Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Научих се да живея с жена



Вячеслав Прах
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш.

Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш..."
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
· Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
· Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· Балерините на Дега
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
Понеделник
22
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам. 2. Никога не отлагай за утре нещо,...
Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв....
Най- умната врана на света
Всички знаем, че птиците от семейство Вранови са изключително умни, но тази новокаледонска врана надминава...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
„Хера. Бг” с награда на публиката
Скъпи читатели, Ето, че конкурсът „БГ сайт’ 2010” отмина. Екипът на „Хера. Бг” си тръгна от церемонията...
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook