Манипулаторите в нашето ежедневие

Манипулаторите около нас може да са различни типове, но всичко с тях се свежда до едно - някак успяват да ни накарат да направим, каквото те искат, дори това осъзнато да е в наш ущърб. В края на всичко не стига, че сме жертвали времето и усилията си, не стига, че не сме направили нещо за себе си, но започваме да се ядосваме на нас самите - как за пореден път сме се подлъгали.

Как да се отървем от манипулаторите около нас

За да не се стига до там, е нужно да се развие едно много важно умение - да се казва "не". Да знаем във всеки момент какво искаме, какво - не, и да не се притесняваме да разграничаваме едното от другото.

Безпомощният манипулатор - той започва да се оплаква колко е несръчен, колко не умее това или онова, а вие толкова добре го правите. В същото време, не иска да се научи, не иска да се опита да прави нещо сам. Такива хора използват хората да вършат техните задачи във всяко отношение. Изглеждат безпомощни, но всъщност много добре осъзнават какво правят.

Изплъзващият се с думи - неговото умение е винаги да се изплъзва с думи от предишното си мнение, да се отрича, да извърта вашите думи и да им придава друг смисъл. Например: "Не съм казвал, че няма да дойда с теб, а че има вероятност да ме задържат на работа. Но, слава Боги, това не става и можем да отидем на онзи готин нов пъб"

Злопаметният, който помни всяко обещание. - от учтивост вие вероятно сте предлагали нещо от типа: "Винаги можеш да разчиташ на мен", когато човекът е бил е трудна ситуация. Вероятно вече сте помагали неведнъж, защото това обещание се в напомняло. Но е време както вие да очертавате граници на обещанията си, хем да ги помните и да се научите да отказвате на този, който постоянно разчита на вашата разсеяност.

Пасивно-агресивният - една от най-разпространената в ежедневието манипулация. Тези хора не казват докрай какво мислят, държат ви в мъгла, но лесно се изкарват жертви на някакво ваше мнимо прегрешение. Например: "Ти никога не ме каниш на вечеря" (при положение, че сте го правили, но ви е било отказвано), на което вие се чувствате задължени да поканите този човек отново на вечеря. Пасивно-агресивните манипулатори умело вменяват вина и търсят самосъжаление, при което са едни талантливи "кралици на драмата".

Търговците - търговците, обикновено на прошка, купуват вашето добро отношение с някаква вещ или преживяване. За да ви накарат да спрете да се сърдите, една такава жена ще ви сготви любимата вечеря, а един мъж ще ви подари нещо, което искате много. Няма лошо в това да зарадваш любим човек, но не и придружено с "И ако още ми се сърдиш след такава мусака..." и не ако това като модел се повтаря. Откажете учтиво и предложете да решите проблема, вместо да търгувате с него.

Непорасналите деца - всеки има един приятел, който не се е научил, че животът все някога се пораства и се поема отговорност. Те все не могат да се оправят с нещо, все закъсват за пари, все не се ориентират в институциите. Попадат на някой по-зрял и се започва висенето на врата му. Приятелите помагат, да, но приятелите учат и на самостоятелност и очертават граници. Нека всеки сам носи отговорност за себе си.

Как ни манипулират децата
Често децата използват нашите слабости, за да постигат, каквото са си наумили. Те знаят, че изпитваме вина, че се терзаем, дали сме добри родители и дали не правим разни малки и големи грешки с тях. Затова често можем да чуем: "Помниш ли, когато не ме пусна на лагер миналата година. Всички отидоха, само аз - не. Затова тази година отивам", а вие имате финансови проблеми. Малките деца по-несръчно манипулират, а понякога имат основание да се държат така, защото страдат от липса на внимание, но големите са много добри в това. Затова е нужно да очертавате граници и да мотивирате действият си, да общувате с тях - защо правите това, защо - онова. Защо сега няма време, пари или нужда от нещо. Изслушвайте ги, говорете, но оставайте твърди и не престъпвайте границите си.

Как ни манипулират родителите
Не само децата, но и родителите, особено по-възрастните, се стремят да ни накарат да правим нещо против волята си. Трябва да се прави разлика, както при децата, дали е защото ние не им обръщаме внимание, или е защото те просто искат да ни манипулират според техните представи. Децата ни вменяват вина на базата на родителската отговорност, а родителите ни - на базата на синовния дълг. Те са ни отгледали, изучили, дали са ни покрив, храна и т.н., но всъщност това правят родителите, нали? това не е основание да избираме професия според тяхното виждане, да живеем при тях, според техния страх от самота. Да избираме партньорите си, къде да живеем, дали да се женим или как да кръстим децата си. Както и с ецата, така и с родителите ни - трябва да очертаваме лични граници.