Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Предизвикателствата пред момчетата днес
· "Никой не иска да играе с мен"
· Заветът на д-р Франсоаз Долто
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
· Идеи за нематериални подаръци за децата
· Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Понеделник
21
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да си направим: Лавандулова възглавница
Признавам, че аз самата рядко страдам от безсъние. Ала ми се стори изкушително, преди да заспя, докато...
Неволните драсканици - навик или нещо повече
Наскоро открих стар тефтер на майка ми и си припомних колко много обичах да драскам като тийнейджърка...
Защо да тренираме вечер, а не сутрин?
Чудили ли сте се някога кога е по-добре да тренирате – сутрин или вечер? Истината е, че този въпрос...
Фурмите - сладкият и здравословен дар на Ориента
Фурмите са изключително ценен и полезен плод, един от най-древните, познати на човечеството. Корените...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 28
Коледни пости, ден 28. През уикенда сварих червен боб, като идеята ми бе да го превърнем в яхния. Честно...
Подхранващи и етерични масла – има разлика!
Скоро попаднах на една статия, където под заглавието „Чарът на етеричните масла” надълго и на широко...
Кивито е с повече витамин С от цитрусите
Кивито е сред плодовете, които имат най-голямо количество витамин С, a съдържанието на полезните фитонутриенти...
Печени кестени срещу есенната умора
Тя винаги е леко тъжна - заради изминалото лято, заради събраните емоции и спомени и заради последните...
Да придадем на зимата душа и топлина
Зимата е всяка година по едно и също време, но някак винаги успява хем да ни изненада, хем очаквано -...
Медитация за заети жени
Животът изглежда като надпревара. Бързаме ли, бързаме. Но с кого се надпреварваме всъщност? Със самите...
21 юни – Международен ден на йогата
Хилядолетия след възникването на тази древна практика, от 2015 година нататък, тя ще си има специален...
Кривата на глада I
Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката...
Хемороиди: Да намалим болката и дискомфорта!
Около половината население по света страда от хемороиди. Ако сте в „щастливата половина“, значи бегло...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
Покой на ума или как най-накрая да заживеем в настоящето
Ако сте от хората, които се интересуват от вътрешния свят и хармония на човека, то няма начин да не...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
30 юли - Международен ден на приятелството
30 юни като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея...
Витамин К - какво трябва да знаем?
Всички сме чували за витамини A, B, C, D, дори и E, но какво да кажем за K? Витамин К е вероятно един...
Тайната на харизматичните хора
Харизмата е онова магическо излъчване, от което се възхищаваме и често бихме искали да притежаваме. Сигурно...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Лапад - непретенциозен, но много полезен
Лападът е може би най-разпространеният по нашите земи зеленолистен зеленчук. Расте из цялата страна,...
Фермерските пазари - перспектива за био земеделието
С всеки изминал ден нараства броят на хората, които живо се интересуват от това, какво слагат на трапезата...
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния...
Food revolution day 2018 в България - революцията в храненето продължава
Зад всяка революция стои едно просто желание - нещо трябва да се промени! Една година след първото издание...
Чобанка - при сезонни алергии и мигрена
Растението чобанка (Petasites hybridus) е вид храст, от семейство Сложноцветни, който обикновено...
Домашно лечение на гъбичките по ноктите
Освен упорито и дискомфортно състояние, гъбичките по ноктите на ръцете и краката са част от онези смущаващи...
Палео хранене
Напоследък все повече се засилва интересът към изконните принципи на хранене на човека. Връщането назад...
Капаните на щастието
Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става...
Здраве без химия: лайка против конюнктивит при деца
Който е имал конюнктивит, знае много добре, колко е неприятно това заболяване. Сърбеж, сълзене, зачервяване...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook