Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мислех, че на Коледа ще сме само аз и кучето ми



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нямам свое семейство, нямам гадже и си мислех, че тази Коледа ще сме само аз и кучето ми. Родителите ми заминаха със свои приятели в чужбина, иначе щях да съм с тях и с кучето ми. Канеха ме, разбира се, но как да отида на Коледа в Гърция, аз с три двойки на средна възраст 55 години. С тях и с кучето ми. Те са страхотни хора, семейни приятели, и се знаем откакто нямах кучето ми, но ги виждам, че са в етап, в който се наслаждават на живот с пораснали деца и какво да правя с тях - само да ме мислят защо съм на 32 години, а нямам мъж, дом, деца. Само една неудобна квартира и да, кучето ми.

Сега за кучето. Тя е прекрасна дама, моята Илайза (заради героинята на Одри Хепбърн от "Моята прекрасна лейди"). Но й казвам Елиз. Тя няма порода, родена е на улицата и точно като адашката си - претърпя пълна промяна на обноските и навиците си. Но е голяма красавица и много обичлива. Средна ръст, бяло-рижава с дълга муцунка и неспокойна опашка. Цялата е такава една неспокойна. Сигурно защото не е живяла добре преди мен. Намерих Елиз една вечер на улицата, когато беше края на пролетта, който съвпадна с края на първата ми сериозна връзка. Тя просто ме чакаше близо до входа на общежитието. Студено през април, валеше дъжд и тя, сещате се как могат да гледат кучетата сърцераздирателно, да чупят веждите си с онзи поглед, така гледаше и ме чакаше.

Аз успях тази вечер само да я нахраня, нямах сили за повече. Продължихме така известно време - хранене, гушкане, игра на полянката. С нея живнах и аз. Докато не скъсахме окончателно с онази ми любов и реших, че е време за промяна. Заради Елиз напуснах общежитието и взех квартира, започнах работа. За да мога да се грижа за нея. Беше трудно, защото като чуят, че си с куче, и директно затварят телефона. Всички ме разубеждаваха, всички настояваха да я дам в приют и какво ли не. Но ние си останахме двечките. Минахме през няколко мои връзки, дипломиране, премествания, смяна на работа - наистина какво ли не. Но нито за миг не ми хрумна да я оставя. И когато осъзнах, че тази Коледа ще съм с нея, всъщност не го приех много зле. Ние вече 11 години бяхме само двете, каквото и да ставаше.

Казах си - Коледа не е само шумни семейни сбирки и цялото това дърдорене, кръстосаните разпити и натякването на родата, че еди какво си може да си успял, но винаги ще намерят нещо, в което не си. Затова е семейството - да те поправя и насочва, да те намества на правилния път. Да ти каже кое е правилното в живота. Уморих се от това. И когато нашите казаха "Заминаваме", зарадвах се за тях, но и за себе си.

Ще си гледаме с Елиз някой филм, ще си направим нещо вкусно за хапване. Тя си има едни пакетчета кучешка храна за празник, много добре си ги знае, само като чуе шушкането и наостря ушета. Не сме единствените на този свят - едно добро куче и неговия човек, които ще прекарат поредния празник сами. Все някой е загубил скъп човек, все някой липсва край нас, все някой е сам на Коледа. Но това не е повод за тъга, нито за самосъжаление. Хората поначало сме сами, компанията от този и онзи ни е временна. Но кучетата са нещо отделно - най-доверчивата компания на света. И наистина минават с нас през всичко. Моменти, когато никого не искаме и когато никой не иска нас.

Така че няма нищо драматично в това да си сам с кучето си. Заговорих се с една колежка от новата работа и й разказах за тези неколедни и непразнични обстоятелства. Едвам-едвам, защото хората започват да те съжаляват, нали: "Знаете я - онази луда, дето е сама с кучето си. Онази самотната, дето си няма никого." Но колежката ми не реагира така. Оказа се, че прави събиране за хора, които нямат планове за Коледа. Това било някаква мода - каниш едва ли не непознати, всеки си носи храна по вкус и не задължително традиционна и така, веселба да има. "Малко е странно", каза тя, "но какво губиш - като не ти харесва, тръгваш си. Няма родово-семейни връзки, на които си длъжен и никой няма да ти го натяква цял живот, че не си в кравешки възторг на Бъдни вечер". "Кучето?", "Да, разбира се, вземи и нея. Няма да е сама на Коледа я!". С което предложението автоматично мина на първо обсъждане.

Посъветвах се с Елиз (по-скоро аз й говорех, а тя само ме гледаше и потропваше с опашка, но ме разбра, сигурна съм). Не знам дали си въобразявам, но сякаш по-усърдно тропаше, докато й извеждах доводи, защо да не отидем. И, да ви кажа, решихме да приемем. Аз заради нея, тя заради мен, и така.

Мислех, че сме само аз и кучето, но се оказа, че сме много сами на Коледа. Просто трябва да го споделиш с някого. А това е сякаш срамно за този период от годината. Няма срам, човек тряба да е честен пред себе си. А кучетата правят това - карат те да си по-открит и директен. И много добре знаят, че те могат само с нас, но ние имаме нужда и от другите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Дете, на обичане кой те научи?”
· Как да се грижим за кучето през зимните дни?
· Детето иска кученце за Коледа? Сигурни ли сте?
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Щастлива Коледа, приятели!
· Любимите сладки на Hera.bg
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
Събота
28
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
10 неща от бита, които трябва да сменяме често
За да следим живота на някои неща от домакинството, ни помага срокът на годност, изписан върху опаковката....
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Mалките жилища
За да се поддържа една голяма къща се изисква голямо количество топлинна енергия и електричество. А в...
Ивановден, св. Йоан Кръстител
На 7 януари Православната църква почита свети Йоан Кръстител - кръстителят на Исус Христос. Наричан е...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
10 август - св. Лаврентий, покровител на готвачите
На 10 август честваме Свети Лаврентий, който е патрон и закрилник на готвачите. За първи път празникът...
Никулден
Никулден празнуваме на 6 декември, в чест на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител...
По-дълъг живот за откъснатите цветя
Не помня какъв беше повода, но колегите в офиса ми бяха подарили огромен букет с любимите ми хризантеми....
Вместо лакомия за Нова година - умереност и балансирано меню
С наближаването на Коледа и Нова Година, всеки декември настъпва трескава подготовка и кипи еуфорична...
Детските мебели: да изберем най-добрите материали
Детските мебели привличат вниманието ни със свежите си цветове, закачливи щампи и приказен дизайн. Но...
Как да си ушием: Ръкохватка
Въпреки навлизането на силиконовите ръкохватки за горещо тези от плат все още са най-често употребявани....
Да приберем балконските цветя у дома - I
Първото по- сериозно застудяване съвсем скоро предстои и нашите цветя имат нужда от внимание. През цялото...
27 юли - Свети Панталеймон
Пантелеймон е великомъченик от Никомедия (днес Измит), страдал за христовата вяра по време на управлението...
"Дали тази година ще успее да си дойде за Коледа?"
Коледните светлинки блещукат вече не само из стаите, но и в очите. А щом ги има в очите, значи ги има...
Три мартеници-цветя като брошки и фиби
Тези ръчно изработени мартеници са посветени на жените в моето семейство. Баба ми, майка ми и моите две...
Различните (и екзотични) домашни любимци
Наскоро се видях с приятели, които бяха доста разочаровани от факта, че са се осмелили да си вземат домашен...
Топло вълнено одеялце за студените дни
Когато навън дърво и камък се пука от студ, а у дома отоплителните уреди едвам насмогват, няма по-голямо...
Вълшебното килимче
В съвременните домове с топли подови настилки килимът отдавна не е необходимост, а подробност, акцент,...
Ден 20 - Постове и пости: Да признаеш провала е да покажеш, че се учиш
Първи опит с квас равносилно на първи провал с квас. Започнах кваса и уж всичко беше както трябва. Живна,...
Фотографии на стената – модерен декор с ретро привкус
Фотоалбумът е вещ, която безвъзвратно събира прах в миналото, защото повечето от нас съхраняват снимките...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 30
Ден 30 от Коледните пости. С наближаването на Коледа почти не ми остава време за нищо. Работните ангажименти...
Легенда за Кубратовата дъщеря Хуба
Да помним старите български традиции, да изгоним лошите мисли и случки в миналото и да не забравяме,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 25
Ден 25 от Коледните пости. Вчера направих Супа от червена леща с мароканската подправка Рас ел ханут,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook