Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Тъгата е едно такова особено чувство, от което сякаш всеки иска да избяга. Напоследък все по-усилено се опитваме да я отхвърлим по всевъзможни начини. Семинарите, съветващи ни „как да живеем позитивно” и „как да се отърсим от проблемите”, са навсякъде. Тъгата започва да се третира все по-често като болестно състояние, което има нужда от спешно лечение. Понякога дори я бъркаме с депресията. Но докато депресията е истинска болест, тъгата е само състояние. Сянка на щастието и доброто настроение. И трябва да има място и за нея.

Съвременното общество поставя щастието като цел номер едно, без реално да си дава сметка, че пълно щастие наистина не съществува и че в даден момент то ще бъде помрачено, без наше съгласие. Именно несъзнаване ни пречи да преживеем напълно щастието си. Отричайки тъгата и бягайки от нея, ние сами влизаме в омагьосан кръг, в който постоянно гоним щастието, без да си даваме сметка, че е невъзможно то да е постоянна величина. Че трябва да минем през сенките, за да видим светлината.

За да прогоним тъгата, посягаме към алкохол, хапчета, сладко. Посягаме към телефона да но позабавляват социалните мрежи. Какво ли не, едно от друго по-пристрастяващо, само и само да не потъгуваме за малко.


Преди няколко месеца загубих един от най-близките си приятели. Млад човек. Почина внезапно. Шокът и ужасът, който изживях, не мога да опиша с думи. Сълзите, които пролях сигурно се равняваха на всички, които съм изплакала до тук в живота си. Състоянието, в което бях и все още съм, не е никак приятно като усещане, но е нещо, от което няма как да избягаш. Просто трябва да му се отдадеш. Да премине през теб. Да ти остави цялата си чернилка и след това постепенно да я отмиеш. С времето. С останалите мисли. С ангажиментите. С другите ядове и проблеми. Защото нищо не е вечно. Но и защото има неща, които никога няма да минат. Ще станат по-леки във времето, ще спрат да ни стискат така силно за гърлата, но ще си останат винаги там- белезите, които ни оставя живота- белези, които не харесваме, но няма как да заличим. И все пак много от вас ще попитат"

а какво можем да направим, когато наистина сме затиснати от тъгата и тя не ни позволява да изплуваме?


На първо място - зависи каква е причината да сте в унило състояние. Ако сте изгубили работата си или нямате достатъчно пари, ако някой ви е изоставил, ако близък се е разболял или просто сте твърде заети и уморени, не забравяйте, че това са временни проблеми и че колкото и клиширано да звучи, и тяхното време ще отмине. В никакъв случай обаче, не пренебрегвайте своята роля за разрешаване на трудностите. Вие сте тези, които трябва да побутнат промяната. Не позволявайте да се носите по течението. Помнете, че всичко зависи от вас. А ако се усещате безсилни - потърсете съвет, приятел, компания. Споделете. Единствено смъртта не е ваш избор. Само нея не можете да промените. С всичко друго можете и трябва да се борите и да търсите решение. Никога не се оставяйте на отчаянието и на съдбата, защото вие „ковете” съдбата си поне в 90% от времето ви.

Тук малко уточнение - под „не се оставяйте на отчаянието” имам предвид да не потъвате в дълбока яма, без това да означава, че нямате право да плачете и дори на моменти да се чувствате напълно унищожени. Напротив.

- имате конкретен проблем проблем - веднага пристъпете към решението му. Чувствате се зле - отивате на лекар. Губите си работата- още на следващия ден усилено започвате да търсите нова. Не си оставяйте време, в което да мислите, да гадаете, да се обвинявате, да отлагате. Просто действайте. Миналото няма да върнете, затова повече кураж и изгонете по-бързо тъгата, иначе тя ще отнеме от решителността да се справите с проблема.

- Чувствате се предадени, унижени, наранени, плаче ви се - плачете сега. Наплачете се. Не преглъщайте сълзи и не позволявайте тъгата да ви стиска за гърлото. Отдайте се на болката, след нея ще дойде тъгата, приемете факта, че те са неразривно свързани. Но не се поддавайте, а търсете своите начини, дори под напора на ежедневието, да излизате от тъгата.

Когато почина моят приятел, плаках няколко часа без да спра, после спах около 12 часа и накрая, когато се събудих с огромни торбички под очите, просто си казах „болката няма да спре, но ме чака работа, дете, мъж, готвене и тези „неща” не търпят отлагане. Нито детето ми ще стои гладно с дни, чакайки ме да се наплача. Нито шефът ми ще ми каже „ами вземи си колкото си искаш почивка”. Нито пари ще ми паднат на готово от небето. Нито ще променя нещо, ако плача още 6 часа без да спра.” Оправих се пред огледалото, като всеки ден. Дори грим сложих. Не, не ми беше до това, но го направих, защото трябваше. И денят ми тръгна в обичайния си ритъм. Вечерта нямах търпение всички да си легнат, за да се наплача отново. И го направих. И все още го правя понякога.

Но това, че плача преди да заспя, не означава, че живея в някаква страшна депресия и не виждам смисъл във всичко онова, в което съм виждала до преди да изгубя някой, който много обичах. И тази тъга не ми пречи да живея нормално. Приела съм я. Като всичко останало, което ми се случва. Ако не го приема, как ще го променя?

Това е и основният съвет - просто приемате, че ви е тъжно, намирате си свое време, в което да изживеете тази тъга, но продължавате да живеете своя си живот. Онзи, в който все още има слънце, въздух и вода, добри думи и хора, които ви обичат.


Всичко е наистина твърде лесно, когато знаеш как да се контролираш и когато си наясно с това, че сълзите бликват понякога, без да искаме и дори да ги потискаме, но наша е волята да ги спрем. И те не ни правят депресирани. Не могат да ни разболеят, ако им отделим от времето си, но не и от онова време, в което нашият свят има нужда от увереността, силата, отговорността, разбирането и усмивката ни. Тогава (колкото и да ни е трудно) влизаме в ролята и се пускаме по добре познатата ни писта. И дори в началото това да е роля и усмивката да е само „поза”, с времето тази роля отново става истинското ни "аз".

Когато минете през нещо страшно, защото смъртта няма как да не е такава, почти всички около вас ви казват, че сега имате нужда от повече слънчева светлина и разходки, от повече хора, с които да се заобиколите. Дали е така, всеки ще каже сам за себе си. Моето виждане е друго. Нямате нужда от нещо повече от това, което сте имали досега. Имате нужда от време за тъгата си - време, в което ще се чувствате сами и опустошени, но без да забравяте, че това време не е безкрайно. Дори имате нужда от място за тъгата си - поне това открих за себе си. Установих, че ако не ходя на гробището, не мога да излея мислите, думите и тъгата си. Намерих място, на което да го правя и някак да оставям тази тъга там. Не, не че я няма постоянно в сърцето ми, но там мога да и се отдам, без да я превръщам в тежест за останалите, без да я насаждам на някого. Там мога да остана сама. С нея. А имам нужда от нея. На този етап.

Никой не казва, че вашият начин да се справите с тъгата трябва да е като моя. Важното е да намерите такъв начин за себе си и да помните, че има едни сълзи, които чакат да бъдат изплакани. И в тях няма нищо лошо. Нищо срамно. И нищо, което може да се превърне в болест. Гневът и омразата могат да ви разболеят. Тъгата не. Тъгувайки за някого, вие показвате обичта си. А когато от вас струи обич, това не може да бъде болест.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Не усложнявайте неща, които може да са прости
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Какво представлява самоефективността и как да я подобрим?
· Сутрешни ритуали за обич
· Да извикаме интуицията на помощ
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· На ухо
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
· Камфорово масло - против възпаления и за профилактика в грипния сезон
· Полезна или не е консумацията на ядки вечер?
· Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
Четвъртък
21
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се...
Необикновените свойства на една обикновена круша
Ароматните и сладки плодове на крушата са известни още от древни времена и човечеството отдавна се възползва...
Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?
Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича...
Уморени криле
Умората толкова добре умее да се промъква незабелязано в ежедневието ни, че ние измисляме какви ли не...
Необикновената обикновена леска
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Освен че плодовете и са...
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Диетата на Снежанка – как да се избавим от пигментните петна
Луничките и тъмните петна – това е цената на плажния произвол, който си позволяваме през жарките месеци....
Цялата истина за „хапчето след секс”
Когато сексуалните страсти се развихрят, разумът често се оказва един неприятен свидетел. За да избегнем...
Превъплъщенията на авокадото
Трудно може да се даде определение на авокадото. Официално се нарича плод, но вкусът му наподобява този...
Здравни рискове от пушенето на наргиле
Наргилето е средство за пушене на тютюн с дълга история в културната традиция на Ориента. У нас напоследък...
Завръщането на просото
Просото е поредната незаслужено пренебрегната традиционна култура за сметка на модерните напоследък суперхрани...
Да посрещнем студената есен с топлина в душата
Безспорно в живота на всеки от нас има наистина ужасяващи моменти. Няма как да избегнем трудностите и...
Как да не съсипем косата си по време на диета
Когато започваме поредната диета, вдъхновени от идеята, че ще изглеждаме зашеметяващо в новия си бански...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 30
Ден 30 от Коледните пости. С наближаването на Коледа почти не ми остава време за нищо. Работните ангажименти...
Сините сливи
Един от плодовете, с който свързваме лятото е синята слива. Вкусна и сочна, тя е прекрасен източник на...
Как да: Изберем олекотена завивка
На пазара се предлага голямо разнообразие от завивки. Олекотените им версии стават все по- популярни...
Как биоритмите влияят на нашия живот?
Още древните лечители им се доверявали напълно. Точно затова и в наши дни те са достатъчно изследван...
Бакла - полезният зеленчук в началото на лятото
Баклата е растение от Бобови, един от най-ранните зеленчуци. И макар да е полезен, далеч не колкото зеления...
Как се променят жените, когато не са обичани?
Любовта може да се ражда за няколко минути, да се гради бавно, но да умира до края на дните ни. Няма...
Сенната хрема – причини и профилактика
Сенната хрема е една от най-разпространените алергии. Името й идва от сено, тъй като се причинява от...
Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн Да започнеш разговор...
Етерично масло от ветивер при белези и за засилване на имунната система
Маслото от ветивер се използва широко в традиционната медицина в Южна Азия, Югоизточна Азия и Западна...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
Лошият дъх – една неудобна тема
Без преувеличение лошият дъх може да разруши приятелство, любовна връзка, служебни отношения. И то без...
СЗО включва играта на видео игри в списъка с психични разстройства
Заниманията с видео игри, т. нар. "гейминг", ще бъдат включени в списъка с психичните разстройства. Това...
Негативните емоции са част от нас
“…човек не може да тъжи много дълго в такъв интересен свят, нали?” – Луси Монтгомъри Светът е пълен...
Да се справим с телефонните вампири
Ежедневието ни често е натоварено и когато ни липсва реалното време, прекарано с приятели, опитваме се...
Променливите вкусове през бременността
През бременността настъпват шеметни промени в организма на бъдещата майка и те далеч не са само физиологични....
Мъжът със златната ръка
Има един човек на света, който е помогнал на повече хора, отколкото можем да си представим, че е възможно...
"Който казва, че не обича шоколад, вероятно лъже"
Чудили ли сте се защо, след като сте изяли цял шоколад или преполовили кутия бонбони, желанието ви да...
Споделеният начин на живот
Думата „споделям” днес е придобила съвсем ново значение. Това не е вече онзи съкровен акт да се разкриеш...
Водораслите - новото 3 в 1
В България водораслите се асоциират предимно с плаж, море и досадни зелени растения, които ни се мотаят...
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
Лутеинът – мощен антиоксидант-съюзник за добро зрение
Очите са един от най-важните ни органи. В съвременния ритъм на живот, често ги претоварваме с дълго стоене...
Как да трансформираме съжалението във възможност за израстване?
„... съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който може да пребивава живата душа...“...
Пролетно прочистване със зелени супер храни
Супер храните се утвърдиха в нашия начин на хранене като възможност с малко да си набавим много. Особено,...
Ракът не знае, че надеждата винаги ще го надживее
Ракът е най-ужасната болест. Той е коварен, защото се промъква незабелязан, а когато го забележим,...
Една дъвка, моля!
Прототипът на съвременната дъвка е открит още в дълбока Древност, когато нашите предци са използвали...
Опасна ли е токсоплазмозата?
Почти всяка бременна настръхва при споменаването на токсоплазмозата и през 9-те месеца бъдещите майки...
Гуарана топи мазнини, ободрява по-силно и по-трайно от кафето, но и по-здравословно
Интересът към гуараната като стимулант за мозъчната и физическата дейност се увеличава все повече и то...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook