Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Научих се да живея с жена



Вячеслав Прах
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш.

Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш..."
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
· Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг
· "Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
· Едно момиче
· Ветрената мелница
· Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка
Понеделник
24
Юли 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Жената ще учуди цивилизацията с прогреса си
Но женският мозък е показал способност за всички умствени изисквания и постижения на мъжа и поради това,...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III
5 километра след като Карлово ме изпраща един бисер сгушен в полите на Стара планина отклонява всеки...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Народните будители: Паисий Хилендарски
"От само себе си не можем да станем мъдри." "Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя...
На тази дата: 18 септември - роден Леон Фуко
На днешната дата в Париж, Франция през 1819 година е роден френския физик Леон Фуко. Именно той чрез...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Да можеше да погледнем в очите на Левски
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и...
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър
Купон с приятели, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook