Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Защо е това бясно препускане и пропиляване на живота?"


откъс със съкращения от "Уолдън или Живот в гората: "Къде живях и за какво"

Хенри Дейвид Торо
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам да извлека всичко от нея, та когато удари часът ми, да не се окаже, че изобщо не съм живял. Не исках да живея противно на живота - той е тъй драгоценен; не исках и да залинявам в примирено съществуване, доколкото не бе наложително. Исках да навляза в дълбините на живота и да изсмуча соковете му, да заживея пълнокръвно, по спартански, та да разбия на пух и прах всичко, което му е противно, с широк откос да го окастря до основи, да го притисна в ъгъл и да го сведа до най-простите му градива: ако се окаже низък, да сбера цялата му първозданна низост и да я оповестя на света, а окаже ли се възвишен, да съм го познал от собствен опит и да мога вярно да го опиша подир. Защото според мен повечето хора тънат в странна неяснота относно живота - доколко е царство дяволско или господне - и някак ПРИБЪРЗАНО са заключили, че най-важното за човека на тоя свят е "да слави Господа-Бога и вечно да Му благодари".


Открай време животът ни е жалък, мравешки, макар в мита да се казва, че отдавна сме се превърнали в хора; бием се с жерави като същински пигмеи, трупаме грешка след грешка и кръпка връз кръпка, а върховните ни добродетели се подклаждат от незначителни и лесно отстраними злочестини. Животът ни се прахосва в дреболии. За честния човек е предостатъчно да знае да брои на пръсти, най-много да си помогне и с десетте пръста на нозете. Простота, простота и пак простота! Вършете по две-три неща, а не по сто, че и по хиляда едновременно; вместо до милион бройте до десет, та всичките ви сметки да се побират на дланта. Това разбунено море - цивилизацията - е тъй помръкнало от облаци, раздирано от бури, насечено от плитчини и всевъзможни рифове, че решен ли е да не потъне и да достигне своя пристан, човек трябва да е отличен навигатор, да се ориентира без помощта на звездите. Опростявайте, постоянно опростявайте! Наместо три пъти на ден яжте по веднъж, щом се налага; наместо със сто различни блюда задоволявайте се с пет, и намалете съответно всичко останало. Животът ни напомня Германската конфедерация, съставена от множество държавници с постоянно менящи се граници, поради което един германец не би могъл да каже в кой момент докъде се простират пределите й. Самата ни нация с целия й тъй наречен сериозен напредък - който впрочем е съвсем повърхностен и несериозен, - задръстена с мебели, заклещена в собствените си капани, развратена от разкош и безмерно прахосничество, представлява - също като милионите изграждащи я семейства - тъй занемарена и непохватно скроена общност, че може да се спаси единствено посредством устойчива икономика, от спартанска по-спартанска простота на живота и облагородяване на стремежите. Животът ни тече прекалено бързо. Хората си въобразяват, че най-важното е Нацията да развива търговия, да изнася лед, да разполага с телеграф, да достига тридесет мили в час, а не мислят доколко ТЯХ САМИТЕ това ги засяга, не са решили като маймуни ли да живеят или като хора. Ако престанем да дяламе траверси, да ковем релси, да отдаваме на труд дните и нощите си и се помъчим да изковем ЖИВОТА си, кой тогава ще прокарва железопътни линии? А не се ли прокарват железопътни линии, как ще стигаме навреме небето?


Хенри Дейвид Торо

Но ако си стоим вкъщи, погълнати от заниманията си, кой изобщо ще има нужда от железопътни линии? Не ние пътуваме по релсите, а те пътуват по нас. Замисляли ли сте се някога какво представляват траверсите, подложени под релсите? Всяка от тях е човек, ирландец или янки. Релсите лежат отгоре им, пясък ги покрива, вагоните плавно се движат върху им. Но те спят дълбоко, уверявам ви. С годините железопътните линии стават все повече и повече, тъй че, ако някои хора имат удоволствието да пътуват по релси, други пък имат злочестината да се пътува отгоре им. А случи ли се да бъде прегазен някой надигнал се сомнамбул - някоя излишна или накриво поставена траверса, - веднага спират влака и вдигат такава врява, сякаш станалото е изключение. С радост узнах, че на всеки пет мили има работници, които се грижат траверсите да не помръдват от местата си, тоест един ден те могат да се пробудят.

Защо е това бясно препускане и пропиляване на живота? Обрекли сме се на гладна смърт, още преди да сме почувствали глад. Казано е, че един бод навреме спестява девет, и всички бързат да направят хиляда бода днес, та да си спестят девет утре. Всъщност ТРУДЪТ ни е напълно безсмислен. Друсани от несекваща хорея, не можем за миг да останем в покой. Достатъчно е само да подръпна въжето на църковната камбана като на пожар и, сигурен съм, няма да остане жив човек по фермите в околността на Конкорд: мъже, жени, деца, независимо от непомерната си заетост, с която вече неведнъж са се оправдавали същата тая сутрин, ще зарежат всичко и ще се отзоват на камбанния звън, но не толкова за да спасяват горящото имущество, колкото - нека признаем истината - за да го видят в пламъци, след като тъй-тъй се е запалило и то се знае, не по тяхна вина, или пък за да видят потушаването на огъня, че и самите да се включат, ако гледката е красива: това е то, дори да гори енорийската църква. Едва подремнал половин час подиробед, деловият човек надига глава и пита: "Какво ново?" - сякаш цялото човечество през това време е стояло на стража. Има и такива, които се разпореждат да ги будят на всеки половин час - очевидно по същата причина, - и сетне вместо отплата разказват какво са сънували. След нощния сън новините са не по-малко насъщни от закуската. "Я да видим какво ново по света тая сутрин" върви заедно с кафето и кифлата: тогава човек прочита във вестника как примерно някому извадили очите край река Уахито, без изобщо да се замисли, че самият той обитава мрачна и дълбока мамутска пещера на земното кълбо и притежава само зачатък на зрение.

...

Новини! А колко по-важно е да знаем това, което никога не остарява. Кию Хи Йу, висш сановник от провинция Вей, проводил пратеник при Кюн Джоу за новини. Кюн Джоу повелил на пратеника да седне до него и го попитал тъй: "Какво прави твоят господар?" Пратеникът почтително отвърнал: "Моят господар се стреми да намали греховете си, но все не смогва да им сложи край." Когато пратеникът си отишъл, философът отбелязал: "Какъв достоен пратеник! Какъв само достоен пратеник!" Вместо с провлачени проповеди да дразни слуха на придремващите фермери в почивния им ден в края на седмицата - защото неделята е подходящият завършек на една зле изживяна седмица, а не светло и дръзновено начало на нова, - проповедникът би трябвало да призовава с гороломен глас: "Спрете! Опомнете се! Защо е това привидно бързане, когато всъщност не помръдвате от местата си?"


Статуя на Торо до реплика на колибата на езерото Уолдън, близо до Конкорд, Масачузетс, в която е живял две години

Заблуждения и химери биват почитани като изконни истини, а действителността ни изглежда неправдоподобна. Да можехме здраво да се придържаме само о съществуващите дадености и да не се поддаваме на заблуди, животът би ни се струвал като приказка от "Хиляда и една нощ" в сравнение с настоящето. Ако тачехме само неизбежното и правомерното, музиката и поезията биха звучали по улиците. Когато не бързаме и сме способни да мислим, разбираме, че само великото и достойното е извечно и абсолютно, а дребните страхове и удоволствия не са нищо повече от сянка на действителността. А това винаги ободрява и възвисява. Затворили очи, спящи, оставили се на заблудите на привидността, хората повсеместно градят и утвърждават едно всекидневие на привички и инерция, основаващо се на чистата илюзия. Играейки си на възрастни, децата разграничават истинските закономерности и взаимовръзки на живота по-добре от възрастните, които не успяват да живеят достойно, но си въобразяват, че са помъдрели от житейски опит - сиреч от неуспехите си.Четох в една индийска книга за някой си царски син, който бил отстранен от родния си град още като малък и бил отгледан от горски обитатели, та когато пораснал, си мислел, че принадлежи към дивашкото племе, с което живеел. Намерил го един от бащините му министри и му открил кой е: заблудата му се разсеяла и той прозрял, че е принц. "Тъй душата - продължава индийския философ - поради условията, в които се намира, не познава истинската си същност, додето някой свят учител не й я открие и тя прозре, че е Брама." Убеден съм, че ние, жителите на Нова Англия, водим тъй жалко съществуване, понеже погледът ни не прониква отвъд повърхността на нещата. За нас съществува единствено ПРИВИДНОТО. Ако някой, способен да съзира самата същност на нещата, тръгне из нашия град, мислите ли, че ще види Воденичния яз? А наеме ли се да опише действителността, която е зърнал, изобщо не бихме познали града си. Само погледнете някой богослужебен дом, съдилище, затвор, магазин или жилищна сграда с очите на истински зрящите, и ще го видите да се разпада на прах и пепел. Втълпили сме си, че истината е далеч, в покрайнините на Вселената, отвъд най-далечната звезда, преди Адам и подир последния земен жител. Във вечността, вярно, има нещо истинско и величествено. Но място, време, обстоятелства за нас винаги са тук и сега. Бог е всевишен в настоящия миг и безкрайният низ от годините не ще усили божествената му мощ. Единственият начин да познаем възвишеното и благородното е непрестанно да попиваме заобикалящата ни действителност. Вселената удовлетворява нашите замисли с неизменно покорство, все едно дали бързаме, или се бавим, пътят пред нас е открит. Тогава нека живеем в творчески кипеж. Няма поет или художник, който да не е завещал на потомците да осъществят неговите прекрасни и възвишени замисли.

Нека поне един ден поживеем с отмерения ритъм на Природата, без да ни изважда от релсите всяка орехова черупка или крилце на комар, паднали на пътя ни. Да станем рано и спокойно да закусим, без да бързаме, или просто да сложим някой залък в уста: приятелите да идват и да си отиват, камбаните да си бият, децата, ако щат, да крещят, нека тоя ден си е само наш. Защо да се предаваме и да се оставяме на течението? Нека не допускаме да ни преобръща и залива тоя ужасен въртоп, наречен обед, който ни застига по пладнешките плитчини. Избегнем ли го, нататък няма страшно, понеже иде нанадолнище. Напрегнете всичките си сили, цялата си утринна мощ и отместили поглед, завързани за мачтата като Одисей, задминете с кораба си опасността. Ако моторът заръмжи, нека си ръмжи, додето прегракне от усилие. Ако камбаните забият, нека си бият, защо да се отзоваваме на звъна им? По-напред да бяхме се вслушали що за музика разнасят.

Нека без припряност, а с усърдие и упоритост забием нозе в гъстата кална лапавица от мнения, предразсъдъци, традиции, заблуждения, впечатления - в тая тиня, покриваща земното кълбо, нека потънем дълбоко под Париж и Лондон, под Ню Йорк, Бостън и Конкорд, под църква и държава, под поезия, философия и религия, додето усетим твърда камениста почва, която можем да наречем ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, и си кажем: "Това е, няма съмнение!" Най-сетне през пороища, огън и мраз ще сте достигнали оная point d'appui, където може да издигнете стена или да основете държава, както и трайно да поставите фенер, а може и измервателен уред - не нилометър, а реалометър, - та бъдните поколения да знаят какво ниво са достигнали пороищата от лъжи и заблуди на времето. Насочите ли погледа си право към конкретния факт, ще видите как слънцето заиграва по двете му страни като по острието на меч, ще го почувствате как меко се врязва в сърцето и костния ви мозък и тъй щастливо ще завършите земния си път. И в живота, и в смъртта копнеем за истинност. Ако умираме, нека чуем хъхренето в гърлото си и почувстваме изстиването на крайниците си; ако живеем, нека се заловим за работата си.

Времето - това е реката, в която мятам въдицата си. Навеждам се и пия, но отпивайки, виждам пясъчното й дъно и разбирам колко е плитка. Тая плитка речица си тече, но вечността остава. Ще ми се да пия от дълбините, да мятам въдицата си в небето, чието дъно е застлано със ситните камъчета на звездите. Изобщо не зная да броя. Не зная дори първата буква от азбуката. Винаги съм съжалявал, че не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил. Разумът е секира, която съсича съкровената същност на нещата. Не желая ръцете ми да са заети повече от необходимото. Главата ми служи и за ръце, и за нозе. Чувствам, че най-доброто от мен е съсредоточено в нея. Инстинктът ми подсказва, че главата ми е орган за ровене, подобно на зурлата и предните лапи у някои животни, и с нейна помощ ще съумея да си изровя тунел през тия хълмове. Убеден съм, че златната жила е някъде наблизо, понеже лесковата пръчка помръдва и се разнасят нежни ухания: започвам да копая тук.

Албена Бакрачева - превод
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!
· Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”
· Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас
· "Ти не ме обикна, ни пожали…" - Сергей Есенин
· За теб, любов моя - Жак Превер
· Неверница - Яна Язова
Вторник
20
Ноември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В Барселона дни преди Коледа
Ако този дядо Коледа ви се струва форма на някаква гавра, не бързайте със заключенията. Всъщност е част...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла отстрани, улавя думите...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
40 хубави филма за жени - 1 част
Защо "филми за жени"? Значи трябва да има филми и за мъже ли? А защо изобщо е нужно да се разделя киното...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
Преброих годините си и открих...
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече...
Магията на бащинството в акварелите на Сузана Суш
Руската художничка и илюстраторка Сузана Суш, с псевдонима Soosh е обяснила бащинството по възможно най-трогателния...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Жените и ориентирането ни в пространството
Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в големите...
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"...
Възможностите са изпускани от много хора, защото...
Възможностите са изпускани от много хора, защото са облечени в обикновени дрехи и изглеждат като раб...
Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, ...
Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
Любовните филми с танци на всички времена
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Най-нежната лирика на Вапцаров
Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана,...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.” „Никое човешко същество...
Защо те обичам толкова много
Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене. Като човешка сълза във вълната, като обло камъче...
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им....
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо, значи имаш куража и да го направиш....
Да си спомним за Фреди Меркюри
24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним. Светът...
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите....
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Да си спомним с любов за Леда Милева
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка...." Кой от нас не е израснал...
"Всяко едно действие влияе върху Равновесието на цялото"
Виждаш ли, Арен, едно действие не е, както смятат младите, камък, който вдигаш и хвърляш, а той улучва...
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който никога не е падал....
Най- умната врана на света
Всички знаем, че птиците от семейство Вранови са изключително умни, но тази новокаледонска врана надминава...
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Докато има живот, има и надежда...
Докато има живот, има и надежда. Докато има надежда, има живот. #вдъхновениеЗаСедмицата...
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
Нашият XX век се оказа по-жесток от предишния и не само с първата му половина е изчерпано всичко страшно...
Нуждата от красота
Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо съществува. Красотата е нещо, което звучи толкова...
Да учиш азбуката отново
Здравей! Ти имаш ли мечта? А преследваш ли неотклонно целите си? Хайде, ще си признаеш, ако си от онези...
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
Не позволявай на успеха да замае главата ти, а на неуспеха - да завладее сърцето ти
Не позволявай на успеха да замае главата ти, а на неуспеха - да завладее сърцето ти. ...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература
Българската писателка Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература заедно с още...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
Плодовете и зеленчуците също носят характер
Така смята Мария Тюрина - илюстраторка с литвански произход, която в момента живее в Лондон. В близост...
Самотата
Ти отново си на другия полюс, единствен жител на галактиката. Очите ти не могат да срещнат други очи,...
"Свободата, Санчо..."
Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят...
"Ами ако успея?!"
Докато другите си казват: "Ами ако се проваля?", аз си казвам: "Ами ако успея?...
Мистерията на девствения пояс
Изкован от стомана, с остри шипове, които трябва да охладят ентусиазма на всеки желаещ и неразбиваем...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Вижте тези невероятни рисунки на пясъка
Всяко дете обича да си рисува на плажа. Пясъкът е идеалното платно - заглаждаш с ръка и можеш да започнеш...
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
Интервю: Виртуална седянка с Роси
Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook