Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Вторник
20
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хиперсомния - когато сънят никога не е достатъчно
Всеки би си поспал още малко, ако има тази възможност. За повечето хора сънят е лукс и дават мило и драго...
Как изживяваме смяната на времето?
Пролет е. Предполага се, че светлината и топлото време трябва да ни вдъхнат нови свежи сили, настроение...
Истини и заблуди за нитратите
Просто обожавам всякакви листни зеленчуци – салатки, спанак, зелен лук в комбинация с репички. Може да...
Прахчетата срещу грип и настинка
Комбинираните лекарствени препарати, които се рекламират особено през зимата срещу грип и настинка, са...
Какво представлява самоефективността и как да я подобрим?
Определението за думата „самоефективност“ в оксфордския английски речник гласи: „Лична сила или...
Междинната закуска - закуска за шампиони
Често чувам от приятелки, че ако започнат деня си с обилна закуска, то апетитът им се покачва неконтролируемо....
Хрян – лютиво здраве
 Подобно на чувствата към чесъна или лютите чушки, при хряна няма средно положение – или люто обичаш...
В добра форма без фитнес зали и уреди - само с използване на собственото тегло
Независимо дали вашата основна цел е да изградите сила, или да подобрите стабилността на коремните...
Орехите – за здраво сърце и добро настроение
Забелязали ли сте че орехът изглежда точно като човешкия мозък? Според древна мъдрост това е много повече...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
17 април - Световен ден на болните от хемофилия
На 17 април отбелязваме Световния ден на болните от хемофилия. В България засегнатите са 700 души, от...
Наесен с песен - или отново на работа
Много хора имат нужда от отпуск след отпуската. Не става въпрос за капризи и глезене, а за естествена...
Как да отучим детето си от бързата храна - I
Обикновено не отдаваме голямо значение на това, с какво се храни нашето дете. През деня ние сме на работа,...
Диетата започва от сутринта
С пукването на пролетта забелязваме последствията от зимните прегрешения. Дрехите изведнъж ни отесняват,...
Здравословното мюсли
Миксът от зърнени култури, сушени плодове и ядки се появява в началото на XX век, „изобретява го” швейцарският...
Дъвченето на храната
Още от детската градина са ни повтаряли, че трябва да дъвчем добре храната. В по-късна възраст дори...
Диетата на Снежанка – как да се избавим от пигментните петна - II
В първата част говорихме за храните, от които трябва да се откажете, за да си върнете равномерния тен...
Най-голямата билка в света - бананите
Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък...
Как вредим на околната среда, без да подозираме
Нашите битови изобретения са част от човешката ни същност. Човешкият разум е като дете, което измисля...
Черна ряпа като лекарство и полезна сезонна храна
Черната (испанска) ряпа често е пренебрегвана заради лютия си вкус и ограничените начини да се консумира...
Антиоксидантите – гардовете на нашия организъм
Знаем, че кислородът е основна предпоставка за живот и че участва активно в много от биохимичните процеси....
Как да трансформираме съжалението във възможност за израстване?
„... съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който може да пребивава живата душа...“...
Здраве без химия: лайка против конюнктивит при деца
Който е имал конюнктивит, знае много добре, колко е неприятно това заболяване. Сърбеж, сълзене, зачервяване...
Бъди!
Иди си купи онези обувки, животът е твърде кратък. Редовно си прави цитонамазка и мамография. Пътувай....
Защо дисциплината е по-важна от мотивацията?
Когато искаме да направим нещо, независимо дали става въпрос за учене, диета, физически упражнения, работа,...
Погледни го от добрата му страна
Kолкото и невероятно да звучи, във всяка ситуация, дори и най-драматичната, неизменно има и по нещо положително....
Преди да изберете контактни лещи - какво трябва да знаете
Очите ни са онова, което ни дава представа за всичко. Зрението е едно от най-важните ни сетива. Нерядко...
Диабет 2 тип: кой е заплашен
Развитието на диабет 2 тип за разлика от инсулинозависимия (1 тип) се отключва в обикновено в зряла възраст,...
Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали,...
Матча - не просто зелен чай, а цяло изкуство
За предимствата на зеления чай сме „говорили” доста, но дали сте чували за един „братовчед” на зеления...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook