Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Канела 5


Елин Рахнев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.


Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.


Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.


Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.


Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...


Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Наистина не е прибързано
· Вдигни очи! За мен вдигни очи!
· Да четеш въпросителни
· Маска - Яна Язова
· Любими стихове за зимата
· Да си представиш
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· "Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"
· "Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
Неделя
26
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За днес си пожелавам тишина
За днес си пожелавам тишина. От същата, която ме осмисля. Онази, сбъдващата чудеса, по-чисти, и по-мои,...
Гугъл отново събра в спиращ дъха клип най-търсените теми през годината
Най-голямата търсачка в интернет е сам по себе си повече от институция. В малкото поле, с което търсим...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
Закон във Франция цели пестенето на храна с благотворителна цел
През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
"Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
Ако се чудиш как да постъпиш, постъпи човешки
Ако се чудиш как да постъпиш, постъпи човешки. ...
Нестандартните любовни истории за всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Фойерверките – зрелищен спектакъл
Какво е посрещането на Новата година без фойерверките – трудно е да си го представим. Като прибавим всички...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
Наистина ли си отива лятото...
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът...
Стихни, сърце! Или умри!
Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не злочест. От твойто щастие бях свикнал и аз да съм...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
5 възела, които е полезно да научите
ДА връзваш възел е нещо, което учим в детските си години и е сред тези умения, които ни трябват до края...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook