Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Канела 5


Елин Рахнев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.


Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.


Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.


Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.


Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...


Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Картината и ти
· Бягство
· Общо
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Още преди да те срещна в живота си
· За всичко си има място...
Понеделник
30
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Красотата на есента в снимки от цял свят
Няма по-красив сезон от есента - хладна чувствена милувка, облекчение от горещото лято и пир на цветовете...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
"Лятото, което никога в бъдеще нямаше да се повтори"
Всички слънчеви дни край морето, с чайки, които се бялват във висината, бяха Ан Стантън. Но аз не знаех...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
"Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни...
Хулио Кортасар: "Надеждата принадлежи на живота."
„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“ „Паметта е огледало, което скандално лъже.“ „Аз...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook