Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Майка



Чудомир
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В една ниска опушена стаичка, една мъничка, стопена от живота жена, наведена над стара като нея печка, мъчеше се да подпали огън. През пропуканото стъкло на единствения прозорец нахлуваше здрач, духаше остър вечерник и вехтото посивяло перде леко се полюшваше.

- Не виждам, бабе, не виждам и не чувам, не мога и да ходя. Кръст, крака, ръце, че то не е едно ки - всичко боли. Подай ми, бабе, подай ми кибритя, той е на поличката до иконата. Подай ми да драсна една клечица. Аз мислех, че е останало въгленче, бъркам из пепелта, ама нищо ме не опари. Пък най-хубаво пални ти лампата най-напред, че гаче ли се мръкна... - И като подигна тежко старческата си глава, с мъртви очи попита:

- Ти ли си, Николчо?
- Не съм, бабо!
- Ами кое момче беше ти? От Братанци ли? Ха, добре дошъл! Какъв ти е хаджи Дончо? Баща ти ли? Че ти да не си Митко? Е, боже, че аз три години подред гюл съм брала на вас бе, сине, на ръце съм те носила. Ти беше едно мъничко, палаво и изпуснехме ли те, веднага се натопяваше в коритото до кладенеца. Баща ти викаше: "Той ще стане моряк, затова все на вода налита." Е, добре ми дошъл тогава, добро видение. Какво те носи насам?

- Дойдох да те видя как си, как живееш?

- Оох, гледай, синко, гледай тегло. Все тегло. Това ми е животът. Ти не помниш стопанина ми, не го познаваш. Млад и зелен умря, чедо, много млад. Седем години си живяхме с него, ама то беше живот, дето никога не се забравя. Кротък човек беше, добър човек, пък едър, хубав, червендалест. Ей го е, на стената му е портретът. Душа човек, на никого зло не можеше да стори.

Беше ратай у поп Николови, работеше му нивите, ама нали е слуга, помагаше му и в черква. Сиромашко чедо нали е, още от малко го взели у попови да слугува, та научило и кърската работа, и черковната. Пък един глас имаше - като звънец. Като умря поп Никола, натиснаха го старейшините, пратиха го в Бачковския манастир да се учи и го запопиха. Никак не му се искаше на горкия и аз се противих, ама какво да се прави. Бяхме женени вече, дете имахме, ни нива, ни крава, ни нищичко. Пък го искаше цялото село. Е, заживяхме си ний, къщичка си струпахме, позамогнахме се, родиха ни се още двечки дечица и дето ти рекох, хубав живот беше, ама на, кога дойде лошото, не пита. Освен нашето село попът имаше и съседното - Изворци, горе в Балкана.

Един ден посред зима дошъл човек оттам да го вика за погребение. Починало му детенце. Аз тогава бях болна от тифус. Унесена съм била и нищо не зная. Попът, и той беше се простудил, та го помолил:

- Виж, рекъл, каква е виелица, каква е хала, жената е тежко болна, аз съм също болен. Погребете, а аз утре, като поутихне времето, ще дойда над гроба и ще го опея.
Върнал се човекът, но не се минало час-два, пак пристига разплакан.
- Аз, рекъл, дядо попе, съм повторил, втора жена имам, рекъл, и покойното е доведено дете. Като казах на жената как си наредил, че като писна: - Ако беше твое дете, вика, и владиката щеше да докараш на опелото, ама нали не е и без поп да го заровим, та на вампир да стане... Реве, скубе си косите и аз както виждаш, пак дойдох.

Облякъл се попът, обул два чифта чорапи, увил си ушите с моя шал, ама то студ, то виелици, преспи - дорде стигне до Изворци, изпотил се и ризата залепнала на гърба и още непогребано детето, зъбите му затракали, едва си дошел в село, легнал от пневмония и за два дена умрял. Аз съм била в безсъзнание тогава и нищо не знаех. От време на време само съм отваряла очи, все към вратата съм гледала и съм питала като през сън: "Дойде ли попът?" На шестия ден чак ми се прояснило, отворих очи, видях през прозореца камбанарията цяла в сняг и горе на кръста кацнал гарван. И съм запитала пак: "Върна ли се Стефан и защо не дойде да ме види?"

А мама седнала до мене, милва ми косата, гали ме по страните и ми дума тихичко:

- Върна се, мама, дойде си, ама го извикаха пак по работа. Не се тревожи. Спи си, майка, спи спокойно. Той ще дойде, ще си дойде.
От него ден скръцне ли вратата да влезе мама, леля Нонка или някой от децата, аз все кокоря очи и питам:
- Де го? Що не дойде!
Най-после мама не изтрая, прегърна ме, разрида се и разправи ми какво е станало и аз наново съм изгубила съзнание и 24 дена съм била ни жива, ни умряла.
Чак през втория месец съм се съвзела полека-лека, ставах в леглото, но не можех да ходя. Мама и леля ме крепят от двете страни, местят ми ту единия, ту другия крак и като малко дете ме учат да ходя...

Какво не е било, синко, какво не се е прекарало... Останах вдовица с три малки деца. Черна работа, голямо тегло, че слугуване, вечер до петляно време преди, тъчи на чужди хора, та цели дванайсет години без очи да подигна свят да видя.

На службата си умря моят Стефан, дето е речено, ама нали млада, неопитна, не зная ни към кого да се обърна, ни как да постъпя. Млад бил, ми казват, нямал прослужени години, та не му се полагало пенсия. Когато се зае даскал Захари, чак тогава се нареди работата. Имал приятел в пенсионното отделение, писа му, събра документи, пратихме заявлението, че през време на службата се е разболял, и отпуснаха пенсията. Отпуснаха и си помислих, че ще съмне пред очите, ама не било тъй, сине, не било тъй.

Старата жена въздъхна дълбоко и продължи:

- Тъкмо поотрасна момчето ми и си мислех да се пооблегна на него и да си почина - убиха го в Балканската война при Лозенград. Като баща си беше едро и хубаво, сине, и като него кротко и добро. Голямата дъщеря се омъжи в града и умря при раждане и останахме двете с най-малката. Не се мина много, полъга се, та се омъжи и малката. Ех, сиромах, рекохме си, имот няма, ама занаят има. Прибрахме го у дома, да има мъж в къщата. Дюкянче имаше до фурната срещу общината. Кърпеше обувки, галоши лепеше, но нали излезе пиян-залян. Един ден пие, на другия лежи или се потрива насам-натам и хората почнаха да не го търсят. Един път се върна пак пиян и още от вратата крещи:

- Слушай, старо, в тая къща две кесии не може да има. Един трябва да командува тук, разбра ли? Ще прехвърлиш пенсията на мое име.
- Че как тъй бре, зетко, думам, че защо? Какво ти пречи? Нали за в къщи ги харчим?
- Тъй, казва, повече не знам. Или я прехвърли, или си обирай крушите оттук!
Е, боже, ами сега? Мислихме, мислихме с дъщерята, пък станах, че отидох в града, питах, разпитвах, ама не можело, казват, законът не позволявал такова прехвърляне. Не било редно. Дойдох си, разправям му, а той:
- Щом не може, казва, обирай си парцалите оттук и да те няма.

- А бре, Продане, а бре, зетко, ами тия пари, дето ги вземам от пенсия, в банката ли ги турям, крия ли ги някъде, а? Не ги ли харча за къщата, за децата. Само два лева на месец за черква си оставям и всичко друго все за нас общо се харчи... - Ама нали пияно и неразбрано. Плесна ми един шамар, разкряска се, развика се и почна да хвърля по двора дрехите и завивките ми и аз какво да правя, мир да има само, прибрах се тук, в бащината си къщурка, сама-саменичка да кукувам и старини да прекарвам. Че не дава на дъщерята да ме навести, да ми помете и почисти. А аз не виждам, баби, не виждам и не чувам, ама да усетя, че е дошла или че внуче е пратила - добър ден, бабо, да ми рече и стомната с вода да ми напълни.

Черната нощ беше притиснала отвред прихлупената стаичка и напуканото стъкло на прозореца сякаш беше полято с мастило. Малката газена лампа едва смогваше да освети само лявата й страна, по средата на която едва се крепеше бистра, едра сълза.
Виж още статии за:   Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Виж още статии за:   Любовта ·
Петък
23
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Разговор с Любовта
- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз съм Любовта. - Любовта ли? Че, щом си Любовта, защо...
"Пролет с Hera.bg"
В Hera.bg започва новo предизвикателство. Отново ще творим и готвим заедно, отново читателите ще имат...
Биопроизводителите в България с електронен регистър
Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Закон във Франция цели пестенето на храна с благотворителна цел
През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от...
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
"Аз приех нова вяра - аз повярвах в щастието!"
"Това, което прошепна не беше в ухото, а в сърцето ми. Ти не целуна устните, а душата ми. "Аз приех...
Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
Жената е направена от реброто на мъжа. Не от неговите крака, за да стъпва по нея, не от неговата глава,...
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
"На този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
"Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече...
Малката къща - Валери Петров
Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Най-смешните снимки от дивата природа за 2018 г.
Наградите за най-смешна фотография от дивата природа обявиха своите 41 финалисти от близо 2000 предложения....
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
Млада унгарска певица провокира с новото си видео
Младата унгарска певица Boglárka Csemer, известна още като Boggie, издаде новия си сингъл Nouveau...
Който го носи
Живял, далеч от шума на големите градове, един възрастен самурай. Славата му на добър войн и мъдрец привлякла...
Hera.bg на 7 години - Честит рожден ден!
Приятели, днес Hera.bg става на 7 години! Рождените дни са мигове на дълбоко осъзнаване. Мигове,...
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Коледни пости - Ден 34:
За смуутито без капка смут. Шоколад за закуска? Но не какъвто и да е!
Тази сутрин се събудих много уморена. Вчера беше коледният концерт на балета на голямата дъщеря. Късно...
"Мимето" - Асен Босев
Имат си мама и татко дете - и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко...
g точка/9.80665
ще те притисна към леглото малко повече от земното привличане за да свържа всичките ти лунички като...
Думите, които не могат да бъдат преведени, а усетени
Има думи, с които и най-добрият преводач не може да се справи. Те пресъздават чувство, преходен миг,...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
Симон дьо Бовоар за жените и мъжете в избрани цитати
Не се раждаш жена. Ставаш жена. Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие. Всяка...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът....
Тази любов. Така бурна. Така крехка. Така нежна. И безнадеждна
Тази любов Така бурна Така крехка Така нежна И безнадеждна Тази любов Хубава като деня Лоша...
Отражения
Американският фотограф Том Хъси ( Tom Hussy ) е заснел една малко носталгична, но прекрасна фотосесия...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Когато говорим не само за балет, а за изкуство изобщо, името Сергей Дягилев се откроява със свой, забележителен...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook