Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Народните жени будителки



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими в каузата си...мъже. Портрети от стените, имена на улици, училища. Герои, които почитаме не само на 1-ви ноември. Левски, Ботев, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Георги Раковски, Паисий Хилендарски. И има право да е така. На мъжете е принадлежало публичното пространство, докато жените са властвали у дома - майки, домакини, пазителки на семейната памет.

Но както е имало непримирими мъже, така е имало и непримирми жени.


Жени, които усещали в себе си повече сила и смелост от тази, която общоприетото за редно им е отредило. Будни девойки, които не желаели да следват предначертания им път, стигащ до портите на домовете им. Търсели са нещо повече, чувствали са се призвани, способни на нещо повече.

Малко се говори, малко се знае за жените будителки през Възраждането. Няма снимки, няма извори, документи. Известните жени в нашата история не се радват дори на грам от патетиката, която следва мъжете будители. Те оставят в сянка, просто защото не ги познаваме. Повечето от тях са били учителки - единствената професия, която е била приемлива и достопочтена тогава. Просветените, грамотните момичета толкова силно усещали силата на знанието и словото, че естествено ставали учителки на свой ред. Връщали се в родните си села, от които били откъснати години наред. Трудни години в чужди домове, далеч от дома и всичко познато, и започвали на свой ред да преподават, да организират учебен процес, да създават библиотеки, дружества, паралелки. Развивали благотворителна дейност, грижели се за общността всякак, както намерят за добре. Като жени.

Защо е нужно това дълго въведение преди да ви запозная с три жени будителки?


Нужно е да се осветли темата така, че тя да не бъде в контекста на някакъв реваншистки псевдо-феминизъм. Нужно е тези имена просто да бъдат гласни, да се знаят. Техният принос не е толкова в дела, които кънтят в историята, дати, които знаем от детската градина, а в десетките грамотни деца в малките села из Родопа, Македония. Тяхната благотворителност за бедните и болни деца. Десетки литературни четения, празници, концерти, драматизации. Които може би не остават в масовите чествания на Деня на будителите. Но са тази брънка в общия процес на формиране на самосъзнанието, на грамотността, езика, народността, без която няма да има приемственост, няма да има тази масовост и постоянство във Възраждането и след Освобождението. Не само София, но село в Родопа, не само в центрове на Възраждането като Габрово, Русе, Пловдив, но и в Битоля. Там, където връзките са тънки, гръцкото и османското влияние - силно. Тайната надежда на всички тези чествания е, че някой, някъде, някое дете може да се вдъхнови. Някое момиче да усети близки тези будителки, да следва примера на техния дух в трудни времена, в чужбина, когато си мисли, че всичко е изгубено. Да знае, че е имало и по-трудно и безнадеждно, но някой там, тогава, не се е отказал лесно.

Станислава Петкова Караиванова-Балканова е учителка в Битоля, Дъщеря на известната Неделя Петкова (Баба Неделя). Участничка в движението „Българска зора“, което е с просветна дейност, но поддържа и революционна. Станислава Петкова е родена в град Сопот и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля. Отначало преподава в дома си на 102 момичета, но броят им расте, тъй като това са момичета на семейства, които държат да запазят българското си самосъзнание.

Именно гръцкото влияние в Битоля затваря училището й и тя, заедно с майка си, отиват да преподават в Охрид. Следват Воден, Солун, Крива паланка. Заедно с майка си ушива и извезва знамето на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание през 1876 г., което трябвало да подпомогне Априлското. Станислава Петкова съчинява за четата и песен, която посвещава на делото й:

Я дойди при мене, българке.
Ела след мен, сестричке.
Облечи бела премена
да идем в гора зелена


След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. По това време започва голяма бежанска вълна от Македония и Станислава подпомага бежанците в околността. Работи още като телеграфистка в Цариброд. Умира през 1926 г. в София на 68 г.


Йорданка Филаретова - "Госпожата" е родена на 19 март 1843 г. в София. Йорданка расте в градска среда, в заможно семейство. Тя е първата софиянка, която хората нарекли "госпожа". Филаретова основава женското благотворително дружество „Майка“ и Женска гимназия - нещо като средно училище за вече грамотни девойки, които искат да продължат образованието си. Млада, будна, интелигентна, Йорданка е една от първите, които постъпват в новооткритото от просветния деец Сава Филаретов девическо училище в София. Двамата се женят, когато тя е само на 17. Вярна спътничка на съпруга си, тя продължава простветната му дейност и след неговата ранна смърт. Известно време живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в родния си град.


В София Йорданка Филаретова се чувства в свои води и разгръща огромна просветителска дейност - през 1869 г. по нейна инициатива в София се основава женското дружество „Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища, да държи сказки, да насърчава и подпомага желаещите да се учат. Дълги години Филаретова е председателка и ръководителка на дружеството. В този период (1869 – 1877) тя поддържа също финансиране на революционната дейност. Освен това, Йорданка Филаретова е пример за истинска гражданка и дама.

Влиянието й е толкова голямо, че тя приема в дома си млади жени, които учи на обноски, ценности, изкуство и литература, мода.


След злополучната кончина на Левски, когото е укривала в дома си, Априлското въстание и Освобождението, Филаретова продължава своята дейност. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. изоставя дома си и става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“. След смъртта и на сина й тя се отдава на благотворителност. С парите за образованието му през 1893 г. тя открива първото средно стопанско девическо училище, в което учат момичета от цялата страна, а на бедните дори им се поемат всички разходи.

През 1896 г. Филаретова се замонашава в Кремиковския манастир, завещава личните си имоти на Църквата. Основава благотворително дружество и продължава делото си - тя иска да открие приют за бедни и самотни възрастни хора. С приходите от построеното със събрани от нея пари "доходно здание" на пл. "Св. Неделя", тя финансира приюта. В него тя прекарва и края на живота си. Йорданка Филаретова си отива на 25 април 1915 г., на 72 години.

Рада Казалийска е учителка в Родопа, поетеса, монахиня, родена на 8 юли 1821 г. в с. Райково, Смолянско. Баща й е търговец, който научава, когато Рада е на подходяща възраст, че в Карлово и Калофер са открити първите новобългарски училища. Той я праща в Карлово с ясната цел да изучи детето си тя да стане учителка в родния си край. Там училището е елино-българско и се води от даскал Райно Попович (1773-1853) - учител още на Петър Берон, Георги С. Раковски, Евлоги Георгиев, Ботю Петков, Гавраил Кръстевич и още много други. След завършване на четиригодишното си обучение при него Рада Казалийска отива в Калофер, където продължава двегодишен курс на обучение при даскал Ботьо Петков (1815-1869), бащата на Христо Ботев.

И така, след всичките тези години, през 1842 г. Рада Казалийска открива в с. Райково първото класно училище в Родопа, в което се обучават и момчета, и момичета.


През 1845 г. отваря и вечерно училище, "Училище за черковен ред и славянско пение". Откакто започва учителската си дейност, на едва 21 години, Рада постепенно измества с български език наложилата се норма на гръцко ориентираното обучение, преподава и богослужебни църковно-славянски текстове. През по-голямата част от живота си Рада учителства в цялата Смолянска област. В напреднала възраст се включва и в организацията на Илинденско-Преображенското въстание, за която си дейност е арестувана, на 80 г., и попада в Одринския затвор. Когато все пак е освободена, тя приема монашество в Калоферския девически манастир. Умира на 14 декември 1907 г., на 86 години.

Рада Казалийска е известна и като първата българска поетеса - на нов български език и в смисъла на поетичното изкуство като такова. Запазени от сина й са няколко стихотворения, с едно от което ще завърша този разказ за невероятните жени будителки:

Благослови ме, майко

В часа на тежката раздяла,
кога езика ще мълчи
и сълзи, сдържани с мъка
ще тегнат в моите очи.

Вдигни над мен десница свята,
благослови ме, майко ти,
над моя път посред тъмата
лъча закрилен да блести.

Да не забравим идеала,
вкърмен на твойта чиста гръд,
и туй, което си ми дала,
да не покитя в прашний път.

Благослови ме - храбър войн
със себе си да бъда аз -
герой за подвизи достоен
та в онзи безпросветен час,

кога ме тъмна скръб обсеби,
припомнил име на жена,
на обич, майко, към тебе,
аз нека да не прокълна.


Източник на данните за Рада Казалийска е книгата на Мария Антонова: "Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса"
Коментари
2018-01-30 #1
канна
Благодаря за статията! Достойни жени и майки на българския народ!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· На 6 януари е роден Христо Ботев, да си спомним за него
· Добрите съвети на д-р Петър Берон
· Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
· Пенчо Славейков в очите на Мара Белчева
· На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
· Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя
· На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
· Знаменитите жени в българската история
· Баба Марга - Българка от стари времена
· „Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
· Предупреждение
Сряда
22
Август 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
Когато направихме играта "Пролет с Hera.bg" - за пролетна и великденска декорация, вие ни изпратихте...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Вижте тези невероятни рисунки на пясъка
Всяко дете обича да си рисува на плажа. Пясъкът е идеалното платно - заглаждаш с ръка и можеш да започнеш...
Любими цитати от "Да убиеш присмехулник"
"Да убиеш присмехулник" е една от най-хубавата книга за подрастващи, всъщност - за хора от всички възрасти....
Лятото остана някъде далече...
Лятото остана някъде далече. Морски вкус на спомен в пръстите догаря. Там едно момиче бавно се съблече. После...
Достойнството - костната система на човешката нравственост
"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина....
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
1 ноември: Ден на народните будители
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език. 1 ноември е честван като Ден...
ЕС ще ограничи употребата на канела
ЕС може да ограничи употребата на канела на килограм тесто, съобщава вестник The Telegraph. Всъщност...
Катакомбите - част III
Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където...
Притча за Любовта, Приятелството и Доверието
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато...
Круизите - почивка в "плаващия град"
Круизните пътувания набират все по-голяма популярност по цял свят. Все повече хора решават да прекарат...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Докато говориш...
Докато говориш не точно това, което мислиш, докато слушаш не точно това, в което вярваш и правиш не...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Ако мълчиш, ще те чуе този, който те обича
Ако крещиш, ще те чуят всички. Ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб. Ако мълчиш, ще...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Мит или истина? Суеверия около Хелоуин
Хелоуинската нощ води със себе си много легенди и поверия. Дали са истина, кой знае? Ако сте любопитни,...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
15 незабравими цитата от Блага Димитрова
Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката. Не вървете...
Ще танцуваме ли...латино? - I
В горещите латино ритми винаги се е крила една екзотична симфония от страст, мелодичност и темперамент....
На 66 години ни напусна магьосникът Тери Пратчет
Тери Пратчет е един от най-великите писатели на нашето време. Може никога да не сте чували името му,...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Искам да ти кажа: "Благодаря ти, че си се появила в живота ми"
"На теб, моя приятелко! Която срещам рядко, но с която общувам пълноценно. На теб, с която пия кафето...
Aко любовта унищожава свободата...
Aко любовта унищожава свободата, тя губи своята стойност....
7 филма, заради които ще се зарадвате, че сте необвързани
Гушкане, одеало, филм - романтичната класика, нали? Е, освен всички романтични комедии и тежки любовни...
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Тангото в киното - 6 велики кино сцени
Тангото е в корена на самия живот. То съдържа най-красивите страни от него - любов и страст, но и най-опасните...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Цветът на 2018 - Ултравиолетово (Ultra violet)
Преди броени часове институтът по цветовете Pantone обяви цвета на новата 2018 година - това е наситено,...
Морета от лалета
Навън вече се усеща пролетта. Изтърсваме от себе си снега и зимата и сме жадни за слънчеви лъчи и грейнали...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Скоро отпразнувахме в снимки 80-годишния юбилей на една истинска италианка - София Лорен, броени дни...
Искам да ти кажа: "Тя ми даде сила и кураж да продължа живота си"
"Преди пет години мъжът ми ме напусна. Леля Таня, моята съседка беше до мен в този миг. Само ми казваше:...
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook