В дните, когато не сме особено щастливи, да си припомним това

Има дни, различни от другите. Понякога са безпричинно лековати, безгрижни. Сякаш всичко се нарежда, всички планове се сбъдват. Има време за всичко, сервитьорките се усмихват, градският транспорт е навреме. Мушкаш се в задръстванията, пред теб отварят нова каса и ти си най-отпред. Има такива дни. Хората се усмихват, не се дразнят за дреболии, работният ден минава ехе..неусетно направо. Децата слушат, мъжът е напазарувал, сметките са платени и никой не е болен. Щастие!

Има и други дни - точно на обратно. Няма да изброявам - както щастливите семейства си приличат, така и щастливите дни. Както нещастните семейства са нещастни по своему - такива са и нещастните дни. Всеки си има своя малък ад, който умее да се струпва наведнъж. Да ни лиши от надежда, да помрачи плановете и да ни обезвери в светлото бъдеще, в човешкия род и в нас самите.

В един от тези дни трябва да знаем:

Парите не са най-важното. Да, важни са, улесняват живота ни и дори го правят по-приятен. Днес голяма част от нашия успех се измерва в пари или в материални блага. Но не е ли по-добре дни на равно, леко щастие, в което умееш да си правиш сметката, отколкото дни на пилеене, редуващи се с дни на лишение. Дни на разхищение, последвани от дни на тъга, мъка дори, че не можеш да си позволиш това или онова? Не, защото точно парите не определят благосъстоянието ни, а нашето отношение към тях. По-важни от тях са да имаш на кого да се обадиш в тъжен ден, детето да тича щастливо в парка, да има просто и вкусно ястие, около което са седнали любимите ти хора.

Този, с когото се сравняваш, несъмнено се сравнява с някого другиго. Вселенска истина е, че постоянно сравняваме себе си с другите. За да намерим мястото си, да определим целите си, да се обогатим и развием. ДА, стига това да не води до чувство за непълноценност и завист. Но и най-печеният, красивият, успешният човек, жена или мъж, на които се възхищаваме и дори подражаваме - и той го прави на свой ред. Под нас винаги има някой, както има и над нас. Най-добре е да знаем мястото си.

Да си различен значи да бъдеш себе си. Младите хора предпочитат да подражават, по-зрелите търсят себе си, а мъдрите знаят, че да бъдеш себе си е най-уютното място, на което можеш да си. Осъзнаването, че преиначаването и фалшът привличат грешните хора, докато уникалността привлича точните хора, това осъзнаване е едновременно облекчение и освобождение. Няма по-добро място от твоята собствена душа.

Благодарността, благостта, смирението са краткият път към щастието. Не става дума за овчедушие или прекомерен позитивизъм, за мотивиращи цитати и красиви притчи. Благодарността ни лишава от яда, благостта - от злобата, смирението - от болното его. Ако имаш лош ден, не забравяй да намериш нещо, за което да си благодарен, човек, когото да прегърнеш, дете, на което да се засмееш. В дните, в които не сме особено щастливи, щастието е пред очите, но то търси сърцето ни. Ние просто трябва да го отворим към красотата и доброто. Защото ги има, независимо от нашите дни и нощи. Независимо от нашите проблеми. То е там, ние обаче трябва да отидем сами към него