Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Уверените деца не са случайност, а резултат на възпитание
· На гости на новородено бебе - какво трябва да знаем?
· Искате ли детето ви да е щастливо? Опростете живота му
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Готвим ли все още за цялото семейство?
· Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
· Нито децата, нито учителите са виновни!
Сряда
20
Юни 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Всяка година над 7 милиона души умират в резултат на тютюнопушене
Тютюнопушенето ежегодно причинява смъртта на над 7 милиона души по света, се казва в доклад на Световната...
Здравословно отношение към здравословното хранене - I
Чудесно е, че все повече хора се интересуват от здравословното хранене и променят хранителните си навици....
Планирайте през зимата, за да се случи през лятото
Един от начините да преживеем тегавата зима е да планираме всички онези приятни неща, които можем да...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 15
Ден 15 от Коледните пости. Снощи хапнахме каквото бе останало от рибата плакия, както и мандарини. За...
Дъвченето на храната
Още от детската градина са ни повтаряли, че трябва да дъвчем добре храната. В по-късна възраст дори...
Капаните на щастието
Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става...
От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
Хранителните добавки - здраве в капсула?
Модата на добавките към храната отдавна се вихри, а на пазара се предлага какво ли не разнообразие от...
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
Хем лимон, хем дюля - що е то?
Наричат този храст "японска дюля", но е известен като "планински лимон". Прилича малко и на двете. Родината...
Червената леща - повече желязо за малки и големи
Лещата е едно от най-старите култивирани бобови растения изобщо. Тя е била източник на ценни протеини...
Най-честите женски страхове
Надарени или осъдени да са по-емоционални, жените имат цял списък със страхове и тревоги. Понякога...
Филтрирате ли питейната вода?
Всички знаем, че чистата вода е едно от най-важните условия за доброто ни здраве. Водата от водопроводния...
Сушените плодове лекуват- I част
Ако често сте гостували на вашата баба, сигурно си спомняте нанизаните на конец тънки шайби круши, ябълки...
Мазнините: добри, полезни, вредни - II
Животинските мазнини за разлика от растителните, съдържат холестерол и повече наситени мастни киселини...
Това така срамно изпускане на урина
Случвало ли ви се е да изпуснете малко урина, когато се засмеете рязко или кихнете? Положителният отговор...
Вземи си една гореща вана!
„Сигурно има неща, които една топла вана не би могла да излекува, но те не са ми известни.” – „Стъкленият...
Как да избегнем стресa през бременността
Бременността е период, изпълнен с очакване и надежда, особено когато е планирана и дълго очаквана. Бъдещите...
Какво знаем за различните видове мед
Непрекъснато говорим за това колко е полезен медът, особено в тези студени зимни дни. За кой мед става...
Зеленчуковите сокове
Ако сте последователи на здравословното хранене най-вероятно отдавна сте заменили пакетираните сокове...
Хиперсомния - когато сънят никога не е достатъчно
Всеки би си поспал още малко, ако има тази възможност. За повечето хора сънят е лукс и дават мило и драго...
Алабаш: Нинджата от сем. Кръстоцветни
Алабашът е представител на голямото семейство Кръстоцветни, не толкова популярният роднина на добре познатите...
Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
Чаят от каркаде - еликсир за всички сезони
Няма начин тази зима да не сте посегнали към добиващия все по-голяма популярност чай от каркаде. Но...
Акари и алергии
Свикнали сме да възприемаме праха като част от домашния интериор. Макар и неприятен, той изглежда напълно...
Оле, завърти очички
Във времето, когато все по често сме преди различни видове екрани, грижата за очите става повече от задължителна....
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Какво би станало, ако...
Думичката „ако“, без която не можем, щом се замислим за нишките на собствения ни живот. Неизбежно идва...
Да оцелееш по Коледа
Нека си говорим открито – Коледа е най-трудното време в годината. Липсата на време буквално ни задъхва,...
Да бъдеш безупречен
Водовъртеж. Когато липсва осъзнатост живеем в света на другите, свят, който смятаме за перфектен. Потопили...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook