Допада ми, че не за мен болеете

Допада ми, че не за мен болеете,
допада ми, че не за вас болея,
и няма да изгубим под нозете си
кълбото земно, плаващо нанякъде.
Допада ми, че мога да съм смешна,
небрежна, неумела със словата,
да съм спокойна, да не се свеня
ръцете ни когато се допрат.

Допада ми това, че сте прегърнал
пред мене друга и не ме прокуждате
да изгоря в огньовете на ада
защото не целувам вас, а друг.
Защото ласкавото мое име,
о, нежни мой, не ще мълвите никога,
ни ден, ни нощ… И няма да открием
на църквата сред тишината някои,
над нас запели свойто „алилуя”!

Благодаря ви от сърце, с ръка,
зарад това, че без дори да знаете,
обичате ме тиха сред нощта
и в редките ни срещи на смрачаване,
за нашето нескитане подлунно,
за слънцето, негреещо над нас,
защото вие не за мен болеете,
и аз - уви! - болея не за вас.