Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ветрената мелница


любим разказ на Елин Пелин


Елин Пелин
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над селото като някое зъбато чудовище, станало от народното поверие убежище на тъмни духове, които унило клатят дрипавите му криле, разперени на дяволски кръст. Тоя пущинак с обраснали в бурен до пояса основи, свърталище на боязливи лалугери, зелени гущери и отровни пепелянки, тоя избелял от дъждове и пек скелет, с незалепени и озъбени стени, през които пищят ветрища и хали, макар запустял и изоставен, е единствената ветрена мелница от равно шопско дори до безкрайно филибешко поле. Това е и единствен сломен за сухата година, оставен от сръчната и майсторска ръка на Лазар Дъбака, известен с шегите си и с разните си планове и замисли, започвани с присърце и напущани с добродушна, себеобидна усмивка.

Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко, изпосуши кладенци и извори, измори добитъка за вода. Животворящата и бъблива селска речица, която извира изпод големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. Като че някоя триглава хала смучеше хладните и бистрите и струи, които почнаха немощно да се цедят от извора и жадно да се поглъщат от запалената земя. По коритото надолу шаварът и тревата пожълтяха и се сплазиха, като очукани от град. Всякога влажните й брегове сега се напукаха.

И един ден живото и весело кречетене на толкова си воденици, което пълнеше дола с шумно и радостно ехо — замлъкна.
Разтъжи се угрижено селяшкото сърце. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно.
Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака, която приветливо показваше керемидения си покрив между зеленината на четири шумнати ореха в дола. Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Дъбак.

— Дядо Корчане — говореше той на съседа си воденичар, — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече. Какво ще правим, а?
И единият ъгъл на устата му се свиваше в слаба, повече закачлива, отколкото дяволита усмивка.
— А? Какво каеш, Дъбак? — запитваше високо глухият дядо Корчан, който по риза и разгърден до пояса, дялкаше нещо под ореха.
— Думам, че моето момиче и твоята бабичка се не надпяват гече, бяла главо! Какво ще правим? — викаше силно Дъбакът.
— Търпеж, търпеж му е майката, Дъбак! Ти се не ядосвай, че ще остарееш — отговаряше дядо Корчан.

Той беше седемдесетгодишен, як и здрав старчуга, с прошарена коса, с изразително, широко, червендалесто лице на горянин, което предразполагаше с добротата си. Шеговит и малко глух и малко куц, вечно с лула в устата си и с хрипкаво пищене в разкопчаните ги гърди, той не беше като всички. Живееше на воденицата, пред която цял ден дялкаше нещо, тананикаше и пушеше със загорялата си лула. Бабичката му отдавна беше умряла. Умряла бе и единствената му дъщеря, женена в друго село и нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала само Христина, хубавата му внучка. С Дъбака, който се отличаваше от него по това, че бе млад, и по това, че бе ерген, дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство, спокойно, неразделно и безкрайно весело.

Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи.

Той бе ерген и като че не мислеше да се жени. В село човек прехвърли ли тридесет лазарника, мъчно може да се ожени. На времето си, впрочем, той хубавичко беше се налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Но след десетгодишно скитане с дюлгери по Влашко, дето бе спечелил и парици, той се върна вече хрисим и кротък, поправи воденицата, едничко наследство, останало от баща му, и заживя повече около нея.

Тук се сприятели и с глухия си съсед дядо Корчан. Те и двамата имаха похватни майсторски ръце и по цял ден наплатисваха колелетата на припек между двете воденици и се шегуваха.

Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската глава на дядо Корчан всякога одобряваше, а неуморните ръце идеха на помощ. Почваше се усилна работа. Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни. Но когато работата свършваше до половина — те я зарязваха.

Така веднъж те почнаха да правят тепавица. Дъбакът накупи материал, а Корчан възпретна ръце да работи. Цяла седмица неуморно чукаха. И когато вече четири дирека оформиха скелета на зданието, глухият воденичар отстъпи няколко крачки, поусмихна се н рече:

— Защо ли си губим времето бе, Дъбак? Тепавици има триста и петдесет!
— Мълчи бе, дядо Корчане, ла не чуе дяволът!
— Това — дарак да го направим, знам, че ще има полза, а тепавица…
— Имаш право, дядо Корчане!
И незавършеният скелет на тепавицата цял месец стоя непокрит на дъждовете, докато Дъбакът и Корчан кроеха план за дарак, ала и от него нищо не излезе.
Сега, когато рекичката пресъхна и водениците им занемяха, двамата съседи доста се угрижиха.
— Лошо стана, дядо Корчане, лошо!
— Лошо, Дъбак, лошо! И както крякат жабите, тая суша няма да има край. Па и народът, по какъвто път е тръгнал, тя няма да бъде последна. Ни бога зачитат, ни от дявола се боят. Ще запустеят воденичките ни, Дъбак!
— Ще направим ветрени бе, дядо Корчане — засмя се Дъбакът.

Старият воденичар се замисли.
Тая шега породи в главата на Дъбака мисълта за ветрена мелница и планът и зарасте в ума му.

— Това не е невъзможно — смяташе си той. — Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша.
И Дъбакът откри това на Корчан. Той се засмя:
— Бре, момче — каже, — тепавицата и даракът не са те научили на ум и разум!
— Защо? Не може ли? На баира винаги има вятър, па е и край селото. Материалът, готвен за тепавицата и дарака, ще влезе в работа всичкият. Още пет-шест греди ще трябват. А на ветрените мелници майсторията им знам. Само труд иска.
— Трудът от мене, вятърът от тебе — пошегува се дядо Корчан.

А когато Дъбакът дълго и широко му изложи плана и сметките си, старецът одобри и се увлече.

И наскоро няколко коли изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото. На другия ден там се изправи висок дирек с кръст и венец на върха, а около него двамата воденичари зазидаха яката каменна основа на славното здание.

— Не им стигна тепавица и дарак, ами сега и ветрена мелница — говореха на присмех селяните, като гледаха ветреното начинание на Дъбака, и любопитно почнаха ла се трупат на баирчето.
— Не за една, за две мелници има вятър в главите им — шегуваха се други.

Но работниците нехаеха от това. Зданието от ден на ден растеше и след две седмици високо се оформи дървеният му скелет.
Дъбакът и Корчан, въпреки общото мнение, че скоро ще подмахнат тая ветрена работа, се работеха и работеха. В село по цял ден се чуваха ударите на острите им брадви и ясният чукот на теслите им. Всецяло предадени на мисълта за това велико творение, те не жалеха труд, не сещаха умора, не правеха почивка. От сутрин до вечер през дългите летни дни под палещите лъчи на слънцето, което сушеше потта на лицата им, те, съблечени по риза, не хвърляха сечивата из ръцете си, а се работеха. Увлечени, те даже не си проговаряха. Само Корчан понякога речеше:

— Дъбак, струва ми се, че и тоя труд ще отиде напразно — щом я направим, ще завали! Тогава нашите момичета ще запеят и ние ще оставим тая кукумявкарница.
— Чукай, чукай, Корчан! Да я свършим, па каквото ще да става — отговаряше Дъбакът и мяташе към стареца поглед, пълен със сила и надежда.
— Ех, аз, дъртото магаре, защо по твоя ум вървя отговаряше усмихнато глухият и като дялкаше, затананикваше тихо по такта на теслата.

И аз дър-то-то ма-га-ре,
за-що по тво-я ум де-тин-ски хо-дя!

А понякога, като се вгледваше скришом в прежуреното лице на Дъбака, речеше му благо:
— Лазаре бе, ти трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят младостта!
Дъбакът го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все сърце да се смее.
Ветрената мелница от ден на ден се по-лично оформяваше тънката си висока снага. И от село се виждаше как двамата майстори ту слизаха, ту се качваха по непокрития й покрив.

Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана удари като в празник. Напети момичета заиграха „вай дудул“ и по улиците на селото се разнесе скокливата им песен:

Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!

Емнаха се смехове и викот, вдигна се весела олелия. За наказаните селяни настана празник. С тъпани и гайди момичетата изведоха „вай дудула“ чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която се съобщи радостната вест, и завиха лудо хоро по изсъхналата трева. Мъжете излязоха с бъклици, като на сватба. Всички погледи бяха устремени към запад. Там едно бяло облаче бе се избързало над Витоша, а след него изскачаха, едно след друго, други по-малки и разпокъсани. Към тях откъде Стара планина бе се устремило друго и като първото водеше след себе си още — малки, дрипави, разпокъсани, които ту се пилееха и чезнеха, ту се събираха и образуваха по-големи, черни като орли облаци. А далече в синевината се подемаха като малки пушеци други, растяха, умножаваха се и бързо се носеха насам.

— Ще вали, ще вали! — чуваха се радостни възклицания и лицата на селяните светеха от радост, загрижените им сърца се поотпуснаха.
Дъбакът и Корчан невъзмутимо си работеха на покрива.
Христина, пъргавата осемнадесетгодишна внучка на дядо Корчан, полази по високата стълба и се качи на върха под самите криле на мелницата, па глезено запя:
— Дядо, гледай де съм!
— Слизай мари, лудетино, ще се утрепеш — викна дядо й.
— Аз се държа, държа — извика весело Христина и се изправи на самия връх. После протегна като гургуличка бялата си шийка, надникна от стряхата надолу и плесна с ръце.
— Колко е високооо!
— Момиченце, не си играй, да те не видим долу — рече Лазар на веселата девойка, чийто движения той следеше изпод вежди.
Тя се обърна и закачливо му се оплези. После дръпна теслата из ръцете му и зачопка по гредите.
— Момиче, мирувай! — рече Дъбакът.
— Как! — отговори му тя. — И аз мога да правя ветрени мелници като вас.
После се обърна към глухия си дяда и му извика:
— Ей, дядо, и аз съм майстор като тебе!
— Ба, Дъбакът е по майстор — обади се шеговито някой отдолу.
— Ей детенце, дай ми теслата, не бави ме — рече уж сърдито Лазар. Тая игра му се хареса.
Христина му се оплези. Ясните й небесни очи се спряха по-дълго върху него. Русото й пълно, продълговато, хубаво лице хвърляше радостна заря, която падаше чак в сърцето на стария ерген.
— Ще кажа на дяда ти — рече й шеговито той.
— Кажи му — оплези се пак тя, като продължаваше да чопка и да чука по гредите.
Дъбакът викна засмяно към глухия старец, който бе унесен в работа.
— Старче, я попитай твоята унука, какво търси тука?
— Каквото търси, ще намери.
Момите и момците, които ги гледаха отдолу, се изсмяха. Някой от тях извика шеговито:
— Дъбак, не закачай момичето!
Христина му помери с теслата отгоре, уж да я хвърли, и глезено се засмя. Онзи отдолу пак извика:
— Ба, ти се шегуваш, ама Дъбакът се не шегува.
Всички се изсмяха. Дъбакът се позасрами, ала очите му с друг вид любопитство забягаха по високата и стройна фигура на момичето, по гъвкавите му ръце, широки, равни рамене и по леко вълнуващите се бели кенарени нагръдки.

„Каква е дива кокошчица!“ — помисли си той.

Разпокъсаните облачета полека-лека растяха и обгръщаха хоризонта. Около мелницата се завъртя весело хоро. Христина бързо като котка се спусна по стълбите надолу, без ла остави теслата на Дъбака.
— Ей, момиченце, не си играй! Остави ми теслата!
— Ела си я вземи! — извика му тя отдолу и се улови на хорото.
Дъбакът слезе и се спря да погледа. Христина играеше лудо, като че ли на шега, и насмешливо поглеждаше младия воденичар. После тя отведнъж се пусна от хорото, затича се с подпряна на хълбок лява ръка, с размахана кърпа в дясната и като спря пред гайдаря, изкомандува му:
— Ръченица!
Гайдарят мигом я засече. Христина понаведе гиздаво, глава, трепна с цялата си снага, размаха високо кърпата, пристъпи кротко веднъж напред, веднъж назад, подскокна леко и заигра, сякаш се сля с живите трептения на чудните звукове.
Хората се натрупаха да гледат.
Свирнята бе изкусна. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове и така трептяха, така лудешки се слагаха и вдигаха, щото човеку се разиграваха дрехите на гърба и сърцето биеше, готово да се понесе като откъснат лист във вихъра на тая шеметна свирня.

И славният някогашен игралец Дъбакът не можа да се стърпи. Дъхът му се спря, сърцето заби и той, забравен, изскочи срещу Христина и мълчешком, блед като платно, заигра.

Вик от възхищение се изтръгна ог стотици гърди, стотици очи заследиха двамата играчи. Дядо Корчан слезе от покрива на мелницата да гледа от по-близо и очите му светнаха от удоволствие.
Дъбакът сякаш не стъпеше на земята. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка и правеше неподражаеми движения с краката.
Ала след малко той се спря, като че ли от някоя внезапна мисъл.
Христина застана пред него и му рече:
— Ще те надиграя!
— О, о, да има да вземаш! — обади се някой от гледачите.
— Ще го надиграя!
— Може! — рече Дъбакът, уверен, че тя не може.
— Ще те надиграя — тупна с крак Христина. Тя бе прочута игралица и се надяваше на себе си, ала не знаеше какво може Дъбакът.
— Ще те надиграя — повтори гордо и предизвикателно тя.
— Не можеш — рече Дъбакът с поглед, който говореше за наивността й.
— О, о, не мога!
— Разбира се, че не можеш.
— Не мога ли? Добре! Ха да се обзалагаме! Искаш ли?
Дъбакът се засмя.
— Искаш ли да се обзалагаме? — рече пак Христина.
— Добре, да се обзалагаме — каза решително Дъбакът и като извади из кесията си алена копринена връв с няколко жълтици по нея, настави:
— Ако ме надиграеш, просто да ти са!
— Ще ли да си стоиш на думата? — извика разпалено и сериозно Христина.
— Това е облог — ще стоя! Ти що даваш?
— Ха сега де! — обади се някой от навалицата. Избухна смях.
Дядо Корчан цял сияеше от радост.
— Де да видим какво ще стане! — рече той и се обърна към Лазар:
— Дъбак, ще те надсмете моята унука!
— А? Ти що залагаш? — повтори настоятелно Дъбакът.
Всички чакаха, че дяволитата Христина се шегува и ще се откаже, но тя стоеше горда и права. В очите й се четеше решителност. Лицето й изпървом побледня, после пламна в огън. Тя засрамено наведе глава и прехапа устни й като погледна в очите Дъбака, който упорито я гледаше, рече твърдо:
— Ако ме надиграеш, ще ти пристана!
Погледът на Дъбака се запали срещу нейния.
— Добре — рече с усмивка той, — ще стоиш ли на думата си?
— Убий ме, ако те излъжа! — отговори Христина.
Очите на двамата светнаха. Навалицата загърмя от радост и висок смях. Лицето на дядо Корчан сияеше. Искаше му се да погали немирната си внучка.
Гайдата писна. Навалицата притаи дъх.

Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха.

Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на пръсти и го замина. Двамата се изгледаха от глава до крака, като че искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Лицето й пламна, унесено се полусклопиха босилковите й клепки, завълнуваха се облите й гърди.

Дъбакът пък съвсем беше се забравил. С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място. После, като отърсваше глава да окапе едрата пот, която обливаше лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад. Христина, която дебнеше всяка негова стъпка, излеко и на пръсти политаше към него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова близко до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъжко лице. Той полека-лека се отдалечаваше и неусетно я увличаше по себе си, като че се шегуваше. Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова борба спря отмаляла и запъхтяла. И като отри потта от лицето си, едвам продума от умора:

— Не мога вече… Надигра ме!
И един страшен срам щеше да я разплаче.
— Надигра ме, признавам — повтори като на себе си тя.

Гайдарят престана да свири.
Дъбакът направи последен скок и също запъхтян и уморен, спря. В навалицата избухна весел смях. Стотина гърди си отдъхнаха, стотина премрежени от гледане очи се изясниха. Другарките на Христина почнаха да я подкачат.
Дядо Корчан стоеше усмихнат.
Дъбакът изтриваше потта от лицето си.
— Е, надигра ме — признавам! — рече засрамено противницата му и скри лицето си в ръце.
Навалицата отново весело зашумя.
— Облога, облога да се изпълни! — завикаха някои и почнаха да подкачат Христина.
Тя дигна глава и почти през сълзи отговори:
— Що? Аз стоя на думата си!
Шумът утихна. Тия думи бяха толкова смели!
— Да, аз стоя на думата си! — повтори твърдо тя, като се обърна към Лазар Дъбака.
— Истина ли? — поиска повторно да чуе той.
— Истина! — рече твърдо тя.
Дъбакът пристъпи при нея и пред всички завърза златния наниз на шията и.
— Тогава да те заведа у дома.
— Заведи ме! — рече тя, като го улови за ръката.
Лазар се усмихна и я поведе надолу към селото.
Навалицата зашумя весело по тях и ги последва.
Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? — викна дядо Корчан след тях.
— Аз си намерих друга! — отговори весело Дъбакът.

Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата му.

Заглавната снимка е от сцена от филма на Антон Маринович "Сиромашка радост" (1958 г.) по мотиви от разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин. В ролите Коста Цонев - Лазар Дъбака и Емилия Радева - Христина
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· На ухо
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение ·
Понеделник
18
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна...
Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите." "Хората охотно вярват...
Цитати с усмивка за усмивката
„Ако мога да видя болката в очите ти, тогава сподели с мен сълзите си. Ако мога да видя радостта - сподели...
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен....
Брюксел извън европейските институции - III
Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга,...
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г.,...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
Пътьом
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали...
Разходка в Родопа - из околностите на Пампорово
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш...
На пътя, някъде
Далече, в далечните слънчеви мрежи, далеко. Блуждае лятото под спуснатите клепки, димът се...
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Халед Хосейни: "Има начин да бъдеш добър отново."
"Такава е работата с хората, които мислят всичко, което казват. Те смятат, че и другите го правят." "Бракът...
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
Гугъл отново събра в спиращ дъха клип най-търсените теми през годината
Най-голямата търсачка в интернет е сам по себе си повече от институция. В малкото поле, с което търсим...
Хулио Кортасар: "Надеждата принадлежи на живота."
„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“ „Паметта е огледало, което скандално лъже.“ „Аз...
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.” „Никое човешко същество...
Всеки ден, изпълнен с очакване нещо хубаво да се случи, е щастлив ден
Всеки ден, изпълнен с очакване нещо хубаво да се случи, е щастлив ден. ...
Коледни пости - Ден 23:
Легенда за рибата кои
Търсейки нещо интересно за шарана, с което да се разтоварим след Никулденското пиршество, попаднах на...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш! ...
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Рецепта за ден
Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във снежнобяло утро се превърнах. А...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Обяд в кутия
Не, не купен от заведенията за бързо хранене или доставен в офиса от някой ресторант. Става дума за домашно...
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Hera.bg подкрепя Фондация "Нашите недоносени деца"
Очакването на дете е емоционално преживяване, за което двойката постоянно се подготвя. Какво става обаче,...
За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
“Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
“Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”. “Странно...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
Най-достойните винаги са сами
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата. Спрете да чакате да започнете...
За късмета и неговите лица
Вярвате ли в петък 13-ти? А замисляли ли сте се дали имате късмет? Дали сте сред онези, които отивайки...
Честита Нова Година!
Честита Нова година, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Мечтайте и бъдете смели, нека вие да сте...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Трите чудотворни икони на Богородица
Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена...
СЗО предупреди: Консумацията на преработено месо увеличава риска от поява на рак
Световната здравна организация обяви на 26 октомври, че консумацията на обработено месо причинява рак....
Как да си направим походна аптечка
Ако сте решили да прекарате отпуската си сред природата – в някое китно селце, откъснато от цивилизацията...
История за Любовта
Тази история е стара, стара, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я... Имало...
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Вижте най-възрастната гимнастичка в света и нейните невероятни умения (видео)
Неведнъж сме подчертавали, че възрастта е условно понятие, което не може да ограничи стила, способностите,...
"Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота. На никой не му пука за вас"
"Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше...
Многоръката Шива
Не, няма правописна грешка. Шива е върховен бог в индуистката митология и е изобразяван като мъж – със...
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния
Не се моли за лесен живот, а за сили да се справиш с трудния. ...
Падаща звезда
Падаща звезда – звучи поетично и красиво. Като късче от небесното и божественото. Частица от недостижимото...
Франсис Бърнет: „Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“
Франсис Ходжсън Бърнет е британско-американска писателка, известна в целия свят най-вече с книгите...
Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник
Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко...
Свобода
По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По...
Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
Мария Николова е една необикновена жена. Тя се състезава наравно с мъжете в един изключително труден...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Красив фотоалбум след отпуската
До съвсем неотдавна количеството снимки, направени по време на отпуската се ограничаваха с две-три ленти...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
Човекът не е остров...
За кого бие камбаната Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
Сънувал ли си...
Сънувал ли си как си се завърнал във себе си и как си се побрал в илюзиите си и си съвсем прашинка? Неплодна...
Празниците и нашата безопасност
Празниците, особено Коледа и Нова година, могат да бъдат незабравими не само с приятните емоции, с които...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
Николай Хайтов - мъдростта на народа в цитати от "Диви разкази"
"Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под...
"Тя вси царства е, царят аз – и друго няма"
Нахално слънце, стар глупак, защо обичаш при влюбените сутрин да надничаш? И те ли се въртят под твоя...
Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
Най-смешните снимки от дивата природа за 2018 г.
Наградите за най-смешна фотография от дивата природа обявиха своите 41 финалисти от близо 2000 предложения....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook