Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мислех, че на Коледа ще сме само аз и кучето ми



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нямам свое семейство, нямам гадже и си мислех, че тази Коледа ще сме само аз и кучето ми. Родителите ми заминаха със свои приятели в чужбина, иначе щях да съм с тях и с кучето ми. Канеха ме, разбира се, но как да отида на Коледа в Гърция, аз с три двойки на средна възраст 55 години. С тях и с кучето ми. Те са страхотни хора, семейни приятели, и се знаем откакто нямах кучето ми, но ги виждам, че са в етап, в който се наслаждават на живот с пораснали деца и какво да правя с тях - само да ме мислят защо съм на 32 години, а нямам мъж, дом, деца. Само една неудобна квартира и да, кучето ми.

Сега за кучето. Тя е прекрасна дама, моята Илайза (заради героинята на Одри Хепбърн от "Моята прекрасна лейди"). Но й казвам Елиз. Тя няма порода, родена е на улицата и точно като адашката си - претърпя пълна промяна на обноските и навиците си. Но е голяма красавица и много обичлива. Средна ръст, бяло-рижава с дълга муцунка и неспокойна опашка. Цялата е такава една неспокойна. Сигурно защото не е живяла добре преди мен. Намерих Елиз една вечер на улицата, когато беше края на пролетта, който съвпадна с края на първата ми сериозна връзка. Тя просто ме чакаше близо до входа на общежитието. Студено през април, валеше дъжд и тя, сещате се как могат да гледат кучетата сърцераздирателно, да чупят веждите си с онзи поглед, така гледаше и ме чакаше.

Аз успях тази вечер само да я нахраня, нямах сили за повече. Продължихме така известно време - хранене, гушкане, игра на полянката. С нея живнах и аз. Докато не скъсахме окончателно с онази ми любов и реших, че е време за промяна. Заради Елиз напуснах общежитието и взех квартира, започнах работа. За да мога да се грижа за нея. Беше трудно, защото като чуят, че си с куче, и директно затварят телефона. Всички ме разубеждаваха, всички настояваха да я дам в приют и какво ли не. Но ние си останахме двечките. Минахме през няколко мои връзки, дипломиране, премествания, смяна на работа - наистина какво ли не. Но нито за миг не ми хрумна да я оставя. И когато осъзнах, че тази Коледа ще съм с нея, всъщност не го приех много зле. Ние вече 11 години бяхме само двете, каквото и да ставаше.

Казах си - Коледа не е само шумни семейни сбирки и цялото това дърдорене, кръстосаните разпити и натякването на родата, че еди какво си може да си успял, но винаги ще намерят нещо, в което не си. Затова е семейството - да те поправя и насочва, да те намества на правилния път. Да ти каже кое е правилното в живота. Уморих се от това. И когато нашите казаха "Заминаваме", зарадвах се за тях, но и за себе си.

Ще си гледаме с Елиз някой филм, ще си направим нещо вкусно за хапване. Тя си има едни пакетчета кучешка храна за празник, много добре си ги знае, само като чуе шушкането и наостря ушета. Не сме единствените на този свят - едно добро куче и неговия човек, които ще прекарат поредния празник сами. Все някой е загубил скъп човек, все някой липсва край нас, все някой е сам на Коледа. Но това не е повод за тъга, нито за самосъжаление. Хората поначало сме сами, компанията от този и онзи ни е временна. Но кучетата са нещо отделно - най-доверчивата компания на света. И наистина минават с нас през всичко. Моменти, когато никого не искаме и когато никой не иска нас.

Така че няма нищо драматично в това да си сам с кучето си. Заговорих се с една колежка от новата работа и й разказах за тези неколедни и непразнични обстоятелства. Едвам-едвам, защото хората започват да те съжаляват, нали: "Знаете я - онази луда, дето е сама с кучето си. Онази самотната, дето си няма никого." Но колежката ми не реагира така. Оказа се, че прави събиране за хора, които нямат планове за Коледа. Това било някаква мода - каниш едва ли не непознати, всеки си носи храна по вкус и не задължително традиционна и така, веселба да има. "Малко е странно", каза тя, "но какво губиш - като не ти харесва, тръгваш си. Няма родово-семейни връзки, на които си длъжен и никой няма да ти го натяква цял живот, че не си в кравешки възторг на Бъдни вечер". "Кучето?", "Да, разбира се, вземи и нея. Няма да е сама на Коледа я!". С което предложението автоматично мина на първо обсъждане.

Посъветвах се с Елиз (по-скоро аз й говорех, а тя само ме гледаше и потропваше с опашка, но ме разбра, сигурна съм). Не знам дали си въобразявам, но сякаш по-усърдно тропаше, докато й извеждах доводи, защо да не отидем. И, да ви кажа, решихме да приемем. Аз заради нея, тя заради мен, и така.

Мислех, че сме само аз и кучето, но се оказа, че сме много сами на Коледа. Просто трябва да го споделиш с някого. А това е сякаш срамно за този период от годината. Няма срам, човек тряба да е честен пред себе си. А кучетата правят това - карат те да си по-открит и директен. И много добре знаят, че те могат само с нас, но ние имаме нужда и от другите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 начина, по които кучето ни казва, че ни обича
· Различните (и екзотични) домашни любимци
· Полезни съвети, ако сте с куче на път
· След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
· "Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
· Домът на душата
· Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
· Тук пияни и блудни сме всички...
Понеделник
21
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Упражнение за учениците: Народните будители за деца и родители
След като и най-малките разбраха за народните будители със симпатичния пъзел на Инна, ред е на по-големите...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
В разгара на летния сезон - кои са безопасните надуваеми съоръжения?
Глобален доклад на Световната здравна организация (WHO) посочва удавянето като третата водеща причина...
Тематичната сватба - някои свежи и модерни идеи за съвършената сватба
Сватбите не са това, което бяха. Или поне вече не изглеждат по начина, по който изглеждаха до преди десетина...
Отпразнувайте края на лятото с парти на открито
Краят на лятото винаги носи тъга. Опитваме се да запазим колкото се може по-дълго настроението, голите...
Цветовете в интериора
Цветовете са първото, което забелязваме, когато прекрачим прага на нечие жилище. Още в началото те започват...
Как да: Сварим яйца за Великден без напукване
Наближава Голямото великденско боядисване на яйца. Може би ви се се случвало да сложите 20- 30 яйца и...
Благовещение - 25 март
Благовещение е празник, който обединява всички християни, без значение дали православни, католици или...
Кокосова палма у дома
Кокосовата палма носи екзотиката на непреходното лято и тропически ширини. Това е и нейната естествена...
Втори живот на вещите - рециклиране за устойчиво развитие
Устойчивото развитие стимулиращо естественото природно равновесие в епохата на индустриален подем, се...
Перем ли правилно?
Едно от най-неприятните домакински задължения, които наистина нямат край, е прането. Когато имаш съпруг...
Порцеланът – бижуто в нашия дом
Съдовете от изящен порцелан служат не само за сервиране на храната, но и имат ценност на истинско семейно...
Mалките жилища
За да се поддържа една голяма къща се изисква голямо количество топлинна енергия и електричество. А в...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 36
Ден 36 от Коледните пости. Последният ден, в който ви разказвам какво постим у дома. Да, до края на Коледните...
Васильовден
На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много...
Моето бюро, моята крепост - II
Плюсове и минуси на различните типове бюра Ъглово бюро + Гъвкаво решение, може да се побере в стаи...
Алея на славата... в коридора
Всеки има нужда от признание, похвала и стимул, но най-вече децата. Сигурно сте виждали как очите им...
Успение Богородично
На 15 август (28 август, по стар стил) по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица или...
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
Преди повечко години, когато светът е бил по-малък в представите на дедите ни, а домът, махалата, селото,...
Дървовидно алое
Родът Алое включва около 350 вида растения, които произхождат от тропическите области на Африка и Арабския...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 28
Коледни пости, ден 28. През уикенда сварих червен боб, като идеята ми бе да го превърнем в яхния. Честно...
Най-"коледните" подправки
Коледа е единственият празник, който има свой личен аромат. Той е упойващ и топъл, навява мисли за уют...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook