Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях."


откъс от "Мартин Идън"


Джак Лондон
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рут заговори бързо и с лекота по подхвърлената тема. Той се почувствува по-свободно и се премести малко навътре в креслото, като се държеше с все сила за страничните облегалки, сякаш се страхуваше, че то може да се изплъзне под него и да го хвърли на пода. Бе успял да я накара да заговори за нещо познато и докато думите й продължаваха да текат, се стараеше да следва нейната мисъл, изумен от знанията, събрани в тази прелестна глава и без да престава да отпива от красотата на бледото й лице. Той успяваше да следи мисълта й, въпреки че го спираха чуждите мисли, критичните бележки и непознатите думи, които течаха съвсем плавно, при все това те оживяваха и възбуждаха ума му.

Помисли си, че точно това е духовният живот и прелестното усещане за красотата, ярка и неотразима, каквато не бе виждал дори и в мечтите си. Забрави се и очите му жадно я поглъщаха. Човек наистина може да живее, да се стреми, да се бори и дори да умре за нещо. Книгите са казвали истината. Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях.

Даде крила на въображението си и пред него минаваха огромни светли картини, върху които се очертаваше малко неясния, но величествен образ на романтичната любов и на подвизите в името на една жена, на едно бледо, златисто цвете. Зад този колеблив, трепкащ образ той виждаше пред себе си живата жена, която говореше за литература и изкуство. Слушаше я и в същото време, без да съзнава, бе заковал поглед в нея и в този пламнал поглед ясно се отразяваше цялата мъжественост на неговата природа. Тя не знаеше почти нищо за мъжете, но като всяка жена не можеше да не усети огъня в очите му. Смущаваше се, тъй като никой мъж не бе я поглеждал така. Обърка се и изпусна нишката на мисълта си. Страхуваше се от него и в същото време погледът му й бе необяснимо приятен. Възпитанието й подсказваше, че срещу нея стои нещо тайнствено и съблазнително, неуловимо и опасно, но инстинктът отзвънваше в тялото й, като я подтикваше да захвърли всички условности на своето положение и на своята класа, нещо я привличаше към този странник, дошъл от друг свят, към този недодялан младеж с изранени ръце, чийто врат бе почервенял от непривичната твърда колосана яка, който съвсем очевидно бе оцапан и покварен от своя нелек живот. Тя бе чиста и нейната чистота не можеше да го приеме, но тя бе жена и за първи път долови нещо от необикновената съвкупност на женската природа.

— Както казах… а, какво говорех? — прекъсна фразата и се засмя на моментното затруднение.

— Казахте, че тоя Суинбърн не е станал голям поет, тъй като… и тук спряхте, госпожице — подсказа Мартин. Стори му се, че внезапно е огладнял, а смехът й подгони ситни и приятни тръпки по гърба му. „Като сребро — помисли си — като звук от сребърно звънче“.

Превод: Александър Бояджиев
Заглавната снимка е рожба на въображението и е взета от блога: abookadayparis.blogspot.com
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
Събота
27
Февруари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Слънчогледът – верният спътник на слънцето
Обичам да пътувам през ранното лято. Дните все още не са толкова горещи, а окото ми се наслаждава на...
Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Днес е Международния ден на ненасилието. Денят се отбелязва от 2007 година и е свързан с рождената дата...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
"В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати. "Знание и могъщество е едно...
Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
Не какво имаш, а кого имаш
Богатството не е какво имаш, а кого имаш....
"Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята"
„Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него....
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Имените дни
Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook