Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Научих се да живея с жена



Вячеслав Прах
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш.

Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш..."
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жената-есен
· Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
· Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
· Романс
· 5 от най-хубавите стихчета за ученици
· Ясен хоризонт виждат тези, които ходят с изправена глава!
Неделя
24
Септември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Освобождението на България - 3 март
От падането си под османска власт през 1396 година, българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново...
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Из тефтера на бабите по света
Готвеше ли вкусно вашата баба? Правеше ли мекички, бухтички, разни питателни супи и манджи, чието сосче...
От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на...
Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
Колко много сантимент се крие зад фразата „кварталното магазинче”. Всички там се познаваме, обменяме...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
Христос воскресе, приятели!
Христос воскресе, приятели! Бъдете здрави и пазете любовта помежду си! Честит Великден!...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook