Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Как неправилното хранене застрашава децата през 21 век?
· Принуждаването на децата да пазят диета може да навреди на здравето им
· Неволята - Приказка от Ран Босилек
Петък
18
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - I
Вече усещате, че животът не е пред вас или с други думи, започнали сте да остарявате. Известно е, че...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 28
Коледни пости, ден 28. През уикенда сварих червен боб, като идеята ми бе да го превърнем в яхния. Честно...
Опасните бенки
Бенките представляват струпване на пигментни клетки. Една част от тях са вродени, а друга се появяват...
Изборите, пред които се изправяме
Казват, че имаме избор в живота си. Казват, че можем да поемем коя да е посока. Обаче изборът е трудно...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Матча - не просто зелен чай, а цяло изкуство
За предимствата на зеления чай сме „говорили” доста, но дали сте чували за един „братовчед” на зеления...
Женшен – коренът панацея
Коренът на дълголетието женшен расте в Източна Азия, Сибир и Северна Америка и се използва в лечението...
Професия "Домакиня"
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „Професия – домакиня”. И че жената изобщо може...
Хвойната – мощно билково действие и ароматерапия
Хвойната предпочита горите и полугорските масиви и при благоприятни условия живее наистина много дълго....
Зумба за забавление и тонус
Ако трябва да бъда честна, когато е ставало дума за фитнес, винаги съм се насилвала да проявя самодисциплина...
Ски упражнения - Да подготвим ръцете - I
Специфичността на техниката на скаране на ски изисква подготовка на тялото със специфични упражнения....
Aфродизиаците в ежедневното ни меню
Връзката между храната, която консумираме, и сексуалната ни кондиция, е позната още от Древността. Сексуалната...
Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?
Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича...
Бременност и зъболечение
„Честито!”, започвате да чувате много често, щом бременността ви проличи и сладкото коремче започне да...
Морски зърнастец (облепиха) - мултивитаминен еликсир за кожата и цялото тяло
Плодчетата морски зърнастец са малко познати в модерното време, но навлизат смело в антиейдж козметиката...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Дребните ни нездравословни навици, от които е толкова трудно да се откажем
Навикът – това е втора природа. Клишето е напълно вярно, защо иначе ще имаме толкова вредни навици, ако...
Навиците ни - по пътя извън зоната на комфорт
Какво правихте тази сутрин, след като се събудихте? Как ви мина денят? Как отговаряте вечер на близките...
"Кафето" от цикория е идеален заместител на обичайното кафе
"Инка" е добре познатото ни "детско кафе" - така поне му казвахме у дома, защото и ние, децата, можехме...
Заситете глада с нещо полезно
Похапвате ли през нощта? А да са ви познати внезапните пристъпи на глад в офиса, които залъгвате с мисълта:...
Семената от чиа - суперхрана без глутен
Любителите на здравословното хранене и начин на живот, фитнес натурите и всички, занимаващи се активно...
СПИН - страшната истина - II
Предпазване Избягване на: Случайни сексуални контакти (орален, вагинален, анален, хомосексуален...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 15
Ден 15 от Коледните пости. Снощи хапнахме каквото бе останало от рибата плакия, както и мандарини. За...
Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки и татковци, но и лекари, общественици, публични...
Как да приготвим слънчев чай?
Макар лятото да се свързва с парещо слънце, високи температури и разхладителни напитки, много хора продължават...
Защо от загубата на домашен любимец толкова ни боли?
Хората, които нямат домашен любимец, често не разбират мъката на другите, когато се случи тяхната животинка...
Пробиотиците - защо не можем без тях - I
Мисълта, че тялото ни е миниатюрна вселена, в която охолно живеят милиарди и милиарди микроорганизми,...
Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook