Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Козунаци - из "Патиланско царство"


Ран Босилек
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Драги ми Смехурко,

Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се събуди. Бързо се облече. Посочи тестото и така ми рече: - В черква заминавам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане! - Слушам, бабо, слушам. Както ми поръчваш, всичко тъй ще стане. И баба замина. Аз подкладох силно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах насреща. Но много не мина, и при мен дофтаса весела дружина - тримата юначни малки патиланци. Още от вратата подскачат и викат: - Ти сам ли си тука, бате Патилане! - И баба я няма! - Ура! Патилански Великден ще стане! - Я вижте! Яйцата! Боядисани вече! - Борец ще си взема! - И за борец искам. Ти стой по-далече! - Ето го бореца! Кой иска да чука? - Дай бе, дай го тука! Но аз се намесих: - Недейте лудува. Баба ще си дойде. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!

Мойте патиланци гракнаха върху ми: - Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш "Не може"? Откога забрави, че на бой и глъчка ние сме корави! На таквиз юнаци, мили ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата. Печката подкладох. Кога се обрънах, нито един вече здрав борец не зърнах. Но друго видяха малките играчи: - Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем! И дорде ги зърна, малките юнаци тестото отвиха: - Оле, козунаци! Ах, колко са много! Бате Патилане, гледай ги - изтичат! Да ги събереме! Че най-много ние от тях ще ядеме! Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо съвсем ще прелее. - Недейте похваща! - викнах на децата. - Тук се не месете! Че не козунаци, а бой ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!

И тозчас се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й изплашен, какво вкъщи стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо: - Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите! И аз се затичах. Стигнах скоро вкъщи. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, весели, честити: - Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш! В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана - мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, само тесто стана! После й премина. И ние след малко се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме... Та така, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с малките юнаци. Но пак си е весел. Честит ти Великден! Сладки козунаци! Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Похвално слово за Пасха
· Какво се случва на Велики понеделник?
· Смисълът на християнските пости
· "Силните преодоляват прегради, мъдрите – покоряват целия път"
· Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно
· "Страх подкосяваше силите, помътваше разума."
· "Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
· Кажете добрите думи!
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
Четвъртък
2
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден. ...
4 май - Международен ден на пожарникаря, коминочистача и металурга
На 4-ти май се отбелязва професионалния празник на всички металурзи, пожарникари и коминочистачи. Покровител...
Откриването на Америка като кулинарна революция - II
Фасулът Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка,...
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил....
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook