Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мери Шели - „Началото е винаги днес“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него


Мери Уолстънкрафт Шели е английска писателка, автор на разкази, есета и драми. Своята популярност печели най-вече с романа си „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818 г.), който впоследствие се превръща в класическо произведение, определян за един от първите опити за научна фантастика.

Авторката е родена на 30 август 1797 г. в Лондон, Англия в семейството на радикалния философ и политически писател Уилям Годуин и известната феминистка Мери Уолстънкрафт, която умира малко след раждането на дъщеря си. Момичето израства с по-голямата си полусестра Фани (дъщеря на Мери Уолстънкрафт и американския ѝ любовник Гилбърт Имлей Уолстънкрафт, която Годуин осиновява и отглежда като свое дете). Отношенията в семейство се усложняват с втория брак на бащата на Мери през 1801 г. (той се жени за овдовялата Мери-Джейн Клеърмонт, майка на две деца - Чарлз и Клеър Клеърмонт, а по-късно двамата имат и син Уилям младши).
Петте деца получават много добро образование основно вкъщи под предписанията на Годуин. На десетгодишна възраст Мери прави първия си опит в писането, когато местна, юношеска библиотека отпечатва нейното стихотворение „Mounseer Nongtongpaw“ или „Откритията на Джон Бул".

В живота няма нищо по-променливо от човешките чувства.


През 1814 г. Мери започва романтична връзка с един от политическите последователи на баща ѝ, поетът Пърси Биш Шели, който по това време е женен. Двамата напускат Англия, придружавани от доведената сестра на Мери – Клеър и започват да обикалят из Европа. Действията на Мери я отчуждават от баща ѝ, който известно време дори не ѝ говори заради постъпката ѝ. В този период двамата влюбени се борят с различни проблеми, финансови дългове, преживяват и загуба на първото си дете.
През лятото на 1816 г., близо до Женева, Швейцария, младата двойка прекарва прекрасно време в компанията на Джордж Байрон, Джон Уилям Полидори и Клеър Клеърмонт. В един дъждовен ден докато групата се забавлява, четейки книга с приказки за призраци, Лорд Байрон предлага всички да напишат по една собствена история на ужасите. Именно по това време Мери започва да обмисля сюжета и да работи по своя бъдещ роман без да подозира, че той ще се превърне в най-известната ѝ творба със сериозно влияние в световната литература.

…, когато лъжата може толкова да прилича на истина, кой може да бъде сигурен в щастието си?


По-късно същата година, влюбената двойка е изправена пред печални събития - Мери губи своята доведена сестра Фани, умира и съпругата на Пърси Шели след като и двете жени решават сами да сложат край на живота си. Въпреки тези драматични моменти, двамата успяват да сключат брак през декември, но макар да изглежда отдадена на съпруга си, отношения между Мери и поета са белязани от болка и изневяра, включително и смъртта на още две деца. През 1819 г. се ражда техният син Пърси Флорънс, единственото им дете, което доживява зряла възраст. През 1822 г. животът на Мери е разтърсен от друга трагедия – съпругът ѝ умира от удавяне по време на плаване. Останала вдовица на 24-годишна възраст, Мери Шели работи усилено, за да издържа себе си и сина си. Тя продължава да пише, посвещава времето си и за популяризиране, и запазване на поезията на своя покоен съпруг в литературната история.
„Колко променливи и непостоянни са нашите чувства и колко странна е тази прилепчива любов, която имаме към живота, дори когато сме в най-тежко нещастие.“
Интересен факт е, че въпреки активната защита на правата на жените за свобода и равноправие, която майка ѝ отстоява, Мери е феминистка дотолкова, че е следвала майчините си идеи за неограничено образование за жените и равенство в брака. Тя обаче одобрява идеала на буржоазното семейство и не може да си представи себе си извън него. Придържайки се към този идеал, тя автоматично приема присъщата йерархия, претенцията за превъзходство на мъжете и неравното разпределение на властта между родителите и децата.


Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.


Мери Шели започва като на шега писането на романа „Франкенщайн“ (1818 г.) - пълното заглавие е „Франкенщайн или новият Прометей“, едва когато е на 18 години без дори да предполага за големия успех на своето произведение. Готически трилър, страстна романтика и предупредителна история за опасностите на науката и последствията от болната амбиция, разказани с майсторство и завладяващ, богат език, което впечатлява предвид крехката възраст на писателката. Великият бестселър и важен предшественик на жанровете за ужаси и научна фантастика, не само разказва страшна история, но и повдига дълбоки, дори философски въпроси за самото естество на живота и мястото на човечеството в космоса: Какво означава да бъдеш човек? Какви отговорности имаме един към друг? Колко далеч можем да стигнем, намесвайки се в природата? В романа са преплетени и мотивите за изолацията и самотата, злото и отмъщението. Историята за борбата между чудовището и неговия създател се превръща в популярна част и от модерната култура – романът на Мери Шели е вдъхновение за няколко екранизации, театрални постановки и дори анимационен филм, създаден от Тим Бъртън (анимацията е номинирана и за Оскар). Спектакъл на Стайко Мурджев (от Ник Диър по романа на английската писателка), който представлява една по-съвременна, модерна приказка, разказваща за „малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта“, може да бъде гледан и на сцената на Театър „София“.

..., защото нищо не допринася толкова много за успокояването на ума, колкото твърдата цел - точката, върху която духът може да концентрира интелектуалните си въжделения.


Други нейни творби са „Матилда (1819), „Последният човек“ (1826), „Фолкнър“ (1837) и др. Любопитно е, че Мери Шели пише и истории за деца – преведена на български език, в книжарниците може да се намери „Морис, или къщичката на рибаря“ – история за едно незабравимо приключение, която писателката създава като подарък за едно момиченце.

Майката на „Франкенщайн“, както често е наричана Шели, страда от различни психосоматични заболявания и нервни сривове, както и частична парализа на тялото. Умира от мозъчен тумор на 1 февруари, 1851 г. в Лондон.

„Франкенщайн“ – Преводач: Жана Тотева
„Морис, или къщичката на рибаря“ – Преводач: Боряна Даракчиева
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Глупаците" на Доньо Донев
· 5 от най-великите произведения на Антони Гауди
· Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."
· „Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.”
· Ерих Мария Ремарк: "Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."
· Джовани Бокачо: „В този свят само страданието е спасено от завистта.”
· Забравена песен
· "Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
· Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Изкуството ·
Петък
10
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Петък 13
За подвластните на фатализма петък 13 е върха в класацията. И няма как да не е така, като се наслагват...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Всеки успех започва с желанието да опиташ нещо ново
Всеки успех започва с желанието да се опита нещо ново....
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е сред малкото исторически събития,...
Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Страстният свят на фламенкото
Кокетно вечерно заведение, някъде из Барселона... Приглушена обстановка и маси, пълни с трепет и вълнение....
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Коледни пости - Ден 19:
Болестта е минало. Първата рецепта пристига.
Ужасен грип ме тресна, сигурно сте разбрали. Буквално не можех да стана от леглото – главоболие, болки...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Гугъл отново събра в спиращ дъха клип най-търсените теми през годината
Най-голямата търсачка в интернет е сам по себе си повече от институция. В малкото поле, с което търсим...
За градските символи
Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е само един понеделник....
Истинската вяра
Истинската вяра на човек е насочена не към това да му доставя покой, а да даде сили за труда му....
Предупреждение
Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за...
Благи думи за Благовещение: "Бъди благословена, дъще!"
Честито Благовещение, дъще моя! Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
Най-впечатляващите снимки, заснети с дрон през 2018 г.
Наскоро бяха обявени победителите от 5-тия годишен фотоконкурс за снимки, заснети с дрон. Той се организира...
С четка и паста за зъби в ръка – назад в миналото
Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да знаем, че за красивата усмивка...
Спаначена крем супа
Тази супа може да има много вариации. Ако не са пости, какъвто е случаят, може да се сервира със заквасена...
Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
Често гледай към небето...
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно...
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“ „Врагът е всеки, който...
Възможностите са изпускани от много хора, защото...
Възможностите са изпускани от много хора, защото са облечени в обикновени дрехи и изглеждат като раб...
10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам. 2. Никога не отлагай за утре нещо,...
Имам седем тона умора по себе си
Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook