Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Готвим ли все още за цялото семейство?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание и без никакво съжаление, че е спряла да готви. "Събираме се за вечеря, всичко е наред, но вече не готвя яденета, които отнемат повече от 30 минути." И изброи - скара, яйца, паста, картофи или ориз, варива, зеленчуци, които стават на тиган. Тя, която доскоро не се спираше да си играе да приготвя за децата всякакви неща. Винаги носеше на площадката кексче, бисквитки - все домашно и все приготвено с радост, сега казва, че се старае поне зеленчуците да са пресни и да избягва полуфабрикатите.

Остави всички ни в мълчание. Защото всяка се опитваше да си спомни кога за последно е правила мусака, гювеч, пълнени пиперки...Не е въпросът в традиционната кухня срещу модерните предложения като лазаня или панирани хапки с корнфлейкс, за които също би отишло повече от час добро готвене. Накрая приятелката ми каза: "Просто съм ужасно уморена вечер и спрях да се измъчвам, че не готвя, и така спрях". Всички кимаме.

Истината е някъде там, че жените наистина сме много уморени. Защото приготвянето на семейната вечеря често е едва едно от няколкото задължения след работа. Няма смисъл да изброявам. Оставяме за уикенда разточителните закуски с палачинки или пържени филийки, отнемащите време ястия. Но уикендът и той два дни - за кое по-напред? А и нали бил за почивка, както гласи легендата.

Другата истина е, че често усилията изобщо не се отплащат. Децата обичат едно, мъжът - друго, аз - трето. Стараеш се, занимаваш се, а после - никакво внимание...Аз например обичам традиционните ястия, но обичам и да опитвам нови рецепти. В 5 от 6 случая ми казват: "много е вкусно, а сега ще поръчаме ли нещо за ядене?". Само гадая къде се рее умът на мъжа ми, но вероятно е около ястията на майка му. Наистина висока летва. Обичам също да хапвам салата с някакъв пълнозърнест хляб, но у дома салатата е само предястие и пак трябва да се готви. Децата искат нещо бързо и да стават от масата. Две момчета, без особени претенции, стига да не отнема много време. Да, ама аламинути до кога? Супите не били модерни, а като малки толкова ги обичаха. Дай им сега пица, скара, сандвичи, пържени картофи. Започва да ме мъчи вината - не успяхме ли с баща им през тези години да им създадем навици - да стоят на масата, да разговаряме. Ясно е, че семейната вечеря е нещо повече от едно ядене, нали?

Но умората е адска. Очакванията са големи, работя по 10 часа и всъщност обичам работата си, тя ми върна самочувствието, даде ми предизвикателства, среда. Освен че е добре платена, тя ми носи удовлетворението, което искам. Но вкъщи ме чака всичко останало. Мъжът ми се прибира след мен и също е много уморен. Да го карам в 9 часа тепърва да бели картофи ли?

Помня у дома, когато бях дете. Майка се прибираше в 5 и започваше да шета, но с радост, че се е махнала от завода. Всичко й идваше отръки и го правеше уютно. Кърпите й баха везани, имаше престилка и кърпа за косата. Докато готвеше, пееше. Баща ми също се прибираше към 6 и помагаше много. Аз помагах пък за слагането на масата, салфетките, приборите. Седяхме с часове, доста време, след като се нахранехме, и говорехме. После татко вдигаше масата, тя измиваше чиниите и отивахме в хола - той с вестник, тя зяпаше телевизия, а аз играех сама срещу себе си на карти или четях. Сега времената са други, но тези неща остават - семейната общност и знам, че тя идва от майката. Но не тази уморената, а от тази спокойната, на която й се помага и на която всъщност това не й тежи, за да я омаломощава и самата мисъл за шетането за вечеря. И ако храната отвън, повече или по-малко здравословна, е цената за моето спокойствие и световното равновесие - ще я платя.

Преди време осъждах купуването на храна от топли витрини на супермаркети, поръчването за вкъщи от пицарии и ресторанти или от разни улични "топли точки" за риба, скара, но, честно казано, напълно разбирам защо процъфтяват. Защото ако аз имам един пълноценен свободен час у дома, няма да го прекарам изгърбена над сърмите, а в разговори с децата, игра в парка, разходка. Може да имаме деца, които да приобщим в готвенето и в помагането вкъщи, но може и да нямаме. Няма място за вина. Има място за щастливи и спокойни жени.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Класация: Златни хитове, песни които ни правят щастливи
· Психолози: Предновогодишна депресия не съществува
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Четвъртък
25
Февруари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
Бисексуалността
Съгласни ли сте с изречението “Всичко е позволено, ако ни носи удоволствие и не пречи по какъвто и да...
Двама на една вълна
Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като...
За жените, мерките и стереотипите
"Виж колко й е къса полата, търси си го...като ходи така по улиците", "Деколтето й е до пъпа, така е...
Опасните типове мъже
Запознанствата, флиртовете, първа среща, втора среща...може да мине наистина много време, преди да разберем,...
Нощното напикаване при децата
Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването на нервната им система. Той...
Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим...
Безсънието до детската люлка
Последните седмици от бременността често са свързани с безсъние. Положението на тялото, удобната възглавница...
Ухажването - игра на инстинкти
Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване...
Съвети за повече хладнокръвие преди първия учебен ден
На прага сме на поредната учебна година. Родителите на пораснали ученици вероятно за изработили своя...
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Най-сигурните начини да съсипете връзката си
Най-често обвиняваме обстоятелства, късмета или другите за несполуките си в живота. Подлагаме на анализ...
Съвети за поведение при тежки зимни условия
Зимните условия не трябва да се подценяват, затова от Българския червен кръст разпространиха някои полезни...
Очаквания срещу реалност в първи клас
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше...
Срещи за напреднали - интимността и факторът "вече имаме деца"
Срещите са емоция, срещите са забава, запазена територия на тръпки в стомаха, смях и, дай Боже всекиму...
Извинявай, сбърках!
Една дума, казана навреме, спестява девет. А когато думата е „извинявай”, произнасянето й може да спести...
Игри с деца за из път
Лятото - време за ваканция и почивки на морето или в планината, на село или коледните и други празници...
Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме...
Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Италиански учени установиха, че пробиотиците в киселото мляко могат да намалят затлъстяването при децата...
Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е...
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Някои синини не са от грим - II
Най-страшният ден в живота на Милена е този, в който в резултат на побой от съпруга й постъпва в болница...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook