Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Даровете на влъхвите


Прекрасният коледен разказ на О. Хенри за смисъла на подаръците


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.

След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.

„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“

В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.

Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:

— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.

Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.

Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.

Дела скочи от масата и се хвърли към него.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джимч и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.

— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.

— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.

— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.

Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.

Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.

Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:

— Косата ми расте толкова бързо, Джим.

Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:

— Ах, боже мой!

Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за ла мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.

Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Превод: Тодор Вълков
Илюстрация: Лизбет Цвергер (Lisbeth Zwerger)
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
· "Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
· Дино Будзати – „Напразни покани“
· Ти си всичко това
· Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Коледа ·
Вторник
19
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
И когато срещнеш истинската жена...
„Може да не си първият мъж в живота й, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Коледни пости - Ден 13:
Как изглежда вътрешното равновесие над супа леща. Втори шанс за коледната украса.
Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля, колко ми е бедна коледната украса. Сутринта я...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II
Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина...
Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски,...
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им....
Виена - разказ с полезности за пътешественици - III
Естествено продължение на разходката са два от най-интерсните музеи във Виена – Природо-научния музей...
Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот
Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена пилот от афроамерикански и индианската...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Отиде си Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
Банските костюми имат дълга история, преминават през много модификации и може да се каже, че са отражения...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
Коледни пости - Ден 17:
Украсяване на елхата. Официален дебют на рибата в менюто
Днес е най- любимият ден за моето голямо момиче – денят, в който се украсява елхата. Е, и коледната утрин...
Флорънс Найтингейл - милосърдната сестра, която завинаги промени медицинската грижа
"Отдавам успеха си на това – никога не давам и не приемам оправдания" – Флорънс Найтингейл Флорънс...
Брюксел извън европейските институции
Като кажем Брюксел, първо си мислим за Европейския парламент и другите евроинституции, та дори за щабквартирата...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Защо розовото е за момиченца, а синьото - за момченца?
"Розовото е за момичета, а синьото - за момчета", винаги това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови...
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
Не усложнявай нещо, което е просто
Не усложнявай нещо, което е просто. Наслади му се!...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Най-красивата библиотека в Европа
Клементиумът в Прага е образец на бароковото архитектурно изкуство, център на култура, просвещение и...
Не перфектни, а истински
Родени сме, за да бъдем не перфектни, а истински....
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
Млада унгарска певица провокира с новото си видео
Младата унгарска певица Boglárka Csemer, известна още като Boggie, издаде новия си сингъл Nouveau...
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си....
Няма лоши години
Няма лоши години. Всичките до една са различни. Съвсем като мене. Всяка с нещо е нова, и със нещо добра. И...
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
СЗО предупреди: Консумацията на преработено месо увеличава риска от поява на рак
Световната здравна организация обяви на 26 октомври, че консумацията на обработено месо причинява рак....
Световен ден на динята - 3 август
Световният ден на динята се отбелязва на 3 август, но се празнува предимно в САЩ. На този ден се организират...
Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали. "Това са майка...
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
Днес Hera. bg прехвърли още една година във виртуалното пространство и отново искаме да споделим нашия...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Ако не спираш да мислиш за нещо...
Ако не спираш да мислиш за нещо, започвай да работиш по него....
9 забележителни факта за гарваните (видео)
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен, гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook