Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Защо трябва да спрем постоянно да се съобразяваме с децата си?
· Защо са важни извънкласните занимания за децата?
· Границите на вниманието към децата
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· На кого принадлежи крайното решение?
· Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
· Как да изберем безопасно детско колело?
Сряда
26
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тайните на малца
Поради специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, малцът е основна суровина...
В търсене на изгубеното спокойствие
„Спокойният ум не може да бъде смутен или уплашен, а следва своя вътрешен ритъм в радост или несполука...
Най-трудната борба
Животът е низ от усилия, справяне с предизвикателства или крушения. Най-трудната борба обаче не се води...
Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
Празничният декемврийски сезон е прекрасно време от годината, очаквано с трепет от всеки, но поради...
Върбинка против умора, изтощение и стрес
В нашата страна е широко разпространена и се нарича върбинка (Verbena officinalis). Тя е отдавна позната...
Когато искаме да качим няколко килограма, но не знаем как
Непрекъснато и навсякъде слушаме и четем за диети за отслабване. Дали обаче се замисляме за жените, които...
Синьото сирене - изтънчена наслада за ценители на нетрадиционни вкусове
Синьото сирене е специфичен деликатесен вид сирене с висока хранителна стойност и висока масленост. Представлява...
Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил...
Вълшебният прашец
Естествено добра комбинация Пчелният прашец е едно от многото удивителни творения в света на пчелите....
Да събудим сексуалността си
Когато стане дума за страст, секс, обикновено говорим за връзки – как да запазим страстта по-дълго, как...
Работилница за реалност
“Твоят фокус определя реалността ти” казва Куай-Гон Джин, учителят на Оби Уан Каноби в “Епизод І - Невидима...
Връзки от ново поколение - "Да се обичаме разделени"
Всички ние имаме в главата си сценарий за щастливите отношения между мъжа и жената и част от този сценарий...
Подари си тези мигове
Един живот не стига. За толкова много емоции, които трябва да усетим, за да не съжаляваме един ден за...
Най-важните 5 ползи от вегетарианството
Вегетарианството е начин на хранене, който в различна степен изключва храните от животински произход...
Лечебните ползи на катранения сапун
Белият бор е един от най-мощните природни лечители. Силата на дървото е толкова голяма, че дори въздухът...
Да се научим от Коледа на чудеса!
Обожавам Коледа! Харесва ми как грейва целия град с блещукащи украси и усмихнати лица. Студеният въздух...
Ориенталският танц
В древността танцът е бил мистичният език, чрез който хората са се свързвали с божествата и с мъдростта...
Билки при безплодие - II
В много случаи обаче така желаното забременяване не настъпва не заради недостига на определени хормони,...
Диетата започва от сутринта
С пукването на пролетта забелязваме последствията от зимните прегрешения. Дрехите изведнъж ни отесняват,...
В защита на Храната
Храната. Защо такова обичайно нещо като храната има нужда от защита? Според американският журналист и...
Лечебната сила на лавандулата
Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма...
Спасителната прегръдка между две близначки, която промени грижата за бебетата
Знаете ли историята на тази снимка? Близнаците Кайли и Бриел Джаксън от Мазачузетс, САЩ били родени 12...
Защо дисциплината е по-важна от мотивацията?
Когато искаме да направим нещо, независимо дали става въпрос за учене, диета, физически упражнения, работа,...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Алкални храни за здраве през зимата
Киселинният баланс е много важен за организма. Винаги е добре средата да е леко по-алкална и алкалните...
Какво ти пречи да започнеш да тренираш?
Обикновено през пролетта се сещаме, че ето, крайно време е вече да започнем да тренираме нещо! Лятото...
Тиквените семки
Есента е сезона на тиквата. Вероятно я обичате печена, на тиквеник или, ако имате страст към екзотичните...
Сенната хрема – причини и профилактика
Сенната хрема е една от най-разпространените алергии. Името й идва от сено, тъй като се причинява от...
Земята - домът, който опустошаваме сами
"Бих искал да споделя едно откритие, което направих през престоя ми тук. Стигнах до него, когато се опитах...
Чучулига, сова или гълъб – кой е вашият биоритъм?
Сутрин трудно отваряте очи, главата ви тежи, не знаете къде сте, а още по-малко - кой сте. Пиете поне...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook