Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-щастливият ужас - родителството



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
На въпроса „кой е най-хубавият ден от живота ви?“, по-голямата част от жените с деца биха ви отговорили именно това- „раждането на детето ми“. Сред нас има дори такива, които осъждат правото на една жена да не роди дете просто, защото така е решила, защото има други цели и виждания за живота си. Ако трябва да бъда честна, аз също съм на мнение, че едно от задълженията ни е да продължаваме човешкия род. Всъщност, най-отговорното, трудно и същевременно прекрасно „задължение“. Дали обаче понякога думата „прекрасно“ не изчезва от цялостната картинка и не стигаме до страшни мисли като тази „трябваше ли да ставам майка? Наистина ли ще се справя?“ И не, това не е съжаление, а по-скоро страх- страх, който голяма част от нас никога не биха признали. Но да си „поговорим“ за тях- страховете и мислите на майките, за които родителството понякога е същински кошмар.

Страхът от незнайното
Казват, че когато нямаш деца, не можеш и да ги заобичаш истински. Съществува, обаче и другият вариант- с раждането на дете, да започнеш да ги обичаш една идея по-малко, поради отговорността, която изведнъж се стоварва на главата ти. Отговорност, която не е „днес ще го свърша и утре съм свободна“. Отговорност, която е за цял живот. В даден момент осъзнаваш, че никога не си свободен, защото има едно човече, което е по-важно от теб- човече, което все още не знае друго освен да плаче, да се тръшка и крещи, да не иска да яде и да иска цялото ти внимание на 100%. Не малко жени се оказват неподготвени за тази ситуация. А и няма как да са. Само, когато ти дойде до главата, разбираш какво всъщност е. И ако в даден момент се чувстваш твърде безпомощен и изнервен, това далеч не означава, че не обичаш детето си. Виждала съм (в повечето случаи по-млади) майки, които плачат редом с децата си, просто защото наистина не знаят как да ги успокоят и развеселят. И в това няма нищо осъдително.

Жертвата
Каквото и да си говорим, родителството е жертва, с която почти никоя бъдеща майка не е напълно наясно. Едва, когато осъзнаеш, че време за важни за теб неща вече нямаш или имаш наполовина, а някои желания и мечти завинаги са си отишли и няма как да се върнат, едва тогава си даваш сметка за истинската жертва, която правиш. Разбира се, че тази жертва си заслужава и естествено, че много от нас няма да харесат думата „жертва“ употребена тук, но това е самата истина- не можеш да имаш всичко. Често, за да имаш дете, трябва да нямаш нещо друго. Аз самата много често казвам, че не познавам жени, които да съчетават перфектно кариерата с децата. Не, няма такива. Не познавам умни и интелигентни жени на високи постове в работата, които да прекарват достатъчно време с децата си. Не познавам и истински отдадени на децата си майки, които да са покорили високи професионални върхове. Убедена съм, че винаги едното е за сметка на другото и че една жена сама прави своя избор и не трябва да бъде съдена за него.

Ужасните случки
Нима не сте виждали майка, чието дете е болно? Безсънните нощи, притеснението, нервите, сълзите, ужасът, изписан на лицето и, обикалянето по лекари и болници, безпомощността…Всички тези чувства и състояния не са никак за подценяване. Познавам майки, които изпитват същински ужас, когато чуят думата грип, защото децата им са лежали в болници с тежки пневмонии. Какво остава за онези, чийто деца са раждат увредени или в последствие се разболяват от тежка болест. Никоя от нас не е застрахована да бъде една от тези майки. Никоя от нас не знае дали един ден няма да изгуби собственото си дете. Защото то е като всички нас- човек от плът и кръв. Именно поради тези опасности, някои жени изпадат в отчаяние, след като създадат деца и преминат през няколко техни боледувания. Страхът понякога е наистина огромен. Страх, който знаят, че биха си спестили, ако бяха избрали да не стават майки.

Страхът от порастването
Има родители, които преживяват много тежко порастването на децата си- тяхното отдръпване, нарастващото им желание да бъдат самостоятелни личности, проявата на собствени интереси, увеличаващото се време за прекарване с приятели. Та това все пак са нашите деца- онези, на които сме помогнали да проходят, които сме пазили да не паднат, за които сме мислили и сме се грижили ден и нощ. Не е така лесно да приемем, че те вече се превръщат в големи хора, които след няколко години ще имат свои семейства и ние няма да сме вече до тях. Ще бъдем, но не и по начина, по който сме свикнали. Този страх е особено голям за самотните майки и за онези сред нас, които са загърбили голяма част от себе си и своя живот в името на децата си. Тази раздяла понякога е наистина страшна- толкова страшна, че е в състояние да създава мъже, държащи се за полата на мама до 40 годишна възраст и жени, не успяващи да изпържат яйца на съпрузите си, защото мама никога не им е давала да се цапат в кухнята. В даден момент ние започваме да вредим на собствените си деца вместо да им помагаме, особено когато сме твърде близки с тях. И в това също няма нищо осъдително, защото го правим с чисти сърца и от майчина любов, която и за миг не се замисляме, че може да ги превърне в това, което ние самите не искаме да бъдат.

Отдръпването на приятелите ви, когато станете родител, а те все още нямат деца, е най-малкият проблем, който може да имате. Останалите грижи, които ви очакват са наистина далеч по-сериозни. Мислите за това дали ще имате достатъчно средства да осигурите всичко, от което се нуждаят. Мислите дали ще ви стигне времето да ги научите на всичко, което искате да знаят. Постоянно си задавате въпроса дали вие самите сте достатъчно добри, за да им дадете пример и да направите и тях такива. Страх ви е във всеки един момент, в който не са си вдигнали телефона. Във всяка секунда, в която вече пораснали се разхождат навън без вас.

Да. Страховете са много. Грижите също. Но радостта е неповторима. Думата „мамо“ най-хубавата на света, а това да оставиш поне един добър, достоен, честен и отговорен човек след себе си, най- важното, което можеш да сториш в този живот. Майка ми на свой ред би добавила „да, и теб обичах и те обичам безкрайно, но как се обича внуче, не мога да ти опиша!“ Затова….страхувайте се- човешко е. И всяка майка го прави. Колебайте се дори. Съмнявайте се в себе си. Само така ще ставате по-добри с времето. Защото никой не се ражда знаещ. А майчинството е същевременно един от най-лесните и най-трудни уроци за научаване. Урок, за който ви трябва огромно сърце, много търпение и не малко сълзи. Но и щастие, което не може да се опише с думи.
Сутрин, когато сплитам дългата и коса за училище, изпитвам такова спокойствие и безмълвна радост, с които денят ми няма как да не започне добре…
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· На гости на новородено бебе - какво трябва да знаем?
· Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Идеи за нематериални подаръци за децата
· Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
· Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
Петък
14
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Закодирано с целувка
За сексуалните пози днес се пише често и с удоволствие. Целувката обаче, като не толкова пикантна тема,...
Самотата заедно
Дългите, задушевни разговори от началото на връзката ви са минало. Някога не спирахте да споделяте, а...
Мистериите на любовта
Сякаш всичко за любовта е казано...Много автори са споделили своя опит, други философски са разсъждавали...
Как да направим приказно кръщене?
Кръщенето е празник, който оставя спомен за цял живот. Този ритуал въвежда детето в духовния свят, обединява...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
Колелото на поколенията
Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те...
Отново на училище
До датата 15-ти септември почти не остана време. За някои малчугани, особено тези, които за пръв път...
Среща със сина ми
Аз и той се срещнахме някъде по пътя. Ще извървим много крачки заедно. Аз и той ще се разделим...
Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
Днес навсякъде се раздават съвети за майките, бебетата, отглеждането им и дори за ранното им интелектуално...
Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Магията на бащинството в акварелите на Сузана Суш
Руската художничка и илюстраторка Сузана Суш, с псевдонима Soosh е обяснила бащинството по възможно най-трогателния...
Учебната година започна!
Първият учебен ден е тук, а подготовката продължава да тече с пълна сила – често пазаруването може да...
За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
Дзен, или изкуството да поддържаме интересен разговор
Както е известно, англичаните стопяват неловкото мълчание с разговор за времето. Всъщност темата едва...
Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
Кога един мъж е истински привлечен?
С първото изречения забравете за разширените зеници и небрежните докосвания. Мъжете, както и жените,...
Как да: Приготвим сок от сушени сини сливи
Как да приготвим домашен сок от сушени сини сливи (ошав): Сокът от сушени сини сливи е изключително...
Въпрос на принципи
За някои хора казват, че са „принципни“... но какво означава това? Кое всъщност ни прави принципни и...
Защо умните деца вършат глупости?
„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд...
Деца на свобода
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират...
Как детето ни да се справи с тормоза в училище
Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не...
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Страхът от старостта
Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата...
Шегата – смешна или нараняваща?
По презумпция шегата трябва да е смешна, нали затова съществува – да разтовари, да свали напрежението...
С деца на море - II
Децата и времето за плаж Всички знаем, че от 11 до 15 часа не се препоръчва ходенето на плаж. С деца...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Раздялата - как да се адаптират децата?
Понякога, каквото и да правим и колкото и да обичаме, така се стичат обстоятелствата, че трябва да се...
Семейни забавления за студени дни - II
6. Старият албум Гледайте негови детски снимки, припомняйте си забавни случки. Децата обичат това....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook