Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Благословение


Шарл Бодлер (9 април 1821 г. - 31 август 1867 г.)


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
И щом по волята на силите върховни
яви се и Поетът на тоя скръбен свят,
към бога милостив с проклятия греховни
изплашената майка юмруци сви от яд:

„О, по-добре да бях родила змии в ада,
отколкото да кърмя достойното за смях!
Проклет да е часът на кратката наслада,
когато в свойто лоно възмездие засях.

Понеже мен избра, една между жените,
да бъда срам, погнуса за своя клет съпруг
и няма как в пещта да хвърля — сред главните —
като писмо любовно и този урод тук,

ще сторя вместо мен гнева ти да изпита
оръдието жалко на твоите злини:
така ще скърша аз издънката превита,
че чумавите клони не ще раззелени!“

И с пяна на уста, от злоба заслепена
за целите предвечни и пътя ни към тях,
сама разпали тя в бездънната Геена
една свещена клада за майчиния грях.

Но Ангел бди — незрим и с обич непрестанна!
От слънце е пияно нещастното дете
и всеки залък сух за него става манна,
и глътките оскъдни — амброзия са те.

То тича с вятъра, то с облака говори
и с песен се опива по кръстния си път;
като на волна птичка сред горските простори
през сълзи му се радва и следва го Духът.

Обича всички то, но гледат го с боязън,
или пък настървени от кроткия му нрав,
изпробват свойта злост на клетника белязан —
да зърнат нови мъки по образа болнав.

И в хляба пепел, и във виното му храчки
примесват — дар нечестен за чистата уста;
където мине то — избързват с нервни крачки,
каквото да докосне — захвърлят го в прахта.

Жена му вдига глас над уличната врява:
„О, щом боготвори ме за дивните черти,
приемам участта с кумир да ме сравнява,
но за това е длъжен и мен да позлати.

Ще се опивам от тамян, от нард и миро,
от коленопреклонност, от вино и от плът:
в това сърце, за мен готово да примира,
божествените тръпки ще оскверни смехът.

Щом почне този фарс нелеп да ми досажда,
аз ще протегна крехки и силни, зли ръце
и с нокти — ноктите на Харпия! — от жажда
аз път ще си проправя до мъжкото сърце.

То, птица тръпнеща от страх, в надежда сетна
ще чака да го сграбча, обляно в топла кръв,
и на любимата си котка да го метна —
дано и тя накрая насити свойта стръв!…“

Към Небесата — там съзира трон сияен! —
Поетът чист издига ръцете си с копнеж
и светлият му дух с отблясъка безкраен
от него скрива ада на яростната гмеж:

— Благословен бъди за мъките ни, Боже —
за нашите пороци един божествен лек,
най-хубав и най-чист балсам, от който може
пресвята сласт да пламне у силния човек.

Аз знам, в редиците на войнството свято
ще сложиш и Поета след земните тегла,
от теб поканен е и той на празненствата
от твоите Престоли, Господства, Начала.

Знам, благородството е в болката прикрита
ни този свят, ни адът не ще го окове;
и знам — венецът ми мистичен се изплита
от всичките епохи, от всички светове.

Но и богатствата на древната Палмира,
и перлите в морето, най-редкият метал —
макар и твоята ръка да ги събира! —
какво са пред венеца, за който съм мечтал;

пречиста светлина, ще бъде той извлечен
от святото горнило на първите лъчи,
да видят всички, че сред блясъка му вечен
огледала невзрачни са смъртните очи!


Шарл Бодлер е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го "баща на модерния критицизъм". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер "Цветя на злото" (1857) е вероятно най-значителната поетична колекция, публикувана в Европа през 19. век, оказала силно влияние на следващите поколения поети, а "Малки поеми в проза" (1868) е най-успешният и новаторски ранен експеримент върху поетична проза за времето.

Бодлер е преобладаващо поет на града, а илюзорната безнравственост, с която е окачествявана неговата поезия, разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Краткият му бурен живот е изпълнен с драми и конфликти - от финансови катастрофи до преследване за непристойност и богохулство заради някои от творбите му, забранени за публикуване във Франция до 1949 г.

Дълго след неговата смърт мнозина го критикуват като певец на порока и тъмните страни на живота, но други го виждат като поет на съвременната цивилизация, който се обръща към хората от следващия 20 век.

Източник на биографията: Liternet.bg
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
· Картината и ти
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Още преди да те срещна в живота си
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Сряда
25
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Обяд в кутия
Не, не купен от заведенията за бързо хранене или доставен в офиса от някой ресторант. Става дума за домашно...
Ретрограден Меркурий - какво значи и как да се възползваме от негативното му влияние
От 19 май Меркурий започва ретроградното си движение и някои хора може би усещат влиянието на явлението....
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Лакрица - бонбони като никои други
Знаете ли кое е общото между билката сладък корен, по-известна като женско биле, и Пипи дългото чорапче?...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите." "Хората охотно вярват...
Първият български статистически сборник е със свободен достъп на страницата на НСИ
За началото на българската най-нова история (т.е. след Освобождението) фактологичната информация е оскъдна....
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
"Аз приех нова вяра - аз повярвах в щастието!"
"Това, което прошепна не беше в ухото, а в сърцето ми. Ти не целуна устните, а душата ми. "Аз приех...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
„Дете, на обичане кой те научи?”
Виновният Валери Петров Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Карел Чапек: "Книгата трябва да създава читателя"
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“ „Едно...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли.
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли....
Да четеш въпросителни
Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
Приятели, от днес, 8 октомври 2020 г., Списание Hera.bg закръгли първата година от второто си десетилетие!...
Търсачът
Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа,...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Вдъхновение в понеделник: Щастлив ли си?
Винаги избирай Щастието. Успешна седмица!...
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook