Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Даровете на влъхвите


Прекрасният коледен разказ на О. Хенри за смисъла на подаръците


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.

След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.

„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“

В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.

Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:

— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.

Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.

Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.

Дела скочи от масата и се хвърли към него.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джимч и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.

— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.

— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.

— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.

Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.

Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.

Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:

— Косата ми расте толкова бързо, Джим.

Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:

— Ах, боже мой!

Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за ла мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.

Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Превод: Тодор Вълков
Илюстрация: Лизбет Цвергер (Lisbeth Zwerger)
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Щастлива Коледа, приятели!
· Любимите сладки на Hera.bg
· Непримиримите
· "Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението"
· Четенето като опияняващо удоволствие
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Вторник
25
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В коридора на сърцето ти...
"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така...
Най-хубавите цитати от Димитър Талев
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!” “Човек не бива и не може да живее само за...
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Самотата
Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен - а между това да си сам и самотен има огромна разлика....
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Всичко, което е истинско
Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно...
Вътрешната красота
Вътрешната ти Красота никога няма нужда от грим. ...
Нуждата от красота
Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо съществува. Красотата е нещо, което звучи толкова...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
Непубликувани снимки от архивите на "Нешънъл Джиографик"
Списание "Нешънъл Джиографик" отваря архивите. Непубликувани снимки от секцията на списанието "Снимка...
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
"Бог се роди, Коледа!"
...Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и...
"От сън дълбок се събуди..."
"...От сън дълбок се събуди", но не и с широко затворени очи...
Винтидж коледни картички
Коледа винаги ми е леко винтидж. Всъщност аз искам да е такава. Ако през другото време летя към бъдещето,...
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
И пристигна пъстроцветна есента....
...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли...
Нестандартните любовни истории за всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
Сватбена рокля на 120 години ще украси 11-тата булка в рода си
Сигурно е голямо улесенение за една току-що сгодена жена да знае със сигурност какво ще облече на сватбения...
С промяната на маловажните навици се променят важните неща
С промяната на маловажните навици се променят важните неща....
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
11 ноември - Св. Мина
Днес отбелязваме Св. Мина Котуански. Може би не е от „големите” светии, но е сред най-почитаните. Негови...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Мълчанието на мъжа
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието....
Дарителството - тук и сега
В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Пъзелът
Ако се опиташ да видиш едно дърво от близо, да речем праскова, би се затруднила. Погледът се фокусира...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Плодовете и зеленчуците също носят характер
Така смята Мария Тюрина - илюстраторка с литвански произход, която в момента живее в Лондон. В близост...
Ако има труд - ще има успех
Ще има обстоятелства. Ще има съмнения. Ще има грешки. Но ако има труд - ще има успех....
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
40 хубави филма за жени - 1 част
Защо "филми за жени"? Значи трябва да има филми и за мъже ли? А защо изобщо е нужно да се разделя киното...
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
"Бог да благослови Коледа!"
Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж...
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
За женските символи
Символите са онези странни огледала, които успяват точно и концентрирано да уловят характера и значението...
Като другите жени
Днес опитах да съм "като другите жени". Най-ужасните 2 минути в живота ми....
Животът винаги предлага нов шанс
Животът винаги предлага нов шанс. Името му е "Днес"!...
Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка....
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого, които изискват от нас да бъдат преследвани. ...
Ако се налага да минеш през Ада...
Ако се налага да минеш през Ада, просто не спирай да вървиш....
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook