Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Тъгата е едно такова особено чувство, от което сякаш всеки иска да избяга. Напоследък все по-усилено се опитваме да я отхвърлим по всевъзможни начини. Семинарите, съветващи ни „как да живеем позитивно” и „как да се отърсим от проблемите”, са навсякъде. Тъгата започва да се третира все по-често като болестно състояние, което има нужда от спешно лечение. Понякога дори я бъркаме с депресията. Но докато депресията е истинска болест, тъгата е само състояние. Сянка на щастието и доброто настроение. И трябва да има място и за нея.

Съвременното общество поставя щастието като цел номер едно, без реално да си дава сметка, че пълно щастие наистина не съществува и че в даден момент то ще бъде помрачено, без наше съгласие. Именно несъзнаване ни пречи да преживеем напълно щастието си. Отричайки тъгата и бягайки от нея, ние сами влизаме в омагьосан кръг, в който постоянно гоним щастието, без да си даваме сметка, че е невъзможно то да е постоянна величина. Че трябва да минем през сенките, за да видим светлината.

За да прогоним тъгата, посягаме към алкохол, хапчета, сладко. Посягаме към телефона да но позабавляват социалните мрежи. Какво ли не, едно от друго по-пристрастяващо, само и само да не потъгуваме за малко.


Преди няколко месеца загубих един от най-близките си приятели. Млад човек. Почина внезапно. Шокът и ужасът, който изживях, не мога да опиша с думи. Сълзите, които пролях сигурно се равняваха на всички, които съм изплакала до тук в живота си. Състоянието, в което бях и все още съм, не е никак приятно като усещане, но е нещо, от което няма как да избягаш. Просто трябва да му се отдадеш. Да премине през теб. Да ти остави цялата си чернилка и след това постепенно да я отмиеш. С времето. С останалите мисли. С ангажиментите. С другите ядове и проблеми. Защото нищо не е вечно. Но и защото има неща, които никога няма да минат. Ще станат по-леки във времето, ще спрат да ни стискат така силно за гърлата, но ще си останат винаги там- белезите, които ни оставя живота- белези, които не харесваме, но няма как да заличим. И все пак много от вас ще попитат"

а какво можем да направим, когато наистина сме затиснати от тъгата и тя не ни позволява да изплуваме?


На първо място - зависи каква е причината да сте в унило състояние. Ако сте изгубили работата си или нямате достатъчно пари, ако някой ви е изоставил, ако близък се е разболял или просто сте твърде заети и уморени, не забравяйте, че това са временни проблеми и че колкото и клиширано да звучи, и тяхното време ще отмине. В никакъв случай обаче, не пренебрегвайте своята роля за разрешаване на трудностите. Вие сте тези, които трябва да побутнат промяната. Не позволявайте да се носите по течението. Помнете, че всичко зависи от вас. А ако се усещате безсилни - потърсете съвет, приятел, компания. Споделете. Единствено смъртта не е ваш избор. Само нея не можете да промените. С всичко друго можете и трябва да се борите и да търсите решение. Никога не се оставяйте на отчаянието и на съдбата, защото вие „ковете” съдбата си поне в 90% от времето ви.

Тук малко уточнение - под „не се оставяйте на отчаянието” имам предвид да не потъвате в дълбока яма, без това да означава, че нямате право да плачете и дори на моменти да се чувствате напълно унищожени. Напротив.

- имате конкретен проблем проблем - веднага пристъпете към решението му. Чувствате се зле - отивате на лекар. Губите си работата- още на следващия ден усилено започвате да търсите нова. Не си оставяйте време, в което да мислите, да гадаете, да се обвинявате, да отлагате. Просто действайте. Миналото няма да върнете, затова повече кураж и изгонете по-бързо тъгата, иначе тя ще отнеме от решителността да се справите с проблема.

- Чувствате се предадени, унижени, наранени, плаче ви се - плачете сега. Наплачете се. Не преглъщайте сълзи и не позволявайте тъгата да ви стиска за гърлото. Отдайте се на болката, след нея ще дойде тъгата, приемете факта, че те са неразривно свързани. Но не се поддавайте, а търсете своите начини, дори под напора на ежедневието, да излизате от тъгата.

Когато почина моят приятел, плаках няколко часа без да спра, после спах около 12 часа и накрая, когато се събудих с огромни торбички под очите, просто си казах „болката няма да спре, но ме чака работа, дете, мъж, готвене и тези „неща” не търпят отлагане. Нито детето ми ще стои гладно с дни, чакайки ме да се наплача. Нито шефът ми ще ми каже „ами вземи си колкото си искаш почивка”. Нито пари ще ми паднат на готово от небето. Нито ще променя нещо, ако плача още 6 часа без да спра.” Оправих се пред огледалото, като всеки ден. Дори грим сложих. Не, не ми беше до това, но го направих, защото трябваше. И денят ми тръгна в обичайния си ритъм. Вечерта нямах търпение всички да си легнат, за да се наплача отново. И го направих. И все още го правя понякога.

Но това, че плача преди да заспя, не означава, че живея в някаква страшна депресия и не виждам смисъл във всичко онова, в което съм виждала до преди да изгубя някой, който много обичах. И тази тъга не ми пречи да живея нормално. Приела съм я. Като всичко останало, което ми се случва. Ако не го приема, как ще го променя?

Това е и основният съвет - просто приемате, че ви е тъжно, намирате си свое време, в което да изживеете тази тъга, но продължавате да живеете своя си живот. Онзи, в който все още има слънце, въздух и вода, добри думи и хора, които ви обичат.


Всичко е наистина твърде лесно, когато знаеш как да се контролираш и когато си наясно с това, че сълзите бликват понякога, без да искаме и дори да ги потискаме, но наша е волята да ги спрем. И те не ни правят депресирани. Не могат да ни разболеят, ако им отделим от времето си, но не и от онова време, в което нашият свят има нужда от увереността, силата, отговорността, разбирането и усмивката ни. Тогава (колкото и да ни е трудно) влизаме в ролята и се пускаме по добре познатата ни писта. И дори в началото това да е роля и усмивката да е само „поза”, с времето тази роля отново става истинското ни "аз".

Когато минете през нещо страшно, защото смъртта няма как да не е такава, почти всички около вас ви казват, че сега имате нужда от повече слънчева светлина и разходки, от повече хора, с които да се заобиколите. Дали е така, всеки ще каже сам за себе си. Моето виждане е друго. Нямате нужда от нещо повече от това, което сте имали досега. Имате нужда от време за тъгата си - време, в което ще се чувствате сами и опустошени, но без да забравяте, че това време не е безкрайно. Дори имате нужда от място за тъгата си - поне това открих за себе си. Установих, че ако не ходя на гробището, не мога да излея мислите, думите и тъгата си. Намерих място, на което да го правя и някак да оставям тази тъга там. Не, не че я няма постоянно в сърцето ми, но там мога да и се отдам, без да я превръщам в тежест за останалите, без да я насаждам на някого. Там мога да остана сама. С нея. А имам нужда от нея. На този етап.

Никой не казва, че вашият начин да се справите с тъгата трябва да е като моя. Важното е да намерите такъв начин за себе си и да помните, че има едни сълзи, които чакат да бъдат изплакани. И в тях няма нищо лошо. Нищо срамно. И нищо, което може да се превърне в болест. Гневът и омразата могат да ви разболеят. Тъгата не. Тъгувайки за някого, вие показвате обичта си. А когато от вас струи обич, това не може да бъде болест.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
· Ако имате късмет...
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Всеки разговор с някого е важен
· Да се научим да разтоварваме емоционалния си багаж
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
· Към майка си
· Непорастващият малък принц на Екзюпери
· Тренировките и горещините - как да спортуваме пълноценно през лятото?
· Липсва ви енергия? Вероятните причини
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Сряда
17
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Орехите – най-обичаните ядки у нас за здраво сърце и добро настроение
Забелязали ли сте че орехът изглежда точно като човешкия мозък? Според древна мъдрост това е много повече...
Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
Водораслите - новото 3 в 1
В България водораслите се асоциират предимно с плаж, море и досадни зелени растения, които ни се мотаят...
Тревожността - II
Несигурността е сигурна Неспособността ни да свикнем с факта, че несигурността съществува и е съвсем...
Живот във форума
Отдавна виртуалното пространство се е превърнало в място, където можем да съществуваме във втора, паралелна...
Как да познаем истинския мед
Медът е един от най-невероятните дарове на природата. В съдържанието му преобладават фруктозата и глюкозата...
Фермерските пазари - перспектива за био земеделието
С всеки изминал ден нараства броят на хората, които живо се интересуват от това, какво слагат на трапезата...
"Премахнаха" ли ни смартфоните от собствения ни живот?
Обсебването ни към смартфоните днес се е сляло с действителността и никому не прави впечатление. Може...
СЗО включва играта на видео игри в списъка с психични разстройства
Заниманията с видео игри, т. нар. "гейминг", ще бъдат включени в списъка с психичните разстройства. Това...
Винаги ще съм тук за теб...
Емили Макдауъл (Emily McDowell) е артист и жена, преборила се с рака. Посланията в нейните "Емпатични...
Тръстиковата захар – здраве и аромат на южно слънце - I
От малки знаем, че захарта е само празни калории и в нея няма нищо полезно – нито витамини, нито минерали....
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Учени установиха: Депресията променя мозъка
Учени от канадския Център по наркология и психическо здраве към Университета в Торонто установиха, че...
Анализирай това!
Каквото и да се случи, го подлагате на постоянен анализ, щателно обсъждате и разисквате всяка случка,...
Овес за здраве и красота
Всички знаем, че пълнозърнените култури са идеалната закуска, която засища и ни дава здравословен старт...
Повече за класическата хомеопатия
Ако вече сте на етап, в който сте изоставили споровете за истинността на хомеопатията и сте решили да...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 36
Ден 36 от Коледните пости. Последният ден, в който ви разказвам какво постим у дома. Да, до края на Коледните...
Коледни пости - седмица 1
Началото винаги е предизвикателство – трудно, вълнуващо, пълно със съмнения. Хората сме измислили механизми...
Здравни рискове от пушенето на наргиле
Наргилето е средство за пушене на тютюн с дълга история в културната традиция на Ориента. У нас напоследък...
"Френският парадокс" - убедителни причини да се влюбим в червеното вино
Благоуханно, с наситен вкус, богато на цвят и носещо уют – какво би могло да бъде по-приятно от чаша...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Странна „птица”
На хората, които се отличават от останалите, често лепваме прозвището „странна птица”... Тя е различна....
Неочаквани ползи от тренировките
Тренировките карат тялото да отделя хормони, които повишават самочувствието ти моментално. Забрави за...
Кривата на глада II
Гликемичният индекс (ГИ) подрежда храните в скала от 0 до 100 в зависимост от това как вдигат нивото...
С една по-осъзнатата Коледа всеки може да даде и да получи шанс
Коледа е празникът, по който харчим най-много пари. Всички го знаем, всички го очакваме. Нашите грижливо...
Презервативите предпазват от поне 3 големи риска за здравето - използвайте ги!
Презервативите остават най-сигурният начин сексът да е безопасен. Използването им намалява драстично...
Елшата - келтската билка, вплетена в митологията
Във вярванията на келтите елшата е порта към света на феите. Съществува поверие, че самодивите боядисвали...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
В търсене на истинското призвание
Обкръжението ми изобилства от примери за хора, които не спират да търсят своето призвание, сменяйки почти...
Изкуствените подсладители – коварната отрова
Около вредата от захарта съществува истинска параноя, наричана е бяла смърт или сладка отрова. Затова...
Дори през зимата – здрави и красиви
Задава се зимата – сезонът, беден на „естествени” здраве и красота от природата. С преминаването сезонът...
Врастнал нокът - можем ли да подобрим състоянието?
Врастналият нокът е истинско мъчение, което може да продължи с месеци, а ако не се лекува навреме, да...
В центъра на събитията или отстрани
В най-изчистен вид това са двете възможни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш...
Ройбосът
Ройбосът често е наричан червен чай, но в действителност има малко общо с черния, зеления и белия, които...
Содата - всичко, което (не) знаем за нея
Кое е това вещество, което присъства във всеки дом? Мястото му е в кухнята, при почистващите препарати,...
Резене - храна, лекарство и много повече
Резенето ( морач, фенел, див копър ) е малко познато растение у нас. Латинската дума, от която идва,...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Тайните на малца
Поради специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, малцът е основна суровина...
Тамянът - ароматерапия, която лекува и душата
Първата асоциация, която си правим като чуем тамян, сякаш се свързва с разнасящите се из църквите типични...
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook