Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Целта на живота е смъртта."


из "Аскетика" на Никос Казандзакис

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме Живот.
Веднага щом се родим, започва и завръщането; тръгването и завръщането съвпадат; всеки миг умираме. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на живота е смъртта.
Но пък веднага след раждането започва и стремежът да творим, да създаваме, да превръщаме материята в живот; всеки миг се раждаме. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на ефимерния живот е безсмъртието.
Във временно живите тела тези две течения воюват: а) нагорнището — към творчество, към живот, към безсмъртие; б) надолнището — към разложение, към материя, към смърт.
И двете течения извират от недрата на прадревната същност. В началото животът изненадва; изглежда като нещо противозаконно, като нещо „въпреки природата“, като мимолетна реакция на тъмните извечни извори; но от дълбините усещаме: Животът и той е изначален, той е нерушимият устрем на Космоса.
Иначе, откъде тази свръхчовешка сила, която ни тласка от нероденото към роденото и ни насърчава в борбата — растения, животни, хора? И двете насрещни течения са свещени.
И така — дългът ни е да уловим идеала, който побира и уравновесява тези два огромни, изначални и неунищожаеми порива; и по този идеал да отмерваме нашата мисъл и нашата практика."

***

"Този Зов не е твой. Не говориш ти — безбройни предци говорят с устата ти. Не желаеш ти — безброй поколения твои потомци желаят със сърцето ти.
Твоите мъртъвци не лежат в пръстта. Превърнали са се в птици, дървета, вятър. Седиш под сянката им, храниш се с плътта им, дишаш диханието им. Превърнали са се в идеи и страсти и определят волята и действията ти.
Далеч от теб, неподвижни стоят в несигурното време бъдещите поколения. Живеят, действат и копнеят в недрата и сърцето ти.
Първият ти дълг в този краткотраен като мълния миг, в който ти се разхождаш по земята, е, разширявайки своето „аз“, да успееш да преживееш безкрайния път, видимия и невидим път на самия себе си.
Ти не си един; ти си цяла армия. Слънцето за миг озарява едно от твоите лица. И веднага угасва, за да освети някое друго, по-младо зад теб.
Племето ти е голямото тяло — сегашно и бъдещо. Ти си една краткотрайна гримаса, то е лицето. Ти си сянката, то е плътта.
Не си свободен. Хиляди невидими ръце държат твоите ръце и ги движат. Когато се гневиш, един прадядо се пени в устата ти; когато се любиш, един пещерен праотец мучи в теб; когато спиш, гробове се отварят в паметта ти и главата ти се пълни с върколаци."

Превод от гръцки: Панос Статоянис
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
· Албер Камю: "Животът е сумата на всички твои избори."
· "Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
· На ухо
· Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
Петък
22
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка....
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
Брюксел извън европейските институции
Като кажем Брюксел, първо си мислим за Европейския парламент и другите евроинституции, та дори за щабквартирата...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Стойте далеч от хора, които постоянно ви карат да се отбранявате
Стойте далеч от хора, които постоянно ви карат да се отбранявате. ...
На Световния ден на водата - 22 март: "Спести вода, спести живот"
Скулпторът от Индия Сударсан Патнаик е отправил тази година уникално послание за Световния ден на водата....
Искам да ти кажа: "Господ ми я прати, за да ни научи на любов"
Здравейте, изпращам Ви горните редове по повод прекрасната идея да благодарим, да разкажем за вдъхновилите...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook