Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога сме в едни такива връзки, които хем знаем, че не ни дават почти нищо от онова, за което мечтаем, хем няма човек на тази земя, който да е способен да ни убеди в това. Влезем ли веднъж в омагьосания кръг, в навика, в нежеланието за промяна, излизането е безкрайно трудно. Започваме да вадим аргумент след аргумент, за да убедим себе си, че сме на правилното място с правилния човек, но някъде там дълбоко в сърцето ни нещо толкова силно липсва, че не е никак трудно да го усетим. И въпреки неприятното усещане, ние не сме способни да се отървем от тази връзка, защото съществуват заблудите - подвеждащите оправдания, които ползваме постоянно и в които в даден момент започваме да вярваме и ние.

Кога трябва да спрем да се самозаблуждаваме:

"В този момент на връзката аз давам повече"
От тук започва всичко, защото любовта е действие, а не думи и нашето си измисляне - тя е взаимодействието и ако между "давам" и "получавам" няма знак за равенство, започнете сериозно да мислите върху опцията раздяла или поне почивка. Няма как да не усещате, когато вашето даване е за сметка на още искане. Когато получаването осезаемо намалее, потърсете причината. Поговорете с него и му кажете съвсем открито онова, което ви тормози. Ако няма резултат в следващите два- три месеца, просто спрете да се заблуждавате. Наскоро една позната ми сподели „аз работя, гледам децата, пазарувам , готвя и чистя, той само ходи на работа“. Сигурно не малка част от жените ще кажат същото- че ангажиментите им са в пъти повече в сравнение с мъжките. Че когато поискат помощ, им се отговаря с „зает съм“, „не сега“, с досадна физиономия и дори повишаване на тон. Но тук не говорим само за този вид даване и за битовизмите, съпътстващи ежедневието ни, макар че те са пряко свързани с другото даване- на внимание, отношение, грижа и любов. Започне ли да ви липсва нещо, не задълбавайте във вашата вина, само за да оправдаете неговата. Лесно е да си дадете сметка, че нещата не са такива, каквито са били. А и дори вината да е във вас, помислете защо вие не желаете повече да давате и защо не го правите както преди. Във всички случаи, нещо не е наред и изходът общо-взето е само един.

"Всеки има своите недостатъци"
„Недостатък“ е той да не обича да гледа филми у дома, а вие да си умирате за домашно кино вечер в прегръдките му. И да, този „недостатък“ все някак се преодолява. Дали обаче можем да наречем по същия начин факта, че той обича да пие бира с приятели навън през вечер, докато вие чатите с приятелки у дома. Че предпочита мъжката им компания пред това да излезете някъде заедно. Оправдавате го с различните ви интереси, с това, че и той има нужда от лично пространство? Замислете се до колко това лично пространство не е твърде лично и заемащо по-голямата част от времето му. Защото при един обвързан мъж, който истински ви обича, нещата не стоят така. Ако усещате, че не прекарвате достатъчно време заедно и че той дори не прави опит това да се промени, а напротив- прибира се с усмивка след поредното приятелско събиране, питайки ви равнодушно „ти какво прави“ , помислете за приоритетите на този човек и за желанието му да бдете едно цяло. Дали изобщо все още има такова желание? Веднъж започнете ли да се чувствате потиснати и разлюбени, пътят е много кратък…Вие го правите дълъг, прощавайки и страхувайки се да останете сами. Компромиси трябва да се правят и перфектни връзки няма, но не винаги. А и когато компромисите са „в полза“ на единия, докато другият по никакъв начин не иска да излезе от своята зона на комфорт, най-малкото имате нужда от залъгване. Истината винаги се вижда и то с просто око.

"Ами ако остана сама завинаги"
Една от най-често срещаните самозаблуди. Обикновено, когато години наред делим живота си с един мъж, не можем просто така за ден- два да решим, че е дошло време за раздяла. И дори да решим, можем да я отлагаме във времето с години. Навикът и страхът от самотата са чувства, които се преодоляват наистина трудно. Ако пък нямате къде да отидете, защото сте от друг град и живеете в неговия апартамент, тогава съвсем намаляват шансовете ви за друг живот. Разбираемо е да се плашите от толкова голяма промяна. Всеки знае, че дори да не се чувства щастлив в ситуацията, в която е, тази ситуация е част от зоната му на комфорт, част от ежедневието му, което дори да не щастливо, поне е спокойно и някак сигурно. Оставайки сам, почти всеки се чувства уплашен и не знаещ в коя посока да поеме. Не е ли по-добре обаче, да поемеш в някаква различна посока, защото тя със сигурност ще те отведе на нови места и ще те запознае с нови хора, отколкото да стоиш там, където си години наред, докато животът си тече? Твърде голяма част от нас си позволяват да изживяват живота си в тъга- тъга, с която в даден момент до толкова са свикнали, че дори харесват. Не се дръжте така, сякаш сте обречени на нещастие и просто сте го приели, защото щастието ви чака някъде там. Достатъчно е да го поискате, да се осмелите да преминете през не една сложна ситуация и трудност, за да се озовете точно там- там, където сто пъти ще съжалите, че не сте „отишли“ по-рано. Просто си позволете да взимате решения по-бързо! Само така щастието ще дойде при вас по-лесно. Страхът от самотата става все по-голям с напредване на годините, затова не чакайте.

Любовта трябва да е осезаема между нас въпреки дребните неразбирателства. Тях винаги ще ги има, но ако те не правят живота ни горчив, ако бързо ни минават и на следващия ден можем отново да се целунем на закуска с усмивки на лицата, намерили сме човека. Ако обаче с дни не можем да се съвземем след поредния скандал и проливаме сълзи периодично, ако дълбоко в себе си знаем, че не той е човекът (вярвам, че това винаги и всеки го усеща), няма сила на света, която да ни спре да си тръгнем. И има стотици малки сили и причини, които можем да си намерим като оправдание. Дали ще е тази, че вече сме минали 30-те, 40-те или които и да е години и ни е късно да търсим тепърва перфектния, дали ще е това, че няма перфектни, дали ще е липсата на време или фактът, че вече имаме дете или деца, не е важно. Важно е това, че всички тези оправдания ни оставят там, където сме. Често - в средата на нищото - там, където не изпитваме нищо положително , но си казваме „и това ще мине“. Ще мине, само ако ние тръгнем в друга посока. Защото имаме един живот, който заслужаваме да изживеем щастливо! Без да слушаме хорските приказки, без да робуваме на остарели виждания за семейство и щастие, без да си казваме, че „всеки има проблеми и нищо не може да е перфектно“. Нищо не е перфектно, но често дори не искаме да разберем, че може да бъде много по-хубаво.

Не си позволявайте да се примирявате с живот, който не желаете! Защото има и друг. И той е тук. На тази Земя. Не чакайте следващия, защото за него не е сигурно, че го има!
Коментари
2019-06-10 #2
Виктор
Здравей Маги,
Преживя ли раздялата?
Не си струва да жалиш за човек, който те е предал, който е забил нож в гърба ти.
2018-06-15 #1
Magi
Здравейте казвам се Маги на 39 години съм преди три седмици имах тежка раздяла с приятелят си той самият поиска тази раздяла когато ми го съобщи имах чувството че животът спря за мен. Чувствам се супер много зле почти не се храня не спя не знам какво да правя много ме боли а проблема е че се карахме почти за глупости след това ми съобщи че искал малко време и така той си замина да виждаме се от време на време и все го молеха да помисли над решението си но той все ми повтаря че решението му е окончателно не знам какво да правя много ме боли имам чувството че няма да издържа с тази болка идеми какво ли не да извърша моля да ме извините за моя правопис.
Благодаря.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· 25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· "Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
· Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Петък
10
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За критиката, критично: Как да приемаме оценки - II
Понякога човек се подвежда и наистина има нужда от приятелско сръчкване, съвет от колега или от някой...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Най-добрата майка на света
Щом четеш това, значи въпросът, дали си добра майка, те вълнува. Зaтова – добри новини – това вече те...
Сутрешни ритуали за обич
Сутрините са начало на деня. Те са подарък от живота. Твърде голяма част от нас обаче сякаш не го осъзнават....
Тайните на ранното закаляване
Започва се съвсем от рано – „облечи го, ще настине”, „краката му боси, то от там се започва”, „по една...
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
Да отгледаш бебе - преди век и сега - I
Времената се менят, модите – също. Изумително е, как методите и разбиранията в отглеждането на бебето...
Мъжките хитрости и как да се справим с тях - I
Женската хитрост е прословута – за нея се разказват безброй поучителни истории и вицове, тя е основната...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
Често се сблъсквам с майки, които обичат да разнищват темата дали децата им са непослушни, защото просто...
В разгара на летния сезон - кои са безопасните надуваеми съоръжения?
Глобален доклад на Световната здравна организация (WHO) посочва удавянето като третата водеща причина...
Книгата – най-добър приятел
Много родители се оплакват, че децата им не проявяват ни най-малък интерес към книгата. Те четат с неохота...
Искате да сте по-малко зависими от телефона? Тренирайте се да скучаете
Днес е много популярно да се разграничават поколенията, като тези, най-новите Поколение Z са обособени...
Офисният хладилник: инструкция за употреба
Обядът ви е изчезнал, a вие просто не проумявате, къде може да се е дянал. След втората инспекция по...
Суингът – успешна рокада или шах с пешката?
Суингът е форма на развлекателна сексуална активност, при която партньорите от една двойка по собствено...
Нуждае ли се връзката ви от секс-ъпгрейд?
Връзката ви е хармонична – правите общи планове за бъдещето, водите задушевни разговори, подкрепяте се...
Секс тройка: ти, той и телевизора
Сексът е неразривно свързан с телевизията. Той вече отдавна не е персона нон грата от малкия екран, а...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Домашният куклен театър - позабравено развлечение за деца и възрастни
Игрите с кукли имат своите традиции от дълбока древност и са популярни в цял свят дълго преди да се създаде...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Думи към моята тийнейджърка
Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга...
Какъв човек сте според отношенията с вашите приятели?
Приятелството е като влюбване - намираш някой, с когото се привличаш и не можеш да се наситиш на компанията...
Пътища към приемането ни един от друг
Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме,...
Лошите навици, които прехвърляме на децата
Ще започна тази статия така: Смятах, че дъщеря ми е твърде малка и не разбира още нищо, докато не стана...
Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня...
Зрялата любов
„И заживели дълго и щастливо....“ - така завършват приказките за принцеси, които малките момиченца обичат....
Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
План Т
Преди време ако някой ме бе посъветвал да планирам ежедневието и дори месеците си, щях със сигурност...
Началото на пубертета - време за открити карти
Не е трудно да се забележи, че днес децата съзряват на по-ранна възраст от нас в нашето време. Да, времената...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook