Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Козунаци - из "Патиланско царство"


Ран Босилек
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Драги ми Смехурко,

Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се събуди. Бързо се облече. Посочи тестото и така ми рече: - В черква заминавам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане! - Слушам, бабо, слушам. Както ми поръчваш, всичко тъй ще стане. И баба замина. Аз подкладох силно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах насреща. Но много не мина, и при мен дофтаса весела дружина - тримата юначни малки патиланци. Още от вратата подскачат и викат: - Ти сам ли си тука, бате Патилане! - И баба я няма! - Ура! Патилански Великден ще стане! - Я вижте! Яйцата! Боядисани вече! - Борец ще си взема! - И за борец искам. Ти стой по-далече! - Ето го бореца! Кой иска да чука? - Дай бе, дай го тука! Но аз се намесих: - Недейте лудува. Баба ще си дойде. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!

Мойте патиланци гракнаха върху ми: - Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш "Не може"? Откога забрави, че на бой и глъчка ние сме корави! На таквиз юнаци, мили ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата. Печката подкладох. Кога се обрънах, нито един вече здрав борец не зърнах. Но друго видяха малките играчи: - Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем! И дорде ги зърна, малките юнаци тестото отвиха: - Оле, козунаци! Ах, колко са много! Бате Патилане, гледай ги - изтичат! Да ги събереме! Че най-много ние от тях ще ядеме! Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо съвсем ще прелее. - Недейте похваща! - викнах на децата. - Тук се не месете! Че не козунаци, а бой ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!

И тозчас се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й изплашен, какво вкъщи стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо: - Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите! И аз се затичах. Стигнах скоро вкъщи. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, весели, честити: - Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш! В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана - мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, само тесто стана! После й премина. И ние след малко се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме... Та така, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с малките юнаци. Но пак си е весел. Честит ти Великден! Сладки козунаци! Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Похвално слово за Пасха
· Какво се случва на Велики понеделник?
· Смисълът на християнските пости
· "Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"
· Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
· "Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
· "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
· Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
· Маска - Яна Язова
Петък
24
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
Режисьорката София Копола засне новата рекламна кампания за бельото на "Келвин Клайн". В нея участва...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
2012 – забележителната година на Водния Дракон
Нашата Нова година си я посрещнахме, тя си дойде шумно и весело, както всяка година. Но китайската още...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
21 ноември - Световен ден на поздравите
21 ноември е честван като Световен ден на поздравите за първи път през 1973 година. Тогава той е своеобразен...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
Айрис Мърдок: „Можем да се научим на любов само като обичаме.”
„Можем да се научим на любов само като обичаме.” „Плачът за равенство дърпа назад всички.” „Ще...
Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook