Влюбването е онази необходимост за промяна

Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после идва неспокойството като пред голямо събитие и когато се появи някой, ние вече сме готови да се впуснем. Не толкова в любовта, колкото в промяната.

Със своята преобръщаща всичко сила влюбването ни вади от нещастна връзка, от застой, от лъжа, от чувството за "не тук и не сега". То може да прерасне в любов, може и да остане само увлечение. Не е нужно да се окаже най-голямата любов в живота. Може да трае миг или ден, понякога повече.

Урокът на влюбването е да не му се съпротивляваме, когато го почувстваме, че се случва, защото това е знак, че промяната е необходима. С разума си не го осъзнаваме, но със сърцето си вече копнеем.

Моногамията е една голям заблуда - ние трябва да сме свободни да се срещаме и разделяме свободно с другите. Да вземаме и даваме любов, споделяне, топлина. Толкова дълго, колкото имаме нужда. Докато не дойде следващото влюбване, което да ни подскаже, че е време за промяна. Ако има истинска любов, то тя срещата на двама човека, които не изпитват желанието да се влюбват в другиго. Които са достатъчно свободни, за да нямат нужда да променят нещо във връзката си, докато се срещат и с други.

Влюбването не е цел, нито началото на пътуването. То е една междинна станция на безкрайните ни срещи и раздели.