Вега: "Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата."
Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език? Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно:...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Доброто старо писмо
Най-краткото писмо Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия...
Коледни пости - Ден 12:
Първият сняг навява първи мисли за Коледа. Една бърза салата спестява време за тях
Ето че слънчевите есенни дни приключиха окончателно и зимата настъпи. Няма нищо по- хубаво от това, да...
"Дисни" подготвят 19 пълнометражни филма по анимационните си класики
След успеха на "Красавицата и звяра" - 460 млн. долара бокс офис, "Дисни" ще направят още 19 игрални...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Демон
Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крила и ноктете на орел. Аз...
Надежда Василева - милосърдие в лицето на смъртта
Надежда Василева е медицинска сестра, родена на 6 авгycт 1891 г. в Никопол. След завършване на образованието...
Утринна сянка
Тихо свита пак мълчи сутринта, вплела в дланите горчива мъгла зад прозорец, покрит с цветни листа....
Смелост е да седнеш и да слушаш
Смелост е да се изправиш и да говориш. Но смелост е да седнеш и да слушаш....
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
Това, което правиш, говори толкова силно...
Това, което правиш, говори толкова силно, че не мога да чуя какво казваш....
Да посрещнем есента в дома си
Няма начин вече да не ви е налегнала носталгия по лятото. Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден...
Красотата на една жена
За привлекателни устни, говорете нежно. За прекрасни очи, търсете доброто в хората. За стройна фигура,...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
7 юли - Европейски ден на шоколада
На 7 юли се чества Европейския ден на шоколада. Датата е избрана, защото на този ден през 1550 г. е доставена...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Ф. М. Достоевски: " Бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината"
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб....
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
Сър Никълъс Уинтън - дълго пазената тайна на доброто
Втората световна война е свързана с много насилие и ужаси, но и с много прояви на героизъм и доброта....
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook