Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.


Исабел Алиенде е чилийско-американски автор и журналист, която пише в традицията на „магическия реализъм“ (литературен стил, при който магически и фолклорни мотиви/елементи се вмъкват в наглед реалистичния контекст), смятана за една от първите успешни романисти в Латинска Америка. Романите ѝ са базирани отчасти върху собствените ѝ преживявания, често фокусирани върху опита на жените, преплитайки заедно мит и реализъм.
„Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него."


Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Лима, Перу. Има написани над 20 книги, преведени на повече от 35 езика и продадени над 67 милиона копия. Неин кръстник е Салвадор Алиенде, първият социалистически президент на Чили и братовчед на баща ѝ, който е бил дипломат. Той изоставя семейството си, когато Исабел е едва на две години. В този период, заедно с майка си, братята и сестрите си, се местят в Чили при дядо ѝ. В едно свое интервю за The Telegraph, авторката споделя: „Живеехме в една заможна къща - без пари. Дядо ми плащаше за това, което беше необходимо, но майка ми дори нямаше пари, за да ни купи сладолед. Исках да бъда като дядо си, защото майка ми имаше ужасен живот, а той имаше всички привилегии, силата и свободата - мисля, че в този момент започнах да се бунтувам срещу всички човешки авторитети - полицията, църквата, всичко.“

По-късно майка ѝ се омъжва повторно за Рамон Хуидобро, също дипломат - семейството често се мести, когато местят постовете на новия ѝ съпруг. Алиенде заявява, че е решена да работи още като млада жена и тя започва своята писателска кариера като журналист - през 60-те и 70-те години става популярен журналист в телевизията и списанията.

Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове.


Исабел Алиенде се омъжва за първия си съпруг Мигел Фриас през 1962 г. Те имат две деца - Паула (родена през 1963 г.) и Николас (роден през 1966 г.).
Животът на авторката се променя завинаги, когато генерал Аугусто Пиночет осъществява военен преврат през 1973 г., с което отхвърля правителството на Салвадор Алиенде. По време на атака срещу президентския дворец Салвадор Алиенде е застрелян и убит (след десетилетия спорове около причината за смъртта му, аутопсията потвърждава през 2011 г., че става дума за самоубийство). Исабел активно помага на жертвите на репресиите и жестокостта на режима на Пиночет, но осъзнавайки, че е опасно да остане в Чили, тя напуска страната със съпруга си и двете си деца през 1975 г. – в този период живеят в изгнание във Венецуела за 13 години.


Исабел като журналистка

След развода си с Фриас през 1987 г., Исабел сключва втори брак с адвоката и писател Уили Гордън през 1988 г., но след 27 години заедно те също се разделят през 2015 г. По време на брака си двойката преживява тежко смъртта на две от децата на Гордън от предишна негова връзка, както и загубата на дъщерята на Алиенде - Паула, която умира през 1992 г. на 28-годишна възраст след усложнения от рядко заболяване - порфирия (заболяване на черния дроб, при което организмът не произвежда достатъчно хемоглобин). В чест на дъщеря си авторката учредява Фондация „Исабел Алиенде", която се стреми към икономическа и социална справедливост за жените.

Ние дори не осъзнаваме колко сме силни, докато не се изправим пред една трагедия. Човешкият капацитет за оцеляване е неизчерпаем.



През 1981 г. Исабел започва да пише писмо до дядо си, който е на смъртен одър в Чили. Писмото се превръща в основа на първия ѝ роман „Къщата на духовете“ (1985 г.), който става световен бестселър и дава начало на литературната ѝ кариера. Романът разказва историята на две семейства, живеещи в Чили през 20-те години на 20-ти век до военния преврат от 1973 г., съчетавайки елементи на магически реализъм и политически свидетелски показания. Авторката сама определя тази книга като част от трилогия (другите две заглавия към нея са „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“), но фабулно те не са точно това. Други популярни нейни творби са „За любовта и сянката" (1987), „Ева Луна“ (1987), „Японският любовник“ (2015) и др.

Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!



С дъщеря си Паула

Книгите на Алиенде са някак различни, странни, засягащи сериозни политически и социални проблеми и въпроси – тя е от онези автори, които или много ще се харесат на читателите, или ще отиде в другата крайност, останала неразбрана. Романът „Ева Луна“ е друг международен фаворит от нейното творчество, публикуван през 1989 г. Книгата е класифицирана от мнозина като пример за литературната традиция на испаноезичните романи, тя също така запазва ожесточена и влиятелна насоченост към женствеността и специфичния път на момичетата и жените в неблагоприятния свят на Латинска Америка от средата на 20-ти век.
„За любовта и сянката“ също е много въздействащ роман – една своеобразна приказка за романтика, смелост и трагедия, изправени срещу незаличимия фон на страна, управлявана с железен юмрук - и населена с онези, които се осмеляват да го оспорят.

Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!


В хода на кариерата си Алиенде получава многобройни награди за своята работа, включително чилийската национална награда за литература (2010 г.) и наградата Library of Congress Creative Achievement Award for Fiction (2010 г.). През 2014 г. президентът Барак Обама награждава Алиенде с президентския медал на свободата (тя приема американско гражданство през 1993 г.).

Благодарение на своя собствен стил и влияние, Исабел Алиенде се нарежда сред най-забележителните жени в литературата.

„Къщата на духовете“ - превод Венцеслав Николов
„За любовта и сянката“ - превод Екатерина Делева
„Ева Луна“ – превод Венцеслав Николов


Филмът "Къщата на духовете" (The House of the Spirits, 1993 г.) по едноименната й книга е режисиран от Биле Аугуст и в ролите играят Мерил Стрийп, Глен Клоуз, сър Джеръми Айрънс, Уинона Райдър, Антонио Бандерас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Маргарет Бурк-Уайт – първата жена-военен кореспондент
· Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
· Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Юрума – магьосникът с пиано
· Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
· Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Томас Ман: „По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Работите вкъщи? А справяте ли се?
Вторник
18
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Искам да ти кажа: "Тя е ангел. Моята майчица"
Тя е АНГЕЛ в буквалния смисъл на думата, а как ще опишеш един ангел? Думите са слаби. Няма по прекрасно...
Маргарет Бурк-Уайт – първата жена-военен кореспондент
Маргарет Уайт е американска фотографка, известна с големия си принос към фотожурналистиката - особено...
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Не ми подхожда никак грубостта
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти...
Един човек, изпреварил времето си - Оскар Уайлд
Опит е името, което даваме на грешките си. Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде...
Коледно вдъхновение от майстора на къси разкази О. Хенри
Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба. ...
Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус
Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти...
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Първият в света воден парк за деца със специални нужди отвори врати
Изумителен аква парк за деца с увреждания и специални нужди отвори врати в гр. Антонио, Тексас отвори...
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
За всяка минута гняв...
За всяка минута гняв губим 60 секунди щастие....
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
2016 г. - годината на Огнената маймуна
Първата асоциация с думата „маймуна”? Интелигентна, пъргава, непостоянна. Такива са и представителите...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
"Суета на суетите, всичко е суета!"
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а...
Когато отпразнувах 40 години
Скоро говорех с приятелка за рождени дни, Сатурнови дупки и подобни неща и тя ми каза с неудобство,...
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
Не се качвай на връха, за да те видят другите, а за да видиш ти света
Не се качвай на връха, за да те видят другите, а за да видиш ти света. ...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността. ...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба"
"...Пейов! Ние не сме направили и стотната част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу,...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Целта на живота е самоизявата
"—Добро влияние изобщо не съществува, мистър Грей. Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
Рибарят
Имало един рибар. Живеел в малко, красиво, крайбрежно селце. Сутрин никога не бързал да става, спял до...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
И когато срещнеш истинската жена...
„Може да не си първият мъж в живота й, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може...
Отиде си Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
С и БЕЗ Любов
БОГАТСТВО без Любов прави човека АЛЧЕН. управлявано с Любов, прави човека ЩЕДЪР. ДЪЛГ без...
Понякога при случайно движение
Понякога при случайно движение ръката ми докосва твоята ръка китката ти или пък тялото ми напъхано...
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
Как биха изглеждали героите на Дисни в днешния свят
Аниматорът Джеф Хонг (Jeff Hong) от Ню Йорк е нарисувал известните герои от света на Дисни, ако те живееха...
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
Да ти рипне сърцето - задължително чуй тази версия на Хайдушка ръченица
Прекрасното на музиката е, че може да обединява хората и без думи. Усещане в сърцето, което те кара да...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
Ще танцуваме ли...латино? - II
Танго Няма как да не кажем поне няколко думи за този импресивен танц, макар да е трудно да се резюмира...
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Вярвате ли в суеверия?
Вярвате ли в суеверия? Какъв е техния произход? Считате ли ги за част от народното творчество или по-скоро...
Ода за блондинките
Вечната тема. Почти като тази за яйцето и кокошката. И макар никой учен все още да не се е произнесъл...
Розета Тарп - Кръстницата на рокендрола
Розета Тарп (20 март 1915 – 9 октомври 1973) е афроамериканска певица, китаристка, автор на песни и една...
Как да изберем: Ски очила
Ако за първи път ще ходите на ски, то трябва да знаете, очилата са задължителен елемент и в частност...
Поколението на новите номади
В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни...
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Коледни пости - Ден 17:
Украсяване на елхата. Официален дебют на рибата в менюто
Днес е най- любимият ден за моето голямо момиче – денят, в който се украсява елхата. Е, и коледната утрин...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook